Мнемозина написа:Green Light написа:Пък аз искам да питам защо Уикеда пеят четох аз Сартр, Камю и Бодлер, с Кафка си лягах и- и ставах с Волтер, Ницше даже попитах, и така и не разбрах, защо от смъртта така ме е страх.
Ницше какво му е отговорил? Някой знае ли?
Къде го пеят това? Пропуснала съм, срамота...
Според мен му е показал комбинация от пръсти. Е, в малко по-философски вид вероятно.
Да се запише някъде че аз пускам на Мнемозина песен - алтернативна музика с обучително-фолософски характер.
Voila:
http://www.youtube.com/watch?v=irqTvNnQqaE
Уикеда, уикеда уикеда.
Хей,
Джа-, джа-, джа-, Джамейка, Джамейка.
Седя аз така, на пейка една,
обесил нос, провесил глава.
Почесвам се бавно и тъжно си мисля
как отлетя времето и колко съм стар.
Четох аз Сартр, Камю и Бодлер,
с Кафка си лягах и, и ставах с Волтер.
Ницше даже попитах, но не разбрах
Защо от смъртта така ме е страх.
А спомени - Камю и Бодлер,
прескачат се - ставах с Волтер,
в главата ми, в главата ми,
като бълхи - така ме е страх.
Джа-, джа-, джа-, Джамейка..
Седя аз така, обесил глава,
седя и си чопля носа.
Три неща обичам на този свят -
кашкавала, приятелите и това, че съм инат.
Приятелите са приятели тук, нали, йе
кашкавалът е все още с пари,
ината ми, ината ми обаче е същия,
затова и правя същите грешки.
А спомени - все още с пари,
прескачат се - обаче е същия,
в главата ми, в главата ми,
като бълхи - да, същите грешки.
Уик-, уик-, уик-, уик-, уик-, уик-,
Уикеда, уикеда уикеда.
Хей,
Джа-, джа-, джа...
Объркан съм, обърках си живота -
това го вижда всеки от вас.
Дрънкам си само, дрънкам и пея,
а живота е туршия и всички сме в нея.
Може да съм беден, наведен и среден,
но затова пък съм волнонаемен -
ако искам работя, ако искам лежа.
Това което съм - сам го избрах.
А спомени - наведен и среден,
прескачат се - волнонаемен,
в главата ми, в главата ми,
като бълхи - да, сам го избрах.
Уик, уик- уикеда.
. 
. 
. 
