МЪЖжжж написа:vyara написа:
Твърде едностранчиво си възприел илюзиите... Не говоря за мечти и копнежи. Това даже е последното, за което съм мислела. Говоря за всичко, което е в главите ни - всичките ни идеи и представи - за ситуации, за хора, за самите нас.. за Бог, за Любовта, за вярата, за всичко. Именно затова страдаме и сме разочарованми понякога, защото тези представи са погрешни, защото са илюзорни, неиздържани, непълни, наши си...
Илюзиите не са ли несбъднати желания, идеи, представи? Мечтите и копнежите са просто върха на айзберга.
Аз си мисля, че след като съм твореца /и той е в мен/ следва всички успехи, неуспехи и други тям подобни резултати от малки и големи желания да приписвам на себе си и на никой друг.
/визирам безотговорността на оня брадатия дето уж ни чертае съдбите/.
И в този случай илюзията е само лош резултат на нашите желания.
Изкуството да бъдеш Бог, eh? Аз пък мисля, че Лейди Мила е права. Казвал съм го и друг път. Това за съдбата. Че обичала смелите. Защото те се борят и т.н. Обаче понякога е и перверзна злобарка. Та така.
Даже не ме мързи да го цопи/пейстна отново (нали ми е обичай да се преповтарям):
Сенека - ПОСЛАНИЯ CVII., CVIII.
И да слушаме търпеливо Бог, под чието ръководство се движи всичко, защото лош войник е този, който мърмори, когато следва своя командир. Ето защо трябва да приветстваме нашите заповеди здраво и енергично и не трябва да спираме да следваме естествения ход на тази най-прекрасна вселена, в която е втъкано цялото наше бъдещо страдание.
И нека се обърнем към Юпитер, водачът на този свят, както го е сторил великият Клеант чрез тези изключително красноречиви думи - думи, които ще си позволя да преведа на латински по примера на сладкодумния Цицерон. Ако ви харесат, сторете най-доброто от тях, ако ли не - със сигурност разбирате, че аз просто следвам практиката на Цицерон:
Води ме, О Господарю на небесата високи
Бащице мой, каквото и да пожелаеш
Аз няма да се поколебая, а ще те послушам начаса.
И въпреки, че бих предпочел друго, ще тръгна и ще страдам
Във грях и мъка, каквото и да сторил съм
В благородна добродетелност. Така е, душата на желаещия
води Съдбата, на неохотния пък - влачи.
Нека живеем така и говорим така. Нека Съдбата ни намери готови и на крак. Това е твоята велика душа - човекът който е отдал себе си на Съдбата. От друга страна, слаб и изроден човек е този, който се съпротивлява и руши реда на вселената и по-скоро би променил боговете отколкото себе си. Сбогом.
:winkw:
