точно така.snowprincess написа:той е възприел факта, че човек и да се страхува, и да не се, му се случва това, което му е "писано", така че няма смисъл да се тревожим за неща, които не зависят от насvyara написа:Недоразуменията тръгват може би от там, че не всеки осъзнава смъртността си. За мен няма да има "после", няма да има "след". Всичко е само за този кратък миг и край. Ти може би се смяташ за безсмъртен, ако правилно усещамcaliostro написа:vyara написа:Сетих се за "Американски прелести" - оня младеж, който записваше всичко с камерата си...Remmivs написа:
О, да! Напълно подкрепям!
Обаче аз изпитвам удоволствие и да си спомням. Така отново изживявам моментите. Странно, но хубаво чувство.
И аз съм така - искам да задържа завинаги някои моменти. Някои неща живеят само в паметта ми, а колко са се заличили безвъзвратно, един Господ знае...
Това сигурно е някаква форма на страх от смъртта...
всъщност никого не ми е било ясно защо страха от живота се нарича страх от смърта
вероятно от там тръгват и недоразуменията
съвсем точно и ясно казано.

