vyara написа:
Аз пък наскоро къде гледах или четох, че не помня, но много силно се впечатлих. Ставаше въпрос за това как човек да действа ако към него е насочено нещо отрицателно - действия, чувства... Големите хора, великите, надрасналите суетата, просветените или и аз не знам точно как да ги определя, спират атаката до себе си и сами се справят с нея. Не предават "заразата" на злото било то на трети човек, давайки повод на злото да живее, било то на опонента си, превръщайки всичко в един омагьосан кръг. Те просто си се справят вътрешно с проблема или занимавайки се с опонента си по такъв начин, че наистина проблемът да се реши, а не да се превръща в кошмар. Иска се много сила, вътрешна, много устойчивост и много извисеност. И всичко си остава и не излиза от теб. Един вид действаш като трансформатор. В противен случай човекът е един проводник - гол и беззащитен - какъвто ток му пуснеш, това ще предаде нататък, без съзнание, без мисъл, без воля, без участие, без трансформация или величие. Величието на човека е точно в това, в нещо, с което само той самичък може да се справи или да надмогне, в което никой отвън не може да му помогне или да свърши вместо него.
Уф, че не помня къде го четох или гледах...
Първото смислено нещо, което човек можеда прочете в тази тема! Не че си правя труда да я следя, но този пост беше най-отгоре тази сутрин и ми хвана окото. Напълно съм съглъсна с написаното от Вяра и бих добавила, че възвеличените битки за "правда и свобода на словото", които се водят в тази и подобни теми са просто една засукана, но твърде прозрачна за всички ни игра на "кой сега ще ми почеше повече егото, като застана на тая или оная страна". В подобни теми често се изгубва кой какво е имал предвид и всички просто се впускат да извадят агресията си, кой по-откровено, кой по-подмолно и ехидно. Накрая пак не се стига до нещо градивно. Когато хората започнат прекалено много да се обясняват кой какво е имал пред вид и как е прозвучало и как е трябвало да прозвучи, смисълът се изгубва и чуваемостта също. Подобно безмилостно дисекциране на взаимоотношенията просто ги убива взаимоотношенията.
Ще си позволя да цитирам една фраза от книгата, която превеждам в момента:
"Вярвам, че мъдростта принадлежи на вселената. Никой не я притежава, получаваш я като живееш живота си. Всеки има нещо добро, което да сложи на масата, и ето тук е мястото на aloha. Практикувайки aloha се научаваш да слушаш, да осъзнаваш и това, което искаш да приемеш, го приемаш. Ако го усещаш като добро, то става твоята истина. Истината е истина. Няма по-правдива истина, в сравнение с друга. Дали ще се съгласиш или не и как ще го направиш, това се нарича уважение."