Е, тва е изкуство, рийш...

[vyara]

... Наистина все едно изкуството е някакъв код, има кодове за различни нива, който прихващаме като липсваща част от пъзела си и който "разпознаваме" у други, които са го "прихванали", понеже са му разчели кода. Странното е, че това е просто надстройка, културна един вид, а не същност и все пак служи за преценка на същността.
...

Интересно! Това с кода го разбрах, обаче нещо нивата ми се губят, кой определя нивото? Ние ли? Всеки който разпознае нашия код е на нащо ниво, а всеки който не го разпознае е по-долу по дифолт. Така ли?

Добре, нека не са нива, нека са нишки. Не ти ли се е случвало да прочетеш една книга на младини, после в по-зряла възраст и да видиш как улавяш различни нишки, идеи, разкодираш различни светове. Нещо такова. Не е йерархия, която някой определя, а нещо, което някой влага и друг разчита. По-интересен е въпроса дали можеш да вложиш нещо, което не познаваш достатъчно добре, как би се разкодирало то от другите, може ли да се открие нещо, което авторът съвсем не е имал намерение да влага и т.н. Работата е там, че човек вижда наистина онова, което знае. Онова, което не познава, той не може да види току тъй. Затова са и много интересни философстванията на тема - докъде е светът, докъде съм аз, докъде са сетивата, интуицията и въобще в цялото това лутане илюзията за откриване е много приятна, но е много илюзия. Ето на, аз знам донякъде какво искам да кажа, но не знам ти какво ще откриеш в думите ми. Интересно, нали? И с изкуството е нещо такова.

[Глас в пустиня]

Аха!
И какъв е резултата от анкетата?! - "ДолО Светлин Русев, тоз мръсен комуниС и врАзкар!"

Еййй, мноу мразим още от малък некой да ми казва кво мисля

Тоа па! Ти нищо не разбираш, щом е Светлин, можеш само да цъкаш с език и да се възхищаваш - толкоЗ!
Иначе казано, обаче, това е пример за стадо, за стадното чувство - щом някой е обявен за "пророк" нямаш право да се отделяш от общото мнение защото ще бъдеш заклеймен, а не рядко и изгорен на клада. Интересно ми е, ако харасам тая боза дето си показал с какви очи бих гледал платната на ВД - Майстора?! Или ще демонстрирам всеядство, защото и двамата са име.

[latrevw]

Тоа па! Ти нищо не разбираш, щом е Светлин, можеш само да цъкаш с език и да се възхищаваш - толкоЗ!
Иначе казано, обаче, това е пример за стадо, за стадното чувство - щом някой е обявен за "пророк" нямаш право да се отделяш от общото мнение защото ще бъдеш заклеймен, а не рядко и изгорен на клада. Интересно ми е, ако харасам тая боза дето си показал с какви очи бих гледал платната на ВД - Майстора?! Или ще демонстрирам всеядство, защото и двамата са име.

мисля., че първо казахме дали харесваме или не и след това разбрахме кой е автора, така че пак се изказваш ей-така колкото да изсипеш порой от думи.

и кой си ти, че да определиш какво е боза и какво не? нали не разбираш от изкуство? всеядство... - по тази логика можеш да харесваш само един стил и нищо извън него

безсмислен е този спор. интересно беше да се види - някой харесва, друг - не, ама да се започва пак с обиди и с това колко си последователен и достоен ти, а другите какви сме всеядни патки... изтъркана плоча

[vyara]

Накрая - защо точно пък "изкуството"?

Защо не:

Какво е счетоводството за нас?

Какво е теорията за относителността за нас?

или пък:

Какво е историята за нас?
- ето ти един смислен въпрос "Какво е българската история от последните 5-6 века за нас?"
Ето и отговор: Емоция.

Точно сега чета "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Изумителна. Там се разглежда този въпрос за класическия и романтичния поглед върху света - единият е на разума, другият на емоциите, но се разглежда също така и естетическото и теоретичното - вече не като два отделни свята, защото в първия случай са така - светове, които нищо не може да сближи и свърже, а като две лица на един и същ свят.
Позволете ми да не се съглася, че "красотата" на счетоводството или на устройството на мотоциклета са емоции. Те не са емоция, те са красота от друго измерение, йерархично, структурирано, неповърностно, не можеш да си плъзнеш погледа по тях и да ги проумееш, трябва да ги разбереш. С разума си. Създал ги е разум, разкодират се със същия ключ. Докато с външната красота не е така, нея я улавяш със сърцето, с интуицията, с емоциите си. Затова изкуство, в което няма сърце не привлича.
И с Рем не съм съгласна, културата според мен е надстройка и не само тя. Същността е неуловима. Колкото повече надстрояваш, толкова повече същността ти убягва. Все повече мислиш, че си я достигнал, втурваш се, засилваш се и все повече усещаш как се е разбягала като отдалечаващи се звезди на разширяваща се вселена. :bigsmile:

[Green Light]

И аз искам да пусна нещо под заглавието "Изкуство, рийш"

Авторството се приписва на Карбовски. От "Проекта" Недялко яде лайна в НДК

Аз съм ромче!

Ас съм сиганче, обичаам
крадините дулъри зильени
сигаанин да са надричам
първа радост йе за мене.

Ас сам сиганче крадливо
в край пристъпин ас живеа
вместу на училищи дъ пишаа
секи день липилото го дишаам.

Ас сам сиганче и расна
в дни нищастни, в мачно времи
писнаа ми да бъда кучи
а па кака пиниси да самучи.

Ас сам краставу, смрадливу
болну, мръсну
татко в подлиза мадамите насилва.
Имаам девет братия и идна систра.
А мама днес пучина -
рак на лявъта гръда.


и още едно:

Да ми ядеш

Хората гледаш ги – контактуват.
Каде и да идеш, каде и да спреш,
насекьде честно, любезно се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
Гледаш, и цъкаш, и кораб пътува
и бавно отплава към Бангладеш,
отвътре със сила и с радост се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
Некой се мъчи да я опъва
неква девойка, поръчала фреш
тя мръдва устета и ясно се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
Гладен съм мамо, та чак се подувам!
Седнал, крещи един мальк келеш.
А от съседната стая майка му псува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
За нещо, което му много требува,
попьт се моли, дълго на свещ
а там във небето звукът се подува
и гръмва:
да ми ядеш кура да ми ядеш!


Има и стихосбирка - "Технология на екстаза" ако не се лъжа. Не съм чел нищо, но била от същия сорт.(то май Карбовски ме загуби като читател, любопитно ми е какво ражда, но от Социалния експеримент досега в друго не съм се задълбочил)

Не съм спрял да му симпатизирам на тоя човек, и заради това не спирам да се чудя. Ако целта е да направим шока изкуство, аз мисля че не е успял досега и по- хубаво да спре да опитва.

[Green Light]

Накрая - защо точно пък "изкуството"?

Защо не:

Какво е счетоводството за нас?

Какво е теорията за относителността за нас?

или пък:

Какво е историята за нас?
- ето ти един смислен въпрос "Какво е българската история от последните 5-6 века за нас?"
Ето и отговор: Емоция.

Точно сега чета "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Изумителна. Там се разглежда този въпрос за класическия и романтичния поглед върху света - единият е на разума, другият на емоциите, но се разглежда също така и естетическото и теоретичното - вече не като два отделни свята, защото в първия случай са така - светове, които нищо не може да сближи и свърже, а като две лица на един и същ свят.
Позволете ми да не се съглася, че "красотата" на счетоводството или на устройството на мотоциклета са емоции. Те не са емоция, те са красота от друго измерение, йерархично, структурирано, неповърностно, не можеш да си плъзнеш погледа по тях и да ги проумееш, трябва да ги разбереш. С разума си. Създал ги е разум, разкодират се със същия ключ. Докато с външната красота не е така, нея я улавяш със сърцето, с интуицията, с емоциите си. Затова изкуство, в което няма сърце не привлича.
И с Рем не съм съгласна, културата според мен е надстройка и не само тя. Същността е неуловима. Колкото повече надстрояваш, толкова повече същността ти убягва. Все повече мислиш, че си я достигнал, втурваш се, засилваш се и все повече усещаш как се е разбягала като отдалечаващи се звезди на разширяваща се вселена. :bigsmile:

Но културата си я има като част от изкуството и най- лесно това се вижда когато си говорим за музика. Не може би между чалга и рок, а по- скоро между тимтамите или индианските или аборигенските музики и европейската класиката

[vyara]

Но културата си я има като част от изкуството и най- лесно това се вижда когато си говорим за музика. Не може би между чалга и рок, а по- скоро между тимтамите или индианските или аборигенските музики и европейската класиката

Е, и?
Кой казва, че я няма? Кой казва, че не е част от... или обратното? Но самият факт, че културата на племето еди си кое се различава от нашата или която и да било друга, означава именно онова, което казвам - тя е надстройка. Ако беше същност, щеше да е еднаква навсякъде. Както е еднакъв вятърът и разни природни явления. Но понеже не е, явно е доизмислена, за да опосредства. Какво? Не е ясно, доколкото не е ясно ние какво сме и какво е свътът около нас. Защо не е ясно? Защото сетивата, на които разчитаме, за да получим познание са с ограничен спектър, а разумът от своя страна, с който интерепретираме ограничения спектър от едно голямо цяло също е ограничен. И така, разчита се на проблясъци. Част от които са отразени и в изкуството.
Добре, че има гении, все пак.

[snowprincess]

ъхъ.

ОК

да започнем отначало.

мимезис, катарзис и калокагатия. Нема да обяснявам - имате си гугъл сичките.

Катарзисът е най-ясен - емоция. Дотук си за шеС.
така - мимезис - дали отразява очевидното, или силите, които го формират, или понятията?! Пример: в представите на масовият мъж, голата жела отразява само едно: еротика. Но би могла да е изящество, или просто голота, разголеност, уязвимост. Ако "виждаш" само еротиката, всички други "погледи" изглеждат....ъъъъ всякак, но не "изкуство", защото не те докосват. Точно теб не.
после - "калокагатия" - какъв е идеалът днес?! - най-трудния въпрос. Дали да си преуспял, силен и безкомпромисен, или пък съзерцателен, осъзнат, смирен и "източен". Всеки от възгледите си има формален израз. Единият е изкуство, другият - не е.

Накрая - защо точно пък "изкуството"?

Защо не:

Какво е счетоводството за нас?

Какво е теорията за относителността за нас?

или пък:

Какво е историята за нас?
- ето ти един смислен въпрос "Какво е българската история от последните 5-6 века за нас?"
Ето и отговор: Емоция.

продължи още малко, аз ще те прочета
не съм съгласна само с това, че никого не докосва, всички докосва, но емоционалния отговор е различен при всеки, защото нашите чувства ни правят различни личности
та, ако в една творба авторът/творецът е искал да покаже своя страх, омраза, съжаление, болка, ирония..., да ги изкара от себе си, да ги признае, да се освободи от тях, тези които видят или усетят това, не е ли нормална реакция да кажат, че не им харесва усещането
нали емоционалната интелигентност е да се знае от какво се чувстваме добре и от какво зле
кой би си купил змия за домашен любимец, ако изпитва страх от нея, защо някой би гледал чуждата негативна емоция и да усеща в същото време своята
или е само да се наслаждава на майсторството, че е успял да го постигне на платното и се абстрахира от чувствата, които поражда
искам да се опитам да разбера

[annonymus]

Но какво е за нас изкуството- има смисъл. За мен изкуството трябва да ме накара да чувствам. Ако нищо не почувствам, значи не е достатъчно добро. За мен, де...

Много си прав, друже. И за мен. Изкуството е, прочее, емоция май. Еманацията на емоцията. Същността й.

Това, може би, е най-кратката и същевременно най-пълна дефиниция на изкуство. И не мисля, че е надстройка. Нещо толкова дълбоко е, че е неразделна част от нас. Още от праисторическите рисунки, и украшения, и фигурки.

Ама защо трябва да разваляте нещата с дефиниции... Той стремеж към дефиниции изобщо не го разбирам.

[annonymus]

та, ако в една творба авторът/творецът е искал да покаже своя страх, омраза, съжаление, болка, ирония..., да ги изкара от себе си, да ги признае, да се освободи от тях, тези които видят или усетят това, не е ли нормална реакция да кажат, че не им харесва усещането

не е задължително. Всъщност, "съпреживявайки" ти изпитваш болката, омразата, съжалението и т.н. без да са твое собствено преживяване. Както казваше Стефан Цанев навремето (той беше май) - когато ти е зле, върви ан театър и гледай най-страшната трагедия
И ти, и Рем се опитвате да обобщавате, а нито изкуството, нито емоцията се поддават на обобщение.
По горе Вяра споменава "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет".
Чела съм книгата доста отдавна - вероятно преди десетина години. Това, което е открила Вяра е ново за мен. Аз съм я прочела по различен начин, през призмата на собствения си житейски опит.
Ако се върна към нея сега (което и ще направя, като си свърша сегашната книжка и заслугата е на Вяра за това) ще я прочета отново не само през призмата на сегашния си житейски опит, но и през призмата на написаното преди малко от Вяра.
Мога да ти дам различни примери за произведения, които оценявам като форма, похват, вложен труд и осмисляне, но по никакъв начин не ме докосват и не предизвикват у мен никаква емоция...

[Green Light]

Но какво е за нас изкуството- има смисъл. За мен изкуството трябва да ме накара да чувствам. Ако нищо не почувствам, значи не е достатъчно добро. За мен, де...

Много си прав, друже. И за мен. Изкуството е, прочее, емоция май. Еманацията на емоцията. Същността й.

Това, може би, е най-кратката и същевременно най-пълна дефиниция на изкуство. И не мисля, че е надстройка. Нещо толкова дълбоко е, че е неразделна част от нас. Още от праисторическите рисунки, и украшения, и фигурки.

Ама защо трябва да разваляте нещата с дефиниции... Той стремеж към дефиниции изобщо не го разбирам.

Разбирам защо не разбираш, но стремежа за дефиниции аз го разбирам. Риш.

Да дефинираш, значи да опишеш и на база на това описание после лесно да определиш кое какво е. Особено в области, където не си сигурен. Това и това е гравитация, това- тежест, тука имаме лост, там трябва да се сложи пълен член, на карирана риза не върви вратовръзка на рае, и ирландсото кафе не става за закуска.

И коя картина е добра.

Ясно ми е че нито едно от избоените не може да се дефинира, да се определи демек че е само и точно така, но много ми се иска да можеше.

[Амаранта]

...
та, ако в една творба авторът/творецът е искал да покаже своя страх, омраза, съжаление, болка, ирония..., да ги изкара от себе си, да ги признае, да се освободи от тях, тези които видят или усетят това, не е ли нормална реакция да кажат, че не им харесва усещането
нали емоционалната интелигентност е да се знае от какво се чувстваме добре и от какво зле
кой би си купил змия за домашен любимец, ако изпитва страх от нея, защо някой би гледал чуждата негативна емоция и да усеща в същото време своята
или е само да се наслаждава на майсторството, че е успял да го постигне на платното и се абстрахира от чувствата, които поражда
искам да се опитам да разбера

Ами, най-общо казано,
идеята за преживяването катарзис (пречистване чрез емоцията),
изключва автора.

Тва, дето се прави с цел автора да се разтовари,
може да е някаква форма на психотерапия, но не е изкуство (ако се придържаме стриктно към Древногръцките канони).

Целта на изкуството, когато негов обект е трагедията, грозното, слабостта и т.н., е, съпреживявайки драмата, да провокира, хм, да речем, "по-висшето аз" у зрителя, което да го измъкне от конкретните неприятни емоции, в които затъва в подобни ситуации. Някакси да даде простор пред погледа, друга гледна точка, философско осмисляне, приемане и пр. И за да се случи всичко това, самият автор трябва вече да го е "преболедувал" ... ако още е "болен", може само да те зарази...затова по-преди писах, че, за да се получи истинската алхимия при възприятието на една творба, авторът и трябва да бъде една крачка пред теб, и то в твоята посока, иначе се разминавате. Което не прави нито него по-малко творец, нито теб - по-нечувствителен, или "неразбиращ" от изкуство...Просто, светът е твърде пъстър и многолик.

[Амаранта]

Точно сега чета "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Изумителна. Там се разглежда този въпрос за класическия и романтичния поглед върху света - единият е на разума, другият на емоциите, но се разглежда също така и естетическото и теоретичното - вече не като два отделни свята, защото в първия случай са така - светове, които нищо не може да сближи и свърже, а като две лица на един и същ свят.
Позволете ми да не се съглася, че "красотата" на счетоводството или на устройството на мотоциклета са емоции. Те не са емоция, те са красота от друго измерение, йерархично, структурирано, неповърностно, не можеш да си плъзнеш погледа по тях и да ги проумееш, трябва да ги разбереш. С разума си. Създал ги е разум, разкодират се със същия ключ. Докато с външната красота не е така, нея я улавяш със сърцето, с интуицията, с емоциите си. Затова изкуство, в което няма сърце не привлича.
И с Рем не съм съгласна, културата според мен е надстройка и не само тя. Същността е неуловима. Колкото повече надстрояваш, толкова повече същността ти убягва. Все повече мислиш, че си я достигнал, втурваш се, засилваш се и все повече усещаш как се е разбягала като отдалечаващи се звезди на разширяваща се вселена. :bigsmile:

Абе...не знам. Препрочетох я и аз наскоро,
и този път ми се видя много безутешно това разделение. И пресилено.

Все си мисля, че красотата и удоволствието от възприемането и не са ни "дадени" случайно. Тя е нещо като напътствие. Би трябвало винаги да стигаме до нея, независимо по кой път ни е по-приятно да вървим. (ако съм те разбрала правилно, де:shy:)

[Ън]

...
та, ако в една творба авторът/творецът е искал да покаже своя страх, омраза, съжаление, болка, ирония..., да ги изкара от себе си, да ги признае, да се освободи от тях, тези които видят или усетят това, не е ли нормална реакция да кажат, че не им харесва усещането
нали емоционалната интелигентност е да се знае от какво се чувстваме добре и от какво зле
кой би си купил змия за домашен любимец, ако изпитва страх от нея, защо някой би гледал чуждата негативна емоция и да усеща в същото време своята
или е само да се наслаждава на майсторството, че е успял да го постигне на платното и се абстрахира от чувствата, които поражда
искам да се опитам да разбера

Ами, най-общо казано,
идеята за преживяването катарзис (пречистване чрез емоцията),
изключва автора.

Тва, дето се прави с цел автора да се разтовари,
може да е някаква форма на психотерапия, но не е изкуство (ако се придържаме стриктно към Древногръцките канони).

Целта на изкуството, когато негов обект е трагедията, грозното, слабостта и т.н., е, съпреживявайки драмата, да провокира, хм, да речем, "по-висшето аз" у зрителя, което да го измъкне от конкретните неприятни емоции, в които затъва в подобни ситуации. Някакси да даде простор пред погледа, друга гледна точка, философско осмисляне, приемане и пр. И за да се случи всичко това, самият автор трябва вече да го е "преболедувал" ... ако още е "болен", може само да те зарази...затова по-преди писах, че, за да се получи истинската алхимия при възприятието на една творба, авторът и трябва да бъде една крачка пред теб, и то в твоята посока, иначе се разминавате. Което не прави нито него по-малко творец, нито теб - по-нечувствителен, или "неразбиращ" от изкуство...Просто, светът е твърде пъстър и многолик.

Звучиш ми сякаш преразказваш Ницше... "Художникът и поклонниците му трябва да вървят в крак. — Приемствеността между една степен на стила към друга трябва да се осъществява толкова бавно, че не само художниците, но и слушателите, и зрителите да могат да участват в този процес и да знаят точно какво става. В противен случай внезапно се отваря огромна пропаст между художника, създаващ творбите си на някой далечен връх, и публиката, която, неспособна да се изкачи на тази височина, накрая недоволна се връща обратно в низините. Защото престане ли един художник да увлича след себе си публиката в своя възход, тя бързо пада все по-надолу и се сгромолясва толкова по-дълбоко и по-опасно, колкото по-високо я е възнесъл геният подобно на орел, от чиито остри нокти издигнатата в облаците костенурка, за нейна зла участ, се изтръгва и загива."

[Амаранта]

Не съм сигурен, че те разбрах. Искаш да кажеш, че емоцията не е равна на изкуство ли? Съгласен съм с това. Обаче си мисля, че изкуство без емоция не е точно изкуство. И не казвам с това, че изкуството е емоция, че няма смесен талант и адски много труд и дух в изкуството. Напротив. Има. От всичкото едно. Алхимия е, както повечето неща. Но какво не можем да отнемем от изкуството и то да остане изкуство? Емоцията ми се струва много подходящ кандидат. Защото емоцията отразява нещо съкровено, не всяка, не винаги, нещо, което идва отвъд нас и се осъществява чрез нас, като творци, но не е точно и само наше. Така си мисля само. Разсъждавам. Или поне се опитвам. Та, ние сме и създатели на изкуството, но и някак негови проводници само, "материализиращи" го тук от други по-висши (дали) сфери...

PS
харесвам думата "калокагатия" още откакто я видях за първи път
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=165280#165280

Разбира се, че ще я харесаш - приляга ти.

На въпроса - опитвам се да кажа, че цялата тая тема леко ме смущава.
и също, че когато боравим с общи понятия, личните интерпретации не са чак толкоз важни.

навремето имаше такъв един лозУнг "Да доближим изкуството до народа!",

- що бе,
що трябва да му правим нещо на изкуството, да го орязваме, преформатираме и т.н...

тази идея "щом на мен ми харесва и го разбирам, значи е изкуство, а щом не - значи не е", е най-късия път до чалгата.
Всъщност, тя беше зачената още по времето, когато се развяваше горния лозУнг.

Както и да е... де да знам, може и аз нещо да не разбирам.

[Remmivs]

а, не, това не е моята идея/разбиране

изкуството може и да не го разбера, но това не означава, че то не е такова
сега разбрах, да, съвсем сигурно е, че има толкова делеч от мен творци, но това не прави тяхното изкуство по-малко изкуство

и не искам нищо от темата, т.е. нищо не искам да докажа или да покажа
просто ми беше интересно как вие възприемате изкуството
какво е то за вас

защото макар и пречупени общите понятия са съвкупност от голям брой (съвпадащи в различна степен) лични
не ли



PS
дочетох снощи бурята (отново)

миранда

oh brave new world
which hat such people in it

[Remmivs]

И с Рем не съм съгласна, културата според мен е надстройка и не само тя. Същността е неуловима. Колкото повече надстрояваш, толкова повече същността ти убягва. Все повече мислиш, че си я достигнал, втурваш се, засилваш се и все повече усещаш как се е разбягала като отдалечаващи се звезди на разширяваща се вселена. :bigsmile:

Не твърдя това. Твърдя, че изкуството е същност наша. Нещо дълбоко и неразделно наше и ненаше качество. Защото всички народи имат изкуство. Независимо от проявата му в конкретиката на културната надстройка. Ние сме част от емоцията на вселената. Очите и сърцата, с които тя се вижда и се обича. Сама себе си.

[Sweety]

навремето имаше такъв един лозУнг "Да доближим изкуството до народа!",

- що бе,
що трябва да му правим нещо на изкуството, да го орязваме, преформатираме и т.н...

тази идея "щом на мен ми харесва и го разбирам, значи е изкуство, а щом не - значи не е", е най-късия път до чалгата.
Всъщност, тя беше зачената още по времето, когато се развяваше горния лозУнг.

Както и да е... де да знам, може и аз нещо да не разбирам.

даа...елитарното изкуство...изкуство за елита
може и това да му е определението на изкуството...
пък и защо му е изкуство на народа? трябва ли му изкуство...за да живее и да работи добре и т.н.
Пък тия от елита сигурно винаги са спорели за изкуството...
А бе Ун, аз в тази тема не съм писала, но я четях...и на мене ми хареса първата картина, за следващите- не знам,
явно става дума за стил...и затова хората тук искаха да видят повече картини на този човек...
не го харесваш този защото няма стил, ако няма стил и аз няма да го харесам.
обаче най-изненадващото днес е, че липсата на стил също е стил, хората се обличат както им падне, смесват стилове и цветове, даже изкуството изобразителното беше най-напред в tazy разбъркация, сега гледам, макар и рядко да ми се случва, по разните галериййки, хората показват едни такива класически едва ли не картини, абстракционизма позападна май...
бе и аз не знам, след хедже фондовете и войната в Югославия си казах, че вече няма да сеопитвам да предвиждам какъво се случва в този свят...
но ще се оправят нещата...и изкуството също

[annonymus]

Ние сме част от емоцията на вселената. Очите и сърцата, с които тя се вижда и се обича. Сама себе си.

А сега това изречение ако го обясниш за не толкова възвишени и благородни простосмъртни като мен, ще сам ти много, ама много благодарна.
С думи прости, ако може.

[ELBI]

Ние сме част от емоцията на вселената. Очите и сърцата, с които тя се вижда и се обича. Сама себе си.

А сега това изречение ако го обясниш за не толкова възвишени и благородни простосмъртни като мен, ще сам ти много, ама много благодарна.
С думи прости, ако може.

с колко думи и колко прости? Куида да спомене за таксите...

[annonymus]

Ние сме част от емоцията на вселената. Очите и сърцата, с които тя се вижда и се обича. Сама себе си.

А сега това изречение ако го обясниш за не толкова възвишени и благородни простосмъртни като мен, ще сам ти много, ама много благодарна.
С думи прости, ако може.

с колко думи и колко прости? Куида да спомене за таксите...

Ако може - около 50 (думи), над този обем ми прегрява мозъка.
Прости, знаеш, без метафори, определения (особено сложносъставни и по 2-3 за съществително), асоциативни забежки с вселената, луната, звездите е кодекса на честта.
Бе като за мен, с една дума. Е добре - две.
Колкото до таксите - Рем е над материалните неща и ще ми обясни всичко без-плат-но!
Ама ти защо питаш?

[Ън]

И аз искам да пусна нещо под заглавието "Изкуство, рийш"

Авторството се приписва на Карбовски. От "Проекта" Недялко яде лайна в НДК

Аз съм ромче!

Ас съм сиганче, обичаам
крадините дулъри зильени
сигаанин да са надричам
първа радост йе за мене.

Ас сам сиганче крадливо
в край пристъпин ас живеа
вместу на училищи дъ пишаа
секи день липилото го дишаам.

Ас сам сиганче и расна
в дни нищастни, в мачно времи
писнаа ми да бъда кучи
а па кака пиниси да самучи.

Ас сам краставу, смрадливу
болну, мръсну
татко в подлиза мадамите насилва.
Имаам девет братия и идна систра.
А мама днес пучина -
рак на лявъта гръда.


и още едно:

Да ми ядеш

Хората гледаш ги – контактуват.
Каде и да идеш, каде и да спреш,
насекьде честно, любезно се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
Гледаш, и цъкаш, и кораб пътува
и бавно отплава към Бангладеш,
отвътре със сила и с радост се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
Некой се мъчи да я опъва
неква девойка, поръчала фреш
тя мръдва устета и ясно се чува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
Гладен съм мамо, та чак се подувам!
Седнал, крещи един мальк келеш.
А от съседната стая майка му псува:
да ми ядеш кура да ми ядеш!
За нещо, което му много требува,
попьт се моли, дълго на свещ
а там във небето звукът се подува
и гръмва:
да ми ядеш кура да ми ядеш!


Има и стихосбирка - "Технология на екстаза" ако не се лъжа. Не съм чел нищо, но била от същия сорт.(то май Карбовски ме загуби като читател, любопитно ми е какво ражда, но от Социалния експеримент досега в друго не съм се задълбочил)

Не съм спрял да му симпатизирам на тоя човек, и заради това не спирам да се чудя. Ако целта е да направим шока изкуство, аз мисля че не е успял досега и по- хубаво да спре да опитва.

Ми, изкуство, рийш...Чети:

Раздяла на сутринта

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море..

И по повод това- "тази идея "щом на мен ми харесва и го разбирам, значи е изкуство, а щом не - значи не е", е най-късия път до чалгата." да кажа:
Който не харесва това стихотворение и не го разбира, значи е чалгаджия!

[Ън]

Раздяла на сутринта

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море..

Хайде сега, нали си говорим за изкуство, та тези клубари и най- вече клубарки с философски наклонности да споделят мнението си за това стихотворение.
Както се вижда едно добре подредено стихотворение, почти сонет даже, добре подбрани рими, как само поетично се лее мисълта на автора, нали?! Много идейно, много силно! Личи си, че поет от класа го е писал, кво шъ кажете вие, а?!

[Ън]

Ами, може и този шедьовър да изкоментираме-
Не го ли разбирате? Не го харесвате? Ах, колко сте зле! Чалгаджии!

[shshtt]

Раздяла на сутринта

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море..

Хайде сега, нали си говорим за изкуство, та тези клубари и най- вече клубарки с философски наклонности да споделят мнението си за това стихотворение.
Както се вижда едно добре подредено стихотворение, почти сонет даже, добре подбрани рими, как само поетично се лее мисълта на автора, нали?! Много идейно, много силно! Личи си, че поет от класа го е писал, кво шъ кажете вие, а?!

Да, личи си че поет го е писал и да, личи си, че умен човек го е писал.
Основно за мен е какво ми казва, защо ми го казва и чак тогава как ми го казва.
Познавам доста хора, които са по-скоро лайна отколкото хора. И аз понякога съм повече лайно, отколкото човек.
Шокиращ е наистина такъв натурализъм, но за мен е стихотворение и изкуство.
+ това е забавно

Не си спомням колко стихосбирки има карбовски, но мисля че точно тази от която е това стихотворение се празпространяваше на славейков под сергията и вървеше като топъл хлаб, хем не беше евтина за такова мъничко книжленце.

[Ън]

Раздяла на сутринта

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море..

Хайде сега, нали си говорим за изкуство, та тези клубари и най- вече клубарки с философски наклонности да споделят мнението си за това стихотворение.
Както се вижда едно добре подредено стихотворение, почти сонет даже, добре подбрани рими, как само поетично се лее мисълта на автора, нали?! Много идейно, много силно! Личи си, че поет от класа го е писал, кво шъ кажете вие, а?!

Да, личи си че поет го е писал и да, личи си, че умен човек го е писал.
Основно за мен е какво ми казва, защо ми го казва и чак тогава как ми го казва.
Познавам доста хора, които са по-скоро лайна отколкото хора. И аз понякога съм повече лайно, отколкото човек.
Шокиращ е наистина такъв натурализъм, но за мен е стихотворение и изкуство.
+ това е забавно

Не си спомням колко стихосбирки има карбовски, но мисля че точно тази от която е това стихотворение се празпространяваше на славейков под сергията и вървеше като топъл хлаб, хем не беше евтина за такова мъничко книжленце.

Добре, не си чалгаджийка! Следващият, моля!

[Глас в пустиня]

Добре, нека не са нива, нека са нишки. Не ти ли се е случвало да прочетеш една книга на младини, после в по-зряла възраст и да видиш как улавяш различни нишки, идеи, разкодираш различни светове. Нещо такова. Не е йерархия, която някой определя, а нещо, което някой влага и друг разчита. По-интересен е въпроса дали можеш да вложиш нещо, което не познаваш достатъчно добре, как би се разкодирало то от другите, може ли да се открие нещо, което авторът съвсем не е имал намерение да влага и т.н. Работата е там, че човек вижда наистина онова, което знае. Онова, което не познава, той не може да види току тъй. Затова са и много интересни философстванията на тема - докъде е светът, докъде съм аз, докъде са сетивата, интуицията и въобще в цялото това лутане илюзията за откриване е много приятна, но е много илюзия. Ето на, аз знам донякъде какво искам да кажа, но не знам ти какво ще откриеш в думите ми. Интересно, нали? И с изкуството е нещо такова.

Разбрах те, обаче пак ми иде сложно, защото по дифолт предполага, че един творец твори и по тоя начин отправя послания, не, че не е вярно, но допускаш една идеална позиция която има основна цел (само)усъвършенстване и пропуска комерсиалната страна на въпроса, а тя е, че дори и творците творят в голямата си част за да се издържат, т.е. правят това което се продава.
Ако ми позволиш да опростя и да се изкажа като лаик по въпроса, бих казал така: нишките и кодовете могат и се разчитат и по съвсем елементарен начин с помощта на "емблемния стил". Хората търсят и се заобикалят с неща които им позволяват да се идентифицират с една група и да се противопоставят/отграничат от друга. Как да си обясним иначе феномена манекенка - всички четат Куелю и следват право. Нискочели новобогаташи пък ще се избият за "аристократични" къщи с история пак поради същата причина. Така че, харесването и нехаресването на даден творец, стил или изкуство е и до голяма степен мода, нужда предизвикана от желанието за демонстрация на престиж, стил, образовение и т.н.

[Глас в пустиня]

Тоа па! Ти нищо не разбираш, щом е Светлин, можеш само да цъкаш с език и да се възхищаваш - толкоЗ!
Иначе казано, обаче, това е пример за стадо, за стадното чувство - щом някой е обявен за "пророк" нямаш право да се отделяш от общото мнение защото ще бъдеш заклеймен, а не рядко и изгорен на клада. Интересно ми е, ако харасам тая боза дето си показал с какви очи бих гледал платната на ВД - Майстора?! Или ще демонстрирам всеядство, защото и двамата са име.

мисля., че първо казахме дали харесваме или не и след това разбрахме кой е автора, така че пак се изказваш ей-така колкото да изсипеш порой от думи.

и кой си ти, че да определиш какво е боза и какво не? нали не разбираш от изкуство? всеядство... - по тази логика можеш да харесваш само един стил и нищо извън него

безсмислен е този спор. интересно беше да се види - някой харесва, друг - не, ама да се започва пак с обиди и с това колко си последователен и достоен ти, а другите какви сме всеядни патки... изтъркана плоча

Ми, Лат, след като от целия пост с цитатие от които си личи, че моето мнение е дуплика на репликана на Ън относно обобщение което никой от нас не е правил, че не харесващите графиките били твърдели че авторът им е нам си кво и нам си къф, и си оставила само моите думи и си се уловила за тях, то, съмнявам се, че ще разбереш каквото и да напиша.

[Sweety]

Ми, изкуство, рийш...Чети:

Раздяла на сутринта

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море..

И по повод това- "тази идея "щом на мен ми харесва и го разбирам, значи е изкуство, а щом не - значи не е", е най-късия път до чалгата." да кажа:
Който не харесва това стихотворение и не го разбира, значи е чалгаджия!

виж ти!
изисква малко извън кутията тип мислене за да го възприеме драгия читател, от народа или не...
ама не е това ода за лайното, не е...
аз като го прочетох, само това за морето не разбрах, ама след малко ми изникнаха едни картини в памета...от ТВ то..репортажи
-летовници на слънчев бряг, а наблизо се изливат отточинте води, репортаци по БТВ и ....гларуси, гларуси
-млад 30 годишен юпи от ситито каякира в Темза и разказва как му се случва да вижда..цели лайна...
-сцени от Мълчанието на агнетата..
тъй ,че това стихотворение може и да е шедъовър. Символизъм и натурализъм толкова близо един до друг, че направо се сливат
-за кучешките лайна по улиците и човешките такива, дето всъщност не са истински фекалии, но някои човешки прояви, дето са предизвикали по-голямо отвращение отколкото лайната им, вече май дота хора сме споменавали...

[Remmivs]

Ние сме част от емоцията на вселената. Очите и сърцата, с които тя се вижда и се обича. Сама себе си.

А сега това изречение ако го обясниш за не толкова възвишени и благородни простосмъртни като мен, ще сам ти много, ама много благодарна.
С думи прости, ако може.

Това са три (3) изречения. Но въпреки това ще се опитам с под петдесет (50) думи, при това, както правилно забеляза, безплатни да се поясня.

Ние, хората, сме част от вселената. Ние, хората, имаме емоции, очи и сърца. Ние, хората, сме вселената гледаща сама себе си. И поне един от тях, аз, харесва това, което вижда (емоция, визия). И го обича (емоция).

Така добре ли е? Тридесет и седем (37) са. Думите.

[Амаранта]

Ние сме част от емоцията на вселената. Очите и сърцата, с които тя се вижда и се обича. Сама себе си.

А сега това изречение ако го обясниш за не толкова възвишени и благородни простосмъртни като мен, ще сам ти много, ама много благодарна.
С думи прости, ако може.

Това са три (3) изречения. Но въпреки това ще се опитам с под петдесет (50) думи, при това, както правилно забеляза, безплатни да се поясня.

Ние, хората, сме част от вселената. Ние, хората, имаме емоции, очи и сърца. Ние, хората, сме вселената гледаща сама себе си. И поне един от тях, аз, харесва това, което вижда (емоция, визия). И го обича (емоция).

Така добре ли е? Тридесет и седем (37) са. Думите.

И все пак, първото обяснение беше по-добро.

Но както и да е, по този въпрос и аз мисля така. Че изкуството не е надстройка, а инстинкт, едва ли не. И че емоцията ни свързва с всичко, и че най-важните неща, които правим са да виждаме и чувстваме света...
Сигурна съм, че има съвсем логично обяснение, и някой ден то ще бъде открито. И на негово място ще се появят поне още 10, още по-необясними неща.

[Remmivs]

И все пак, първото обяснение беше по-добро.

Но както и да е, по този въпрос и аз мисля така. Че изкуството не е надстройка, а инстинкт, едва ли не. И че емоцията ни свързва с всичко, и че най-важните неща, които правим са да виждаме и чувстваме света...
Сигурна съм, че има съвсем логично обяснение, и някой ден то ще бъде открито. И на негово място ще се появят поне още 10, още по-необясними неща.

Gracias!

С риск да отлетя до другата крайност, а всъщност защо пък не и тя е част от едното , ще кажа, че логичното обяснение тук е очевидно и просто. Това е алчността на себичните гени и тяхното неистово желание за мултиплициране. Но това наистина ни води до нови мистерии от сорта на любовта.

[vyara]

Добре, нека не са нива, нека са нишки. Не ти ли се е случвало да прочетеш една книга на младини, после в по-зряла възраст и да видиш как улавяш различни нишки, идеи, разкодираш различни светове. Нещо такова. Не е йерархия, която някой определя, а нещо, което някой влага и друг разчита. По-интересен е въпроса дали можеш да вложиш нещо, което не познаваш достатъчно добре, как би се разкодирало то от другите, може ли да се открие нещо, което авторът съвсем не е имал намерение да влага и т.н. Работата е там, че човек вижда наистина онова, което знае. Онова, което не познава, той не може да види току тъй. Затова са и много интересни философстванията на тема - докъде е светът, докъде съм аз, докъде са сетивата, интуицията и въобще в цялото това лутане илюзията за откриване е много приятна, но е много илюзия. Ето на, аз знам донякъде какво искам да кажа, но не знам ти какво ще откриеш в думите ми. Интересно, нали? И с изкуството е нещо такова.

Разбрах те, обаче пак ми иде сложно, защото по дифолт предполага, че един творец твори и по тоя начин отправя послания, не, че не е вярно, но допускаш една идеална позиция която има основна цел (само)усъвършенстване и пропуска комерсиалната страна на въпроса, а тя е, че дори и творците творят в голямата си част за да се издържат, т.е. правят това което се продава.
Ако ми позволиш да опростя и да се изкажа като лаик по въпроса, бих казал така: нишките и кодовете могат и се разчитат и по съвсем елементарен начин с помощта на "емблемния стил". Хората търсят и се заобикалят с неща които им позволяват да се идентифицират с една група и да се противопоставят/отграничат от друга. Как да си обясним иначе феномена манекенка - всички четат Куелю и следват право. Нискочели новобогаташи пък ще се избият за "аристократични" къщи с история пак поради същата причина. Така че, харесването и нехаресването на даден творец, стил или изкуство е и до голяма степен мода, нужда предизвикана от желанието за демонстрация на престиж, стил, образовение и т.н.

Трудността за разбирането на онова, което ти казвам идва от това, че моите думи са отключили онова, което е в твоята глава. Май и двамата донякъде говорим на себе си. Иначе не знам откъде ти хрумна точно това заключение.
Но ако трябва не да продължа мисълта си, а да ти отговоря на последния пост, ще кажа:
Да, определено пропускам комерсиалната част. Но така или иначе нещата, правени насила, без да е вложена душа в тях, са за ден до пладне, не би трябвало човек да се вълнува от тях. И не би трябвало да те дразнят хора, които се обкичват със символи, за да придобият идентичност. Мен ме вълнуват опитите да се отхвърлят ограниченията на символите. Проблемът е (и сега пак да се върна на мисълта си), че дори за да се изразим, да разсъждаваме, да съществуваме имаме нужда от символи, били те думи, мисловни понятия, модели - всичко е облечено в тях или по-скоро те съществуват, за да обяснят и изразят нещо, но не е ясно какво обясняват и докъде. Като казвам съществуват, това не показва посока, т.е. докъде символите се пораждат от... действителността, каквото и да значи това, и докъде те раждат действителност. И двете са верни, но докъде и кое е първичното? Изкуството тук се явява като едно по-свободно и без претенции за достоверност "опитно поле" на тази симбиоза или осмоза или какъвто и да е там "символ" на взаимопреплетеност.

[vyara]

И все пак, първото обяснение беше по-добро.

Но както и да е, по този въпрос и аз мисля така. Че изкуството не е надстройка, а инстинкт, едва ли не. И че емоцията ни свързва с всичко, и че най-важните неща, които правим са да виждаме и чувстваме света...
Сигурна съм, че има съвсем логично обяснение, и някой ден то ще бъде открито. И на негово място ще се появят поне още 10, още по-необясними неща.

Gracias!

С риск да отлетя до другата крайност, а всъщност защо пък не и тя е част от едното , ще кажа, че логичното обяснение тук е очевидно и просто. Това е алчността на себичните гени и тяхното неистово желание за мултиплициране. Но това наистина ни води до нови мистерии от сорта на любовта.

Себичното желание на гените за мултиплициране. Говориш завоалирано за секс.

[annonymus]

Ние сме част от емоцията на вселената. Очите и сърцата, с които тя се вижда и се обича. Сама себе си.

Това са три (3) изречения. Но въпреки това ще се опитам с под петдесет (50) думи, при това, както правилно забеляза, безплатни да се поясня.

Ние, хората, сме част от вселената. Ние, хората, имаме емоции, очи и сърца. Ние, хората, сме вселената гледаща сама себе си. И поне един от тях, аз, харесва това, което вижда (емоция, визия). И го обича (емоция).

Така добре ли е? Тридесет и седем (37) са. Думите.
[/quote]

Начи, аз имах проблем само с цитираното изречение, другите що-годе ги вденАх, нали.
Хептен неразбираемо стана.
Но иначе звучи ефектно.

Пак не разбирам този стремеж да се формулира, дефинира, да се определи ама точно някакво изкуство, да си кажем - ето, ние това го харесваме, това означава, че сме много умни, възвишени и добри хора.
Само се развалят така нещата... опитай да обясниш една картина и само ще я скапеш...
Някой да седне да ми обяснява защо фламенкото носи усещане за драма - страст, любов, смърт, обреченост? Щото Вселената тинтири-минтири?
Голямото четене като беше, излезе Гого Лозанов да обясни "Малкият принц"
вЕрвай ми, ако не бях чела книгата - никога нямаше да посегна към нея, ама никога.

[annonymus]

И все пак, първото обяснение беше по-добро.

Но както и да е, по този въпрос и аз мисля така. Че изкуството не е надстройка, а инстинкт, едва ли не. И че емоцията ни свързва с всичко, и че най-важните неща, които правим са да виждаме и чувстваме света...
Сигурна съм, че има съвсем логично обяснение, и някой ден то ще бъде открито. И на негово място ще се появят поне още 10, още по-необясними неща.

Gracias!

С риск да отлетя до другата крайност, а всъщност защо пък не и тя е част от едното , ще кажа, че логичното обяснение тук е очевидно и просто. Това е алчността на себичните гени и тяхното неистово желание за мултиплициране. Но това наистина ни води до нови мистерии от сорта на любовта.

Себичното желание на гените за мултиплициране. Говориш завоалирано за секс.

Може би просто навсякъде вижда секс.
И вино.
Или обратно.

[Глас в пустиня]

Трудността за разбирането на онова, което ти казвам идва от това, че моите думи са отключили онова, което е в твоята глава. Май и двамата донякъде говорим на себе си. Иначе не знам откъде ти хрумна точно това заключение.
Но ако трябва не да продължа мисълта си, а да ти отговоря на последния пост, ще кажа:
Да, определено пропускам комерсиалната част. Но така или иначе нещата, правени насила, без да е вложена душа в тях, са за ден до пладне, не би трябвало човек да се вълнува от тях. И не би трябвало да те дразнят хора, които се обкичват със символи, за да придобият идентичност. Мен ме вълнуват опитите да се отхвърлят ограниченията на символите. Проблемът е (и сега пак да се върна на мисълта си), че дори за да се изразим, да разсъждаваме, да съществуваме имаме нужда от символи, били те думи, мисловни понятия, модели - всичко е облечено в тях или по-скоро те съществуват, за да обяснят и изразят нещо, но не е ясно какво обясняват и докъде. Като казвам съществуват, това не показва посока, т.е. докъде символите се пораждат от... действителността, каквото и да значи това, и докъде те раждат действителност. И двете са верни, но докъде и кое е първичното? Изкуството тук се явява като едно по-свободно и без претенции за достоверност "опитно поле" на тази симбиоза или осмоза или какъвто и да е там "символ" на взаимопреплетеност.

Добрият вкус(дори и към изкуството) се възпитава, което автоматично изключва твоето предположение, че за да го разбереш(изкуството) трябва да си преминал определен праг на развитие. И оттук нататък става мазало - светът е шарен и изобилства от всичко, дори и от хора които настървено консумират изкуство за задоволяването на някакви свой нужди, но за съжаление тези са изключение. Някъде нагоре спомена, че вятърът бил еднакъв за всички - ми не е еднакъв, има мусони, има пасати, бризове, та дори и урагани и всеки един от тия се усеща от хората по различен начин. Твоята мисъл, доколкото я схванах де, е, че изкуството е някаква духовна категория, надстройка, нужда на твореца за изразяване и нужда от другата страна за консумация, за задоволяване. В известен смисъл може да се каже че го има и това нещо, но с уговорката, че пътя на "разбиране" и създаване на изкуство е права линия издържана в духа на еволюционната теория - от по-просто към по-сложно и от по-низше към по-възвишено, и всичкото това да се развива в затворена стерилна среда. Тия идеални условия, обаче, не съществуват, всичко прелива от едно в друго и взаимно се оплождат и инфектират. Изкуството(това което се опитвам да кажа аз) е в голяма степен и мода, и поминък. Модата прозира дори и тука с препоръките/споделянето за нова книга филм и други, далече съм от мисълта че всички тук пулсираме с една честота, та затова, видиш ли, ни допадат еднакви работи, па да ти кажа, лично аз не се наемам на базата на това кой какви книги или филми харесва да отсъдя какъв е - по-прост и несъвършен или по-развит и извисен. Лъжеш се и за комерса, едни от най-великите творения на изкуството са създадени точно по поръчка(следователно и по принуда) - статуите в Рим, Сикстинската капела, Давид и много други. Емблематичен безсребреник сред творците е може би В. Гог с продадените си две картини приживе, а популярността му сетне се дължи точно на мода(течение) в изкуството.
Та така Верче, харесването и нехаресването на даден вид изкуство или пък творба не може да служи като репер за определяне на това кой на кое "еволюционно" стъпало се намира или пък като белег за класова принадлежност, защото както и ти самата отбеляза по-нагоре, много хора се опитват да разчупят стереотипите, но условието е да са хора, а не ситнежи преминали някакъв съкратен курс по история на изкуството и живеещи вече с мисълта че са стигнали върха на "еволюцията".:lol:

[vyara]

Боев, ти пак си говориш каквото си си наумил. И дори ми казваш аз какво съм казала. Зарежи.

[Глас в пустиня]

Боев, ти пак си говориш каквото си си наумил. И дори ми казваш аз какво съм казала. Зарежи.

Зарежи верно - нямаш вина че си се родила и си станала умна, па аз само съм се родил.
И че твойта надстройка е солидна - железобетон, па мойта раздрънкана барака.
И, че като са ти давали кода за разумяване на възвишеното са ти иззели по протокол оня дето е за разбиране на по-простото. Та затова сега ти намираш красота и емоции в пихтиестата и безформена маса на ония графики, па аз още въздишам по стилизираните образи на ловци и елени надраскани набързо с въглен върху стената на пещерата.
Всичко е субективно Верче.
Благодаря, обаче, че ми отдели толкова време.

[vyara]

Боев, ти пак си говориш каквото си си наумил. И дори ми казваш аз какво съм казала. Зарежи.

Зарежи верно - нямаш вина че си се родила и си станала умна, па аз само съм се родил.
И че твойта надстройка е солидна - железобетон, па мойта раздрънкана барака.
И, че като са ти давали кода за разумяване на възвишеното са ти иззели по протокол оня дето е за разбиране на по-простото. Та затова сега ти намираш красота и емоции в пихтиестата и безформена маса на ония графики, па аз още въздишам по стилизираните образи на ловци и елени надраскани набързо с въглен върху стената на пещерата.
Всичко е субективно Верче.
Благодаря, обаче, че ми отдели толкова време.

Виж се сега пък какви ги дрънкаш! Кога казах аз, че ми харесват актовите рисунки? Че аз за тях не се изказах. Искаш ли мнението ми? На мен не ми харесаха особено. Просто не знаех какво да кажа, безразлични ми бяха някак.