Извънредно полезни с оглед да се установи ролята на чумните епидемии като демографски фактор в Османската империя, в това число и в българските земи, са серия сериозни и много подробни изследвания на френския изследовател Д. Панзак. Независимо от това, че не обхваща 17-тото столетие, а най-вече периода 1700 - 1850 г. задълбоченият анализ на автора върху впечатляващ по обем изворов материал му позволява да достигне до изводи и заключения, част от които без съмнение могат да се отнесат с пълно основание и за предходния период. Още повече че те намират потвърждение и в изнесените по-горе факти за периода 16 -17 в.
Установява се най-напред, че преобладаващата част от българската етническа територия(без част от Македония, Източна и Беломорска Тракия) принадлежи към групата от най-слабо засяганите от чумата райони на Османската империя. Тук за времето от 1700 - 1850г., т.е. за 150 години, са установени само 16 чумни епидемии с обща продължителност 24 години. За сравнение би могло да се посочи, че за същия интервал чумата е бушувала в Истамбул общо в продължение на 94 от всичките 150 години. Що се отнася за Източна и Беломорска тракия и Югоизточна Македония, те формират групата на териториите, засягани от чумните епидемии относително често и доста интензивно, но не и най-често и най-интензивно. Тук за изследвания век и половина са констатирани 24 епидемии с обща продължителност 59 години, голямата "заслуга" за които обикновено принадлежи на Солун и Одрин. Като правило вън от българските земи са и най-големите постоянни и временни огнища на чумата в Османската империя.
.....
Като отчита невъзможността от наличните документи да се съди с достатъчна увереност за точните параметри на човешките загуби като последица от чумните епидемии в различните райони на Османската империя, Д. Панзак все пак обосновава предположението, че те предизвикват продължителен демографски застой и стагнация на населението.
....
Разбира се наред с чумните епидемии, населението в българските земи страда през разглеждания период и от други болести, които при лошите битови условия, ниска хигиена, липса на здравеопазване липсата на лекарска помощ също вземат многобройни жертви или съкращават продължителността на човешкия живот.
....
Антропологичните проучвания и палеодемографския анализ потвърждават предположението за относително кратката средна продължителност на човешкия живот(около 47 години) и високия процент детска смъртност.
...
Важно е заключението, че изчислените за целия изследван период показатели в общи линии не се отличават от характерните по това време за населението от всички европейски страни.
...
Ако обобщим всичко изложено до тук, се налага заключението, че повишената смъртност на населението в резултат от глад, болести, епидемии, природни бедствия и др.под. е постоянен демографски фактор с твърде отрицателни последици не само през 16-ти 17-ти век. Затова при всички случаи следва да се има предвид един относително постоянен коефициент на загуба на население, в това число и българско, в резултат от изброените по-горе причини. Този демографски фактор определено води до застой, до стагнация на населението, препятства нормалното му демографско развитие.
Същевременно наличните данни не дават основание да се твърди, че особено резкия и силно изразен спад в броя особено на немюсюлманските домакинства , констатиран в редица райони в границите на българската етническа територия особено след 40-те години - средата на 17-ти век, може да се обясни именно с този демографски фактор или поне само с него. Най-малкото защото липсва съвпадение между най-често и най-силно засегнатите от чумата райони и селища и тези, в които броят на българските християнски домакинства намалява най-драстично. Този спад не би могъл да бъде изцяло отдаден нито на по-масовите през 80-те години на века външни миграции, защото ги предхожда по време, нито на твърде интензивните през столетието вътрешни миграции, които водят не до загуби, а до разместване на българското население в границите на етническата му територия.
стр 87 -стр 90 / История на България в 8 тома, издадена 2004г от колектив професори историци
-------------------------------------------------------------------
Както вече споменах многократно, поднасянето на информация от (субективно) подбрани цитати крие опасност от манипулация - умишлена или не. Самите цитати извадени от контекста не дават достатъчно информация за разглежданата тема и я представят твърде едностранчиво и ограничено, което само по себе си би могло да въведе в заблуда четящите. Тоя пост(тема) е ярко свидетелство за това. А изобилието от исторически теми на първа страница до момента само потвърждават казаното от мен.
