Бяло конче

[windcolours]

Един молив се иска само. Дори и молив да няма- въглен е достатъчен...

или гуано...

[Ън]

Идват едни братчеди на жена ми в кабинета. Първи братчеди... И викат- Ааааа, ма ти рисуваш....
Ми, добрутро- рисувам...
Ей тва е успеха за мен- да знаят братчедите, първи, втори, трети, че аз рисувам и рисувам добре. Да знаят и всички тъ%^ роднини, че рисувам и разните там познати...
Офффф, не знам точно кво искам...
Може би малко внимание само...

[Мнемозина]

Ми сори, ама и с това не съм съгласен. Така разказано, пича никога не си е поставял за цел да направи търговийка с инструменти. Или аз не го виждам хич в текста. Само си представи същата история, разказана така:
...
На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Свалил си обувките и се затворил в банята, когато на вратата се почукало - бил съседът. Шумът на водата му попречила да чуе почукването. Съседът почакал, почакал, па теглил една и си тръгнал. След няколко дни търсене на чук му дошла гениалната идея да отвори магазинче в града. Инвестирал парите си и след години се превърнал в производител на инструменти и милионер. А негрАмотният портиер не успял дори и с дребните ремонти, защото сега всеки от неговите съседи имал най-добрите инструменти и предпочитал да ремонтира нещата си сам.
...

Ква упоритост, кви пет лева?

Това е малко като оная приказка за Рокфелер, дето никога не разбрах истина ли е или бъзик.

[Stranniche]

Е, то е почти същото. Черното ми се губеше на картината за сметка на бялото и синъото, затова го увеличих. Така баланса в колорита се подобри, според мен...
Тъмничко е и със светкавица, затова са тези отблясъци-

Малко по-гривесто е станало.
И преди ми харесваше и сега.

[Глас в пустиня]

Според мен, в подобен род притчи, поуката е съвсем друга.
Акцента пада не върху образованието или имотното състояние, а върху това да следваш целите си, упорито и по възможно най-добрия начин.
Много хора не правят разликата между предприемач и дипломиран мениджър.
Круп, например, е бил миньор рудокопач.

Ми сори, ама и с това не съм съгласен. Така разказано, пича никога не си е поставял за цел да направи търговийка с инструменти. Или аз не го виждам хич в текста. Само си представи същата история, разказана така:
...
На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Свалил си обувките и се затворил в банята, когато на вратата се почукало - бил съседът. Шумът на водата му попречила да чуе почукването. Съседът почакал, почакал, па теглил една и си тръгнал. След няколко дни търсене на чук му дошла гениалната идея да отвори магазинче в града. Инвестирал парите си и след години се превърнал в производител на инструменти и милионер. А негрАмотният портиер не успял дори и с дребните ремонти, защото сега всеки от неговите съседи имал най-добрите инструменти и предпочитал да ремонтира нещата си сам.
...

Ква упоритост, кви пет лева?

Прав си - пропуснал съм момента с шанса.

Не бях чел притчата и ти отговарях по интуиция, но сега съм на 100% сигурен, че точно тая притча концентрира в себе си куп "народни мъдрости" - "Когато се затвори врата се отваря порта"; "Животът е всичко това което ни си случва докато си правим плановеи за бъдещето"; "Птичето/шансът кацата на рамото само веднъж" и т.н.

Не те знам къде си бил в началото на 90-те, но лично аз съм свидетел на много такива "притчи" станали в действителност. Е, не чак до империи и лаф моабет с губернатори. А промени в живота в чисто човешки аспект довели до коренни изменения в професионален и житейски план.

Не буквите/съдържанието на притчата са ценното, а това което е скрито зад тях. Защото погледнато с твоят критичен поглед, то няма логика и публичен дом да има в такова забутано село дето най-близката железария е на два дена път с муле.

[Глас в пустиня]

...
Странно нещо са думите.

Така е!

За какво си говорехме всъщност?!:roll:

[Глас в пустиня]

Ще видим дали мен ще ме освиркват...

Може и да те освиркат.
Няколко мадами например.

[Глас в пустиня]

... Дори и молив да няма- въглен е достатъчен...

Справка - Магурата.

[Глас в пустиня]

...
Офффф, не знам точно кво искам...
Може би малко внимание само...

В природата ако привличаш много внимание вероятността да бъдеш изяден е доста голяма.

Бъди сигурен, че много добре те забелязват, дори и се интересуват от теб зад гърба ти, но за съжаление никой няма да дойде директно при теб и да те потупа по рамото с думите: Браво - страхотен си!
Такива са хората - така сме устроени ние българите, не забравяй че някога, много отдавна най-талантливите са били изпращани при Тангра без време за да му служат.

[Gaspode]

Прав си - пропуснал съм момента с шанса.

Не бях чел притчата и ти отговарях по интуиция, но сега съм на 100% сигурен, че точно тая притча концентрира в себе си куп "народни мъдрости" - "Когато се затвори врата се отваря порта"; "Животът е всичко това което ни си случва докато си правим плановеи за бъдещето"; "Птичето/шансът кацата на рамото само веднъж" и т.н.

Не те знам къде си бил в началото на 90-те, но лично аз съм свидетел на много такива "притчи" станали в действителност. Е, не чак до империи и лаф моабет с губернатори. А промени в живота в чисто човешки аспект довели до коренни изменения в професионален и житейски план.

Не буквите/съдържанието на притчата са ценното, а това което е скрито зад тях. Защото погледнато с твоят критичен поглед, то няма логика и публичен дом да има в такова забутано село дето най-близката железария е на два дена път с муле.

Всъщност въпросът е точно какво иска да ни каже тази притча? Каква е поуката? Със сигурност не е една и зависи от глАдната точка :). Но ми се ще някой от харесващите я да обясни какво точно вижда в нея и на какво го учи... ще ми бъде интересно...

[jazz]

притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал

[Gaspode]

притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал

[сър Айвънхоу]

Може би малко внимание само...

знам... понякога човек иска поне малко някой да му каже една добра дума, да го потупа по рамото...
разбирам те напълно.

п.п. нали знаеш, че за мен си най-добрият зъболекар? и прекрасен човек! и много емоционален художник!

понякога малко ти завиждам!

[сър Айвънхоу]

притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал

хей, къде се загуби, бре! липсваш!

[Gaspode]

Успех- пари...вие ги свързвате тези неща...
Още не говорим за това. Аз искам да бях учил, за да съм по- добър. За да се харесват картините ми повече..суета...Но, не за да продавам...
А да рисува може всеки. И" в Гана и в Сомалия. Един молив се иска само. Дори и молив да няма- въглен е достатъчен...

Никъде не съм свързал успеха с парите. И никога не е късно да учиш. Де факто учиш непрекъснато. И ставаш по-добър.
А да рисува може всеки. И да пее също. Но не всеки иска да гледа рисунките на оня първия всеки. Нито да му слуша пеенето. :bigsmile::bigsmile:

[Gaspode]

понякога малко ти завиждам!

Аха. Гаден тип. А като му видиш и жената ептен да му завидиш. Ни щъ да го виждам даже

[сър Айвънхоу]

Аха. Гаден тип. А като му видиш и жената ептен да му завидиш. Ни щъ да го виждам даже

не ме издавай, пък ти сега, бе! а уж си бил приятел!

[Глас в пустиня]

притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал

Гасподе, това е отговорът.
Според мен същото важи и за поговорките.

Здрасти Джаз, радвам се да те видя.

[WALL-E]

притчите са
когато живота те е преебал

ама ти верно си се появил!

[odonata /hope/]

си нарисувах...

Питах се за какво ли ще е тази голямата рамка?
не мога да ти се начудя, от къде намираш време да нарисуваш всичките тези картини....
някоя муза те е обсебила.

[Ън]

си нарисувах...

Питах се за какво ли ще е тази голямата рамка?
не мога да ти се начудя, от къде намираш време да нарисуваш всичките тези картини....
някоя муза те е обсебила.

Хе-хе, голямата рамка е за друго, не за кончето!
Що не питаш? Ще ти кажа!
Двамата с музата засега се разбираме. Да видим до кога...Че те музите- капризни...