Абстиненция
Абстиненция
днес се случи няколко пъти
ооо колко лепкав е спомена
приближих , пламъкът я облада и пламна
така тънка и стегната
наклони си усмивката и отрони
паф-паф, паф-паф, паф-паф
онзи мирис
на усамотение и размисъл
на разточително пиянство
безметежност и истинност
от който се отказах
понеже да си зависим от удоволствието е лесно
по-лесно
по-лесно
по-лесно
отколкото очаквах преди 40 дни
и самобичуването ще продължи дълго
защото какво е болката
освен най-лесното
радост
ооо колко лепкав е спомена
приближих , пламъкът я облада и пламна
така тънка и стегната
наклони си усмивката и отрони
паф-паф, паф-паф, паф-паф
онзи мирис
на усамотение и размисъл
на разточително пиянство
безметежност и истинност
от който се отказах
понеже да си зависим от удоволствието е лесно
по-лесно
по-лесно
по-лесно
отколкото очаквах преди 40 дни
и самобичуването ще продължи дълго
защото какво е болката
освен най-лесното
радост
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
ами вярвам ти, защото си от моята партияwindcolours написа:нищо от преживяното и видяното днес не може да се сравни с атмосферата, която ми създадоха тази вечер твоите редове
в днешно време искреността,(първичния стимул) е синоним на глупост или неосъзнатост
"автентичност"
........................
Последно промяна от shshtt на 12.11.10, 09:36, променено общо 1 път.
О! о! о! Гневна тема. Гневни приказки насред лиричността.
Не се ядосвай! Гневът пречи на сетивата, а сетивността ти е нужна.
Сега малко дишай.
Вдишай.
Издишай.
Вдишай по-дълбоко.
Издишай по-пълно.
Вдишай още по-дълбоко, цялостно и усмихнато.
Издишай.
Издишай докрай и издишай гнева. Пак усмихнато.
Сега можеш малко да се усмихнеш.
Я да видим.
Я?
Я?
Я?

Не сме съвършени,
нито ти,
нито аз,
но гневът ни прави една идея повече несъвършени.
Къш гняв, къш, къш!!!
Ху
Хууууу
Хуууууууууууууууу
ПП Ех, че е хубаво да мога така да си пиша, Ех!
:winkw:
Не се ядосвай! Гневът пречи на сетивата, а сетивността ти е нужна.
Сега малко дишай.
Вдишай.
Издишай.
Вдишай по-дълбоко.
Издишай по-пълно.
Вдишай още по-дълбоко, цялостно и усмихнато.
Издишай.
Издишай докрай и издишай гнева. Пак усмихнато.
Сега можеш малко да се усмихнеш.
Я да видим.
Я?
Я?
Я?
Не сме съвършени,
нито ти,
нито аз,
но гневът ни прави една идея повече несъвършени.
Къш гняв, къш, къш!!!
Ху
Хууууу
Хуууууууууууууууу
ПП Ех, че е хубаво да мога така да си пиша, Ех!
