Тема за родители или за техните деца?...

[Megi_Koleva]

Макар темата да не е съвсем коледна и празнична, бих искала да я споделя с Вас, защото, все пак, засяга важни човешки ценности, свързани с морала, дълга и етиката в човешките отношения. Смятате ли, че един родител може да дели двете си деца и да го прави съвсем съзнателно, последователно и преднамерено; да ощетява едното си дете за сметка на другото; да не зачита едното съвсем несправедливо и незаслужено? Каква е преценката Ви за такъв родител- може ли да го оправдаете, и според Вас- какво е това, което би го подтикнало към такова отношение към едното му дете? Мислите ли, че родителите са способни да бъдат егоисти спрямо собствените си деца? Нима това не е противно на мисията им на родители или си е съвсем нормална човешка слабост? Какво мислите по темата?

[Ън]

Макар темата да не е съвсем коледна и празнична, бих искала да я споделя с Вас, защото, все пак, засяга важни човешки ценности, свързани с морала, дълга и етиката в човешките отношения. Смятате ли, че един родител може да дели двете си деца и да го прави съвсем съзнателно, последователно и преднамерено; да ощетява едното си дете за сметка на другото; да не зачита едното съвсем несправедливо и незаслужено? Каква е преценката Ви за такъв родител- може ли да го оправдаете, и според Вас- какво е това, което би го подтикнало към такова отношение към едното му дете? Мислите ли, че родителите са способни да бъдат егоисти спрямо собствените си деца? Нима това не е противно на мисията им на родители или си е съвсем нормална човешка слабост? Какво мислите по темата?

Майчин инстинкт има, бащин- не. При майката е вродено да бъде родител, При бащата е по- сложно. Учи се. Стъпка по стъпка. Не е нещо, което ти е дадено свисше. В този ред на мисли, да бъдеш добър баща е повече отколкото да бъдеш добра майка. В първият случай е второсигнално, а в първият- първосигнално.
Не обвинявайте бащите, когато не могат да бъдат като вас.

[Megi_Koleva]

Майчин инстинкт има, бащин- не. При майката е вродено да бъде родител, При бащата е по- сложно. Учи се. Стъпка по стъпка. Не е нещо, което ти е дадено свисше. В този ред на мисли, да бъдеш добър баща е повече отколкото да бъдеш добра майка. В първият случай е второсигнално, а в първият- първосигнално.
Не обвинявайте бащите, когато не могат да бъдат като вас.

Може би, имах предвид майките като родители- онези, които не се отнасят еднакво и равнопоставено към децата си. А относно бащите- май всички сме склонни да не сме така критични към тях, колкото към майките.

[Green Light]

...може ли да го оправдаете...

Мисля че такъв човек е ограничен. И в този смисъл, да оправдавам го, c'est la vie. Паднало му се е да е тъп.

Предполгам обаче, че темата е по- голяма от това. Освен хората които го правят съзнателно, има други, които го правят без да искат. Може би дори ние самите.

[shshtt]

мисля, че това са глупости и че такова делене няма
всеки кйто има повече от 1 дете ще го потвърди - децата се обичат различно
различно не значи по-малко или повече
през повечето време родителя е принуден да прави избор, защото не е възможно всичко да разделиш по равно
особено когато не става дума за шоколад
преценяваш на кое кои са му по-силните страни, какво може да понесе без да се пречупи и редуваш
днес помагаш повече на едното, после на другото
като дете все ми се струваше че ме пренебрегват за сметка на брат ми, сега не мисля така
скоро си говорехме че и той така се е чувствал - да си единствено дете е най-лесно но само в детството

много общо и хлъзгаво си задала темата, с пример за конкретна ситуация може би по-лесно ще се ориентирам в посоката на мислите ти

[сър Айвънхоу]

мисля, че това са глупости и че такова делене няма

за съжаление има... виждал съм го...
при това делението е от страна на майката...
при това до там, че когато разказваше за семейството си, казваше: Аз имам една дъщеря (а всъщност има две)... и т.н.

[windcolours]

всеки кйто има повече от 1 дете ще го потвърди - децата се обичат различно
различно не значи по-малко или повече

съгласна съм! Хората провокират в нас разни емоции, обичаме ги по различен начин. това важи и за децата ни. Моите са толкова различни един от друг, че понякога се чудя как е възможно аз да съм майка и на двете. С единия отношенията ми са сложни, хем е на 2г само, а е опасен характер и постоянно гледа изпод вежди. Е така Другият е слънчево хлапе, но е на прага на пубертета, така че сещайте се... Ала съм майка и на двете и нося равна отговорност и за двете. И си ги обичам.

[Мнемозина]

мисля, че това са глупости и че такова делене няма

за съжаление има... виждал съм го...
при това делението е от страна на майката...
при това до там, че когато разказваше за семейството си, казваше: Аз имам една дъщеря (а всъщност има две)... и т.н.

Има един много показателен вопъл на Цветаева, когато умира дъщеря й Ирина - "Тя беше единствената ми дъщеря?" И я питат с укор - ама как, ами Ариадна? Цветаева моментално отговаря "Ариадна е другата ми единствена дъщеря."

Няма как да се държи и да се отнася човек еднакво с различни хора.

Точно като ШШтт мисля. Сега, като майка, разберам по друг начин отношенията на родителите си към нас със сестра ми.

[Green Light]

Е, ама не си затваряйте очите, де. Има го и това което Айвънхоу казва.

[Kent]

Макар темата да не е съвсем коледна и празнична, бих искала да я споделя с Вас, защото, все пак, засяга важни човешки ценности, свързани с морала, дълга и етиката в човешките отношения. Смятате ли, че един родител може да дели двете си деца и да го прави съвсем съзнателно, последователно и преднамерено; да ощетява едното си дете за сметка на другото; да не зачита едното съвсем несправедливо и незаслужено? Каква е преценката Ви за такъв родител- може ли да го оправдаете, и според Вас- какво е това, което би го подтикнало към такова отношение към едното му дете? Мислите ли, че родителите са способни да бъдат егоисти спрямо собствените си деца? Нима това не е противно на мисията им на родители или си е съвсем нормална човешка слабост? Какво мислите по темата?

щом не е необичайно, значи е нормално, освен това не знаеш какво има ... в живота на родителите, като изживявания, като постъпки, кво са преживели, ако щеш и като психическа стабилност. ангел не е прав според мен за инстинкта това е при жувотните, а ние сме хора се пак. има и майки па да се наакаш ибаси от инстинкта им, има и различни ценности системи:-) и така. възпитанието на деца не е по трафарет, то си е изкуство и късмет и споразумение благородно със съпруга/съпругата - на като да дращя пътеписи за трънки:lol: когато ми уйне да словоблудствам

[Мнемозина]

Е, ама не си затваряйте очите, де. Има го и това което Айвънхоу казва.

Сигурно го има, но не знам доколко може да е черно-бяло.

Ако вече порасналото дете е отхвърлило родителя си, какво може да направи той? Ако са ръбати, обидчиви и непримирими характери и двамата?

[Green Light]

А коя е Цветаева?

[windcolours]

А коя е Цветаева?

марина цветаева - руска поетеса

[Green Light]

Е, ама не си затваряйте очите, де. Има го и това което Айвънхоу казва.

Сигурно го има, но не знам доколко може да е черно-бяло.

Ако вече порасналото дете е отхвърлило родителя си, какво може да направи той? Ако са ръбати, обидчиви и непримирими характери и двамата?

Ами аз разбирам въпроса на Меги направо и директно. Такава майка и такъв баща, че фаворизират едното дете, още от малко.
Въпроса касае родителите и не е зададен от позицията на пренебрегнатия.

Иначе тя какво има предвид не знаеме. Толкова е поискала да каже, аз така я разбрах.

[Мнемозина]

А коя е Цветаева?

Една от най-големите руски поетеси - имаше тема за нея в клуба, ако потърсиш, ще я видиш.
За гугъла да не говорим, в нета е качено май всичко нейно.

[Мнемозина]

Ами аз разбирам въпроса на Меги направо и директно. Такава майка и такъв баща, че фаворизират едното дете, още от малко.
Въпроса касае родителите и не е зададен от позицията на пренебрегнатия.

Иначе тя какво има предвид не знаеме. Толкова е поискала да каже, аз така я разбрах.

Е да, няма достатъчно информация, точно затова така казвам. Защото нещата може да изглеждат и не както са всъщност.

[Глас в пустиня]

Как ще делим - по равно или по братски?

Няма такова нещо като обич по равно! Едното дете винаги се фаворитизира за сметка на другото и "оправданието"(родителско) винаги е едно - щот братенцето келяво и неще оцелее, та затва сине мълчи и ръфай сухата коричка докат "келявато" муа пасти.

Огледайте се колко сред околните ви водят дела и се не виждат на очи с най-близките си заради "равната" родителска обич.

[Megi_Koleva]

Мисля, че подтекстът, който съм вложила в темата, най- правилно го е схванал Боев. Не ми се иска да изпадам в конкретика. Нистина имах предвид обичта, вниманието, грижите и усилията, което родителят дава само на едното си дете, като ощетява другото с дефицит от тези екстри. Темата е провокирана от реалността и от преките ми наблюдения върху един конкретен случай. Случаят на мен все още ми звучи твърде фантастично, защото е далеч от моята житейска логика и разбирания- почти е като латино- сериал. Всъщност, конкретиката не е чак толкова важна. Сигурно, защото този случай не е изолиран, а е доста срещан в реалността. По- некадърните, инертни и мързеливи деца, са обект на много- по- голяма майчина грижа. Майката насочва своето внимание и усилия да се грижи и помага повече на по- некадърното дете, което е свикнало все да го обгрижват и да не поема отговорности. Така е било в детството, докато децата са били малки... като това положение се пренася неусетно и във вече съзнателния живот на двете бивши деца, когато те самите вече са станали родители. И докато преди е било нормално майката да полага повече грижи за по- безпомощното, то някак странно започва да изглежда тази помощ във времето, когато децата вече не са деца, а възрастни. Докато по- оправното е считало тази грижа за нормална и в реда на нещата в миналото, то в настоящото то започва да се чувства ощетено и да се дразни от двойния стандарт и нееднаквия родителски аршин. Защото тази пренебрежителност на майка му към него започва да се пренася и върху неговите деца, като се трансформира в пренебрежение на бабата към внуците й /децата на по- голямото й дете/. Още по- дразнещо става положението, когато мързеливото порастнало дете започва да злоупотребява прекомерно с нуждата от грижи и то изцяло в свой интерес, като ощетява с тази злоупотреба брата/сестрата. И тъй като винаги е злоупотребявало с добротата на по- големия си брат/ сестра и с криворазбрано милосърдие на майката, то започва да злоупотребява с доста по- сериозни неща, като примерно родителското наследство. Това в края на краищата идва до гуша на по- големия му брат/ сестра, който започва открито да се противопоставя на хитрините на събрата си. Тази реакция спечелва гнева на майката, която започва да обвинява по- голямото си дете, че то няма нужда от нищо, защото само си е извоювало всичко в живота, за разлика от "горкото" по- малко, което винаги е било несретник в очите на майката.
Наистина ли е възможно тези майки да са заслепени? И как една майка може да прецени, че само едното й дете има нужда от помощ, а другото няма нужда от такава? Никак не е предразполагащо подобно поведение на един родител. А детето, на каквато и възраст да се намира, има нужда да бъде окрилено и поощрявано от похвала, да бъде съветвано от сродна близка душа, да бъде подпомогнато в моменти на нужда... За да се чувства, че не е сирак, а е дете с родители, които се вълнуват както от успехите му, така и от неблагополучията му, които да са до него както в моменти на радост, така и в трудни моменти... Трудно е да се чувстваш сирак при живи родители, да се чувстваш пренебрегнат, неглижиран, занемарен откъм родителско внимание, да се чувстваш онеправдан поради липсата на адекватно внимание. Не бива родителят да се отнася така нееднакво към децата си!

[Мнемозина]

Ми че то няма подтекст в темата ти.

А пък така, както показваш ситуацията, не можем да направим нищо друго, освен да кажем "ау, ама как може такова нещо" - и да заклеймим завинаги майката и по-малкото дете.

Обаче аз в толкова еднозначни ситуации - та чак до демонизиране - не вярвам. Ти сигурна ли си, че майката никога, ама никога и по никакъв начин не е помагала на по-голямото си дете?

[Ън]

Мисля, че подтекстът, който съм вложила в темата, най- правилно го е схванал Боев. Не ми се иска да изпадам в конкретика. Нистина имах предвид обичта, вниманието, грижите и усилията, което родителят дава само на едното си дете, като ощетява другото с дефицит от тези екстри. Темата е провокирана от реалността и от преките ми наблюдения върху един конкретен случай. Случаят на мен все още ми звучи твърде фантастично, защото е далеч от моята житейска логика и разбирания- почти е като латино- сериал. Всъщност, конкретиката не е чак толкова важна. Сигурно, защото този случай не е изолиран, а е доста срещан в реалността. По- некадърните, инертни и мързеливи деца, са обект на много- по- голяма майчина грижа. Майката насочва своето внимание и усилия да се грижи и помага повече на по- некадърното дете, което е свикнало все да го обгрижват и да не поема отговорности. Така е било в детството, докато децата са били малки... като това положение се пренася неусетно и във вече съзнателния живот на двете бивши деца, когато те самите вече са станали родители. И докато преди е било нормално майката да полага повече грижи за по- безпомощното, то някак странно започва да изглежда тази помощ във времето, когато децата вече не са деца, а възрастни. Докато по- оправното е считало тази грижа за нормална и в реда на нещата в миналото, то в настоящото то започва да се чувства ощетено и да се дразни от двойния стандарт и нееднаквия родителски аршин. Защото тази пренебрежителност на майка му към него започва да се пренася и върху неговите деца, като се трансформира в пренебрежение на бабата към внуците й /децата на по- голямото й дете/. Още по- дразнещо става положението, когато мързеливото порастнало дете започва да злоупотребява прекомерно с нуждата от грижи и то изцяло в свой интерес, като ощетява с тази злоупотреба брата/сестрата. И тъй като винаги е злоупотребявало с добротата на по- големия си брат/ сестра и с криворазбрано милосърдие на майката, то започва да злоупотребява с доста по- сериозни неща, като примерно родителското наследство. Това в края на краищата идва до гуша на по- големия му брат/ сестра, който започва открито да се противопоставя на хитрините на събрата си. Тази реакция спечелва гнева на майката, която започва да обвинява по- голямото си дете, че то няма нужда от нищо, защото само си е извоювало всичко в живота, за разлика от "горкото" по- малко, което винаги е било несретник в очите на майката.
Наистина ли е възможно тези майки да са заслепени? И как една майка може да прецени, че само едното й дете има нужда от помощ, а другото няма нужда от такава? Никак не е предразполагащо подобно поведение на един родител. А детето, на каквато и възраст да се намира, има нужда да бъде окрилено и поощрявано от похвала, да бъде съветвано от сродна близка душа, да бъде подпомогнато в моменти на нужда... За да се чувства, че не е сирак, а е дете с родители, които се вълнуват както от успехите му, така и от неблагополучията му, които да са до него както в моменти на радост, така и в трудни моменти... Трудно е да се чувстваш сирак при живи родители, да се чувстваш пренебрегнат, неглижиран, занемарен откъм родителско внимание, да се чувстваш онеправдан поради липсата на адекватно внимание. Не бива родителят да се отнася така нееднакво към децата си!

Ъъъъ, сестра или брат?

[Глас в пустиня]

Мисля, че подтекстът, който съм вложила в темата, най- правилно го е схванал Боев. Не ми се иска да изпадам в конкретика. Нистина имах предвид обичта, вниманието, грижите и усилията, което родителят дава само на едното си дете, като ощетява другото с дефицит от тези екстри. Темата е провокирана от реалността и от преките ми наблюдения върху един конкретен случай. Случаят на мен все още ми звучи твърде фантастично, защото е далеч от моята житейска логика и разбирания- почти е като латино- сериал. Всъщност, конкретиката не е чак толкова важна. Сигурно, защото този случай не е изолиран, а е доста срещан в реалността. По- некадърните, инертни и мързеливи деца, са обект на много- по- голяма майчина грижа. Майката насочва своето внимание и усилия да се грижи и помага повече на по- некадърното дете, което е свикнало все да го обгрижват и да не поема отговорности. Така е било в детството, докато децата са били малки... като това положение се пренася неусетно и във вече съзнателния живот на двете бивши деца, когато те самите вече са станали родители. И докато преди е било нормално майката да полага повече грижи за по- безпомощното, то някак странно започва да изглежда тази помощ във времето, когато децата вече не са деца, а възрастни. Докато по- оправното е считало тази грижа за нормална и в реда на нещата в миналото, то в настоящото то започва да се чувства ощетено и да се дразни от двойния стандарт и нееднаквия родителски аршин. Защото тази пренебрежителност на майка му към него започва да се пренася и върху неговите деца, като се трансформира в пренебрежение на бабата към внуците й /децата на по- голямото й дете/. Още по- дразнещо става положението, когато мързеливото порастнало дете започва да злоупотребява прекомерно с нуждата от грижи и то изцяло в свой интерес, като ощетява с тази злоупотреба брата/сестрата. И тъй като винаги е злоупотребявало с добротата на по- големия си брат/ сестра и с криворазбрано милосърдие на майката, то започва да злоупотребява с доста по- сериозни неща, като примерно родителското наследство. Това в края на краищата идва до гуша на по- големия му брат/ сестра, който започва открито да се противопоставя на хитрините на събрата си. Тази реакция спечелва гнева на майката, която започва да обвинява по- голямото си дете, че то няма нужда от нищо, защото само си е извоювало всичко в живота, за разлика от "горкото" по- малко, което винаги е било несретник в очите на майката.
Наистина ли е възможно тези майки да са заслепени? И как една майка може да прецени, че само едното й дете има нужда от помощ, а другото няма нужда от такава? Никак не е предразполагащо подобно поведение на един родител. А детето, на каквато и възраст да се намира, има нужда да бъде окрилено и поощрявано от похвала, да бъде съветвано от сродна близка душа, да бъде подпомогнато в моменти на нужда... За да се чувства, че не е сирак, а е дете с родители, които се вълнуват както от успехите му, така и от неблагополучията му, които да са до него както в моменти на радост, така и в трудни моменти... Трудно е да се чувстваш сирак при живи родители, да се чувстваш пренебрегнат, неглижиран, занемарен откъм родителско внимание, да се чувстваш онеправдан поради липсата на адекватно внимание. Не бива родителят да се отнася така нееднакво към децата си!

Нямаш идея колко ми е познато.

[Глас в пустиня]

Ми че то няма подтекст в темата ти.

А пък така, както показваш ситуацията, не можем да направим нищо друго, освен да кажем "ау, ама как може такова нещо" - и да заклеймим завинаги майката и по-малкото дете.

Обаче аз в толкова еднозначни ситуации - та чак до демонизиране - не вярвам. Ти сигурна ли си, че майката никога, ама никога и по никакъв начин не е помагала на по-голямото си дете?

Бай Бале!:-)
Никой не иска да демонизираш или пък да заклеймяваш.

[Megi_Koleva]

Ми че то няма подтекст в темата ти.

А пък така, както показваш ситуацията, не можем да направим нищо друго, освен да кажем "ау, ама как може такова нещо" - и да заклеймим завинаги майката и по-малкото дете.

Обаче аз в толкова еднозначни ситуации - та чак до демонизиране - не вярвам. Ти сигурна ли си, че майката никога, ама никога и по никакъв начин не е помагала на по-голямото си дете?

Ами малко съм преекспонирала нещата, но не бих казала , че картинката е едностранчива.

[Megi_Koleva]

Ъъъъ, сестра или брат?

Избери си сам

[сър Айвънхоу]

Е, ама не си затваряйте очите, де. Има го и това което Айвънхоу казва.

трай сега, да не разваляме хубавото коледно настроение в клуба...

[Gaspode]

Има го това. Даже дори толкова често съм го виждал, че се чудя има ли го другото въупште. И леко се притеснявам, че и аз съм с две дяца. И са различни. И отношението към тях няма начин да е еднакво. Уж не ги деля, ама знам ли как изглежда от тяхна страна?

[bead_]

Какво мислите по темата?

мисля, че човек трябва да се радва на това, което получава. и също така СПЕЦИАЛНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ не бива да съди... с риск да не ти стане любимото мнение в тази тема - когато двама души са дарили някого с най-ценното, с живот и са го отгледали няма какво повече да се иска от тях. всякакви мерки, теглилки са излишни

[Глас в пустиня]

....когато двама души са дарили някого с най-ценното, с живот и са го отгледали няма какво повече да се иска от тях....

Интересно твърдение.
Питам се - за чих тогава ги упрекваме циганите - правят си бебетата с любов, отглеждат ги както дойде...

[Глас в пустиня]

www.youtube.com/watch?v=fY1gDjVETIc&feature=related

[Megi_Koleva]

www.youtube.com/watch?v=fY1gDjVETIc&feature=related

Май ми е нужен преводач за текста. Всъщност, лирическият герой от песента бил ли е изоставен от майка си?- това не схванах. И ако е бил, то как е възможно да милее за родния край, след като родният край е събирателен образ на всичко най- съкровено, заветно и свещено, каквото са майчината обич, родния дом и обичта на близките...? Майката е стожерът, опората на всеки един човек. А ако той е разочарован от майката си и е бил лишен от майчината обич и внимание в детството, то къде тогава е неговата житейска опора, къде е коренът му, къде са устоите му... кой е родният му край?
Малко ми е непонятна тази песен

[Глас в пустиня]

www.youtube.com/watch?v=fY1gDjVETIc&feature=related

Май ми е нужен преводач за текста. Всъщност, лирическият герой от песента бил ли е изоставен от майка си?- това не схванах. И ако е бил, то как е възможно да милее за родния край, след като родният край е събирателен образ на всичко най- съкровено, заветно и свещено, каквото са майчината обич, родния дом и обичта на близките...? Майката е стожерът, опората на всеки един човек. А ако той е разочарован от майката си и е бил лишен от майчината обич и внимание в детството, то къде тогава е неговата житейска опора, къде е коренът му, къде са устоите му... кой е родният му край?
Малко ми е непонятна тази песен

Хех, оправи ни Господ щом за българският диалект от географска област Македония ни е нужен преводач!:lol:
Винаги съм се чудил на хората владеещи екзотични езици, дори руски, но не разбиращи или пък не искащи да разбират диалектите на собственият си(майчин) език - това обаче не е упрек към теб Меги, а вметка по принцип.
Да, лирическият герой е изоставен от майка си, нещо повече - всеки ден ходи и скита бездомен като пее, свири, игра(танцува) и плаче. А, когато погледне снимката на майка си всеки път се сеща, че връща/плаща нейните дългове/грехове, но с песента си й казва да бъде "герой"/щастлива защото е родила звезда - щастливец който ще блести като звезда над своя роден край. Това е в общи линии, няма ала-няма бала, знаеш че си грешка - изкупителна жертва но въпреки всичко намираш сили да живееш без да съдиш.

[Глас в пустиня]

www.youtube.com/watch?v=fY1gDjVETIc&feature=related

Май ми е нужен преводач за текста. Всъщност, лирическият герой от песента бил ли е изоставен от майка си?- това не схванах. И ако е бил, то как е възможно да милее за родния край, след като родният край е събирателен образ на всичко най- съкровено, заветно и свещено, каквото са майчината обич, родния дом и обичта на близките...? Майката е стожерът, опората на всеки един човек. А ако той е разочарован от майката си и е бил лишен от майчината обич и внимание в детството, то къде тогава е неговата житейска опора, къде е коренът му, къде са устоите му... кой е родният му край?
Малко ми е непонятна тази песен

Хех, оправи ни Господ щом за българският диалект от географска област Македония ни е нужен преводач!:lol:
Винаги съм се чудил на хората владеещи екзотични езици, дори руски, но не разбиращи или пък не искащи да разбират диалектите на собственият си(майчин) език - това обаче не е упрек към теб Меги, а вметка по принцип.
Да, лирическият герой е изоставен от майка си, нещо повече - всеки ден ходи и скита бездомен като пее, свири, игра(танцува) и плаче. А, когато погледне снимката на майка си всеки път се сеща, че връща/плаща нейните дългове/грехове, но с песента си й казва да бъде "герой"/щастлива защото е родила звезда - щастливец който ще блести като звезда над своя роден край. Това е в общи линии, няма ала-няма бала, знаеш че си грешка - изкупителна жертва но въпреки всичко намираш сили да живееш без да съдиш.

А, ако разбираш сръПски - ево ти вариант: www.youtube.com/watch?v=l0FecOfNMZ8&feature=related

[Megi_Koleva]

Хех, оправи ни Господ щом за българският диалект от географска област Македония ни е нужен преводач!:lol:
Винаги съм се чудил на хората владеещи екзотични езици, дори руски, но не разбиращи или пък не искащи да разбират диалектите на собственият си(майчин) език - това обаче не е упрек към теб Меги, а вметка по принцип.
Да, лирическият герой е изоставен от майка си, нещо повече - всеки ден ходи и скита бездомен като пее, свири, игра(танцува) и плаче. А, когато погледне снимката на майка си всеки път се сеща, че връща/плаща нейните дългове/грехове, но с песента си й казва да бъде "герой"/щастлива защото е родила звезда - щастливец който ще блести като звезда над своя роден край. Това е в общи линии, няма ала-няма бала, знаеш че си грешка - изкупителна жертва но въпреки всичко намираш сили да живееш без да съдиш.

Честно казано, в различните краища на България се говори на доста диалекти, някои от които аз също понякога трудно разбирам.
Относно песента, първоначално я схванах като патриотична, а тя май си е чисто социална. И смятам, че песента сама по себе си е упрек към майката, колкото и лирическият герой да се прави на много благороден, това си е чиста проба лицемерие от негова страна.
Всъщност, песента няма толкова голямо значение. Но за пръв път чувам песен на подобна тематика. Все си мисля, че децата са най- големите съдници на своите родители. Родителското пренебрежение не може да се забрави от едно пренебрегнато дете.

[Ън]

Родителското пренебрежение не може да се забрави от едно пренебрегнато дете.

точно...

[Глас в пустиня]

Честно казано, в различните краища на България се говори на доста диалекти, някои от които аз също понякога трудно разбирам.
Относно песента, първоначално я схванах като патриотична, а тя май си е чисто социална. И смятам, че песента сама по себе си е упрек към майката, колкото и лирическият герой да се прави на много благороден, това си е чиста проба лицемерие от негова страна.
Всъщност, песента няма толкова голямо значение. Но за пръв път чувам песен на подобна тематика. Все си мисля, че децата са най- големите съдници на своите родители. Родителското пренебрежение не може да се забрави от едно пренебрегнато дете.

Знаеш ли, навикнал съм да ме заклеймяват като "патриот". От една страна това ме радва, защото обичам рода и родината си, но от друга ме разсмива, защото, дори и тук, съм чел къде-къде по крайни, шовинистични и дискриминационни мнения от мойте.
Относно песента, какво да ти кажа - има десетки такива, но не се наемам да им правя дисекция, защото навлизаме в сферата на чувствата, а там съм слаб защото съм обезчувствен по рождение - дебелокожо един вид.

Бих искал да няма деца с тъга във сърцата, но за съжаление нямам такова влияние.

[Йон]

Да. И съзнателно и несъзнателно.

[frisky lioness]

Аз имам едно дете и само мога да гадая как бих се отнасяла към двете си, ако имам толкова. Мисля си, че не бих ги делила, но...

За сметка на това съм била свидетел на грубо и немърливо отношение към дете от собствената му майка. Отдавам това на факта, че майката органически не понася, мрази, ненавижда бащата на детето и по някакъв начин, подсъзнателно проектира тези си негативни чувства и спомени върху плода на тази връзка...Нямам друго обяснение. Защото в същото време майката на тази майка, т.е. бабата на детето е пример за подражание-като човек и като майка в частност. Не може да се мисли за модел на подражание, дори напротив. Лошият родител е отрасъл в нормална семейна среда, заобиколен от много любов. Бил е свидетел на любов и разбирателство между родителите си, както и обсипван с грижи и нежност през цялото си детство

[frisky lioness]

Майчин инстинкт има, бащин- не. При майката е вродено да бъде родител, При бащата е по- сложно. Учи се. Стъпка по стъпка. Не е нещо, което ти е дадено свисше. В този ред на мисли, да бъдеш добър баща е повече отколкото да бъдеш добра майка. В първият случай е второсигнално, а в първият- първосигнално.
Не обвинявайте бащите, когато не могат да бъдат като вас.

Не съм съгласна
Току що написах в предния си пост
Ти изхождаш от себе си, предполагам, както и от средностатистическите семейства..

Аз познавам "майки", които не би трябвало изобщо да раждат децата си. Нищо не им е вродено или поне някои от тях са с мутация в този ген

В същият момент има и бащи, които са просто......прекрасни. Родени за да бъдат родители

[frisky lioness]

когато двама души са дарили някого с най-ценното, с живот и са го отгледали няма какво повече да се иска от тях. всякакви мерки, теглилки са излишни

Това е най-лесното
да се създаде живот
да станеш родител
По-трудното е да се превърнеш в "мама" и "тате"

Много родители така и не успяват да станат "мама и тате"

Някои са такива и без да са родители...

[bead_]

Питам се - за чих тогава ги упрекваме циганите - правят си бебетата с любов, отглеждат ги както дойде...

ние ги упрекваме щот ни развалят картинката
а децата им не би трябвало да ги упрекват