За нуждаещите се...

Все същите
Публикувай отговор
Аватар
Баба Яга
Мнения: 994
Регистриран на: 08.11.07, 09:31
Местоположение: Варна

За нуждаещите се...

Мнение от Баба Яга »

От много време не съм виждала стихове тук, имам нужда от тях и затова слагам началото. :friends: Добре дошъл на следващия.

Аз ида със дъжда


Не питайте за мене. Аз ида със дъжда.
И мълния ме грабва. И шибва ме вода.
...Вървя през черни ниви. Или по светъл път.
Пороите заливат преградите, светът.
И стрък и цвят повлича безумната вяра...
Не питайте за мене. Аз ида със дъжда!

Очаквайте ме в буря. Очаквайте ме в град.
И нека се катурне, разтуреният свят.
Порой да стане песен. А мътната вода,
заливайки земята, да тръгне към звезда.
Не питайте къде съм. Или къде ще спра,
дори от гръм ударен пак няма да умра...

Щом легна под браздите, ще се родя във цвят.
Над мене пак звездите, безсмъртни, ще пламтят.
Дори да няма хора, ще има богове.
Звезди ще си говорят със звънки стихове.
И камъни ще падат, познали свобода.
За мене е награда, че ида със дъжда.

Иван Атанасов

Изображение
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Аватар
Remmivs
BOFH
Мнения: 17603
Регистриран на: 22.09.06, 10:00
Местоположение: Laniakea
Обратна връзка:

Мнение от Remmivs »

ей така ad hoc мога само това да препиша отскоро

~

във глътка вино -
лумнала жарава
из дебрите на моята душа
изгарят светове
един остава
и неговото име е
жена

~

на времето опънатата струна
вибрира във дъгата на лъка
с озъбена усмивка на фортуна
с зачената греховно пустота
защо е тъй неумолима
безмилостната нейна красота
защо зовеме я по име
когато няма име тя
на времето опънатата струна
затихва в нашата душа
препуска диво към табуна
на отлетелите неща


всъщност не
ето това е родено току що
за тази тема и за теб

~

спирам
на брега на времето
вълните на бъдещето
се концентрират
около мен
грохотът им
беззвучен е
но мелодията ме унася
пътувам по вятъра
на възможното
и невъзможното
откривам
Аватар
Баба Яга
Мнения: 994
Регистриран на: 08.11.07, 09:31
Местоположение: Варна

Мнение от Баба Яга »

Remmivs написа:ей така ad hoc мога само това да препиша отскоро

~

във глътка вино -
лумнала жарава
из дебрите на моята душа
изгарят светове
един остава
и неговото име е
жена

~

на времето опънатата струна
вибрира във дъгата на лъка
с озъбена усмивка на фортуна
с зачената греховно пустота
защо е тъй неумолима
безмилостната нейна красота
защо зовеме я по име
когато няма име тя
на времето опънатата струна
затихва в нашата душа
препуска диво към табуна
на отлетелите неща


всъщност не
ето това е родено току що
за тази тема и за теб

~

спирам
на брега на времето
вълните на бъдещето
се концентрират
около мен
грохотът им
беззвучен е
но мелодията ме унася
пътувам по вятъра
на възможното
и невъзможното
откривам
:wine: За красивите мигове и всички светове сбрани в нас.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Аватар
Remmivs
BOFH
Мнения: 17603
Регистриран на: 22.09.06, 10:00
Местоположение: Laniakea
Обратна връзка:

Мнение от Remmivs »

Баба Яга написа::wine: За красивите мигове и всички светове сбрани в нас.
:wine:
:rem:
Аватар
Глас в пустиня
Мнения: 16879
Регистриран на: 26.09.06, 16:16

Мнение от Глас в пустиня »


О, неволя - да крееш

на неволите раб,

да възпламеняваш и тлееш -

ту всесилен, ту слаб.



Тук обжегнат от зноя,

там помръзнал в студа,

надломяван от своя

и от чужда вражда.



Да тъгуваш по скрити,

неизгрели слънца,

сам понесъл тъгите

на мильони сърца.



Като воин в тъмница

да не можеш - пленен,

да развържеш десница

в гняв безумно-свещен.

Димчо Дебелянов
Аватар
Баба Яга
Мнения: 994
Регистриран на: 08.11.07, 09:31
Местоположение: Варна

Мнение от Баба Яга »

БоЕВ написа:
О, неволя - да крееш

на неволите раб,

да възпламеняваш и тлееш -

ту всесилен, ту слаб.



Тук обжегнат от зноя,

там помръзнал в студа,

надломяван от своя

и от чужда вражда.



Да тъгуваш по скрити,

неизгрели слънца,

сам понесъл тъгите

на мильони сърца.



Като воин в тъмница

да не можеш - пленен,

да развържеш десница

в гняв безумно-свещен.

Димчо Дебелянов
Браво Боев! Няма друг като Дебелянов.:-)
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Аватар
Green Light
Мнения: 13475
Регистриран на: 22.09.06, 21:57

Мнение от Green Light »

Пожелавам на тая тема да мине 18 страници. (не мога да се спра с пожеланията, инерция голяма)
Неф
Мнения: 3886
Регистриран на: 27.03.09, 22:28

Мнение от Неф »

Всеки път щом загледам небето-
все памуци от захар ,тамън да усетя
на панаир аромата чак горе привнесен
прещраква картинката щом мигна отнесено.

Звъня на Алиса - на чудесата в страната,
да питам аз просто"Как е хавата?",
а тя, милата, ми дава "заето"-
спектакъл си гледала и тя на небето.

"Добре ",викам. Наливам си кола
и сядам отгоре на почвата гола.
Лягам и скръствам ръце под главата,
ах, колко удобно било на тревата.

Какво ли да пусна на синия фон...?
Припомням си принцип, житейски закон-
"Ще видиш не това, дето втренчено гледаш,
а туй що в сърцето си първо отгледаш.
"Спаси си деня!" - Green Light
Неф
Мнения: 3886
Регистриран на: 27.03.09, 22:28

Мнение от Неф »

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече-
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава човече.
Кажи:Не ми пука
от таз несполука-
аз мога,аз вярвам,аз зная,
че въпреки факта,
това не е антракта,
това е антракта-не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая-
недей се спотайва,
недей се отчайва,
кажи си:Това не е край!
Кажи:Не ми пука
от таз несполука-
аз мога,аз вярвам,аз зная,
че въпреки факта,
това не е антракта,
това е антракта.
Не края!

Недялко Йорданов
"Спаси си деня!" - Green Light
Аватар
Света вода ненапита
Мнения: 5255
Регистриран на: 14.06.08, 17:44

Re: За нуждаещите се...

Мнение от Света вода ненапита »

Със глупави моми, си мислех аз,
не можеш да захванеш нищо свястно;
обърнах се към умни, но тогаз
потръгна ми далече по-ужасно.

Те бяха твърде умни и без страх
задаваха въпроси най-различни;
попитал аз за главното — от смях
без отговор оставяха ме всички.

Хайнрих Хайне
Виж подводницата!
Аватар
Remmivs
BOFH
Мнения: 17603
Регистриран на: 22.09.06, 10:00
Местоположение: Laniakea
Обратна връзка:

Мнение от Remmivs »

Ние можем да имаме много жени


Ние можем да имаме много жени,
но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.

Ние можем да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни.
Тази, която ще каже “Стани”,
щом клекнем, когато се целят в челата ни.

Ние можем да имаме много жени,
но една ще ни обича истински.
Тази, която ще ни измени,
когато превърнем в пари мечтите си.

Стефан Цанев

Ето и песента на Мишо Белчев

http://www.youtube.com/watch?v=kPseXTxG1-4
Последно промяна от Remmivs на 12.01.11, 10:46, променено общо 1 път.
Аватар
Света вода ненапита
Мнения: 5255
Регистриран на: 14.06.08, 17:44

Re: За нуждаещите се...

Мнение от Света вода ненапита »

И смъртта ще остане без царство.
Мъртъвците ще се слеят в голотата си,
ще се смесят с луната на запад, с вятъра,
костите им ще се разпилеят в земята,
край нозете им звезди ще огряват нощта.
И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,
и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.
Влюбените ще умрат, но не и любовта.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
На морето под извивките премазани,
дълго ще лежат, но не ще гинат напразно.
Връзвани на колелото, изтезавани,
жилите им ще се скъсат, но ще издържат.
Вярата в ръцете им на две ще се сломи,
ще ги пронижат еднорогите злини.
Всичко ще се скърши в тях, но те ще устоят.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
Крясъка на чайките не ще чуят вече,
ни грохота на вълните край бреговете.
Където цвете е цъфтяло, няма цвете
да надигне пак глава под шибащите пръски.
И даже луди и без дъх в пръстта зарити,
пак ще блъскат с главите си през маргаритките
към слънцето, додето слънцето се пръсне.
И смъртта ще остане без царство.

Дилън Томас
Виж подводницата!
Неф
Мнения: 3886
Регистриран на: 27.03.09, 22:28

Мнение от Неф »

Вярно ли е, че ме мразиш,
Вярно ли е, че си друга?
Пред света ще се оплача,
Че ме пъдиш без заслуга.

О, неблагодарни устни,
Как говорите хапливи
За мъжа, целувал с обич
Вас блажено в дни щастливи?

Хайне



п.п. Виртуален грубиян - кой си ти и за какво се бориш?
"Спаси си деня!" - Green Light
Аватар
Remmivs
BOFH
Мнения: 17603
Регистриран на: 22.09.06, 10:00
Местоположение: Laniakea
Обратна връзка:

Мнение от Remmivs »

по-скоро би му отивал ника

Виртуален шизофреник

:grin:
Аватар
shshtt
Мнения: 3412
Регистриран на: 02.05.08, 20:56

Мнение от shshtt »

Стихоплетство

Римуваните думи никой не чете
изящната словесност е вече демоде

Поезията днешна мелодия не иска
акорди дисонантни съвремието плиска

Обаче, аз харесвам благозвучните неща
и в рима сладкогласна откликвам на света

Стихотворството е хоби, и забава, и игра
етикет "поезия" не слагам на мойте плетива

Преждите подбирам в ярки цветове
заплитам и разплитам дреха за сърце

Когато е готова – топло ми държи
Има ли значение какво харесваш ти?




Очи

Хорските очи се взират
в мойта голота.
Ирисите им гранитни
са двуметрова стена.

Срам обагря ме в червено -
цялата кървя.
Бягам, искам да се скрия,
но съм в крепостта.

Безполезните усилия
предизвикват само смях.
От презрението светнали
очи - прожектори блестят.

Светлинни мечове разсичат
мъничкото светло в мен
и аз се моля тъмнината
по-бързо да ме вземе в плен.

Очи затварям и усещам
допира на топъл плащ.
Така удобно съм се скрила
в тялото си аз.

Обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.


2000 г.

п.п. толкова е различно всичко сега, че имам чувството че някой друг ги е писал
че съм нуждаеща се съм сигурна, но дали точно от стихове се нуждая не съм
чуждите думи рядко ме вълнуват
Последно промяна от shshtt на 12.01.11, 10:53, променено общо 1 път.
Аватар
Света вода ненапита
Мнения: 5255
Регистриран на: 14.06.08, 17:44

Мнение от Света вода ненапита »

Remmivs написа:по-скоро би му отивал ника

Виртуален шизофреник

:grin:
:rotfl24::rotfl24::rotfl24:

наздраве друже, кръстнико мой!
:beer: :friends:
Последно промяна от Света вода ненапита на 12.01.11, 10:58, променено общо 1 път.
Виж подводницата!
Аватар
Света вода ненапита
Мнения: 5255
Регистриран на: 14.06.08, 17:44

Мнение от Света вода ненапита »

shshtt написа:
п.п. толкова е различно всичко сега, че имам чувството че някой друг ги е писал
че съм нуждаеща се съм сигурна, но дали точно от стихове се нуждая не съм
:kiss:
Виж подводницата!
Аватар
Света вода ненапита
Мнения: 5255
Регистриран на: 14.06.08, 17:44

Мнение от Света вода ненапита »

Remmivs написа:по-скоро би му отивал ника

Виртуален шизофреник

:grin:
Ръката, дето сложи подпис, хвърли град в разруха;
пет царски пръста с дан дъха обложиха без жал
и с удвоена смърт една страна разполовиха;
петимата крале затриха крал.

Могъщата ръка отвежда до превито рамо,
а ставите на пръстите са като тебешир;
перото сложи края на убийството безумно,
което сложи край на думите за мир.

Подписалата договор ръка разпръсна треска
и плъзна глад и напасти като рояк нечист;
велика е ръката, дето тъй човека стиска
чрез името, надраскано на лист.

Петимата крале пресмятат колко е убито,
но кой целуна раната, кой бръчката смекчи?
Ръка цари над жалостта, тъй както над небето;
ръцете нямат плачещи очи.

Дилън Томас
Виж подводницата!
Аватар
Green Light
Мнения: 13475
Регистриран на: 22.09.06, 21:57

Мнение от Green Light »

. написа:
И двете ли са на Недялко Йорданов?


Вчера го гледах в шоуто на смахнатия професор, как се казваше "гледам и не вярвам на ушите си". Много готин разговор. Един вика от старите поети съм. В стих го каза. "Извинявайте, вика, че станах на 70, много неудобно се чувствам." Недялко си е Недялко, диша театър. :-) Та се разприказваха с кукуто за старите поети Вазов, Славейков и от дума на дума и за Атанас Далчев нали. Та викат бе ние, българите сме в грях към тоя поет(и към Багряна, Габе и т.н.) забравихме го, пък е великан.
Та виновно и гузно малко вчера си попрочетох.
Voila:


Мълчах години непрестанно

с опустошен от мисли лоб

и днеска от това мълчание

излизам аз като от гроб.



Над моя дух витае още

безименната пустота

на миналите дни и нощи,

неразличими от смъртта.



И вцепенени от тревога,

макар свободни тоя път,

все още мислите не могат

от клетката да излетят.



Като човек, от болест станал,

пристъпва моят стих едва,

но с гняв безсилен, с мъка странна

са пълни моите слова.



И кратки са като словата,

които пише в порив смел

осъденият по стената,

преди да иде на разстрел.
Аватар
Green Light
Мнения: 13475
Регистриран на: 22.09.06, 21:57

Мнение от Green Light »

Remmivs написа:по-скоро би му отивал ника

Виртуален шизофреник

:grin:

Тва Айвънхоу ли е? Съре, ти ли си, бе?
Неф
Мнения: 3886
Регистриран на: 27.03.09, 22:28

Мнение от Неф »

Green Light написа:
Remmivs написа:по-скоро би му отивал ника

Виртуален шизофреник

:grin:

Тва Айвънхоу ли е? Съре, ти ли си, бе?
и аз припознавам Айвъна.



Те двамата влюбени бяха,
Но никой не си го призна;
Враждебно се гледаха с обич,
И чезнеха в горчивина.

Така се разминаха, само
Се срещаха в сън призори.
Но бяха безжизнени вече -
Не го осъзнаха дори.

Хайне
"Спаси си деня!" - Green Light
Аватар
Света вода ненапита
Мнения: 5255
Регистриран на: 14.06.08, 17:44

Мнение от Света вода ненапита »

Green Light написа:
Тва Айвънхоу ли е? Съре, ти ли си, бе?
споменатия от Вас господин не ми е познат...
доколкото гледам отишъл си е "в мир" горкият...

:blum:
Виж подводницата!
Аватар
Света вода ненапита
Мнения: 5255
Регистриран на: 14.06.08, 17:44

Мнение от Света вода ненапита »

Remmivs написа:
Вино дайте ни пак! Досега ни веднъж
не е вливало в мен пламък толкоз могъщ!
Пийте — кой не би пил! — щом в света променлив
само с чаша в ръка без лъжа си щастлив.

Вкусих всички блага, цял потъвах в лъчи
от разкошния мрак на красиви очи.
Любих аз — кой не е също любил? — но кой,
изнурен от страстта, е намирал покой?

Бях с другари богат в моите пролетни дни,
в младостта, що не знае ни страст, ни злини.
Аз дружах — кой не е? — но е просто нелеп,
който вижда, о вино, по-верни от теб!

Може млада жена момък млад да плени
и другарството свършва — ти не се промени!
Ти старееш — кой не? — но какво ли, кажи,
като теб по-добро става, щом отлежи?

И макар в любовта да е всеки богат,
поклони ли се друг на кумира му свят,
радостта загорчи — само ти не горчиш;
ти ревниво не си, всички ти веселиш:

Младостта отлети, угаси всяка страст
и след туй станеш ти сетен пристан за нас;
в теб — не е ли така? — щом забравим скръбта,
истината е в теб, в теб е и мъдростта.

Щом Пандора[1] бедите безчет изтърва —
и започна да страда светът след това.
Без надежда не сме ли? Да вдигнем стакан —
всеки става щастлив само щом е пиян.

Славно грозде, здравей! В теб кипи есента,
във нектара ти млад се таи младостта.
Ще умрем — всеки мре! — но простят ли на нас,
даже Хеба[2] била би доволна тогаз.

Джордж Байрон 1809



:wine: наздраве, друже!
Виж подводницата!
Аватар
snowprincess
Мнения: 5650
Регистриран на: 24.09.06, 17:50

Мнение от snowprincess »

един превод, който мисля, че не сме пускали тук, но не съм сигурна

Ако можеш да видиш граденото цял живот – срито
и без дума да кажеш да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатство в игра придобито
и бедата със смях да прозреш.

Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен да бъдеш и мил,
а когато те мразят – без капка омраза
честта си да си все пак достойно спасил.

Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо променени
в устата на този и онзи кретен
и да слушаш безбройни лъжи,
ала в никаква степен да бъдеш с лъжа опетнен.

Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си да бъдеш все тъй ненадвид.
Да обичаш ти всички приятели свои – по братски,
без да имаш сред тях фаворит!

Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш не малко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар.
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
ти, мечтите си в свой господар.

Ако знаеш да бъдеш ти – строг, ала никога гневен;
ако можеш да бъдеш в бой – храбър, но не дилетант;
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
но не моралист и педант.

Ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята съвест гласа.
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
а пък тези край теб не са!

О, тогава
Царе, Богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе глава, изведнъж!
Но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, Мъж!

.....
ето и варианта, в който се знае

AKO

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

......

If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ‘em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on“;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

Rudyard Kipling
Изображение
Аватар
holi_day
Мнения: 6701
Регистриран на: 06.06.08, 00:58

Мнение от holi_day »

shshtt написа:п.п. толкова е различно всичко сега, че имам чувството че някой друг ги е писал
че съм нуждаеща се съм сигурна, но дали точно от стихове се нуждая не съм
чуждите думи рядко ме вълнуват
хубави са стиховете ти
различни неща ни докосват, затова е така :bigsmile:
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа

това май е другото лице на скуката
Аватар
Remmivs
BOFH
Мнения: 17603
Регистриран на: 22.09.06, 10:00
Местоположение: Laniakea
Обратна връзка:

Мнение от Remmivs »

отдавна си мислех, че е хубаво да събера на едно място разни къдрави нещица
може би тук да го направя :huhthink:




Quasi nix tabescit dies
(Също като снега, денят се топи безследно)

Във бялата пустиня на снега
Тъй мразовита и така прекрасна
Е скрита топлината на тъга
Която бавно като него гасне

Какво от туй, че някоя сълза
Кристално-вледенена и искряща
Ще понесеш в протегната ръка
Уви, и тя ще се стопи изящно

Усмивката си само запази
И нека той - денят - да си отива
В небето ще остане да блести
Една звезда болезнено красива
Аватар
ELBI
Мнения: 13004
Регистриран на: 28.09.06, 16:56
Местоположение: Sofia

Мнение от ELBI »

Мечтателите може да са малко
но вечни са като звездите
сърцата им са неуморни
и сгряват всички тъжни мисли
Remmivs написа:отдавна си мислех, че е хубаво да събера на едно място разни къдрави нещица
може би тук да го направя :huhthink:


Quasi nix tabescit dies
(Също като снега, денят се топи безследно)

Във бялата пустиня на снега
Тъй мразовита и така прекрасна
Е скрита топлината на тъга
Която бавно като него гасне

Какво от туй, че някоя сълза
Кристално-вледенена и искряща
Ще понесеш в протегната ръка
Уви, и тя ще се стопи изящно

Усмивката си само запази
И нека той - денят - да си отива
В небето ще остане да блести
Една звезда болезнено красива
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Аватар
Мнемозина
Мнения: 23188
Регистриран на: 22.09.06, 23:08

Мнение от Мнемозина »

Кирил Христов.

Дигни към звездното небе очи!
Виж колко източници на лучи!

Слънца, слънца в простора необятен.
Где бързат? Где всемирът е запратен?

Не може то да бъде суета -
този дивен образ на безкрайността!

(1937)
Panta rhei...
Аватар
ELBI
Мнения: 13004
Регистриран на: 28.09.06, 16:56
Местоположение: Sofia

Мнение от ELBI »

хубаво... Дали К Христов присъства в днешните учебници по литература?
Мнемозина написа:Кирил Христов.

Дигни към звездното небе очи!
Виж колко източници на лучи!

Слънца, слънца в простора необятен.
Где бързат? Где всемирът е запратен?

Не може то да бъде суета -
този дивен образ на безкрайността!

(1937)
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Аватар
Мнемозина
Мнения: 23188
Регистриран на: 22.09.06, 23:08

Мнение от Мнемозина »

ELBI написа:хубаво... Дали К Христов присъства в днешните учебници по литература?
Нямам представа, едва ли.

Ето и още малко.

Обичам делничните думи бедни.
Така са нежни те, така са бледни!

От своя светъл празник багри тям
и глъбина, и младост аз ще дам.

И в тях, беззвучни, сила непозната
ще зазвънти, канон на красотата.

Когато буря ми в душата свий,
елате, мили, в мойте песни вий!



А ето това пък е Рилке:

Невзрачни, бедни думи, те през дните
са тъй щастливи - аз съм влюбен в тях.
Аз им придавам още багри скрити
и те се радват, радват с трепет плах.

И тия думи, вече обновени,
тъй че това да види и дете,
не са и чути в песни вдъхновени,
но виж - пристъпват в песента ми те.
Panta rhei...
Аватар
ELBI
Мнения: 13004
Регистриран на: 28.09.06, 16:56
Местоположение: Sofia

Мнение от ELBI »

Мерси. Покрай тези стихове (помня как четях Христов навремето от овехтели стихосбирки и се чудех защо не го учим, както и други поети там) се сещам и за красивия български език, който е съветизирано-американизирано променен до неузнаваемост с амнезия за младото поколение спрямо неговата красота и изказност. Ала кой ли гледа в тази жега?
Мнемозина написа:
ELBI написа:хубаво... Дали К Христов присъства в днешните учебници по литература?
Нямам представа, едва ли.

Ето и още малко.

Обичам делничните думи бедни.
Така са нежни те, така са бледни!

От своя светъл празник багри тям
и глъбина, и младост аз ще дам.

И в тях, беззвучни, сила непозната
ще зазвънти, канон на красотата.

Когато буря ми в душата свий,
елате, мили, в мойте песни вий!



А ето това пък е Рилке:

Невзрачни, бедни думи, те през дните
са тъй щастливи - аз съм влюбен в тях.
Аз им придавам още багри скрити
и те се радват, радват с трепет плах.

И тия думи, вече обновени,
тъй че това да види и дете,
не са и чути в песни вдъхновени,
но виж - пристъпват в песента ми те.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Аватар
Мнемозина
Мнения: 23188
Регистриран на: 22.09.06, 23:08

Мнение от Мнемозина »

ELBI написа:Мерси. Покрай тези стихове (помня как четях Христов навремето от овехтели стихосбирки и се чудех защо не го учим, както и други поети там) се сещам и за красивия български език, който е съветизирано-американизирано променен до неузнаваемост с амнезия за младото поколение спрямо неговата красота и изказност. Ала кой ли гледа в тази жега?
Що ли се сещам какво си чел? :blum:

Ами те нямат амнезия, щото не са го запомняли изобщо.
И на мен ми липсват тия много цветни и с особен аромат някогашни изкази, понякога си приплаквам тук за някоя стара дума. Иначе казано - гледам, и в жегата гледам.
Но - това били живите неща, променяли се.

Ако не се променяше езикът, нямаше да можем с няколко строфи да скочим в друго време - което си е досег с вечността. :bigsmile:
Panta rhei...
Аватар
Амаранта
Мнения: 5037
Регистриран на: 30.10.06, 09:42
Местоположение: Макондо

Мнение от Амаранта »

Сторих най-тежкия от всички грехове,
които някой може да извърши.
Не бях щастлив.
Нека ледниците на забравата
без милост ме затрупат, докато изчезна.
Заченат бях от моите родители
за страшната и прелестна игра, наречена живот,
за земята, за въздуха, за огъня и за водата.
Не изпълних младата им воля,
измених им и не бях щастлив.
Умът ми падна в плен на симетричната формалност
на изкуството, плетящо мрежа от безсмислия.
Дадоха ми смелост, но смел не бях.

Не ме оставя, безспир ме съпровожда
сянката на моето нещастие.

Хорхе Луис Борхес
Аватар
Green Light
Мнения: 13475
Регистриран на: 22.09.06, 21:57

Мнение от Green Light »

Тва е от "70 Стихотворения"
Недялко, естествено. Много му се познава стойката. Всеки от нас е ставал и лягал с Недялко Йорданов, и на всеки от нас му омръзна ужасно, макар и по различно време. На мен - по времето на общите песни с Хайгашот Агасян.
Но човека си беше пич. :-)

"70" е възраст :-)

КЪМ...


Не вярвах, че ще доживея...
Какво да правя, извинете...
Все още дишам аз... И пея -
един от старите поети.
А млад бях... Пич бях... И нахъсен...
И времето ни бе такова...
Знам, няма вече да възкръсне
идилията му сурова.
На вас ви трябва бърза слава
и няма да ме разберете.
Благоговеех аз тогава
пред тях, пред старите поети.
Каква ти завист? И обиди?
Абсурд!.. И подигравки злостни?
Събитие бе да ги видиш
и щастие да ги докоснеш.
Сега ги няма... Няма... Няма...
Отидоха си. Тъжни. Бедни.
О, Далчев! Геров! И Багряна...
Проклинам дните ви последни.
А днес... Не ща да ме обичат.
Живея още... Извинете.
И бих бил горд да ме наричат
един от старите поети.
Аватар
Баба Яга
Мнения: 994
Регистриран на: 08.11.07, 09:31
Местоположение: Варна

:)))

Мнение от Баба Яга »

Не мога да се откажа от тази жена...обикалям, ровя, чопля и пак се връщам към нея, някак си делнично прозаична и по моему истинска.:-)

Въпрос

Камелия Кондова

Ех, вие, хора недоверчиви,

уморено понесли мрежите.

Има и друг цвят освен сивия

и освен злоба - има и нежност.

Като се връщате у дома гневни

и дърпате децата си за ушите,

не ви ли е хрумвало, че за последно

една нощ ще изгрея звездите...

Ще помръкнат от безразличието ви.

Ще засветят на друга планета.

Ще се раждат страхливи момичета,

за да раждат страхливи момчета.

Зная, плода се бере наесен,

но земята без любов ви е слаба.

Нося ви един хляб и една песен.

Защо поискахте само хляба...
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Аватар
shshtt
Мнения: 3412
Регистриран на: 02.05.08, 20:56

Мнение от shshtt »

Любовният заек

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас
върху печката къкреше заек
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата

Шест години след тази вечер
я срещнах на друга улица,
и ми се стори уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютия или нещо такова...

Изключи ли печката, каза тя.
Още не съм, казах.

Тези зайци са доста жилави.




За съчиняването


От жената съчинен е трубадурът
Мога да повторя пак
Тя е съчинила съчинителя

Гаустин от Арл, ХІІ в.





Време е и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.

Измисли си, казват, някаква жена,
Другото, мъжът, е женска работа.

И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя – огромно).

Какъв замах! Тя съчинява!

И ето ме измислен, съчленен,
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
А краят трябва да е тъжен
и да е хубав същевременно.

И аз измислям своя край:
Дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,

защото кой ще ме измисли след това.



За леката душа

После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените

пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят

после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара

после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален

после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е

после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно

после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят

после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели

после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен

после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна

после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става

дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка

всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма


Георги Господинов
Аватар
Green Light
Мнения: 13475
Регистриран на: 22.09.06, 21:57

Мнение от Green Light »

shshtt написа: ...

Георги Господинов
Коя стихосбирка е това? Как се казва?
Аватар
shshtt
Мнения: 3412
Регистриран на: 02.05.08, 20:56

Мнение от shshtt »

Green Light написа:
shshtt написа: ...

Георги Господинов
Коя стихосбирка е това? Как се казва?
любовният заек е от "Писма до Гаустин"
за съчиняването и за леката душа са от "Черешата на един народ"

затруднявам се да избирам неща от него - много го харесвам
Неф
Мнения: 3886
Регистриран на: 27.03.09, 22:28

Мнение от Неф »

Песен за теб

Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,без пролети,
без цъфнали надежди очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...

Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.

Дамян Дамянов
"Спаси си деня!" - Green Light
Аватар
Fairy of the Flowers
Мнения: 580
Регистриран на: 24.09.06, 08:03
Обратна връзка:

Мнение от Fairy of the Flowers »

Поискай ме..

Съблякох се докрай! Душата ми
разголена е цялата. Дойдох-
разпъната... от свойте страсти-
да дам единствено любов.
Поискай ме- макар и неприлична,
с разголена душа докрая,
порочна съм, защото те обичам
безпаметно. Отдавна зная
безупречните дами си обличат
душите във свенлива суета,
порядъчно страстта прикриват,
но аз не се научих на това.
До вчера, само, влизаха в душата ти
порядъчните дами и без свян
ограбиха и Любовта, и Вярата.
Поискай мен- ще вляза, за да дам!
Публикувай отговор