Gaspode написа:vyara написа:
Ъъъъ, и що да е по-трудно? Че нали ако са по-малко щастливи/по-нещастни, отколкото си мислим ще е по-лесно ние да сме в по-голяма степен щастливи/по-малко нещастни? Кво му е великото на цитата?! Освен това, това твърдение е невярно, то е за тъпанари, които хабер си нямат, че аршина си е в тях, във всеки един, аршина не е някой друг, всъщност той не че не е и там, но в основата си е същия. Като спрат да търсят, ще го зърнат. Тъй им предай.

Ся ако кажеш, че никога до сега не си се чуствала кофти защото на съседите градината и доматите са по-хубави от твойте, поне за миг така, значи си първата и единствената, постигнала пълното щастие

Сумати цитаи подобни има... че щастието не е да имаш каквото искаш, а да искаш каквото имаш. И други подобни. Хора сме и нищо човеко не ни е чуждо. Е, поне аз съм хор де...

Не, Гасподе, с ръка на сърцето ти казвам, че не съм се чувствала кофти от това, че на съседа доматите са по-червени или тревата по-зелена.

Ей на, честен кръст! Не съм завиждала никога и интересното е, че и завист не съм усещала към себе си.

Като каже някой - боже колко завист и лошотия има у хората!
Хората са изумителни в невежеството си, ама да са живи и здрави, ще се сетят и те. Някои от тях.

Не казвам "научат", т.е. казах, но се поправих, "досетят" е правилното.
Значи, аз май съм споменавала за един комшия мой, тоз, бе, от когото взехме лозичките. Значи дворът му е един път! И продължава да го усъвършенства. Вярно, има средства момчето, но и много, много работи. Аз от него се уча на туй-онуй. На всичкото отгоре, той е полезен, възможно ли е да завиждаш за нещо подобно, когато самия ти, т.е. аз мога да създам нещо свое си у дома. Моят двор ще е различен, аз харесвам по-други неща, и на двамата дворовете ни ще са хубави, важното е всеки да се чувства добре в собствения си двор, да си създаде собствената хармония около себе си. Иначе, повярвай ми, аз не бих била щастлива с неговия двор, нищо, че е добре направен, той си е правен по негова мярка. Не знам хората как не го усещат това.
