Ърскин Колдуел

[Green Light]

Последната годишнина


Барманът Ник приближи ъгъла, където Ани шумно тропаше с празна бирена бутилка по масата.

— Какво искаш, Ани? — попита Ник.

— Още една бира! — дрезгаво извика тя.

— Не бива, Ани — рече той, поклащайки глава.

— Казах, още една бира!

— Казах не, Ани.

— Върви тогава по дяволите! — натъжена отвърна тя.

Ник седна от другата страна на масата.

— Чуй ме, Ани — почна той с добро. — Аз съм ти приятел и искам да ти помогна. За тази вечер стига. Ясно ли е? Достатъчно пи. Утре вечер ела пак.

— Върви по дяволите! — изкрещя тя.

Той помълча, сетне, като се наведе към нея, продължи:

— Дръж си езика, Ани — той съчувствено я потупа по ръката. — Ако направиш каквото ти казвам, всичко ще бъде наред. Не ми се ще да правиш поразии, в крайна сметка всичко ще свърши зле за тебе. Ще дойде полиция, а ти знаеш какво значи това. На всичко отгоре, ако в бара няма ред и тишина, ще ми отнемат позволителното. Хайде, бъди ми добричка и се прибирай, че си закъсняла. Направи това заради мене, Ани.

Ани замахна с чантата си, но той се наведе навреме и тя не можа да го удари.

— Много добре знаеш, че нямам дом.

— Тогаз иди там, където обикновено нощуваш.

— Гониш ме, с една дума?

— Не те гоня, Ани — търпеливо рече той, — просто те моля.

— А бе я си гледай работата! Върви по дяволите и да се не връщаш от там! — развика се тя.

Един от мъжете, които играеха карти на съседната маса, се извърна и повика Ник. Беше едър, с тъпо изражение на слабоватото си лице.

— Защо не изхвърлиш от тук тая дърта и устата брантия? — каза той. — Дотегна ми да я слушам.

— Лесна работа — отговори Ник.

Неколцина от посетителите се обърнаха през рамо да видят какво става. Ник се помъчи да вдигне Ани за ръката и да я отведе на улицата. Решена да не мърда от мястото си, Ани се отскубна с див тласък на цялото си тяло.

— Ако не можеш да се отървеш от нея — рече едрият, — намери някой, който може. Омръзна ми да я слушам.

— Чуй ме, Ани — спокойно каза Ник. — Ако се държиш като хората, ще те науча какво да правиш. Обещай ми, нали веднага ще си тръгнеш, ако ти дам още една бира? Какво ще кажеш, Ани?

— Готово! — ухили се тя. — Готово, виж тъй става. И знаеш ли защо приемам? Добре, ще ти кажа. Днес празнувам годишнина.

— Какво празнуваш, Ани — попита той.

— Празнувам двайсет години. А двайсетата годишнина трябва да бъде най-тържествена от всички, нали?

— И аз тъй мисля, Ани — съгласи се Ник. — Но годишнина от какво? Всички знаем, че си стара мома.

— Тъкмо това празнувам — каза тя, кимайки многозначително. — Тъкмо това и нищо друго.

— Какво искаш да кажеш, Ани?

— Годишнината на моето неомъжване.

Объркан, Ник почна да клати глава.

— Ти съвсем си изкукуригала, Ани — каза той. — Че кой празнува такива неща?

— То си е моя работа — с горчивина отвърна тя, — а ти не си пъхай носа навсякъде.

— Не исках да ти се бъркам, Ани — заоправдава се той. — Просто съм любопитен, никога не съм чувал такова нещо. Защо не ми кажеш всичко?

— Да се продъниш в ада дано, там ти е мястото, чуваш ли какво ти думам?

— За бога! — разгневено извика едрият от съседната маса, извърна се на стола си и стрелна Ник. — Или ще накараш тази дърта гъба, напоена с бира, да млъкне, или я изритай на улицата!

Ник се върна зад бара и отвори бутилка бира. После я отнесе в ъгъла и я остави на масата пред Ани. Тя му отброи от чантата си няколко монети и небрежно ги захвърли на покривката. Ник събра парите и се върна на мястото си.

Още недопила студената бира, Ани залитна и падна посочи на масата. Зарови лице в шепите си и заплака. Как ли не се мъчеше да обясни, но никой не разбра колко дълбока и палеща е болката, измъчваща сърцето й…

-----------------------------------------------

По онова време тя бе младо хубаво момиче, влюбено за първи път в живота си. Празните часове, когато не бяха заедно със Сидни, понасяше единствено с мисълта колко го обича, мечтаеше за деня, когато ще се оженят и ще имат общ дом.

После дойде време той да се запише в колежа. Беше краят на лятото и двамата знаеха, че скоро няма да се видят. Нощта преди заминаването прекараха на брега, там осъмнаха. Плътно завити с одеялото, прегръщаха се цяла нощ, а над тях ясно и сякаш благославящо блестеше луната.

„Обещай ми нещо, Ани — бе рекъл Сидни нея безсънна нощ, — нищо друго не искам на света, само това. Ще ми обещаеш ли, Ани?“

„Всичко бих ти обещала, Сидни — отвърна му тя с цялата преданост на сърцето си. — Толкова много те обичам, че всичко, каквото поискаш, ще ти обещая, без дори да питам какво е.“

Той замълча, целувайки поруменелите й страни и топли устни.

„Още ли си готова да обещаеш, Ани?“ — след малко попита той.

„Да, Сидни — прошепна тя, — какво да ти обещая?“

„Искам да ми обещаеш, че ще ме чакаш. Каквото и да стане, искам да зная, че винаги ще ми принадлежиш, Ани.“ „Винаги ще ти принадлежа“ — каза тя. „Обещаваш ли?“

„Обещавам, Сидни — без колебание рече тя. — Обещавам, обещавам! Винаги ще имаш любовта ми — дадох ти я сега и ще си остане твоя, додето сме живи. Няма да те разлюбя, каквото и да става, стига и ти да ме обичаш. Обещавам ти, Сидни.“

„Дори като замина? Току-виж, случило се нещо… Ами ако вече не се върна?“

Ани цялата изтръпна в ръцете му.

„Не казвай това, Сидни — уплашено се примоли тя. — Не говори такива неща!“

„Ще се върна, Ани — увери я той. — Но понякога тъй става, че каквото и да правиш… нали знаеш?“

„Не ме е грижа — каза тя и го притисна в прегръдките си. — Аз никога няма да ти отнема любовта си, стига само ти да ми я върнеш. Не я ли искаш, върни ми я!“

Лежаха дълго, притихнали един до друг, и наблюдаваха светлата луна над себе си. Отдалеч долиташе мекото плискане на вълните върху пясъка.

„Чувал съм, разделят се хората за по-дълго време, пък им стане самотно — поде той, — и тогаз какво? Като ти стане непоносима самотата, може и някой друг да си намериш. Стават такива неща, Ани. Не са малко четири години.“

„Ще те чакам, Сидни — разпалено обещаваше тя. — Ще те чакам, колкото и дълго да е. Дори да се запилееш някъде, друга да си намериш и да се ожениш и никога да не се върнеш, пак ще те чакам, защото ти дадох любовта си и искам всякога да бъде с тебе. Ще чакам и десет години, и петнайсет, и двайсет години ще чакам!“

„Наистина ли толкова дълго ще ме чакаш, Ани?“

„Да, скъпи — двайсет години!“

----------------------------------------

От ъгъла на бара прокънтя пронизителен писък и всички се обърнаха да видят какво се е случило. Изправила се, Ани тропаше по масата с празната бирена бутилка. След миг бутилката се разби на десетки късчета и стъклото се посипа по масата и по пода.

— Върни ми любовта! — с болка изкрещя Ани. — Сега вече трябва да ми я върнеш. Повече не мога да живея без нея, клетница аз! Беше твоя цели двайсет години. Обещах ти и чаках. Сега ми я върни! Върни я!

— Млъкни, пияна кофо! — извика едрият от съседната маса.

Ник се притече. Грабна Ани за ръцете и като я разтърси леко, но настойчиво, накара я да се отпусне изнемощяла на стола.

— Хайде, Ани — той я потупа утешително по рамото, — седни и много не приказвай!

— А любовта ми? Къде е тя? Искам си я обратно! Толкоз време съм я чакала!

— Да знаех за какво говориш, Ани, щях да ти помогна, ама като не знам…

— Никой не знае, никой не знае — изстена тя. — Но аз зная! Моля! Да ми се върне любовта! Веднага да ми се върне!

Слушаше целият бар. Всички се питаха какво ли ще значат нейните брътвежи, а някои дойдоха по-близо да гледат. Едрият с тъпото изражение стана от масата и се изправи до Ник.

— Защо позволяваш на тая фиркана пачавра такива номера? Ако не я изхвърлиш веднага, че ида да се оплача. Това тук бар ли е, какво е?

— Лесна работа — рече Ник.

— Да те видя как пипаш! — каза едрият, като се връщаше на масата си. — Не знам докъде ми дойде от нея. На света и без това има доста такива дърти кикимори.

Ник повика прислужника и му поръча да донесе бутилка бира.

— Сега вече нищо ти няма, Ани — каза той и отново я потупа по рамото. — Лош сън и толкоз. Нали ти мина?

— Никакъв сън не е това, а действителност!

— Добре, Ани, добре. Така да е, както казваш. Но ти мина, нали?

— Няма да мине, докато не си я получа обратно, не разбираш ли? — Тя изпитателно го погледна в лицето. — Аз трябва да си я получа. Повече не мога да понасям, нито една нощ повече.

Ник пое бутилката от прислужника и наля в чашата й.

— Пийни малко студена бирица, Ани — настоя той, поднасяйки я до устните й. Тя жадно загълта и пресуши чашата. — Сега вече си по-добре, Ани, ще викна такси и ще те изпратя. А като се прибереш, легни, наспи се и утре нищичко няма да ти има.

Като му се усмихна благодарно, тя стана и без да се противи, тръгна пред него към вратата. Излязоха на улицата, той й помогна да се качи в таксито, после даде на шофьора пари.

— Лека нощ, Ани — рече Ник, потупвайки я по ръката. — Сега да се прибереш в къщи и като си легнеш, приятни сънища да сънуваш!

Очите й ненадейно се напълниха със сълзи.

— Да можех да те целуна — рече тя и стисна ръката му, — ще зная, че съм получила любовта си обратно.

Ани се хвърли, сключи ръце около врата му и го зацелува, додето най-сетне той я отдръпна от себе си и я настани в колата.

— Върнах си я, най-сетне си я върнах, след двайсет години! — каза тя, а на мокрото от сълзи лице се четеше израз на безоблачно щастие. — Сега тя отново е моя, след двайсет години!

Ник кимна на шофьора и автомобилът се отдалечи в мъгливата нощ.

Като се върна в бара, той се изправи на прага и впери поглед в масата на Ани. Един от посетителите пусна монета в грамофона и певицата лигаво запя колко е доволна, че има кого да обича. Ник послуша песента, но не издържа, приближи автомата и го спря.

[Quid]

и да ме утрепат тва в този мой живот това не го разбирам . у някой друг може у този не.

[Green Light]

Ами тия с кратките разкази пишат поезия в проза. Даже мислег да го пусна в темата на Баба Яга, ама там много хубаво са се разприказвали и не ми се ще да ги разсейвам.
Поезия в проза, само чувство кратко и временно, тва е тоя. Кво да му разбираш.
Аз за голям цар го имам.

[shshtt]

хареса ми, не си спомням да съм го чела
ти заради начина на писане ли го постна или заради историята?

[annonymus]

Като му се усмихна благодарно, тя стана и без да се противи, тръгна пред него към вратата. Излязоха на улицата, той й помогна да се качи в таксито, после даде на шофьора пари.

А в колата звучи това...

Фу! Пустият му Американски юг! Магия си е.
Затова е цар пича, не друго.

[Green Light]

хареса ми, не си спомням да съм го чела
ти заради начина на писане ли го постна или заради историята?

Не знам защо. Кисна в темата на Бабата Ягата и се поддадох на настроението. Кафе, почивка, я да попрочетем нещо, я тва кво е готино, бе имаше едно за някви мъж и жена дето вървяха пеша умиращи от глад за кво вървяха за погребението на детето си май, аха аха да ревна навремето от тоя разказ, хем не докато четях ами по- късно, ненормална работа, я да го пусна на другите тоя Ник с тоя грамофон дето го спря, бе я нова тема...
Е затва.

[shshtt]

много хубаво пишеш, жалко че не натам ти е пътя

[Green Light]

много хубаво пишеш, жалко че не натам ти е пътя

Пъ и аз мога да ти давам оценки, кво си мислиш?! На тебе второто по важност, риш, е тва че си шокиращо откровенна. По- ще ми е кеф да ме критикуваш.

Един ценен колега от друга чужда фирма, миналата година го помолих да ми даде само отрицателните оценки, тоест само нещата които трябва да подобря в общата работа. Къде съм го издъник с какво в мойта работа се е почувствал несигурен, кога се е усъмнил в думите или пък че ще се справя, бе знаеш... Не ме разбра, тоя пич. Даже си влошихме отношенията, честно.
Голям зор е да чуеш четно мнение за недостатъците си. (То само завистници, риш, аман. Оплешивявал съм бил и квот останало било сиво. Клевета! Как да се ориентира човек?)

[Ън]

Една любов не е истинска любов, ако не е за винаги. Отмине ли след година две и нищо не остане- ни стягане на сърцено, ни тръпка, ни мисъл даже, а само бездушие и безразличие, това не е било любов.
И друго- всеки алкохолик си има причини да бъде такъв. Не обвинявайте никого за това, а бъдете благодарни, че живота не ви е подложил на подобни изпитания.

[Ън]

Голям зор е да чуеш четно мнение за недостатъците си.

Тва е лесно, шъ знайш! Е, на-тука критикувайки с най- добри чувста модератора, му казвам, че всеки може да се поучи от грешките си, стига да има друг, който да е готов да му ги покаже.
А ти! Кой си ти?! Един виртуален приятел, но реален непознат. За 5, вече 6 години оставащ такъв. Защо?!..
Преодолей тези страхове, Грийн. Аз няма да те нараня! Ето, бях откровен...

[Sweety]

и да ме утрепат тва в този мой живот това не го разбирам . у някой друг може у този не.

Грийн дали го разбира?
Разбираш ли го Гриййййн? Аз честно да си кажа 20 години няма да изкарам, най-много 10...или 5.
Е не мога и не мога да се сетя, от кой беше този разказ...от някой от българските класици беше май...дето се казваше, че жената е едно чудно същество, и един пуловер от мъжа да и е останал само, и пак го обича!
...и 'холерската' любов на мъжа
много е тъжно в Америка ако някога отида, после няма да повторя...върти ми се из главата да отида пак в Куба обаче...

[Sweety]

...с най- добри чувста модератора, му казвам, че всеки може да се поучи от грешките си, стига да има друг, който да е готов да му ги покаже.

тука дето си казал това на модератора, си като един доктор Хаус, да знаеш! и доктор и зъболекар ще комплексираш, камо ли някакъв модерато!

[shshtt]

много хубаво пишеш, жалко че не натам ти е пътя

Пъ и аз мога да ти давам оценки, кво си мислиш?! На тебе второто по важност, риш, е тва че си шокиращо откровенна. По- ще ми е кеф да ме критикуваш.

Един ценен колега от друга чужда фирма, миналата година го помолих да ми даде само отрицателните оценки, тоест само нещата които трябва да подобря в общата работа. Къде съм го издъник с какво в мойта работа се е почувствал несигурен, кога се е усъмнил в думите или пък че ще се справя, бе знаеш... Не ме разбра, тоя пич. Даже си влошихме отношенията, честно.
Голям зор е да чуеш четно мнение за недостатъците си. (То само завистници, риш, аман. Оплешивявал съм бил и квот останало било сиво. Клевета! Как да се ориентира човек?)

е ми не знам защо така реагират хората, за черногледство имат критиката, а за мен тя е подреждане на главата - какво е и какво не е станало
то за тези неща само конкретно може да се говори и само конкретно нещо да се обсъжда
в интернет разговорите си чешем езиците като или се пудрим с похвали или се бесим с коментари и не става работа да се върши


п.п. цяла нощ тази история ми беше в главата, уж банална, нищо особено, а толкова по човешки истинска
не знам дали съм го разбрала тоя разказ
той защо според теб спря музиката? защото не може времето да се върне назад и е късно за начало?
а защо и съчувства толкова? защото разбира как се чувства, и той го е преживял, харесва я или просто му е близка защото 20 години е на онази маса?
според мен се отнася с нея като с болно животно, от човещина помага, дава и каквото може, т.е. биричка, но не и любов

[shshtt]

Една любов не е истинска любов, ако не е за винаги. Отмине ли след година две и нищо не остане- ни стягане на сърцено, ни тръпка, ни мисъл даже, а само бездушие и безразличие, това не е било любов.
И друго- всеки алкохолик си има причини да бъде такъв. Не обвинявайте никого за това, а бъдете благодарни, че живота не ви е подложил на подобни изпитания.

аз пък си мисля, че много любови е можело да бъдат завинаги ако са имали шанс да се появят преди брака.
зависи си от човека, но като се жениш обикновено го правиш с нагласата че това е завинаги, че е нещо специално и по-различно
и естествено най-много се влага в тази връзка
и да се случи друга любов по пътя то тя обикновено инстинсктивно се подтиска и задушава
макар че някои чак на втори и трети опит решават да маркират връзка като първостепенна по важност

т.е. не вярвам че срещаш единствения и неповторимия и ако не е точно той - край! няма да живееш в любов
всъщност не знам, може и да си прав

[shshtt]

и да ме утрепат тва в този мой живот това не го разбирам . у някой друг може у този не.

Грийн дали го разбира?
Разбираш ли го Гриййййн? Аз честно да си кажа 20 години няма да изкарам, най-много 10...или 5.
Е не мога и не мога да се сетя, от кой беше този разказ...от някой от българските класици беше май...дето се казваше, че жената е едно чудно същество, и един пуловер от мъжа да и е останал само, и пак го обича!
...и 'холерската' любов на мъжа
много е тъжно в Америка ако някога отида, после няма да повторя...върти ми се из главата да отида пак в Куба обаче...

5 примерно по-става, но 10 си е направо болестно състояние:lol:
холерска любов имаш предвид любов по време на холера ли?
като я четох си мислех, че е доста пресилен образа на обожателя, но сега познавам един такъв и го гледам вече 10 години с невярващи очи как е на една крачка зад приятелката ми, а тя е семейна и няма изгледи да се откаже
абе това дето казват че всички романи можеш да ги прочетеш в живота май е истина

[Green Light]

той защо според теб спря музиката?

Емпат. Не можеше да слуша лигави песни за любов, докато все още му е в мислите "последната годишнина" на Ани.

[Green Light]

Разбираш ли го Гриййййн?

Мисля че да. Пък и то не е до разбиране. Хвана ме настроението. На музиката примерно кво да и разбираш? На Глен Милър щракаш с пръсти, на Веско Маринов ревеш. Настроение.

[Green Light]

Голям зор е да чуеш четно мнение за недостатъците си.

Тва е лесно, шъ знайш! Е, на-тука критикувайки с най- добри чувста модератора, му казвам, че всеки може да се поучи от грешките си, стига да има друг, който да е готов да му ги покаже.
А ти! Кой си ти?! Един виртуален приятел, но реален непознат. За 5, вече 6 години оставащ такъв. Защо?!..
Преодолей тези страхове, Грийн. Аз няма да те нараня! Ето, бях откровен...

ОК

[Глас в пустиня]

Това ми иде бая сълзливо и доста преекспонирано.
Няма жена която да "обича" двайсе години, не и сама, без мъж до нея който да поддържа огъня буен.
Огледай се, не виждаш ли че животът е станал като състезание, пълно е с "отличнички" които за пет години имат по два-три брака и все по любов , а в другата крайност са ония дето са си монтирали копче тик-так отдолу и цял живот чакат принца на мечтите си.
Ей затова са ми чудни хората на писаното слово, защото имат способността да се самозаблуждават, та дори с лекота да заблуждават и останалите.

[annonymus]

много хубаво пишеш, жалко че не натам ти е пътя

Да, жалко.
Читателите, верните читатели това, са (сме) доста гадни копелета.
Съгласни са (сме?) автора да страда, да се гърчи, да няма с какво да си изхрани семейството - щото с тая поезия/проза нема как да си платИ парното, дори да остане без семейство и на края на пътя си да няма на кого да се обади от мръсната си приказка освен на дългогодишния си редактор, да се пропие, продруса, и други екстри, но читателя да си има своите 100 - 200 - 500 страници любими.

[annonymus]

и да ме утрепат тва в този мой живот това не го разбирам . у някой друг може у този не.

Грийн дали го разбира?
Разбираш ли го Гриййййн? Аз честно да си кажа 20 години няма да изкарам, най-много 10...или 5.
Е не мога и не мога да се сетя, от кой беше този разказ...от някой от българските класици беше май...дето се казваше, че жената е едно чудно същество, и един пуловер от мъжа да и е останал само, и пак го обича!
...и 'холерската' любов на мъжа
много е тъжно в Америка ако някога отида, после няма да повторя...върти ми се из главата да отида пак в Куба обаче...

5 примерно по-става, но 10 си е направо болестно състояние:lol:
холерска любов имаш предвид любов по време на холера ли?
като я четох си мислех, че е доста пресилен образа на обожателя, но сега познавам един такъв и го гледам вече 10 години с невярващи очи как е на една крачка зад приятелката ми, а тя е семейна и няма изгледи да се откаже
абе това дето казват че всички романи можеш да ги прочетеш в живота май е истина

Маркес ми е сред любимците. 90 или 80 от написаното от него няма как да се случи.
Но пък вярвам на всяка негова дума. Отворя ли книгата и ме няма тук.
Някой може да ми разкаже и най-нелепата измислица, но пък да му повярвам.
Друг може да ми спретне една стройна, добре подредена и структурирана история, по всички правила на занаята, пет пъти редактирана, изчистена, със завръзка - кулминация - развръзка и да ме отегчи на 10 тата страница.

Може ли за една нощ от изсъхналия храст да цъфне червена роза?
Може ли портретът да понесе греховете на душата?

На кого му пука какво може и какво не може в реала?

[Quid]

любов по време на холера а?

първия самолет с гаджето и към хаити!
с еднопосочен билет де!

[Green Light]

Маркес ми е сред любимците. 90 или 80 от написаното от него няма как да се случи.
Но пък вярвам на всяка негова дума. Отворя ли книгата и ме няма тук.
Някой може да ми разкаже и най-нелепата измислица, но пък да му повярвам.
Друг може да ми спретне една стройна, добре подредена и структурирана история, по всички правила на занаята, пет пъти редактирана, изчистена, със завръзка - кулминация - развръзка и да ме отегчи на 10 тата страница.

Може ли за една нощ от изсъхналия храст да цъфне червена роза?
Може ли портретът да понесе греховете на душата?

На кого му пука какво може и какво не може в реала?

Yess!

[ELBI]

Малдиви, Оман и Бора-Бора са май по-добри дестинации... примерно

любов по време на холера а?

първия самолет с гаджето и към хаити!
с еднопосочен билет де!

[Green Light]

любов по време на холера а?

първия самолет с гаджето и към хаити!
с еднопосочен билет де!

Е там на плажа все нещо трябва да четеш под палмата.

[ELBI]

любов по време на холера а?

първия самолет с гаджето и към хаити!
с еднопосочен билет де!

Е там на плажа все нещо трябва да четеш под палмата.

да бе - с гадже, на хаити, две в едно... и да четеш... утепа рибата ти пич...

[Sweety]

...а защо и съчувства толкова? защото разбира как се чувства, и той го е преживял, харесва я или просто му е близка защото 20 години е на онази маса?
според мен се отнася с нея като с болно животно, от човещина помага, дава и каквото може, т.е. биричка, но не и любов

аха...и аз това се чудих, дали я харесва или я съжалява...ама то си е ясно от края, че е второто...но не като се съжалява болно животно а еднокрак човек, дето си го срещнал в автобуса...или нещо такова

[annonymus]

...а защо и съчувства толкова? защото разбира как се чувства, и той го е преживял, харесва я или просто му е близка защото 20 години е на онази маса?
според мен се отнася с нея като с болно животно, от човещина помага, дава и каквото може, т.е. биричка, но не и любов

аха...и аз това се чудих, дали я харесва или я съжалява...ама то си е ясно от края, че е второто...но не като се съжалява болно животно а еднокрак човек, дето си го срещнал в автобуса...или нещо такова

Ама и вие направихте егати анализа

Стига бе, не ви ли се е случвало да разбирате болката на някого (не е задължително това да е любовна мъка) и да не можете да помогнете? И пълното съзнание за собствената ви безпомощност да ви вбесява вътрешно?
За човек говорим разбира се, не за кучето на входа.
То стана като в курс по творческо писане

[Sweety]

5 примерно по-става, но 10 си е направо болестно състояние:lol:
холерска любов имаш предвид любов по време на холера ли?
като я четох си мислех, че е доста пресилен образа на обожателя, но сега познавам един такъв и го гледам вече 10 години с невярващи очи как е на една крачка зад приятелката ми, а тя е семейна и няма изгледи да се откаже
абе това дето казват че всички романи можеш да ги прочетеш в живота май е истина

точно...
и каква е разликата между 5 години и 10 години?
а между 10 и 20?
Аз след малко време започвам 6-тата година на една подобна история...и след твоето разделение за нормалност до 5-тата година, май ще трябва да се замисля

да, май е истина, че всички романи можеш да ги прочетеш в живота...

P.С. сега само на тебе ще ти кажа, че става дума за една distant relantionship вкоято нъма други жени и мъже, само разстояния и материални неща.
Това на английски го написах, защото си мисля, че вече четеш и разбираш по малко
...
Къде пък точно сега намери Грижн да го постне този разказ?!

[Sweety]

Ама и вие направихте егати анализа

Стига бе, не ви ли се е случвало да разбирате болката на някого (не е задължително това да е любовна мъка) и да не можете да помогнете? И пълното съзнание за собствената ви безпомощност да ви вбесява вътрешно?
За човек говорим разбира се, не за кучето на входа.
То стана като в курс по творческо писане

е пък!
знаеш ли преди колко време бях за последен път в час по литература?
P.С. Сега нъма да имам време да пиша във Feeling high, ама само да кажа, че се сетих кога съм се чувствала high...неделя следобяд, когато бях в 5 клас и си пишех съчинението за домашна по литератуара

[annonymus]

Ама и вие направихте егати анализа

Стига бе, не ви ли се е случвало да разбирате болката на някого (не е задължително това да е любовна мъка) и да не можете да помогнете? И пълното съзнание за собствената ви безпомощност да ви вбесява вътрешно?
За човек говорим разбира се, не за кучето на входа.
То стана като в курс по творческо писане

е пък!
знаеш ли преди колко време бях за последен път в час по литература?
P.С. Сега нъма да имам време да пиша във Feeling high, ама само да кажа, че се сетих кога съм се чувствала high...неделя следобяд, когато бях в 5 клас и си пишех съчинението за домашна по литератуара

Амиии, разказа има емоционалност. Искам да кажа, има емоционален заряд (поне за мен де).
Оттук нататък всеки си го пречупва различно и е много трудно да кажеш защо той прави така, какво е станало с младежа преди 20 години и дали след година историята няма да се повтори. Всеки си има версия и няма нужда от анализ. То това му и ценното.
Тия, дето е ясно "какво е искал да каже автора" и всичко се знае категорично точно как е, защо е, и какво е станало накрая, защо да ги чета?

[frisky lioness]

Голям зор е да чуеш четно мнение за недостатъците си.

Тва е лесно, шъ знайш! Е, на-тука критикувайки с най- добри чувста модератора, му казвам, че всеки може да се поучи от грешките си, стига да има друг, който да е готов да му ги покаже.
А ти! Кой си ти?! Един виртуален приятел, но реален непознат. За 5, вече 6 години оставащ такъв. Защо?!..
Преодолей тези страхове, Грийн. Аз няма да те нараня! Ето, бях откровен...

Не само е кривогледа, но и кривозъба
Преодолей го:lol:

Никой не е съвършен....

Освен Грийн...

и Рем....

и......АЗ
и...................


ти:winkw:

[Ън]

Никой не е съвършен....

Освен Грийн...

и Рем....

и......АЗ
и...................


ти:winkw:

Ало, алооо!! Фриски, чуваш ли ме? Кажи ми кой е най- съвършен! Фрискиииииии!... Алоооооо!!!
- Ти-тииии, ти-тиииии...

[Ън]

Една любов не е истинска любов, ако не е за винаги. Отмине ли след година две и нищо не остане- ни стягане на сърцено, ни тръпка, ни мисъл даже, а само бездушие и безразличие, това не е било любов.
И друго- всеки алкохолик си има причини да бъде такъв. Не обвинявайте никого за това, а бъдете благодарни, че живота не ви е подложил на подобни изпитания.

аз пък си мисля, че много любови е можело да бъдат завинаги ако са имали шанс да се появят преди брака.
зависи си от човека, но като се жениш обикновено го правиш с нагласата че това е завинаги, че е нещо специално и по-различно
и естествено най-много се влага в тази връзка
и да се случи друга любов по пътя то тя обикновено инстинсктивно се подтиска и задушава
макар че някои чак на втори и трети опит решават да маркират връзка като първостепенна по важност

т.е. не вярвам че срещаш единствения и неповторимия и ако не е точно той - край! няма да живееш в любов
всъщност не знам, може и да си прав

Естествено че е така! Оооо, и още как! Така е на 100%! Но това не е в никакво противоречие, с това което аз написах. Едното не изключва другото...

[shshtt]

5 примерно по-става, но 10 си е направо болестно състояние:lol:
холерска любов имаш предвид любов по време на холера ли?
като я четох си мислех, че е доста пресилен образа на обожателя, но сега познавам един такъв и го гледам вече 10 години с невярващи очи как е на една крачка зад приятелката ми, а тя е семейна и няма изгледи да се откаже
абе това дето казват че всички романи можеш да ги прочетеш в живота май е истина

точно...
и каква е разликата между 5 години и 10 години?
а между 10 и 20?
Аз след малко време започвам 6-тата година на една подобна история...и след твоето разделение за нормалност до 5-тата година, май ще трябва да се замисля

да, май е истина, че всички романи можеш да ги прочетеш в живота...

P.С. сега само на тебе ще ти кажа, че става дума за една distant relantionship вкоято нъма други жени и мъже, само разстояния и материални неща.
Това на английски го написах, защото си мисля, че вече четеш и разбираш по малко
...
Къде пък точно сега намери Грижн да го постне този разказ?!

има разлика голяма да чакаш някой 5, 10,20 години, а от него ни вест ни кост и това да имаш връзка от разстояние
първото ми се струва откачено, защото е само в главата на единия
ако обаче хората се познават, обичат и просто разстоянията ги разделят, макар и рядко да се виждат, предполагам че могат да откарат и 50 години така
и сигурно няма да е особено трудно в днешно време, дето всеки си е сам и с малко контакти - надали ще се появи конкуренция и алтернатива
ама си е тъжно и също има нещо шантаво, защото няма непреодолими разстояния ако има желание за близост

п.п. смело ми пиши на английски, няма страшно щом гугъл е на един клик:lol:

[Ън]

Интересен човек е този Ърскин Колдуел...
Току що прочетох "Паметникът", смятам и другите да изчета- ей тук ги има

[Глас в пустиня]

Интересен човек е този Ърскин Колдуел...
Току що прочетох "Паметникът", смятам и другите да изчета- ей тук ги има

Мерси за линка, може да се напъна и да попрочета нещо от него, но все още съм под въздействието на >това<
То, да ти кажа, нищо друго не ни и остава освен четенето и кликането по линкове - викенда започна от вчера подир пладне, интензивна поява на 3о4овци ще има чак в понеделник подир пладне, а до тогава насам ще се навъртат само асоциални и ментално изкривени типове като мене и тебе.

[Мнемозина]

Маркес ми е сред любимците. 90 или 80 от написаното от него няма как да се случи.
Но пък вярвам на всяка негова дума. Отворя ли книгата и ме няма тук.
Някой може да ми разкаже и най-нелепата измислица, но пък да му повярвам.
Друг може да ми спретне една стройна, добре подредена и структурирана история, по всички правила на занаята, пет пъти редактирана, изчистена, със завръзка - кулминация - развръзка и да ме отегчи на 10 тата страница.

Може ли за една нощ от изсъхналия храст да цъфне червена роза?
Може ли портретът да понесе греховете на душата?

На кого му пука какво може и какво не може в реала?

Невинаги се знае кое е реалът.

[Света вода ненапита]

Интересен човек е този Ърскин Колдуел...
Току що прочетох "Паметникът", смятам и другите да изчета- ей тук ги има

е, проачети и романите му... не само този сборник с разкази...

п.п. обърни внимание на "Сканирал и редактирал"...

[Ън]

Интересен човек е този Ърскин Колдуел...
Току що прочетох "Паметникът", смятам и другите да изчета- ей тук ги има

е, проачети и романите му... не само този сборник с разкази...

п.п. обърни внимание на "Сканирал и редактирал"...

Да бе, да- аз да не съм маниакален читател като някой виртуални шизофриници:lol: Ако взема и романите му да чета, кога ще ми остане време да рисувам?!