блонди написа:vyara написа:И човека просто остава да си свирука сам на бара своята си мелодия.
:bigsmile:
разбрахме се
....................................
п.п.
отляво е бъдещето
вдясно е миналото
затова бъркаш чистия тон
миналото лесно се преценява днес
или по-точно не бъркаш.. а разместваш причина и следствие /като всяка жена де
-тук наистина обобщавам, щото на парадокс не съм попадал /
просто премисли от гледна точка на потока
винаги миналото ни е по-ясно от бъдещето
щото вече се е случило
и имаме ясна представа кво и как
а бъдещето е шумотевица
п.п.2
при други обстоятелства щяхме да сме перфектната двойка
едва ли са тайна за някого моите сантименти към теб
Ох.
Ти бъркаш, всъщност. За няколко неща.
Първо, понеже непълно съм се изразила, неточно си схванал картината в моята глава. Това ти е позволило да насложиш твоята картина от твоята глава и да заключиш, че аз бъркам. Но ето какво - бъдещето в моя случай е просто посоката на този канал, а звукът е неизменно съпътстващ критерий за истинност на нещата, за "правилност", за "качество" (тук си личи, че чета Пърсиг в момента
) който си носим в себе си и който всяко нещо от Вселената носи в себе си от раждането до смъртта. Може и с друг модел да се представи, явно съм избрала модел, който ти ползваш за минало и бъдеще, за причина и следствие. А аз се опитвам да говоря за съвсем друго нещо. За онова, от което не можеш да избягаш - изначалния модел, формула, критерий, който учените търсят и не виждат, но който се проявява навсякъде и във всичко, където и да погледнеш, в която и сфера да задълбаеш. Невидим, неуловим, неподлежащ на дефиниция и извличане, обаче осезаем, като го изключиш от сметките и приложиш голата "наука", нищо свястно не остава.
И за дугото бъркаш, естествено. Сантиментите са си сантименти. Сантиментите са моменти. Аз мога да създавам идеалните моменти, идеалните пресичания или сблъсъци с тоз и оня. Както и ти, както и всеки. Идеалната двойка или идеалния човек са някакви изкуствени постановки. Те също като нещата, за които говоря по-горе са неща, за които имаме идея, но не можем да уловим и да кажем ей на тоз човек е идеален за теб. Защо? Ами защото в следващия момент той вече е друг човек и ти си друг, и моментът е друг. Динамиката на нещата, неуловимата причинност, убягващата логика прави така, че непрекъснато да има разминавания, сблъсъци, синхронизации и т.н., но всичкото това за кратко, тук и там, но никога винаги и никога постоянно, никога неизменно. Няма такова уравнение и такива дадености в живота. Просто няма. Просто ги създаваме всеки един момент. И ако картината в главите ни не е обновена, прочистена, допълнена от информация от будните ни сетива, толкова по-зле за нас. Опитай се да разбереш аз какво казвам, а не ти какво си си наумил. Аз иначе много добре те разбирам.
Криво ти е, щото си мислиш, че ти е криво, и защото искаш да накараш и другия до теб да му е криво, а не да му се усмихнеш бодро.
Веркей, ти засадили доматето, бе, джанъм, та си се разписала по съботно време тъдява? Сега му е времето да знаеш!
