Бях обещала

[Амаранта]

Това ми хареса, и съвсем не ми звучи мрачно - популярни екзистенциални въпроси. Кой ли не си ги е задавал?

Давай нататък, или кажи къде бих могла да намеря нещо повече. Плийз!:winkw:

Все ми се струва, че има значение в коя половина на живота се намираш, когато изпадаш в някое от тези състояния. И най-вече дали изпадаш отвреме навреме или си непрекъснато в тях.

Не ми се преписва повече. Беше ми интересно най-вече как отчаяно търси своята религиозност и все не я намира. Но няма да правя сега такава подборка, макар че в началото това ми беше по-скоро идеята.

Иначе - намери си книгата: виж я.

Thanks!:-)

[Мнемозина]

И аз съм си го мислила това, но не ми се иска да е така.
Мисля си, че зависи и от човека. Има хора, които изпитват удоволствие да си страдат, да си мислят, че са специални, различни, единствени в страданието или в начина, по който страдат.
Според мен Чоран е имал твърде много свободно време...

Болестта със сигурност освобождава доста време.
Разбира се, че зависи и от човека. Има си разни мрачняри, но пък и не всичко в живота е веселба, нали.

[vyara]

И аз съм си го мислила това, но не ми се иска да е така.
Мисля си, че зависи и от човека. Има хора, които изпитват удоволствие да си страдат, да си мислят, че са специални, различни, единствени в страданието или в начина, по който страдат.
Според мен Чоран е имал твърде много свободно време...

Болестта със сигурност освобождава доста време.
Разбира се, че зависи и от човека. Има си разни мрачняри, но пък и не всичко в живота е веселба, нали.

Но пък и не всичко е черно, нали?
Нали говорихме наскоро за рефлексите, които психиката си изработва от натрупани емоции. Е, има и място за избор, значи.
Някои хора виждат света в цветни краски, други само в черни, а това е все същият свят (това го бях чела някъде...)

[Мнемозина]

Но пък и не всичко е черно, нали?
Нали говорихме наскоро за рефлексите, които психиката си изработва от натрупани емоции. Е, има и място за избор, значи.
Някои хора виждат света в цветни краски, други само в черни, а това е все същият свят (това го бях чела някъде...)

Да, всичко е в очите на гледащия.
Обаче ми е интересно да гледам през чужди очи. Ако и да е в черно. То като е в черно, по-добре да са чужди всъщност.

[vyara]

Но пък и не всичко е черно, нали?
Нали говорихме наскоро за рефлексите, които психиката си изработва от натрупани емоции. Е, има и място за избор, значи.
Някои хора виждат света в цветни краски, други само в черни, а това е все същият свят (това го бях чела някъде...)

Да, всичко е в очите на гледащия.
Обаче ми е интересно да гледам през чужди очи. Ако и да е в черно. То като е в черно, по-добре да са чужди всъщност.

Не можеш да видиш през неговите очи, ако сам не си изпитвал подобни чувства. Аз съм. Затова смея да се надсмивам, както се надсмивам над себе си. И не че твърдя, че всичко е веселба, пък да ми липсва драматизъм Уф, да знаеш колко драматична мога да бъда...

[Мнемозина]

Но пък и не всичко е черно, нали?
Нали говорихме наскоро за рефлексите, които психиката си изработва от натрупани емоции. Е, има и място за избор, значи.
Някои хора виждат света в цветни краски, други само в черни, а това е все същият свят (това го бях чела някъде...)

Да, всичко е в очите на гледащия.
Обаче ми е интересно да гледам през чужди очи. Ако и да е в черно. То като е в черно, по-добре да са чужди всъщност.

Не можеш да видиш през неговите очи, ако сам не си изпитвал подобни чувства. Аз съм. Затова смея да се надсмивам, както се надсмивам над себе си. И не че твърдя, че всичко е веселба, пък да ми липсва драматизъм Уф, да знаеш колко драматична мога да бъда...

Можеш, можеш. Ако не успееш да изпиташ непознати чувства от книга, филм, музика, за какво са всичките изкуства тогава?
Иначе оставаш в един ограничен кръг от преживявания и емоции.

Туй не е драматизъм бе, туй е трагизъм...

[vyara]

Но пък и не всичко е черно, нали?
Нали говорихме наскоро за рефлексите, които психиката си изработва от натрупани емоции. Е, има и място за избор, значи.
Някои хора виждат света в цветни краски, други само в черни, а това е все същият свят (това го бях чела някъде...)

Да, всичко е в очите на гледащия.
Обаче ми е интересно да гледам през чужди очи. Ако и да е в черно. То като е в черно, по-добре да са чужди всъщност.

Не можеш да видиш през неговите очи, ако сам не си изпитвал подобни чувства. Аз съм. Затова смея да се надсмивам, както се надсмивам над себе си. И не че твърдя, че всичко е веселба, пък да ми липсва драматизъм Уф, да знаеш колко драматична мога да бъда...

Можеш, можеш. Ако не успееш да изпиташ непознати чувства от книга, филм, музика, за какво са всичките изкуства тогава?
Иначе оставаш в един ограничен кръг от преживявания и емоции.

Туй не е драматизъм бе, туй е трагизъм...

Трагизъм, де, трагизъм, разбра ме. И все пак продължавам да твърдя, че не можеш да откриеш в изкуството или у другите нещо, което ти е чуждо и до което още сам не си стигнал. Апропо, кой твърдеше тук, че човек узрявал отвътре То ако беше така, както казваш, знаеш ли колко лесно щяха да ни хипнотизират и да ни водят за носа.
Колкото до ограничеността, просто няма измъкване от нея. Кой с по-широки, кой с по-тесни граници, но не е изкуството това, което ни измъква от там и разширява границите ни. Животът е. Изкуството е претворен живот, претворени фрагменти живот, пречупени през различни гледни точки. Като гледаш филм, какво виждаш ти, и какво дъщеричката ти. Тя защо не вижда същото. Ех, да беше толкова просто, както казваш...

[Niya]

И аз съм си го мислила това, но не ми се иска да е така.
Мисля си, че зависи и от човека. Има хора, които изпитват удоволствие да си страдат, да си мислят, че са специални, различни, единствени в страданието или в начина, по който страдат.
Според мен Чоран е имал твърде много свободно време...

Болестта със сигурност освобождава доста време.
Разбира се, че зависи и от човека. Има си разни мрачняри, но пък и не всичко в живота е веселба, нали.

Имам приятелка, която направи два опита за самоубийство. Не искам да омаловажавам проблемите и, страдала е, била е нещастна. Сега и не помисля за подобни неща.
Като дребосък се нагледах на хора, които драпаха с нокти и зъби за да съхранят живота си.
Трудно е.

[Мнемозина]

Трагизъм, де, трагизъм, разбра ме. И все пак продължавам да твърдя, че не можеш да откриеш в изкуството или у другите нещо, което ти е чуждо и до което още сам не си стигнал. Апропо, кой твърдеше тук, че човек узрявал отвътре То ако беше така, както казваш, знаеш ли колко лесно щяха да ни хипнотизират и да ни водят за носа.
Колкото до ограничеността, просто няма измъкване от нея. Кой с по-широки, кой с по-тесни граници, но не е изкуството това, което ни измъква от там и разширява границите ни. Животът е. Изкуството е претворен живот, претворени фрагменти живот, пречупени през различни гледни точки. Като гледаш филм, какво виждаш ти, и какво дъщеричката ти. Тя защо не вижда същото. Ех, да беше толкова просто, както казваш...

Аз бе. Ами то е същото - да се вгледаш през чужди очи значи да узрееш още малко.
Обаче пак ни водят лесно за носа.
За изкуството и животът си права - всеки има своите пътища. Изкуството е живот или парчета от него, видени през нечии очи.

Дъщеричката ми вижда делфини (помниш ли оная картинка).

[Мнемозина]

Аз бе. Ами то е същото - да се вгледаш през чужди очи значи да узрееш още малко.
Обаче пак ни водят лесно за носа.
За изкуството и животът си права - всеки има своите пътища. Изкуството е живот или парчета от него, видени през нечии очи.

Лелеее, каква теория на отражението съм спретнала снощи на сънен мозък!
Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!
Ей това е - гълъбицата Мнемо.

[vyara]

Аз бе. Ами то е същото - да се вгледаш през чужди очи значи да узрееш още малко.
Обаче пак ни водят лесно за носа.
За изкуството и животът си права - всеки има своите пътища. Изкуството е живот или парчета от него, видени през нечии очи.

Лелеее, каква теория на отражението съм спретнала снощи на сънен мозък!
Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!
Ей това е - гълъбицата Мнемо.

Много обичам да си говоря с теб, да знаеш.

[Мнемозина]

Аз бе. Ами то е същото - да се вгледаш през чужди очи значи да узрееш още малко.
Обаче пак ни водят лесно за носа.
За изкуството и животът си права - всеки има своите пътища. Изкуството е живот или парчета от него, видени през нечии очи.

Лелеее, каква теория на отражението съм спретнала снощи на сънен мозък!
Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!
Ей това е - гълъбицата Мнемо.

Много обичам да си говоря с теб, да знаеш.

Добро утро!

[vyara]

Аз бе. Ами то е същото - да се вгледаш през чужди очи значи да узрееш още малко.
Обаче пак ни водят лесно за носа.
За изкуството и животът си права - всеки има своите пътища. Изкуството е живот или парчета от него, видени през нечии очи.

Лелеее, каква теория на отражението съм спретнала снощи на сънен мозък!
Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!
Ей това е - гълъбицата Мнемо.

Много обичам да си говоря с теб, да знаеш.

Добро утро!

Добро да е!

[4avdar4e]

Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!

Кой е Тодор Павлов?

[Амаранта]

Аз бе. Ами то е същото - да се вгледаш през чужди очи значи да узрееш още малко.
Обаче пак ни водят лесно за носа.
За изкуството и животът си права - всеки има своите пътища. Изкуството е живот или парчета от него, видени през нечии очи.

Лелеее, каква теория на отражението съм спретнала снощи на сънен мозък!
Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!
Ей това е - гълъбицата Мнемо.

Вярно, че си умничка, но бих поспорила относно определението ти за изкуство.

Мисля, че то не е просто пречупване на действителността - истинкото изкуство е по-скоро прозрение.
Пряк път към същността (каквото и да означава това:winkw:).
Не случайно за някои творби се казва, че са "безсмъртни" - прозрението, което съдържат все още не е масово осъзнато.

[Мнемозина]

Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!

Кой е Тодор Павлов?

Е как!
Най-хай-соц естетикът на България!
Автор на прословутата теория, според която изкуството е отражение на действителността.
Е, аз поне имам оправданието, че животът може и да не бъде реален.

[4avdar4e]

Е как!
Най-хай-соц естетикът на България!
Автор на прословутата теория, според която изкуството е отражение на действителността.
Е, аз поне имам оправданието, че животът може и да не бъде реален.

Боже, боже, какви сериозни пропуски в образованието си имам

[Амаранта]

Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!

Кой е Тодор Павлов?

Е как!
Най-хай-соц естетикът на България!
Автор на прословутата теория, според която изкуството е отражение на действителността.
Е, аз поне имам оправданието, че животът може и да не бъде реален.

А имаш ли идея кой е автора на прочутия лозУнг - "Да доближим изкуството до народа!":rotfl24:

[Мнемозина]

Вярно, че си умничка, но бих поспорила относно определението ти за изкуство.

Мисля, че то не е просто пречупване на действителността - истинкото изкуство е по-скоро прозрение.
Пряк път към същността (каквото и да означава това:winkw:).
Не случайно за някои творби се казва, че са "безсмъртни" - прозрението, което съдържат все още не е масово осъзнато.

Псолютно си права.
А творбите са безсмъртни, но ще изчезнат заедно с човечеството.

[Мнемозина]

Е как!
Най-хай-соц естетикът на България!
Автор на прословутата теория, според която изкуството е отражение на действителността.
Е, аз поне имам оправданието, че животът може и да не бъде реален.

Боже, боже, какви сериозни пропуски в образованието си имам

От моя гледна точка пропуск в образованието е ДА ЗНАЕШ какво има в теорията на Тодор Павлов.
Не съм я чела, ако това може да е оправдание.

[vyara]

Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!

Кой е Тодор Павлов?

Е как!
Най-хай-соц естетикът на България!
Автор на прословутата теория, според която изкуството е отражение на действителността.
Е, аз поне имам оправданието, че животът може и да не бъде реален.

Така ли? Че това си беше моя мисъл, мамка му. Автор на теория
Знаеш ли, вчера си мислех, че може би "изкуство" е свързано с нещо изкуствено, неживо (както art сигурно идва от artificial). Не ми се рови за етимологии, но интересно защо името на нещо уж хубаво се корени в изкуствеността...

[Мнемозина]

А имаш ли идея кой е автора на прочутия лозУнг - "Да доближим изкуството до народа!":rotfl24:

Не. Но тези неща общо взето сме ги прихващали от Съветската страна.

[Remmivs]

Така ли? Че това си беше моя мисъл, мамка му. Автор на теория
Знаеш ли, вчера си мислех, че може би "изкуство" е свързано с нещо изкуствено, неживо (както art сигурно идва от artificial). Не ми се рови за етимологии, но интересно защо името на нещо уж хубаво се корени в изкуствеността...

Всичко, създадено от човек, Е изкуствено, Лейди Вяра. Затова. Не е рожба на Природата. А на творение на Бог/Природа. И един вид е първа производна на естественото. Т.е. изкуствено.

[Ън]

Просто се чудя как Тодор Павлов не се е вдигнал просълзен от гроба да ме погали по умната главица!

Кой е Тодор Павлов?

Е как!
Най-хай-соц естетикът на България!
Автор на прословутата теория, според която изкуството е отражение на действителността.
Е, аз поне имам оправданието, че животът може и да не бъде реален.

Така ли? Че това си беше моя мисъл, мамка му. Автор на теория
Знаеш ли, вчера си мислех, че може би "изкуство" е свързано с нещо изкуствено, неживо (както art сигурно идва от artificial). Не ми се рови за етимологии, но интересно защо името на нещо уж хубаво се корени в изкуствеността...

ars, artis/lat/ 1. сръчност, похватност, опитност 2. Занаят, изкуство.

artifex, ficis/lat/ 1. художник, майстор, създател, творец, автор. 2. майсторски, изкусен, похватен.

artificiosus/lat/ 1. изкусен, изящен 2.изкуствен

[vyara]

Така ли? Че това си беше моя мисъл, мамка му. Автор на теория
Знаеш ли, вчера си мислех, че може би "изкуство" е свързано с нещо изкуствено, неживо (както art сигурно идва от artificial). Не ми се рови за етимологии, но интересно защо името на нещо уж хубаво се корени в изкуствеността...

Всичко, създадено от човек, Е изкуствено, Лейди Вяра. Затова. Не е рожба на Природата. А на творение на Бог/Природа. И един вид е първа производна на естественото. Т.е. изкуствено.

Аз затова благоговея на първо място пред природата, сър, пред създанията на Великия творец и чак после се отплесвам по човешките творения, доколкото може да се каже, че те се разграничават от първоизточника си, разбира се

[4avdar4e]

Всичко, създадено от човек, Е изкуствено, Лейди Вяра. Затова. Не е рожба на Природата. А на творение на Бог/Природа. И един вид е първа производна на естественото. Т.е. изкуствено.

Рем, за мен създаването на истинско изкуство (щото има и много ерзаци, разбира се) е дар от Бога. А тъй като мисля, че Бог е Природа, ерго ....

И всъщност повече харесвам реда творци, творба, творение, творчество ...

[Remmivs]

Аз затова благоговея на първо място пред природата, сър, пред създанията на Великия творец и чак после се отплесвам по човешките творения, доколкото може да се каже, че те се разграничават от първоизточника си, разбира се

Странно е, но Ви разбирам, Лейди Вяра. Странно е, защото ако махнем човешкото - т.е. това, което се отнася до нас като възприятие най-общо казано, като възможност за осмисляне и среда за съществуване, всичко губи смисъл (за нас - хората). Или, иначе казано, ако няма хора, всичко човешко е безсмислено. Но от друга страна мирозданието ме оставя и мен безмълвен нерядко.

[vyara]

Аз затова благоговея на първо място пред природата, сър, пред създанията на Великия творец и чак после се отплесвам по човешките творения, доколкото може да се каже, че те се разграничават от първоизточника си, разбира се

Странно е, но Ви разбирам, Лейди Вяра. Странно е, защото ако махнем човешкото - т.е. това, което се отнася до нас като възприятие най-общо казано, като възможност за осмисляне и среда за съществуване, всичко губи смисъл (за нас - хората). Или, иначе казано, ако няма хора, всичко човешко е безсмислено. Но от друга страна мирозданието ме оставя и мен безмълвен нерядко.

Никак не е странно, нали сме едно.

[Remmivs]

Рем, за мен създаването на истинско изкуство (щото има и много ерзаци, разбира се) е дар от Бога. А тъй като мисля, че Бог е Природа, ерго ....

И всъщност повече харесвам реда творци, творба, творение, творчество ...

Честно казано и аз така мисля. Че творецът (забележи) е проводник на Творецът. Обаче това не изменя, де факто и за целите на квалификацията, същността на творението прим.

[Remmivs]

Никак не е странно, нали сме едно.

Именно!