Ивайло живее в нашия квартал, явно. Или поне един Ивайло живее.Предупреждавам, че темата е за нещо, за което няма да отделите време принципно. А въведението връща към Сървайвъра, в който участваше Дренски, ако се сещате. Там имаше един момент, когато Д. е на остров сам и е дочакал правото на видео-връзка и семейството му дава кураж .. Тук някъде майката (може би бащата) казва нещо като "Трябва да издържиш! Ти си Дренски!". И с детенце сме си харесали тоя израз - подхвърляме си го ... "Спокойно, мамо, нали съм Дренски" и подобни... И шеговито, и много сериозно понякога...много неща има в това изречение
Сега си имаме още един израз с конотации - "Аз съм Ивайло!".
Прибирам се една вечер миналата седмица и гледам на пейката пред нас (булевард с дървета между двете платна и с пейки под дърветата) някакъв видимо пиян. До него един по-невидимо пиян
- този мълчи основно. И се чува онова "аз съм Ивайло, бе, ей!", обаче изкрещяно. И не се заслушвам нататък - пияни, какво толкова. Да, но натам ми гледа терасата и като отворя да изпуша една цигара - оня Ивайло. Гледам - трети се приближи и по-тихия пиян се тръгна в момент на разейване на основния "играч". Мисля си някакви неща от сорта на няма ли кой да го прибере.. чува се пак, че е Ивайло, турци, ще ви изтрепя, Бългааааааааарияяяя и подобни...След малко изкрещя някой от съседите, неиздържа явно "Айде, прибирай се, стига си викал!. И получи отговор "Аз съм Ивайло." А Ивайло получи "Ивайло, стига си крещял!` Прибирай се! ..След още един час примерно, като си свърших разните домашни задачки, ми дойде времето за мислене на спокойствие - разбирайте пушене натъмно на терасата и тука вече Ивайло ме разби.
сигурно ..бе не знам колко дълго го гледах. В интерес на истината, за разлика от обичайните ми реакции на нетърпимост към пиянско бръщолевене, тоя образ не ми беше противен. С толкова чувство викаше Бългааааааааарияяяя, че не можете да си представите! Останал сам вече (не че имаше някаква разлика - човекът си говори и сам!). Пълния текст на рецитацията (щото лентата се въртя непрекъснато) е горе-долу тоя - България, никога не се предавай, аз съм Ивайло, бе,ей, знайте ли вий! Тва е България! Пее по някое време. Песен за Ивайло някаква.. не я знам, но в текста има "от обикновени хора - герои!". Почна да ми се избистря идеята с гордостта от името героично. Честно, не бях виждала пиян, който да е само патриот (не се хващайте за думата, моля. имам предвид, че човекът само за България си крещеше.) "Никога не се предавай! Минават момчета по единия тротоар,а той им крещи "Искам и вие да не се предавате! Бългаария!".. Имаше още един интересен момент - "Исус Христос е казал...Ивайло...."..и не мога да чуя какво е казал! След малко пак Исус Христос е казал и аз пак не мога да чуя какво е казал, щото вече сериозно се бях заинтригувала. Все едно намаля звука. После го сглобих до това, че казал никога не се предавай! 
:lol: С много вътрешна сила! Съжалявам, че не мога да разказвам цветно, но въобще не ми беше противно по пиянски и имаше друго, не някакъв национализъм грозен от типа да избием турците точно. кулминацията за мен беше когато по тротоара минаха едни сладки момиченца на високи токченца и с къси полички троп-троп-троп. Не знаете какво направи Ивайло! Освен че викна, че е Ивайло, де! И кънти целия квартал. Ми запя, човекът! Моя странаааааааа, моя Бългааааааария! Моя любов, моя България...Моя тъга, моя България..При теб ме връща вечно любовта! 
Няма жени, няма шест-пет, това е! Т.е любов пак де, ама през България.Към 11 ч се подхвана темата с емиграция, ма няма да ви я разказвам подробно - всички си отидохте! тука ще остана! тук съм роден и тук ще умра!
И ми свършиха цигарите
това го пиша, щото не знам дали мога да викам дори и пияна, че съм Ивайло. Ама сигурно мога да вика. И без пиене. И с. Да не пробвам, обаче, щото като се вкараш в един филм и настъпва яко зацикляне. Докато гумите захапят твърда почва.
хубава вечер и наздраве!
ти си Ивайло-художника
:blum:
