Десетте ключа на щастието - Дийпак Чопра
-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Винаги са ми били забавни и интересни такива "учения" с неприложимостта им в нашия/съвременен свят.
Защо?
Защото всеки път се насилвам и ми доставя страхотен душевен и физически дискомфорт факта че трябва да отида на работа или пък да извърша някаква физическа дейност, отдам ли се на това "учение", избегна ли дискомфорта сега слушайки езика на тялото си неминуемо ще изпусна и реалната(а в случая и жизненоважна) наслада от обяда или вечерята образно казано.
Защо?
Защото всеки път се насилвам и ми доставя страхотен душевен и физически дискомфорт факта че трябва да отида на работа или пък да извърша някаква физическа дейност, отдам ли се на това "учение", избегна ли дискомфорта сега слушайки езика на тялото си неминуемо ще изпусна и реалната(а в случая и жизненоважна) наслада от обяда или вечерята образно казано.
-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
в момента не казваш/пишеш истината, защото точно ти изпитваш удоволствие от физическия труд и от свършената работаБоЕВ написа:Винаги са ми били забавни и интересни такива "учения" с неприложимостта им в нашия/съвременен свят.
Защо?
Защото всеки път се насилвам и ми доставя страхотен душевен и физически дискомфорт факта че трябва да отида на работа или пък да извърша някаква физическа дейност, отдам ли се на това "учение", избегна ли дискомфорта сега слушайки езика на тялото си неминуемо ще изпусна и реалната(а в случая и жизненоважна) наслада от обяда или вечерята образно казано.
виждам, че в последно време отреагираш по-добре на конфронтациите, с усмивка, но зад нея все още стои гняв, който ти носи душевен дискомфорт
за да научиш истината трябва да се съмняваш по правилен начин, не търси само доказателства за твоята гледна точка, а чети и другите
писна ми да гледам как си мерите пишките с Елби, искам/искаме и двамата да прочета/прочетем какво мислите и знаете по въпроса, без да се обиждате
(това и на него го пиша, той ще го прочете: ЕЛБИ, спри с обидите! чувствам се гадно докато ви чета. това ме провокира да пусна темата)
БоЕВ, знаеш къде и кога е роден Алеко Константинов, и е наричан Щастливеца - Роден: 1 януари 1863, Свищов, Османска империя
този човек изглежда ли ти роб?
-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
ти много обичаш да изричаш на глас мислите ми. откога се каня да подканя господата да пуснат една тема с актова фотография и все нещо ме спира, ама като ти го кажеш - присъединявам се и тва еvyara написа:Или направо снимки да пуснат, тъй викам аз.bead_ написа:
като те пуснат - прати цифрички
п.п. и уточни мерната единица. щот стават грешки.
just perfect
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Точно тук е заровено кучето. Или проблема - наречи го по свой избор. Това че Алеко не е бил роб не означава автоматично, че и ония "три синджира"( за които се пее в песните и за които има куп свидетелства) от началото на завоеванието през 14-ти век също не са били. Опитваме се да вкараме в един калъп, да поставим в една рамка период от 500 години. Време което е динамично по своята същност и променящо се ден след ден, година след година, век след век. Еничарите при самото си създаване са били безсребреници по нащо разбиране - нямали са нищо освен живота си и вярата в Алах, а в края на периода ги виждаме земевладелци, чифликчии със семейства и богата челяд. Можеш ли еднозначно да кажеш за тях безсребреници ли са или чорбаджии? Или едното прелива в другото без да отрича предходното? Обективността изисква нещата да се наричат с истинските им имена, въпреки конюктурата на момента, защото, щом в края на разглеждания времеви интервал имаме хора с известно положение и придобивки, то неминуемо имаме и хора на изходната позиция които са отказали да бъдат безправна рая или роби и са се борили, къде легално, къде не, за всяка една придобивка.snowprincess написа:....
БоЕВ, знаеш къде и кога е роден Алеко Константинов, и е наричан Щастливеца - Роден: 1 януари 1863, Свищов, Османска империя
този човек изглежда ли ти роб?
Материята е доволно сложна и иска не само разбиране, а и известна доза уважение към събитията и действащите лица в тях.
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Понякога е много облекчително просто да си признаеш пред себе си, че нещо го правиш с нежелание.БоЕВ написа:Винаги са ми били забавни и интересни такива "учения" с неприложимостта им в нашия/съвременен свят.
Защо?
Защото всеки път се насилвам и ми доставя страхотен душевен и физически дискомфорт факта че трябва да отида на работа или пък да извърша някаква физическа дейност, отдам ли се на това "учение", избегна ли дискомфорта сега слушайки езика на тялото си неминуемо ще изпусна и реалната(а в случая и жизненоважна) наслада от обяда или вечерята образно казано.
Колкото и да е малко, те подрежда.
Panta rhei...
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Желая ти
Виктор Юго
Превод от испански: Виолета Бончева
Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.”,
за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая
http://www.public-republic.com/magazine ... more-67322
Виктор Юго
Превод от испански: Виолета Бончева
Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.”,
за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая
http://www.public-republic.com/magazine ... more-67322
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0% ... 0%B5%D0%BB
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 1%80%D0%B0
Ето и още нещо, не от мистик обаче
Мъдрост да знаеш какво трябва да направиш, умение е да знаеш как да го направиш, добродетел е да го направиш.
Дейвид Джордан
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 1%80%D0%B0
Ето и още нещо, не от мистик обаче
Мъдрост да знаеш какво трябва да направиш, умение е да знаеш как да го направиш, добродетел е да го направиш.
Дейвид Джордан
Хубаво уточнение. Което не пречи да има доза истина в думите от клипчето. Просто не ги е измислил той.
Преди известно време се зачетох в книгите на един руснак, не малко на брой, на тема градинарство. И все ровя и търся някъде да му зърна градинката, та да се порадвам и поуча. Но никакви градинки не видях. Той сам нарича себе си "Популяризатор" в един от предговорите си. Преписва значи човекът от тук и там, популяризира, издава безброй книжки и печели маса пари. Но градинка йок.
не казвам, че е лош Чопра, или че няма истина в думите му, макар че тялото ми казва най-различни неща, радостни, които определено не са правилни решения 
примерно де 
но исках просто да ви дам и друг ъгъл, щото нобелова награда звучи тежко и сериозно, но уви е чиста демагогия, в съвременния смисъл на думата, в случая
примерно де но исках просто да ви дам и друг ъгъл, щото нобелова награда звучи тежко и сериозно, но уви е чиста демагогия, в съвременния смисъл на думата, в случая
А! Нали! Обаче знаеш ли, че лесното често е правилно? Това пак от едни мъдрости на Сноу го научих. Ако нещо е трудно, значи не правиш нещата както трябва. Мдааа.Remmivs написа:не казвам, че е лош Чопра, или че няма истина в думите му, макар че тялото ми казва най-различни неща, радостни, които определено не са правилни решения
Именно де, леснотата му е дефиниция на "правилно". Пък бройката на дефинициите са сигурно степените на лесност. Знам ли?...Remmivs написа:Дефинирай правилно. На бас, че ще имаш поне десет дефиниции в зависимост от контекста.vyara написа:А! Нали! Обаче знаеш ли, че лесното често е правилно? Това пак от едни мъдрости на Сноу го научих. Ако нещо е трудно, значи не правиш нещата както трябва. Мдааа.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Страхотно е, но мисля, че не е Виктор Юго, това.shshtt написа:Желая ти
Виктор Юго
...
Все пак е страхотно.
Разтърсих се заради "превод от испански" Много ми стана интересно.
http://forum.aufeminin.com/forum/loisir ... -hugo.html
"Poeme de victor hugo
Bonjour, le poème que vous cherchez n'est pas de Victor Hugo. C'est un poeme d'un auteur bresilien Sergio Jockyman, qui l'a écrit en 1978 et l'a publié dans un journal bresilien en 1980. Voici le texte original en portugais. Voilà pourquoi vous ne le trouverez jamais! Il ne faut pas croire à tout ce qu'on voit ou lit sur Internet. Il faut toujours se renseigner. Ceci dit, le poème est magnifique, mais l'original n'est pas en français."
Здравейте, поемата която търсите не е на Виктор Юфо. Това е поема на бразилеца Серджио Жокиман, написана през 1978 и публикувана в бразилско списание през 80та По долу е оригиналния портигалски текст. Ето затова не сте могли да я намерите. Не трябва да се вярва на всичко написано в нета. Трябва да потърсите и сами. Все пак поемата е великолепна, но оригинала не е на френски.
OS VOTOS
Pois, desejo primeiro que você ame e que amando, seja também amado,
E que se no o for, seja breve em esquecer e esquecendo, no guarde mágoa.
Desejo depois que no seja só, mas que se for, saiba ser sem desesperar.
Desejo também que tenha amigos e que, mesmo maus e inconseqüentes, sejam corajosos e fiéis,
E que em pelo menos um deles você possa confiar, que confiando, no duvide de sua confiança.
E porque a vida é assim, desejo ainda que você tenha inimigos, nem muitos nem poucos,
Mas na medida exata para que, algumas vezes, você se interpele a respeito de suas próprias certezas
E que entre eles haja pelo menos um que seja justo, para que você no se sinta demasiadamente seguro.
Desejo, depois, que você seja útil, no insubstituivelmente útil,
Mas razoavelmente útil. E que nos maus momentos, quando no restar mais nada,
Essa utilidade seja suficiente para manter você de pé. Desejo ainda que você seja tolerante,
no com os que erram pouco, porque isso é fácil, mas com aqueles que erram muito e irremediavelmente,
E que essa tolerância no se transforme em aplauso nem em permissividade,
Para que assim fazendo um bom uso dela, você dê também um exemplo para os outros.
Desejo que você, sendo jovem, no amadureça depressa demais e que, sendo maduro,
no insista em rejuvenescer e que, sendo velho, no se dedique a desesperar.
Porque cada idade tem o seu prazer e a sua dor e
é preciso deixar que eles escorram dentro de nós.
Desejo, por sinal, que você seja triste, mas no o ano todo,
nem em um mês e muito menos numa semana, mas apenas por um dia.
Mas que nesse dia de tristeza, você descubra que o riso diário é bom,
o riso habitual é insosso e o riso constante é insano.
Desejo que você descubra com o máximo de urgência, acima e a despeito de tudo,
Talvez agora mesmo, mas se for impossível, amanh de manh,
que existem oprimidos, injustiçados e infelizes,
e que esto à sua volta, porque seu pai aceitou conviver com eles.
E que eles continuaro à volta de seus filhos, se você achar a convivência inevitável.
Desejo ainda que você afague um gato, que alimente um co
e ouça pelo menos um joo-de-barro erguer triunfante o seu canto matinal.
Porque assim você se sentirá bem por nada.
Desejo também que você plante uma semente,
por mais ridícula que seja, e acompanhe o seu crescimento dia-a-dia,
para que você saiba de quantas muitas vidas é feita uma árvore.
Desejo, outrossim, que você tenha dinheiro, porque é preciso ser prático.
E que, pelo menos uma vez por ano, você ponha uma porço dele na sua frente e diga:
Isso é meu. Só para que fique bem claro quem é dono de quem.
Desejo ainda que você seja frugal, no inteiramente frugal,
no obcecadamente frugal, mas apenas usualmente frugal.
Mas que esse frugalismo no impeça você de abusar quando o abuso se impe.
Desejo também que nenhum dos seus afetos morra, por ele e por você.
Mas que, se morrer, você possa chorar sem se culpar e sofrer sem se lamentar.
Desejo, por fim, que sendo mulher você tenha um bom homem,
E que sendo homem, tenha uma boa mulher.
E que se amem hoje, amanh, depois, no dia seguinte, mais uma vez,
E novamente, de agora até o próximo ano acabar,
E que quando estiverem exaustos e sorridentes,
ainda tenham amor para recomeçar.
E se isso só acontecer, no tenho mais nada para desejar.
( Sergio Jockymann - 1978/*** )
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
В интерес на истината и аз се опитах да го намеря в оригинал, понеже преводът е от испански и може нещо да се е позагубило. Но не ми се прехвърляха толкова текстове.Green Light написа:Страхотно е, но мисля, че не е Виктор Юго, това.shshtt написа:Желая ти
Виктор Юго
...
Все пак е страхотно.
Разтърсих се заради "превод от испански" Много ми стана интересно.
http://forum.aufeminin.com/forum/loisir ... -hugo.html
"Poeme de victor hugo
Благодаря, почтено е да се уточни кой е авторът все пак.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Юго е бил върл патриот. Ако е писал на испански, тва би било новина. За мен, де. Нищо чудо да е имало мода или да се е фукал или пък да си е нормално за онова време.shshtt написа:аз пък съм много изненадана, по-точно шокирана
и съм по склонна да мисля че грашката е в грийновия телевизор
как е възможно да се публикува в списание такава грешка?
а и преводача да търгне да превежда без да е сигурен в авторството?
много странно
Но ми стана любопитно и заради това се разтърсих.
Впрочем обърквацията продължава. Линка на който попаднах сочи бразилски автор. Тоест отново седи въпроса защо "превод от испански"
