Сватбата на мама
Борис Христов
Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.
Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.
За нуждаещите се...
:)))
Утро, слънце, събота...време за море.
Славомир Генчев
Единственият път към тебе
е необятното море...
Страхливецът ще хвърли жребий,
доволният ще те презре.
Опитомените ще драскат
край неизбежния прибой,
заплетен в китка водорасли,
подлецът ще изкаже
свой...
Захапал яростно филия,
ще псува малкия човек
и ще разправя ,
че се криеш
на дъното на твоя век.
Послушните ще се надлъгват:
акули,
бури,
плитчини,-
а от бермудските триъгълници
ще идват лоши новини.
Но някой ще е скъсал котвата
и - скочил с евтина глава...
Защото никой не е кротък
преди да му втълпят това.
Славомир Генчев
Единственият път към тебе
е необятното море...
Страхливецът ще хвърли жребий,
доволният ще те презре.
Опитомените ще драскат
край неизбежния прибой,
заплетен в китка водорасли,
подлецът ще изкаже
свой...
Захапал яростно филия,
ще псува малкия човек
и ще разправя ,
че се криеш
на дъното на твоя век.
Послушните ще се надлъгват:
акули,
бури,
плитчини,-
а от бермудските триъгълници
ще идват лоши новини.
Но някой ще е скъсал котвата
и - скочил с евтина глава...
Защото никой не е кротък
преди да му втълпят това.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Пробуждане?
Родени с вик и болка
В светлината
На слънчевия диск
Или в тъмата
На бледата луна
Тъй слаби, и безпомощни, и слепи
Събираме познанието в шепи
Изправяме се трудно, и вървим
Един до друг, а всъщност по един
Въпросите напират в надпревара
На мислите ни, в святост и поквара
И борим се, и страдаме, и губим
политаме, умираме, и любим
Зоват ни небесата и безкрая
И шепнат обещания за Рая...
Защо сме тук? Къде ли сме поели?
Не сме ли прах, не сме ли долетели
От пазвите изящни на предели
Останали отвъд една
Милувка на зора
Изгряла
Във две очи пияни от света?
Или сме само ек от тишина...
Родени с вик и болка
В светлината
На слънчевия диск
Или в тъмата
На бледата луна
Тъй слаби, и безпомощни, и слепи
Събираме познанието в шепи
Изправяме се трудно, и вървим
Един до друг, а всъщност по един
Въпросите напират в надпревара
На мислите ни, в святост и поквара
И борим се, и страдаме, и губим
политаме, умираме, и любим
Зоват ни небесата и безкрая
И шепнат обещания за Рая...
Защо сме тук? Къде ли сме поели?
Не сме ли прах, не сме ли долетели
От пазвите изящни на предели
Останали отвъд една
Милувка на зора
Изгряла
Във две очи пияни от света?
Или сме само ек от тишина...
Любов и вино
Във вино бих удавил любовта
безумната, безмилостна магия
ала не мога вино да открия
което да изпие обичта
А трябва да е тъмно и дълбоко
И с дива сила буйно да реве
Като стихия вихрена, море
От ярост, люлка на порока.
Във вино бих удавил любовта
Но сам удавник в нея съм отдавна
И няма радост и тъга по-равна
От силата й вечна над света
Във вино бих удавил любовта
безумната, безмилостна магия
ала не мога вино да открия
което да изпие обичта
А трябва да е тъмно и дълбоко
И с дива сила буйно да реве
Като стихия вихрена, море
От ярост, люлка на порока.
Във вино бих удавил любовта
Но сам удавник в нея съм отдавна
И няма радост и тъга по-равна
От силата й вечна над света
То друго от теб дали може да се очаква? 
Remmivs написа:Любов и вино
Във вино бих удавил любовта
безумната, безмилостна магия
ала не мога вино да открия
което да изпие обичта
А трябва да е тъмно и дълбоко
И с дива сила буйно да реве
Като стихия вихрена, море
От ярост, люлка на порока.
Във вино бих удавил любовта
Но сам удавник в нея съм отдавна
И няма радост и тъга по-равна
От силата й вечна над света
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Come let us make Love DeathlessELBI написа:То друго от теб дали може да се очаква?
COME let us make love deathless, thou and I,
Seeing that our footing on the earth is brief--
Seeing that her multitudes sweep out to die
Mocking all that passes our belief.
For the standard of our love not theirs we take:
If we go hence to-day,
Fill the high cup that is so soon to break
With richer wine than they!
Ay, since beyond these walls no heavens there be,
Joy to revive or wasted youth repair,
I'll not bedim the lovely flame in thee,
Nor sully the sad splendour that we wear.
Great be the love, if with the lover dies
Our greatness past recall,
And nobler for the fading of those eyes
The world seen once for all.
Herbert Trench
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
харес!-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не помага.
Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.
Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.
Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай сам да бъдеш пак щастлив!
Пабло Неруда
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не помага.
Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.
Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.
Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай сам да бъдеш пак щастлив!
Пабло Неруда
Сонети
17
За доблестта ти как ли занапред
ще съди, който тоя том отвори.
Но вижда бог: от скромния ми ред
дори и гробът повече говори.
Ако опиша погледа ти мил
и ако сложа образа ти в песен,
потомъкът ще каже: прекалил
и в земен лик е вложил лъч небесен.
Не ще повярва на стиха ми той
и укорил ме в преувеличения,
ще отсече, че този образ твой
е плод на поетични увлечения.
Но твоя син тогава да е жив,
от мен ще бъде по-красноречив.
Шекспир
За доблестта ти как ли занапред
ще съди, който тоя том отвори.
Но вижда бог: от скромния ми ред
дори и гробът повече говори.
Ако опиша погледа ти мил
и ако сложа образа ти в песен,
потомъкът ще каже: прекалил
и в земен лик е вложил лъч небесен.
Не ще повярва на стиха ми той
и укорил ме в преувеличения,
ще отсече, че този образ твой
е плод на поетични увлечения.
Но твоя син тогава да е жив,
от мен ще бъде по-красноречив.
Шекспир
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Re: :)))
ягич сигурно ще ти е интересно това линкчеБаба Яга написа:Не мога да се откажа от тази жена...обикалям, ровя, чопля и пак се връщам към нея, някак си делнично прозаична и по моему истинска.
......
Камелия Кондова
...
http://hulite.net//modules.php?name=For ... sc&start=0
...
Признанието на Рапунцел
Заплитах си косите на въжета,
с надежда някой да ги изкате...ри.
А принцовете станали са нежни.
Високото ги прави неуверени.
Отдавна не воюват за принцеси.
Прибират се след работа в дома си.
Денят им е като прочетен вестник.
Живеят го и псуват го навъсени.
И нямат спомен от добри обноски.
(Галантността приом е на конете.)
А принцовете станали са просто
мъже. Между ракията и сантасето.
Захапали цигара. Буйни. Грешни.
С мечти за зла жена, добра заплата.
В такава приказка е крайно спешно
фризьорката да ми скъси косата.
Amphibia
Заплитах си косите на въжета,
с надежда някой да ги изкате...ри.
А принцовете станали са нежни.
Високото ги прави неуверени.
Отдавна не воюват за принцеси.
Прибират се след работа в дома си.
Денят им е като прочетен вестник.
Живеят го и псуват го навъсени.
И нямат спомен от добри обноски.
(Галантността приом е на конете.)
А принцовете станали са просто
мъже. Между ракията и сантасето.
Захапали цигара. Буйни. Грешни.
С мечти за зла жена, добра заплата.
В такава приказка е крайно спешно
фризьорката да ми скъси косата.
Amphibia
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
И много дълга е нощта
Аз без да мисля - те обичах.
Сега те мисля - без любов.
Какъв да бъда предпочиташ:
наивник или философ?
Но всеки избор е приключен.
Аз твърде много съм ти дал -
мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал.
Да бъда винаги до тебе,
да бъбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.
Лекувам с работа гнева си.
Анализирам
любовта...
Но вече дните ми са къси
и много дълга е нощта
Георги Константинов
Аз без да мисля - те обичах.
Сега те мисля - без любов.
Какъв да бъда предпочиташ:
наивник или философ?
Но всеки избор е приключен.
Аз твърде много съм ти дал -
мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал.
Да бъда винаги до тебе,
да бъбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.
Лекувам с работа гнева си.
Анализирам
любовта...
Но вече дните ми са къси
и много дълга е нощта
Георги Константинов
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
И нощите са стъклено студени...
На К.Павлов
И нощите са стъклено студени.
И въздуха не омагьосва никого.
Земята е сама за себе си.
Луната е сама за себе си.
И всички сме сами за себе си
във нощите на януари.
И струва ни се, че измислица -
чудесна и велика, но измислица -
са били и тревите,
и цветята,
и дърветата.
Във себе си е вгледано дървото.
Не вярвайте! Привидна е смъртта му.
И мъртвата му фигура, която
напомня пра-прастарите релефи
на пещерните хора е измамна...
Дървото е затворило очите си -
усмихва се във себе си дървото.
И мисли - непрекъснато работи
фантазията му, дълбоко скрита
в привидно овъглените му корени.
Дървото се усмихва. Не мислете,
че ни презира. Радва се дървото.
И мисли, че приличаме на него
по чистота, усилие и щастие...
Че някъде дълбоко в себе си,
където са големите ни корени,
ний вярваме по-силно и от него
в тревите и цветята, и дърветата...
Христо Фотев
На К.Павлов
И нощите са стъклено студени.
И въздуха не омагьосва никого.
Земята е сама за себе си.
Луната е сама за себе си.
И всички сме сами за себе си
във нощите на януари.
И струва ни се, че измислица -
чудесна и велика, но измислица -
са били и тревите,
и цветята,
и дърветата.
Във себе си е вгледано дървото.
Не вярвайте! Привидна е смъртта му.
И мъртвата му фигура, която
напомня пра-прастарите релефи
на пещерните хора е измамна...
Дървото е затворило очите си -
усмихва се във себе си дървото.
И мисли - непрекъснато работи
фантазията му, дълбоко скрита
в привидно овъглените му корени.
Дървото се усмихва. Не мислете,
че ни презира. Радва се дървото.
И мисли, че приличаме на него
по чистота, усилие и щастие...
Че някъде дълбоко в себе си,
където са големите ни корени,
ний вярваме по-силно и от него
в тревите и цветята, и дърветата...
Христо Фотев
-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
ДУХОВЕН ИЗБОР
Емили Дикинсън
Душата прави строг подбор на тези,
със които смята да общува.
После се затваря
и ограничава своя кръг за достъп.
Щом затвори своята врата,
от зрелия богоугоден свят избран
на светостта недосегаема
не се натрапва никой вече.
Равнодушно отбелязва
спрелите за малко колесници
пред външната й порта ниска,
че се трупат за почивка.
Равнодушно наблюдава императорът,
когато коленичи върху нейното килимче,
без да се вълнува.
Знаех, че си бе избрала
от народ богат и щедро надарен,
(от какъвто смятам бе и тя), един другар.
След туй затвори си черупката,
за да се вкаменят като безчувствена скала -
вниманието проявено и ухажването подарено.
Превод от английски: Искра Пенчева
Емили Дикинсън
Душата прави строг подбор на тези,
със които смята да общува.
После се затваря
и ограничава своя кръг за достъп.
Щом затвори своята врата,
от зрелия богоугоден свят избран
на светостта недосегаема
не се натрапва никой вече.
Равнодушно отбелязва
спрелите за малко колесници
пред външната й порта ниска,
че се трупат за почивка.
Равнодушно наблюдава императорът,
когато коленичи върху нейното килимче,
без да се вълнува.
Знаех, че си бе избрала
от народ богат и щедро надарен,
(от какъвто смятам бе и тя), един другар.
След туй затвори си черупката,
за да се вкаменят като безчувствена скала -
вниманието проявено и ухажването подарено.
Превод от английски: Искра Пенчева
КАРАНИЦА
Виктор Самуилов
- Махай се, Бориле, казвам ти най-честно,
че не се ли махнеш, вече ще те плесна...
- Ще ме плеснеш, ама... виж го тоя камък -
в прашката го слагам и ти счупвам джама...
- Аз пък с пистолета - прааас! - като те почна...
- Аз пък с автомата - стрелям страшно точно!
- Аз пък... аз пък с танка - правя те на пита!
- Аз пък върху танка с моя изтребител...
- Аз... с една ракета свалям самолета...
- А пък аз със лазер - твоята ракета...
- Аз пък с неутронна бомба ще те тресна!
- Аз тогава... аз тогава... аз пък ще те плесна!
Виктор Самуилов
- Махай се, Бориле, казвам ти най-честно,
че не се ли махнеш, вече ще те плесна...
- Ще ме плеснеш, ама... виж го тоя камък -
в прашката го слагам и ти счупвам джама...
- Аз пък с пистолета - прааас! - като те почна...
- Аз пък с автомата - стрелям страшно точно!
- Аз пък... аз пък с танка - правя те на пита!
- Аз пък върху танка с моя изтребител...
- Аз... с една ракета свалям самолета...
- А пък аз със лазер - твоята ракета...
- Аз пък с неутронна бомба ще те тресна!
- Аз тогава... аз тогава... аз пък ще те плесна!
just perfect
Павлета делия и Павлетица млада
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.
А веднъж удари, дважди виком вика:
"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"
- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада."
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.
- Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?
Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:
"Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?"
А сърце играе, чудом в гръд остава...
Ясен глас трепери и се не познава.
Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:
- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?
"Пет години ходих...гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди."
- Тия, що ги знае селото ни цяло...
Па кое да бъде, за Павлета гряло!
"Бялото кокиче - тебе на лицето
и снага топола - сам-сама в полето."
- А, за тях ли... колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!
"А на гръд отляво луна кадифяна...
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?"...
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
Яворов
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.
А веднъж удари, дважди виком вика:
"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"
- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада."
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.
- Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?
Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:
"Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?"
А сърце играе, чудом в гръд остава...
Ясен глас трепери и се не познава.
Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:
- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?
"Пет години ходих...гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди."
- Тия, що ги знае селото ни цяло...
Па кое да бъде, за Павлета гряло!
"Бялото кокиче - тебе на лицето
и снага топола - сам-сама в полето."
- А, за тях ли... колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!
"А на гръд отляво луна кадифяна...
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?"...
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
Яворов
~ Виртуален сонет ~
Очи в очи мълчим
Във танц неуловим
През сянка от реалност.
Изгаря всеки цвят
Във огнен водопад
Горчива неутралност.
Без образ и без звук
Във никъдето - тук
Сега и във безкрайност.
~ Virtual Sonnet ~
Face to face
Into a silent dance,
Through shadow of reality.
And every color burns
In fall of thousand suns,
With bitter neutrality.
No vision and no sound
In this nowhere around,
A moment of infinity.
Очи в очи мълчим
Във танц неуловим
През сянка от реалност.
Изгаря всеки цвят
Във огнен водопад
Горчива неутралност.
Без образ и без звук
Във никъдето - тук
Сега и във безкрайност.
~ Virtual Sonnet ~
Face to face
Into a silent dance,
Through shadow of reality.
And every color burns
In fall of thousand suns,
With bitter neutrality.
No vision and no sound
In this nowhere around,
A moment of infinity.
:)))
...
Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея, та да й мине!
...
Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това - да признае на своя палач,
че е влюбена в него, а той я убива.
Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! - (не "живее").
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви - вижда само човека във нея...
Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов - само знак, че я мисли
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея - ей, така - без да иска.
Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е срамната тайна
и не вижда за себе си пристан и бряг -
няма шансове нямата, малка русалка.
Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея - дано го забрави!
Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея, та да й мине!
...
Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това - да признае на своя палач,
че е влюбена в него, а той я убива.
Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! - (не "живее").
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви - вижда само човека във нея...
Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов - само знак, че я мисли
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея - ей, така - без да иска.
Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е срамната тайна
и не вижда за себе си пристан и бряг -
няма шансове нямата, малка русалка.
Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея - дано го забрави!
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
...
Не съм ограбена, опустошена,
Нима се свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
...Защото някой ожаднял е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.
Станка Пенчева
Не съм ограбена, опустошена,
Нима се свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
...Защото някой ожаднял е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.
Станка Пенчева
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Ти ли си авторът? Хареса ми дето е горчива неутралносттаRemmivs написа:~ Виртуален сонет ~
Очи в очи мълчим
Във танц неуловим
През сянка от реалност.
Изгаря всеки цвят
Във огнен водопад
Горчива неутралност.
Без образ и без звук
Във никъдето - тук
Сега и във безкрайност.
~ Virtual Sonnet ~
Face to face
Into a silent dance,
Through shadow of reality.
And every color burns
In fall of thousand suns,
With bitter neutrality.
No vision and no sound
In this nowhere around,
A moment of infinity.
Хубаво е.П.П. Като почна с пожелания(от Коледа, НГ.., не мога да спра да давам пожелания. Като почна с оценки(Ън дето ме накара) и не мога да спра да давам оценки...
-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Микеланджело Буонароти
Не съществува в скулптора представа,
Невъплотима в мрамора: ръката
така изрязва образи в скалата,
когато на духа се подчинява.
И ти, жена божествена, лукава,
подобно мрамор криеш в теб самата
и щастие, и скръб, но не успява
изкуството да подчини у теб творбата.
Ни любовта, ни твойта красота -
ни като камък твърдото презрение -
виня за неуспеха, - ни резеца твърд.
Ти криеш в себе си живота и смъртта!
Вина аз виждам в низшия си гений -
от тебе той извайва само смърт!
Превод: Владимир Свинтила
Не съществува в скулптора представа,
Невъплотима в мрамора: ръката
така изрязва образи в скалата,
когато на духа се подчинява.
И ти, жена божествена, лукава,
подобно мрамор криеш в теб самата
и щастие, и скръб, но не успява
изкуството да подчини у теб творбата.
Ни любовта, ни твойта красота -
ни като камък твърдото презрение -
виня за неуспеха, - ни резеца твърд.
Ти криеш в себе си живота и смъртта!
Вина аз виждам в низшия си гений -
от тебе той извайва само смърт!
Превод: Владимир Свинтила
Да. Събирам си тук разни драскулки.Green Light написа:Ти ли си авторът? Хареса ми дето е горчива неутралността
П.П. Като почна с пожелания(от Коледа, НГ.., не мога да спра да давам пожелания. Като почна с оценки(Ън дето ме накара) и не мога да спра да давам оценки...
Благодаря!
PS
С жените как си? Това Бейби да не го чете...
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Не са мои, но толкова много ги харесвам, не зная кои са авторите им, събирала съм ги през годините, незнайно как натрупах огромна колекция и в безсънните си нощи се заравям в тях. Снимките са мои, съвпадат като усещане и чувство със стиха в главата ми, надявам се и от страни да е така. Обожавам стихове.shshtt написа:Баба Яга написа:И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Ягич, вече 2-ро стихотворение постваш без автор, твои ли са? Много хубаво са написани, а и темите които те вълнуват са сходни със снимковите.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
:)))
Такава пролет
Искам пролет. Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка тъга,
със смола по боровите стволове.
Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет за копринен дълъг шал
и за къса рокля без ръкави.
Пролет с остро боцкаща трева -
кръв зелена върху мъжка риза.
Пролет със това и онова -
дето в сметки влиза и не влиза.
Пролет в колорита на Дега
и с дъха на разцъфтяла драка.
Искам пролет. Искам я сега!
Утре - може да не я дочакам...
Искам пролет. Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка тъга,
със смола по боровите стволове.
Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет за копринен дълъг шал
и за къса рокля без ръкави.
Пролет с остро боцкаща трева -
кръв зелена върху мъжка риза.
Пролет със това и онова -
дето в сметки влиза и не влиза.
Пролет в колорита на Дега
и с дъха на разцъфтяла драка.
Искам пролет. Искам я сега!
Утре - може да не я дочакам...
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Леко демонично, но напълно практично
/пред Св.Валентин-ско
автор: holi_day
На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
може ли моето присъствие
за теб да бъде изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08.02.2011г.
/пред Св.Валентин-ско
автор: holi_day
На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
може ли моето присъствие
за теб да бъде изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08.02.2011г.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Леле Боже, леле Божеholi_day написа:Леко демонично, но напълно практично
/пред Св.Валентин-ско
автор: holi_day
На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
може ли моето присъствие
за теб да бъде изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08.02.2011г.
аз за Холи се тревожа!
Толкова диаболична
толкоз дяволски практична!
Ходи с кани из ръцете
и препуска връз мъжете.
Леле Холи, леле Холи!
Аз пред Господ ще съ моля
всичко туй да е кошмар
па и за минут макар!
Гледай слънце кукурига
проза от нощта се вдига
таз поезия ма втриса
гледай чак доде прописах.
Моля ти се, събуди се
и сърдечно накичи се!
Със сърдечни джунджурии
Валентин ще ни покрие.
Бягаййййй!!
Крийййййй се!!!
Ей го на -
стигна ни, не ни фанА!
:blum::blum:
holi_day написа:Леко демонично, но напълно практично
/пред Св.Валентин-ско
автор: holi_day
На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
може ли моето присъствие
за теб да бъде изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08.02.2011г.
:lol::lol:Ох.
Бива ли сега такива работи?
Panta rhei...
отколкото 