Ислямската османска държава е под „европейско наблюдение” още от края на XIV в. Дългата и история е била и е използувана за всякакъв род пропаганди, но сама по себе си свидетелствува колко опасно и безпреспективно е митологизирането на миналото и превръщането му в единствена цел на бъдещето. Защото от края на XVI в. до Танзимата в началото на XIXв., с малки изключения, султаните, везирите, бюрокрацията, войската, религиозната интелигенция, цялото османско общество са обърнати към миналото, към мощта и славата от преминалите времена на Мурад I, Мехмед II, Сюлейман I. Изживяното величие е невъзвратимо и единственият резултат от това втренчване в миналото е дълбокият консерватизъм, обхванал всички сфери на османската държава. Цената е огромна и за империята, и за всички нейни поданици. Изоставането в икономиката, във въоръжението, в културата става все по-голямо и води до загуби на войни, на територии и на човешки потенциали, последвани от политическа нестабилност, разпад на управлението, стопанско и политическо подчинение на Великите сили. Консерватизмът превръща през XVIII и XIXв. Османската империя в сянка от миналото, чийто живот се заплаща със страданията на всичките и поданици – турци, гърци, арменци, българи, араби и т.н.
Историята на Османската империя, както историите на всички империи, е поучителна с конкретната информация за сложността на обективните и субективните фактори, които движат еволюцията на човечеството, които променят човешките светове. Между полуразбойническия бейлик на Осман I и краха на империята при абдикирането на Мехмед VI Вахидеддин преминават шест столетия, в които се раждат, живеят и умират милиони хора – султани и техни поданици, приятели и неприятели на империята, нейни съюзници и врагове.
Стр. 14-15, проф. Цв. Георгиева
Империята започнала да се организира. Еничарската институция, създадена при Мурад I, при Баязид I, изглежда, претърпяла решителни преобразования. Поне от времето на неговото управление датират най-старите отпратки към системата на девширме, редовно „събиране” на млади християни, които след като бъдели ислямизирани, потурчени, възпитани и образовани в анадолски семейства и в двореца по много стриктно организиран начин, образували непосредствено прекрепена към султана войска или заемали отговорни длъжности в държавната администрация. Те били това, което се нарича капъ куларъ, „роби” – по-добре би било да се каже „слуги” на Портата. Целта на тази политика не била да се лишат младите християни от интелектуалните им възможности, нито даже да се прекъсне връзката им със средата, от която са произлезли (това невинаги се случвало), но да се предоставят на владетеля верни служители, чиято кариера зависи единствено от него. Тази институция щяла да придобие изключително важно значение в историята на империята. От друга страна, политиката на заселване на завладените територии продължавала. Бейовете вече се установявали по р. Дунав и Адриатика и навсякъде улемите създавали юридическа и данъчна администрация. Появили се нови санджаци в Никопол и Охрид (1393), Кюстендил (1394), Видин (1396). През 1393 г. великият везир Чандарлъ Али паша, за да гарантира безкористността на кадиите, поискал да им се плаща по строго определен начин. Империята постепенно се установявала.
... Баязид трябвало да повери по-голямата част от походите си в Анадола на еничарите и на християнските си васали, което съвсем не засилило популярността му. Местните емири си запазили симпатиите на местното население и те се проявявали при първия удобен случай. От друга страна, ако то не приемало установяването на данъчна администрация, газиите също не гледали с добро око на война срещу мюсюлманите, от която не получавали никаква плячка. А улемите очаквали ново поле за действие и нови ресурси от завладяването на християнските държави. Следователно имало опозиционни настроения: в решителния момент само сърбите и еничарите щели да бъдат верни до края.
Стр. 62-63.
История на Османската империя, редактор Роберт Мантран (материалите са написани от 10 френски автора), изд. Рива, София 1999, превод от френски
Османската империя - продълж.
Османската империя - продълж.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Теоретично я имам.ELBI написа:Хм, нова книга за четене - имаш ли я?Мнемозина написа:Всичкото това ми напомни за "Нишата на позора" на Кадаре...
Благодаря.
Иначе ... много е интересно последното изречение - нали?
На практика - трябва да проверя къде е.
Ама това е художествена литература.
Panta rhei...
Издаден на 3 ноември 1839 г., няколко месеца след възкачването на Абдул Меджид I на трона, султанският указ от Гюлхане отбелязва основен поврат в историята на Османската империя. Той представлява отправна точка на широка прогрма за реформи, които в продължение на няколко десетилетия ще разтърсят институционното, икономическото и общественото състояние на страната. ...Green Light написа:При всички случаи е преинтересно.
А каква е тая "Танзима" в началото на 19 век?
Известно под името Танзимат (множествено число на арабското съществително танзим – реорганизация, преустройство), това реформаторско движение, чиято кулминационна точка ще бъде издаването през 1876 г. на първата османска Конституция, се опитва да отговори на един въпрос, който султаните и хората от тяхното обкръжение си задавали от много отдавна: „Как да се спаси империята?” Предложеното решение се съдържа в няколко ключови думи: административна централизация, модерниззация на държавния апарат, „западен” обществен модел, светски (но с много ограничения) характер на правото и образованието. С очи втренчени в Европа, османската държава търси своето спасение в копирането на европейските модели. Резултатите са поразяващи: в началото на управлението на Абдул Хамид тълпи закъснели романтици ще оплакват по примера на Пиер Лоти изчезването на тази стара Турция, жертва на вездесъщия и подобен на октопод модерен дух.
...
Периодът на Танзимат често е представян като революция отгоре. Терминът революция със сигурност може да се дискутира, освен ако не се възприеме в най-широк смисъл. В замяна на това е безпорно, че реформите са били осъществени по инициатива на доста ограничена група хора.
Стр. 472-473
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Ама разбрахМнемозина написа:Теоретично я имам.ELBI написа:Хм, нова книга за четене - имаш ли я?Мнемозина написа:Всичкото това ми напомни за "Нишата на позора" на Кадаре...
Благодаря.
Иначе ... много е интересно последното изречение - нали?
На практика - трябва да проверя къде е.
Ама това е художествена литература.
дай малко кредит и на някои от научните хорица, макар тук да се напълни с такива и да има малки обърквации - та - на практика - провери плз, къде е 
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Мерси - ще чакам. Все се каня да прочета нещичко и от албанец - май от всички балкански народи само от албанец не съм чел творба (иначе съм се срещал и с албанциМнемозина написа:Намерих я, тук си е. Ще ти я връча при удобен случай.ELBI написа:
Ама разбрах
и албанки 
)Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
В читанката благодарение на Айвън има "Кой доведе Дорунтина" от него и там е много хубава последната повест - "Посърналият април", страхотна е направо.ELBI написа:
Мерси - ще чакам. Все се каня да прочета нещичко и от албанец - май от всички балкански народи само от албанец не съм чел творба (иначе съм се срещал и с албанци
"Нишата на позора" обаче е свързана точно с империята, та затова за нея ти заприказвах.
Panta rhei...
къде е тази читанка и повест? Аз доста дълго не се вясвах насам, та съм изпуснал много. То не че сега чета всичко - ограничено време и ресурси - предпочитам да ги отделя или за забавление, или за сериозни и интересни хора и теми.Мнемозина написа:В читанката благодарение на Айвън има "Кой доведе Дорунтина" от него и там е много хубава последната повест - "Посърналият април", страхотна е направо.ELBI написа:
Мерси - ще чакам. Все се каня да прочета нещичко и от албанец - май от всички балкански народи само от албанец не съм чел творба (иначе съм се срещал и с албанци
"Нишата на позора" обаче е свързана точно с империята, та затова за нея ти заприказвах.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
http://chitanka.info/lib/text/13532-posyrnalijat_aprilELBI написа:
къде е тази читанка и повест? Аз доста дълго не се вясвах насам, та съм изпуснал много. То не че сега чета всичко - ограничено време и ресурси - предпочитам да ги отделя или за забавление, или за сериозни и интересни хора и теми.
Panta rhei...
Не разбрах тезите и анти такива в тази тема... пък и ми е обемиста за четене. Рашъна, крепостник, се е чудил от какво ни освобождава... имале сме си и имота и хайваните и на литургия сме ходили... знаеш Александър пред пармалента от де му иде прякора... нъл?
А инак... сободата... не се мери... и на мен ми се щеше още харабелките да бяха взели КонстантинГрад барабар с половин Европа... ама историята не ме слуша... сега си имаме тервелова Тракия обаче, дар!
Не съм много на себе си днес :) Хубаво че има форуми....
А инак... сободата... не се мери... и на мен ми се щеше още харабелките да бяха взели КонстантинГрад барабар с половин Европа... ама историята не ме слуша... сега си имаме тервелова Тракия обаче, дар!
Не съм много на себе си днес :) Хубаво че има форуми....
Кърти, чисти, извозва...