лепкава, сивкаво-бяла,
прекрачва клепачите, плъзва по вените, влива се.
Топиш се, топят се и сградите.
Разтапят се хората,
колите, тротоарите.
Няма те.
Светът е един,
и мъглата е всичко.
я, твое ли е?Stranniche написа:Мъглата облизва очите ти,
лепкава, сивкаво-бяла,
прекрачва клепачите, плъзва по вените, влива се.
Топиш се, топят се и сградите.
Разтапят се хората,
колите, тротоарите.
Няма те.
Светът е един,
и мъглата е всичко.
Благодаря!Неф написа:Хубаво е,
лъхна ме мъглива самота.
Желая ти слънчево и споделено утро!
Ъхъ. Понякога дращя разни глупости.windcolours написа: я, твое ли е?
Не са глупости, а точно .... като в мъглаStranniche написа:
Ъхъ. Понякога дращя разни глупости.
хубаво дращиш!!! По-често го прави!Stranniche написа:Ъхъ. Понякога дращя разни глупости.windcolours написа: я, твое ли е?
Странниче, много ми хареса, но леко ме спъва това топенеStranniche написа:
ти прибра ли реколтатаБоЕВ написа:Па мноо мрачни прогнози вещаете бря - само да ни омота пак мъглата и ще ви оплескам на две - на три, да знаете.
Ама ха с ама ха!:blum:
Едно време дращих често. При последното разчистване на стаята си в София намерих една голяма папка. Не знам защо съм си събирала драсканиците в някакъв период - никога не ми е хрумвало да публикувам, макар че, колкото и нескромно да звучи, нещата не бяха лоши.windcolours написа:хубаво дращиш!!! По-често го прави!Stranniche написа:Ъхъ. Понякога дращя разни глупости.windcolours написа: я, твое ли е?![]()
Мерси!holi_day написа:Странниче, много ми хареса, но леко ме спъва това топене
нещо ми се върти - че му трябва лека корекция
на точно тази, сигурно, но в средата
Мъглата облизва очите ти,
лепкава, сивкаво-бяла,
прекрачва клепачите,
плъзва по вените,
влива се.
Разтваря те бавно,
после поглъща и сградите.
Ето, изчезнаха колите, тротоарите.
Заедно с тях - хората...
Няма те.
Светът е един,
и мъглата е всичко.
и аз така-ту има муза-ту няма...освен това в един момент разбрах, че дори да му върви на човек ритмичната реч, трябва и да има какво да каже. Спрях да пиша. Отскоро пак задрасках чат-пат. Но от изявени и признати таланти в 3о4о човек го хваща срам да публикува я стих, я някоя скица....Stranniche написа:
Едно време дращих често. При последното разчистване на стаята си в София намерих една голяма папка. Не знам защо съм си събирала драсканиците в някакъв период - никога не ми е хрумвало да публикувам, макар че, колкото и нескромно да звучи, нещата не бяха лоши.
Това, което ме караше да дращя, пресъхна в мен, когато започнах работа в столичен ежедневник.
помощници имаше ли?БоЕВ написа:Ох! Днес половин тон царевица на зърно трябваше да го накарам да влезе в чували, а след това да го размяткам насам-натам докато се прибере на мястото си.
Мъглата няма да стопли житото - сняг му трябва.
А мен не ме е срам, а?windcolours написа: и аз така-ту има муза-ту няма...освен това в един момент разбрах, че дори да му върви на човек ритмичната реч, трябва и да има какво да каже. Спрях да пиша. Отскоро пак задрасках чат-пат. Но от изявени и признати таланти в 3о4о човек го хваща срам да публикува я стих, я някоя скица....:shy:
Я веднага стиховете и на двете да получа лично на лични!Stranniche написа:А мен не ме е срам, а?windcolours написа: и аз така-ту има муза-ту няма...освен това в един момент разбрах, че дори да му върви на човек ритмичната реч, трябва и да има какво да каже. Спрях да пиша. Отскоро пак задрасках чат-пат. Но от изявени и признати таланти в 3о4о човек го хваща срам да публикува я стих, я някоя скица....:shy:
Всъщност срам ме е. И от Ън, и от БоЕВ и Яга, и от Грийн и Рем с неговите изящни приказки, от много хора....
Снощи не знам какво безсрамно настроение ме беше прихванало. Явно от мъглата ще да е.
А ти пиши. Описанието ти на дървото не ми излиза от главата!
Stranniche написа:Мъглата облизва очите ти,
лепкава, сивкаво-бяла,
прекрачва клепачите, плъзва по вените, влива се.
Топиш се, топят се и сградите.
Разтапят се хората,
колите, тротоарите.
Няма те.
Светът е един,
и мъглата е всичко.
цензурира ли сеМнемозина написа:Stranniche написа:Мъглата облизва очите ти,
лепкава, сивкаво-бяла,
прекрачва клепачите, плъзва по вените, влива се.
Топиш се, топят се и сградите.
Разтапят се хората,
....
Това твое омъгляване ми звучи много ведро.
Мисълта че някой може да го е срам от мене е съвсем неочаквана. Заслужавам си я. Гринлайт дрън дрън. Сума години се преструвам на зелен светофар. Преструването, обаче, изобщо не е като истината.Stranniche написа:А мен не ме е срам, а?windcolours написа: и аз така-ту има муза-ту няма...освен това в един момент разбрах, че дори да му върви на човек ритмичната реч, трябва и да има какво да каже. Спрях да пиша. Отскоро пак задрасках чат-пат. Но от изявени и признати таланти в 3о4о човек го хваща срам да публикува я стих, я някоя скица....:shy:
Всъщност срам ме е. И от Ън, и от БоЕВ и Яга, и от Грийн и Рем с неговите изящни приказки, от много хора....
Снощи не знам какво безсрамно настроение ме беше прихванало. Явно от мъглата ще да е.
А ти пиши. Описанието ти на дървото не ми излиза от главата!
понякога се втвърдява и избистря, понякога е пълна мъгла... живот.Stranniche написа:Мъглата облизва очите ти,
лепкава, сивкаво-бяла,
прекрачва клепачите, плъзва по вените, влива се.
Топиш се, топят се и сградите.
Разтапят се хората,
колите, тротоарите.
Няма те.
Светът е един,
и мъглата е всичко.
хубаво еStranniche написа:Мъглата облизва очите ти,
лепкава, сивкаво-бяла,
прекрачва клепачите, плъзва по вените, влива се.
Топиш се, топят се и сградите.
Разтапят се хората,
колите, тротоарите.
Няма те.
Светът е един,
и мъглата е всичко.
безсрамието се научава, продължавай в същия духStranniche написа:А мен не ме е срам, а?windcolours написа: и аз така-ту има муза-ту няма...освен това в един момент разбрах, че дори да му върви на човек ритмичната реч, трябва и да има какво да каже. Спрях да пиша. Отскоро пак задрасках чат-пат. Но от изявени и признати таланти в 3о4о човек го хваща срам да публикува я стих, я някоя скица....:shy:
Всъщност срам ме е. И от Ън, и от БоЕВ и Яга, и от Грийн и Рем с неговите изящни приказки, от много хора....
Снощи не знам какво безсрамно настроение ме беше прихванало. Явно от мъглата ще да е.
А ти пиши. Описанието ти на дървото не ми излиза от главата!

мъглива квотаRemmivs написа:
воали изтъкани от мъгли
пред взора ни безкрай върти
калейдоскопът на живота
напълно ти се наслади
на твоята мъглива квота
феноManELBI написа:какво е това дърво? или говорите за някой от централните на цецка?

Високи чукари и сиви скали,Remmivs написа:мъгли и мигли, о, небе
не са ли всякога едно пък те
Мерси!Неф написа: Я веднага стиховете и на двете да получа лично на лични!
Странниче, аз харесах стиха ти,
най-вече ми повлия, предаде ми настроението си, което е важното!
Чакам да споделиш наистина и другите си "драсканици".
Виж ти! Не бях се замислила!holi_day написа:
цензурира ли се
ведро или страстно
Тъй вярно! Много точно си го казала!snowprincess написа: безсрамието се научава
Неф написа:Високи чукари и сиви скали,Remmivs написа:мъгли и мигли, о, небе
не са ли всякога едно пък те
където нощуват сребристи мъгли...
По-мил ми е тоя планински шубрак
от равните ниви край морския бряг...
И моите мисли ме връщат назад,
там, дето в скалите кипи водопад,
където потоците пеят на глас
и времето бърза несетно край нас.