Quasi nix tabescit dies
(Също като снега, денят се топи безследно)
Във бялата пустиня на снега
Тъй мразовита и така прекрасна
Е скрита топлината на тъга
Която бавно като него гасне
Какво от туй, че някоя сълза
Кристално-вледенена и искряща
Ще понесеш в протегната ръка
Уви, и тя ще се стопи изящно
Усмивката си само запази
И нека той - денят - да си отива
В небето ще остане да блести
Една звезда болезнено красива