Березы
Любэ
БЕРЁЗЫ
Текст: М. Андреев
Композитор: И. Матвиенко
Отчего так в России берёзы шумят?
Отчего белоствольные всё понимают?
У дорог прислонившись по ветру стоят
И листву так печально кидают.
Я пойду по дороге, простору я рад,
Может это лишь всё, что я в жизни узнаю.
Отчего так печальные листья летят,
Под рубахою душу ласкают?
Припев:
А на сердце опять горячо-горячо,
И опять, и опять без ответа.
А листочек с берёзки упал на плечо,
Он, как я, оторвался от веток.
Посидим на дорожку, родная, с тобой,
Ты пойми, я вернусь, не печалься, не стоит.
И старуха махнёт на прощанье рукой,
И за мною калитку закроет.
Отчего так в России берёзы шумят?
Отчего хорошо так гармошка играет?
Пальцы ветром по кнопочкам враз пролетят,
А последняя, эх, западает...
(Припев х2)
-------------------------------------------------------------------------
БРЕЗИ
За какво ли брезите така шумолят?
И защо белостволите всичко разбират?
Прислонени от вятър край пътя стоят
и листата им тъжно умират.
Ще поема, щастлив във простора, на път,
може туй да е всичко, което узная:
за какво тъй печално листата летят
и душата под ризата галят?
Припев:
А сърцето ми все тъй гори ли, гори,
и без отговор то е отново.
А на моето рамо листенце лежи -
като мен се откъсна от клона.
Да поседнем на тръгване, майко, със теб,
разбери, ще се върна, недей да тъгуваш.
И старицата дълго ще гледа напред,
щом ми махне и с мен се сбогува.
За какво ли брезите така шумолят,
а на акордеона е дивна свирнята?
По клавишите пръстите мигом летят,
а последният хлътва в душата...
П.П. Умишлено картината съм я кръстил- "Березовая роща", а не просто- "Брезова гора", защото за руснаците брезата и брезовата гора са нещо специално. Дълбоко импрегнирано в душата им и затова и в песните, картините и т.н. Това си е част от руската душа- такава каквато аз я виждам и обичам...
Както винаги - ЪН!:-)
:crying::winkw:
ама внимавайте, щото ще документирам всичко. 
Кажи им бе, БоЕВ! 
