windcolours написа:
Най-обичам да ми възхваляват някакво четиво, филм, песен, тотално неразбираеми за средностатичстическия ум, какъвто претендирам да имам, и да ми внушават, че са гениални...и аз да се чувствам по-далеч от гениалността повече от всякога...
Та коя книга казваше че трябва да прочета?:lol:
Да прочетеш! Не съм изиксвала да я харесаш!:blum:
Без да харесваш можеш да четеш само учебник - за книгата се иска поне мъничко симпатия. Иначе каузата е загубена.
Мнемозина написа:
Чакай да поспамя и аз - това са клишета, за неразбираемите гениални неща.
Неразбираемите неща са такива само когато не искаш да ги разбереш.
Но понякога наистина се иска малко повече усилие.
ъхъ, чакам сега Странниче да пише дали е положила необходимите усилия:lol:
Всъщност не е баш клише. Понякога и при най-добро желание не си в състояние да разбереш нещо. Знаеш ли колко огромно желание имах да разбера математиката, за да избегна слабите оценки?. И колко усилия съм положила? Ама тц. Не стана. Нямам математически заложби. До ден днешен сънувам контролни по математика.
За Странниче съм сигурна не само за усилията, ами и за разбирането.
Баш клише си е, особено когато става дума за изкуство.
Макар че добрата наука много се доближава до изкуството.
Няма начин да разбереш дали ще разбереш нещо, без поне да опиташ да го разбереш. А това, което казваш в началото предполага предварително отказване. Не е ли така?
Зависи и КАК Е ИЗКАЗАНО нещото, което се опитваш да разбереш.
Има хора, на които езикът им пречи.
Снощи търсех някаква мисъл в огромна камара думи, изсипани от една хамериканка. Дълго време гледах тъпо и накрая реших да се разровя в Интернет и да прочета какво са писали други хора по въпроЗите, по които хамериканката била експерт. Всичко се оказа много просто, мадамата нищо ново и нищо съществено не е написала, дори не си е направила труда да се изрази разбираемо на родния си език.
До 6 часа сутринта матРЯлът беше редактиран, натиснах Send и се отправих към заветната възглавница.
Stranniche написа:
Зависи и КАК Е ИЗКАЗАНО нещото, което се опитваш да разбереш.
Има хора, на които езикът им пречи.
Снощи търсех някаква мисъл в огромна камара думи, изсипани от една хамериканка. Дълго време гледах тъпо и накрая реших да се разровя в Интернет и да прочета какво са писали други хора по въпроЗите, по които хамериканката била експерт. Всичко се оказа много просто, мадамата нищо ново и нищо съществено не е написала, дори не си е направила труда да се изрази разбираемо на родния си език.
До 6 часа сутринта матРЯлът беше редактиран, натиснах Send и се отправих към заветната възглавница.
Супер!
Ама... хамериканката да не те бие сега, че си й развалила хубаво неразбираемия текст?
Ама... хамериканката да не те бие сега, че си й развалила хубаво неразбираемия текст?
Мисля да се запиша на карате.
Обаче много ми се спи.
Веднъж искаше да ме бие една колега от СУ-то. Беше написала един ужасно интелигентен текст, пълен с чужди думи от рода на "темпорално-топографски ракурс" и в междучасието го четеше пред група колеги-първокурсници, които мигаха на парцали и се чувстваха глупави. Дожаля ми и им предложих симултанен превод.
Stranniche написа:
Мисля да се запиша на карате.
Обаче много ми се спи.
Веднъж искаше да ме бие една колега от СУ-то. Беше написала един ужасно интелигентен текст, пълен с чужди думи от рода на "темпорално-топографски ракурс" и в междучасието го четеше пред група колеги-първокурсници, които мигаха на парцали и се чувстваха глупави. Дожаля ми и им предложих симултанен превод.
Ей сега е моментът да напишеш заветната Елегия.
Това с чуждиците ми е ужасно сложно. Не ги обичам, но понякога няма как без тях.
А студентските залитания в тая посока са си класика в жанра...
Като че ли по-големият проблем е каква мисъл стои зад странното изказване и има ли изобщо такава.
До скоро мислех, че янкен е типично японско нещо - не само игра, но и един хубав начин за вземане на решения, когато има разногласия.
Оказа се, че го "правели" по цял свят.
Има вечерна умора и сутрешна умора. Умора от празници, умора от шофиране, от четене. Умора защото си тичал по улиците заради срещи. Умора от притеснение, от това че не смогваш, не успяваш с други думи, проваляш едно, второ, трето, едно след друго, и ти се стяга сърцето, краката започват да тактуват нервно и не искаш нищо освен да свърши тва, успял, неустял, провалил се с гръм и трясък, да идва края, да свърши, че да започне нещо ново, че аман.
Сутрешната умора е което ми се случва напоследък. Във вторник сутринта в пет влака от Бургас спря на гара София и тогава и аз си мислех за умората, и за новия ден, и за свършеното и предстоящото. Както съм уморен вървя бавно, мисля бавно и естествено тая бавнота в пет сутринта ме кара да забелязвам неща които в друг ден, в утрема на свежестта пренебрегвам.
София е тиха. Няма хора. Нашата улица е абсолютно пуста. Единственото което чух е съвсем отдалеч и съвсем тихо е "девойко мари хубава" Даже може и да не е била тая песен ами да съм си я въобразил, може рамщайн да си е пуснал някой но да не съм успял да го възприема. Болеше ме цялото тяло та не може да се каже че не съм искал да се прибера, но дълго после под душа в къщи и докато приготвях закуската за спящите си мислех за тая моя улица и за тая тишина сутрин. Трябва да съм уморен, за да я забележа и да и отделя нужното внимание.
Оная сутрин не си пуснах радио
Green Light написа:Има вечерна умора и сутрешна умора.
за коя умора говориш? и не се преструвай, че сутрин толкова чак се преуморяваш...
Ами отначало взех да описвам, ма се престарах в оплакване и самохвалство, та изтрих.
Пътувам много напоследък. И след много продължително шофиране трябваше да тръгвам на нова командировка до Бургас. И реших да взема нощния влак нататъка и после нощния насам. И тръгвам 10 ч от софия, цяла нощ път после разправии, хем здрави, после десет часа вечерта тръгвам от Бургас и пристигам 5 тука. Бях като пребито куче
И ме чакаше нов ден.
