ОСЪЗНАВАНЕ
Хорхе Букай, Приказки за размисъл
Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората:
Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.
На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.
На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея
На четвъртия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него
На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.
На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.
На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.
На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци....
И докато подскачам,
отново падам в рова.
На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.
На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.
За преодоляването на препятствия и тяхното заобикаляне
За преодоляването на препятствия и тяхното заобикаляне
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: За преодоляването на препятствия и тяхното заобикаляне
кратко и ясно синтезиран целия ни живот, всяко действие, с което се захванем протича по този начин. колко са хората, които могат да прескочат (надскочат себе си) и още на втория ден да минат отсреща?holi_day написа:
На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: За преодоляването на препятствия и тяхното заобикаляне
а аз си мислех и за обратнотоlatrevw написа:кратко и ясно синтезиран целия ни живот, всяко действие, с което се захванем протича по този начин. колко са хората, които могат да прескочат (надскочат себе си) и още на втория ден да минат отсреща?
май са много хората, които бързо "откриват", че могат да минат по отсрещния тротоар по-лесно вместо да се бъхтят да прескачат пропасти и отново да намират мотив след неуспеха да опитват пак...
май е в-с на интерпретация кога се надскачаме - когато преодоляваме себе си - понякога, за да не се бухнем в пропастта и друг път точно, когато трябва да го направим, въпреки спирачките...
веднъж е усилие да опитаме, а друг път - да спрем опитите
разпиляваме се в опити за постигане на нещо, или се събираме като го постигнем
разпиляваме се, щото може да се окаже, че е нещо съвсем незначително
и се събираме, защото то може да е струната, която прави живота ни
ако трябва да се онагледят разсъжденията ми - картинка с куче, което си гони опашката - май ще е подходяща
:lol:«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Песимизмът у хората е генетично заложен
Хората са доста различни едни от други. Някои гледат на света сякаш през розови очила и на тях като че ли не им се случват лоши и непредвидими неща. Други непрекъснато се оплакват, трудно им се угажда, недоволни са в повечето ситуации и сякаш привличат лошия късмет към себе си. Ако всичко приключва дотук, нещата биха били нормални, но за жалост промените в настроенията са показателни не само за това дали един човек е приятна компания или не, а и определят опасността от психични заболявания.
Някои хора не могат да спрат да бъдат песимистично настроени, се казва в ново изследване, което установява, че мозъкът определя начина, по който гледаме на света около нас. Фактът, че именно от главата ни зависи как възприемаме случващото се, едва ли изненадва някого.
Сега обаче изследователите са намерили конкретния път, по който негативизмът се развива в съзнанието и мислите ни. „Виновникът“ за песимизма е броят на вид молекули, наречени невропептид Y (NPY). Именно количеството на NPY е пряко свързано с това как възприемаме света и дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, пише вестник The Telegraph.
Онези, които имат малко подобни молекули в мозъка си, са много по-негативно настроени и се справят доста по-трудно със стресовите ситуации. Те са и по-податливи на депресия.
Екипът от учени в университета в Мичиган смята, че броят на тези молекули е генетично програмиран и се надява това откритие да доведе до по-ранна диагностика и превенция на психическите болести у хората.
С помощта на специфичен функционален магнитен резонанс, който се използва за наблюдаване на начина на възприемане на образи, учените сканирали мозъчната активност на голям брой доброволци, докато те наблюдават неутрални думи (като „материал“), думи с негативно значение (като „убийство“) и позитивни (като „надежден“).
В отговор на негативните думи онези с по-малко молекули показали силна активност на главния мозък, което е свързано с възникване на емоция. Хората, които имали повече NPY, демонстрирали много по-ниска активност.
Във втория тест здрави доброволци имали за задача да разкажат какви са емоционалните им преживявания по време на стресова ситуация. В мускулите на челюстта на доброволците бил инжектиран физиологичен разтвор. Процедурата причинява болка в продължение на 20 минути, но не води до никакви последващи щети върху третираното място или организма.
Хората били помолени да определят нивото на болка по скала от едно до десет. Чувствителността се оказала различна при хората с ниско и високо ниво на този тип молекули от типа NPY в мозъка. Онези, които били предразположени към депресия и песимизъм, реагирали и по-остро на физически неприятните усещания. Обратно на тях хората, които гледали с розови очила на живота благодарение на генетичната си предразположеност, били и по-устойчиви на физическата болка.
източник:
http://www.glasove.com/article-11942.php
Някои хора не могат да спрат да бъдат песимистично настроени, се казва в ново изследване, което установява, че мозъкът определя начина, по който гледаме на света около нас. Фактът, че именно от главата ни зависи как възприемаме случващото се, едва ли изненадва някого.
Сега обаче изследователите са намерили конкретния път, по който негативизмът се развива в съзнанието и мислите ни. „Виновникът“ за песимизма е броят на вид молекули, наречени невропептид Y (NPY). Именно количеството на NPY е пряко свързано с това как възприемаме света и дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, пише вестник The Telegraph.
Онези, които имат малко подобни молекули в мозъка си, са много по-негативно настроени и се справят доста по-трудно със стресовите ситуации. Те са и по-податливи на депресия.
Екипът от учени в университета в Мичиган смята, че броят на тези молекули е генетично програмиран и се надява това откритие да доведе до по-ранна диагностика и превенция на психическите болести у хората.
С помощта на специфичен функционален магнитен резонанс, който се използва за наблюдаване на начина на възприемане на образи, учените сканирали мозъчната активност на голям брой доброволци, докато те наблюдават неутрални думи (като „материал“), думи с негативно значение (като „убийство“) и позитивни (като „надежден“).
В отговор на негативните думи онези с по-малко молекули показали силна активност на главния мозък, което е свързано с възникване на емоция. Хората, които имали повече NPY, демонстрирали много по-ниска активност.
Във втория тест здрави доброволци имали за задача да разкажат какви са емоционалните им преживявания по време на стресова ситуация. В мускулите на челюстта на доброволците бил инжектиран физиологичен разтвор. Процедурата причинява болка в продължение на 20 минути, но не води до никакви последващи щети върху третираното място или организма.
Хората били помолени да определят нивото на болка по скала от едно до десет. Чувствителността се оказала различна при хората с ниско и високо ниво на този тип молекули от типа NPY в мозъка. Онези, които били предразположени към депресия и песимизъм, реагирали и по-остро на физически неприятните усещания. Обратно на тях хората, които гледали с розови очила на живота благодарение на генетичната си предразположеност, били и по-устойчиви на физическата болка.
източник:
http://www.glasove.com/article-11942.php
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Re: Песимизмът у хората е генетично заложен
Ъхъ. Сичко е химия и гени - още една причина да не се вживяваме прекалено много във възгледите си за света, нагласи, настроения и прочее.Quid написа:....
Хората били помолени да определят нивото на болка по скала от едно до десет. Чувствителността се оказала различна при хората с ниско и високо ниво на този тип молекули от типа NPY в мозъка. Онези, които били предразположени към депресия и песимизъм, реагирали и по-остро на физически неприятните усещания. Обратно на тях хората, които гледали с розови очила на живота благодарение на генетичната си предразположеност, били и по-устойчиви на физическата болка.
източник:
http://www.glasove.com/article-11942.php
тези писания мъдри и съвети са най-безсмисленото нещо, пълна загуба на време
от чужд опит не можеш да се учиш
и сто пъти да прочета горното, няма как този обобщен пример да помогне в мойте конкретни ситуации
каквото и да осъзная или неосъзная по пътя, той все ще свърши
не виждам принципна разлика между дрогирането с позитивизъм на хапчета или с четива
"да превърнем действителността в красива илюзия"
сега съм по-красива отколкото на 20, защото макар в действителност да не е така съм по-обичана и по-желана
това е факт, но само ако не задълбаваме в природата на тази обич и желание:lol:
пълни глупости
толкова бързо тече живота, така ни влачи, че за осъзнаване и дума не може да става
от чужд опит не можеш да се учиш
и сто пъти да прочета горното, няма как този обобщен пример да помогне в мойте конкретни ситуации
каквото и да осъзная или неосъзная по пътя, той все ще свърши
не виждам принципна разлика между дрогирането с позитивизъм на хапчета или с четива
"да превърнем действителността в красива илюзия"
сега съм по-красива отколкото на 20, защото макар в действителност да не е така съм по-обичана и по-желана
това е факт, но само ако не задълбаваме в природата на тази обич и желание:lol:
пълни глупости
толкова бързо тече живота, така ни влачи, че за осъзнаване и дума не може да става
Re: За преодоляването на препятствия и тяхното заобикаляне
Аз пък съм в момент на чудене зле ли е, когато нещата престанат да бъдат трудни по някакви неясни причини.holi_day написа:а аз си мислех и за обратнотоlatrevw написа:кратко и ясно синтезиран целия ни живот, всяко действие, с което се захванем протича по този начин. колко са хората, които могат да прескочат (надскочат себе си) и още на втория ден да минат отсреща?
май са много хората, които бързо "откриват", че могат да минат по отсрещния тротоар по-лесно вместо да се бъхтят да прескачат пропасти и отново да намират мотив след неуспеха да опитват пак...
май е в-с на интерпретация кога се надскачаме - когато преодоляваме себе си - понякога, за да не се бухнем в пропастта и друг път точно, когато трябва да го направим, въпреки спирачките...
веднъж е усилие да опитаме, а друг път - да спрем опитите
разпиляваме се в опити за постигане на нещо, или се събираме като го постигнем
разпиляваме се, щото може да се окаже, че е нещо съвсем незначително
и се събираме, защото то може да е струната, която прави живота ни
ако трябва да се онагледят разсъжденията ми - картинка с куче, което си гони опашката - май ще е подходяща
А винаги съм смятала, че лесните уроци не са научени уроци.
Panta rhei...
Re: За преодоляването на препятствия и тяхното заобикаляне
тибетски монах... дръжки... тоя си е жив софиянец с тия всички дупки по улицатаholi_day написа:тибетски монах [/i]
.
just perfect
