вежди

[WALL-E]

отведете ме

или на не виждащите V-бокса:

макар и без превод, но с добро видео

вежди,

на един престарял човек
не и от нащо поколение дори
малък човек с голям глас


хубав мотив за шарж с молив, нали ън
вежди!
и очи де... с бръчки около тях

[WALL-E]

не намерих написан текста на песента, затова го преписах от субтитрите на клипа от V-бокса

Щарл Азнавур – ОТВЕДЕТЕ МЕ

На доковете, където бремето и отегчението
натежават на гърба ми
Прииждат кораби с плодове,
като че издути от тежестта.
Идващи от другия край на света,
носещи със себе си идеята за скитничество,
отразена в синьото небе на илюзиите.
Носещи пикантен полъх от непознати страни
с вечно лято, където хората живеят
почти без дрехи, на плажа.
Аз, през целия си живот съм познавал
само небето на север.
Бих искал да се избавя от тази сивота,
променяйки посоката.

Отведете ме на края на земята.
Отведете ме в страната на чудесата.
Струва ми се, че нещастието,
би било по-безболезнено на слънце.

В баровете, в края на деня,
с моряците.
Когато говорим за момичета и любов,
с чаша в ръка.
Губя представа за нещата и изведнъж
умът ми ме завладява и пренася
насред едно необикновено лято,
на песъчливия бряг.
Където виждам устремена към ръцете любовта,
която като обезумяла тича пред мен
и се увисва на врата на съня ми.
Когато баровете затворят и моряците отново
се отправят към брега
аз продължавам да мечтая до сутринта,
изправен на пристанището.

Отведете ме на края на земята.
Отведете ме в страната на чудесата.
Струва ми се, че нещастието,
би било по-безболезнено на слънце.

Някой хубав ден, качен на малко корабче,
като тези отстрани на палубата.
За да се махна, бих отпътувал в трюма с въглищата.
поемайки пътя, водещ към мечтите от
детството, насочени към отдалечени острови.
Където единственото, което има значение,
е да се живее.
Където изтощени момичета отвличат сърцето ви,
сплитайки, както са ми казвали,
тези гердани от цветя, които опияняват.
Бих избягал, оставяйки миналото си там,
без никакво угризение на съвестта.
без багаж и освободеното си сърце,
пеейки много силно…

Отведете ме на края на земята.
Отведете ме в страната на чудесата.
Струва ми се, че нещастието,
би било по-безболезнено на слънце.

Не се преструвам, защото нямам въображение
"..не ме приемаха насериозно като певец, заради пресипналия ми глас и миниатюрните ми размери, просто нямаше какво да харесат в мен"

[Ън]

вежди,

на един престарял човек
не и от нащо поколение дори
малък човек с голям глас

хубав мотив за шарж с молив, нали ън
вежди!
и очи де... с бръчки около тях

Ти па улете у миналия век
Ми, вежди кат вежди...де да знам...да бяха женски да ги коментирам, кат не са- не ме трогват