днес докато се фризираха щерката и макето при любимата съпруга на едно мое клубарче /скромничка и красива нежна девойка/
тиви-то показваше там некви фешън-тв или знам ли кво
ан-G с норката-бобър-язовец-пор по къси гащи и коса до кръста
и гнявеше норката и я обличаше "по последна мода"
да ти доде да я опнеш
/анджито, не норката/и после- "море от любов"
загледах се в девойката дето обясняваше кво ли не в кадър у "морето"
и а! бе аз я познавам бре
с тоя кюстендилски говор, с леко стиснатата уста докато говори
и взех та се заслушах
романтика, цветя по куриер, париж, той- шеф на..нам ко си /така и не чух/ тоя следващия-вече съпруг
видя ми се свестен
а бившият и съпруг ми е приятел, познавам го по-добре и от лявата си обувка дето ме убива от няколко години
и ми е скъсана на петата и зимно време през дупката влиза киша и ми мокри чорапите
Николай, Кольо...
има едно 15-ина години
някога беше "от другата страна на бариерата", толкова отдавна, че вече не помня годините
после се срещнахме, сприятелихме се, заработихме
той изучи, научи и сега аз се допитвам до него
макар да се отказа в 4-тата си година от юридическия
трябваше да храни семейство
изключително работливо, кадърно и умно момче
без партийна подплата
само работа и честност, ще ти каже лошото колкото и да не ти харесва, но няма да те изпързаля със сладки приказки докато се хлъзаш на банана
не е търговец, обяснява ясно и точно фактите ако има кой да го чуе
е да..най-вероятно романтиката е липсвала докато се прибира по нощите от обектите дето изкарваше хляба за семейството си
аз съм сгрешил! не трябваше да го премествам отсам барикадата
а девойката..."тия чехлички, тая чантичка,...."
неее, нямам нищо против нея. всеки може да си търси личното щастие където смята, че ще го намери.
най-малкото ми помагаше като спонсорирахме дома за сираци в кюстендил и се беше нагърбила да раздава чехлите, вафлите, дрехите директно в ръцете на децата, както и калориферите с опис на домакинята. беше едно обикновено хубаво момиче
после...
кинтите намаляха /щот човека почна кат мен да си изкарва прехраната/
девойката заряза сина си, който беше и в студиото на "морето", а този мой приятел си го отгледа от малък. бебешор беше тогава. както и сестра му от първия брак с епилепсии и тежък пубертет. момчето и до ден днешен при него живее /както и доведената му сестра зарязана по същия начин/ едни там 6-7 години са минали от тогава. не видях какво става в предаването, излязах да попуша навън. и аз съм човек., и възневидях всичко женско.
хубаво момче е станало и се моля да прилича и на акъл на баща си.
но нямах сили да догледам.
и пак ще повтора на рем думите:
"има мъже и жени. има и женски и мъжки индивиди".
за кое точно говорим?!
...но по-важното според мене е да вземеш да се обадиш на приятелчето си (жалко и за това семейство) и да го поканиш на гости, или ти му отиди на гости, да пиете бира, да се напиете, напеете..напсувате...каквото дойде...
нема а изпадаме у анимацията ся