Няма по-приятно време за разходка в планината от Златната Българска Есен. Лятната жега е мързелив спомен, а зимните температури са в бъдещо неясно време. Дъждът, вятарът и мъглата не са обективни причини за отказване и към средата на октомври предприемаме походче в Средна Гора. Първоначално сме седем, но след като трима се отказват по обективни причини, заформяме симпатично каре – ние с Ирена /семейство/, Отец Сава /архимандрит/ и Ваньо /истински софиянец/. Карето е символично понеже май няма картоиграчи, но пък всеки си е колоритен посвоему.
Срещата ни е в с. Богдан и пътуването от Варна до там е скучновато, ако не се брои едно акробатично изпълнение с колата /без свидетели/ по завоите над Котел, от което няма материални последствия, а само морални /явно 40 000 км. са ми рубикона на „псевдосигурноста” и от сега на сетне трябва да се внимава двойно , ако не искам да ни се овесят карантиите по някой мантинела/.
Пристигаме по тъмно. Много е забавно, че Карлово и Сопот тънат в относителен мрак, а евроселото Богдан е с макар и странно и мигащо, но доста силно нощно осветление. Там се запознаваме със Савата /Отчето е местен/, настаняваме се в една къщурка и отиваме да правим оборот в местната кръчма. Времето тече бързо – сладки приказки и други лакърдии се точат, а към към 22 ч. най-сетне се появява и Ваньо. Тогава приказките стават още по сладки и чак след полунощ се усещаме да се оттеглим да поспим. Попа за последно ни уплашва, че тръгването утре ще е по тъмно и затова светкавично изприкваме към къщичката и потъваме в чувалите.
Това се оказва кьорфишек /ранното тръгване/, понеже на сутринта след девет още пием сладко-сладко кафенце в навеса до Манастира на който нашия Поп е Игумен.
Кобилка пасяща наблизо.
Малко от селото...
Едвам в десет, десет и нещо тежко-тежко се изнасяме нагоре.
Отначало вървим между някакви издивели лозя и пътя малко се различава от междуселските пътища в Добруджа например.
Гол охлюф с характерен цвят /нюанс на червеното:lol:/. Наум го кръщавам "ЕL President"
Постепенно започваме да набираме височина и много приятно завалява.
Вкаменен ембрион на пътя:lol:
По тая нива май са ровили глигани. Не срещама нито тях обаче нито питомните им братя...
Гъбки...
Има една руска дума "кукиш". Това точно на него ми прилича. Естествено вкаменен:rotfl24:
Дъжд, суша - глада си е глад. Докато минаваме покрай паяжината, чувам как му куркат червата на собственика от недохранване...
Пътя е лесен , а времето е като за нас точно.
Час се точи после след час и накрая стигаме до стари сгради, на пръв поглед без признаци на активно човешко присъствие. Това се оказва грешка понеже има пазач – Семко /който се оказва познат на Попа/ и няколко малки кученца. В резултат на кратки преговори нахълтваме в една що годе запазена стая да хапнем на сухо. След като палим и печка обаче на никой не му се тръгва по-нататък в проливния вече дъжд и решаваме да нощуваме тук. В хапване и пийване минава времето до полунощ, а за разнообразие всеки показва по някой полезен предмет от багажа си.
Мини печка на бензин. За чувал, джоб, а може би и за малка палатка.
Горя повече от 14 часа със символично количество бензин на Зипо
Следва...
