Влече ме

[Мнемозина]

анархията напоследък.

http://www.youtube.com/watch?v=-rdtuEbzOBo

[jazz]

тия свирят една и съща песен от миналото хилядолетие

[Мнемозина]

Тц. Тази е друга.
Освен това са патриоти.

http://www.youtube.com/watch?v=GzDLCLfe ... re=related

Темата не е за тях, де, ама после ще опитам да я разгърна.

[jazz]

тва с патриотизма
не на мен плийз

[Semiramis]

имат много дълги текстове и не мога да издържа да слушам внимателно до края
че-ка направо. май само уиски-то с фъстъци знам

докато не си разгърнала темата да кажа, че
анархията е нещо по-лошо от демокрацията
има кофти механизъм на убеждаване до край при нея

[jazz]

[Мнемозина]

имат много дълги текстове и не мога да издържа да слушам внимателно до края
че-ка направо. май само уиски-то с фъстъци знам

докато не си разгърнала темата да кажа, че
анархията е нещо по-лошо от демокрацията
има кофти механизъм на убеждаване до край при нея

Хм.
Четох преди време едно много силно нещо, писано през трийсетте години, естествено, в което много патетично и поетично се описваше как всяка идея, доведена до крайност, става хищна и злокобна.

Но гледано от другата страна, всяка идея има и своя мирна и светла страна, нали?

Ето това са малко откъси от едно интервю с Екатерина Йосифова, там видях идеята на анархизма по друг начин. За пръв път, признавам. И си помислих - тук пък в клуба що неосъзнати анархисти има...

Баща ми още от ученическите си години бил безвластник: така са се наричали българските анархисти. Но тъй като това звучи - особено за българина - твърде привлекателно, властите, пресата и прочее винаги са отказвали да ги наричат така. Откакто поотраснах, та досега съм имала - покрай татко - честта и удоволствието да общувам с десетки от приятелите му и твърдя: не познавам по-чисти, по-некористни и помагащи хора. Когато ти ме попита за "темите", казах ти, че ме интересува помагането, помощта. Не умеем да помагаме. Помагането ни не е чисто. Не говоря за корист, за интерес - даже и когато е съвсем добронамерено, помагането сега е такова, че чрез него помагащият си помага. Нещо се е развалило. Говорила съм с хора, минали през Белене и други лагери. Всички те повтаряха: анархистите не само се държаха, те помагаха.
Баща ми имаше приятели от различни места, срещаха се понякога. Всички, които аз познавам, бяха скромно живеещи и много интелигентни, и онези, които нямаха голямо образование, също бяха много чели. За мене абсурдът винаги е бил, че в масова употреба е едно тълкуване на анархия като безредие, хаос, разрушаване. Преводът на думата е безвластие. А тези безвластници, които аз познавам, бяха преди всичко хора морални и съвестни.
Татко беше заклет турист, от малки ни поведе по планините. И само да имахме късмет да пуснем някъде боклук, дори само парченце хартия - ще ни върне да го приберем в раницата и да го изхвърлим чак в следващото селище, на място за боклук. Намираше изворчета - ще ги почисти, ще направи чучурче, ще остави канче... По такъв начин също... помагаше. Мисля, че мнозина правеха така. Лош човек нямаше да тръгне с раница из пущинаците.

- Никога не съм те чувал да говориш така за поетите.
- Без коментар. Впрочем не: пиететът към думата, езиковата почтеност, прецизирането са от подобен порядък. Иван Цанев е такъв поет. Рицар на словото. От по-старите - Валери Петров.
Май казах глупост. При всеки добър поет е така, това е задължително.
Този рицар може да е княз или бедняк, може да е магьосник, може да е разбойник.

- А анархистите в твоята интерпретация излязоха еколози и едва ли не християни, или поне толстоисти.
- Ами май така излезе, чудно нещо. Но наистина има общо. Балканска ни работа, всичко се омешва. (Тук разказва за конкретни хора) Литература и атмосфера, нравствена атмосфера също са се омешали.
Мечта за всеобща справедливост, братство, единение с природата и прочее - какво значение има как ще се нарекат?
- Утопия.
- Сигурен ли си? А кое не е утопия? Така нареченият свободен пазар, дето уж е най-прагматичното нещо, също е илюзия. И само изглежда реално подплатена, но е илюзия. Мит като непорочното зачатие. Аз си държа на моята утопия. Светът да е за всяко родило се дете. А не, както си въобразяват богатите, техен.
- Богатите страни ли имаш предвид или богатите хора?
- Богатият човек. В неговото съзнание става тази промяна, която после влияе на обществените отношения, на политиката, на всичко. Богатият, камилата и игленото ухо. Мисля, че Исус е имал пред вид не че богатият е зъл, грешен или скъперник, а именно това съзнание за превъзходство над бедния.
Изкуството, всеки в него, всеки поет би трябвало да бъде не-богат и без-властник. Ботев е типичният.
Такива хора са били винаги ако не преследвани, то поне неудобни. Как да бъде подведен, спечелен, подкупван, управляван човек, който не признава власт - освен тая на справедливостта и зачитането на достойнството. Човек, който не желае самият той да има власт - освен над самия себе си. Който изпитва недоверие към всякаква принуда - политическа, икономическа, църковна...
- Утопия.
- Утопия, мечта, копнеж, надежда...

[Мнемозина]

Спам, ама е по темата.

След десет минути започва концертът на ей тия разкоши... В Русе.

http://www.youtube.com/watch?v=LJ7VirCS ... re=related

Блазе им.

[Green Light]

имат много дълги текстове и не мога да издържа да слушам внимателно до края
че-ка направо. май само уиски-то с фъстъци знам

докато не си разгърнала темата да кажа, че
анархията е нещо по-лошо от демокрацията
има кофти механизъм на убеждаване до край при нея

Хм.
Четох преди време едно много силно нещо, писано през трийсетте години, естествено, в което много патетично и поетично се описваше как всяка идея, доведена до крайност, става хищна и злокобна.

Но гледано от другата страна, всяка идея има и своя мирна и светла страна, нали?

Ето това са малко откъси от едно интервю с Екатерина Йосифова, там видях идеята на анархизма по друг начин. За пръв път, признавам. И си помислих - тук пък в клуба що неосъзнати анархисти има...

Баща ми още от ученическите си години бил безвластник: така са се наричали българските анархисти. Но тъй като това звучи - особено за българина - твърде привлекателно, властите, пресата и прочее винаги са отказвали да ги наричат така. Откакто поотраснах, та досега съм имала - покрай татко - честта и удоволствието да общувам с десетки от приятелите му и твърдя: не познавам по-чисти, по-некористни и помагащи хора. Когато ти ме попита за "темите", казах ти, че ме интересува помагането, помощта. Не умеем да помагаме. Помагането ни не е чисто. Не говоря за корист, за интерес - даже и когато е съвсем добронамерено, помагането сега е такова, че чрез него помагащият си помага. Нещо се е развалило. Говорила съм с хора, минали през Белене и други лагери. Всички те повтаряха: анархистите не само се държаха, те помагаха.
Баща ми имаше приятели от различни места, срещаха се понякога. Всички, които аз познавам, бяха скромно живеещи и много интелигентни, и онези, които нямаха голямо образование, също бяха много чели. За мене абсурдът винаги е бил, че в масова употреба е едно тълкуване на анархия като безредие, хаос, разрушаване. Преводът на думата е безвластие. А тези безвластници, които аз познавам, бяха преди всичко хора морални и съвестни.
Татко беше заклет турист, от малки ни поведе по планините. И само да имахме късмет да пуснем някъде боклук, дори само парченце хартия - ще ни върне да го приберем в раницата и да го изхвърлим чак в следващото селище, на място за боклук. Намираше изворчета - ще ги почисти, ще направи чучурче, ще остави канче... По такъв начин също... помагаше. Мисля, че мнозина правеха така. Лош човек нямаше да тръгне с раница из пущинаците.

- Никога не съм те чувал да говориш така за поетите.
- Без коментар. Впрочем не: пиететът към думата, езиковата почтеност, прецизирането са от подобен порядък. Иван Цанев е такъв поет. Рицар на словото. От по-старите - Валери Петров.
Май казах глупост. При всеки добър поет е така, това е задължително.
Този рицар може да е княз или бедняк, може да е магьосник, може да е разбойник.

- А анархистите в твоята интерпретация излязоха еколози и едва ли не християни, или поне толстоисти.
- Ами май така излезе, чудно нещо. Но наистина има общо. Балканска ни работа, всичко се омешва. (Тук разказва за конкретни хора) Литература и атмосфера, нравствена атмосфера също са се омешали.
Мечта за всеобща справедливост, братство, единение с природата и прочее - какво значение има как ще се нарекат?
- Утопия.
- Сигурен ли си? А кое не е утопия? Така нареченият свободен пазар, дето уж е най-прагматичното нещо, също е илюзия. И само изглежда реално подплатена, но е илюзия. Мит като непорочното зачатие. Аз си държа на моята утопия. Светът да е за всяко родило се дете. А не, както си въобразяват богатите, техен.
- Богатите страни ли имаш предвид или богатите хора?
- Богатият човек. В неговото съзнание става тази промяна, която после влияе на обществените отношения, на политиката, на всичко. Богатият, камилата и игленото ухо. Мисля, че Исус е имал пред вид не че богатият е зъл, грешен или скъперник, а именно това съзнание за превъзходство над бедния.
Изкуството, всеки в него, всеки поет би трябвало да бъде не-богат и без-властник. Ботев е типичният.
Такива хора са били винаги ако не преследвани, то поне неудобни. Как да бъде подведен, спечелен, подкупван, управляван човек, който не признава власт - освен тая на справедливостта и зачитането на достойнството. Човек, който не желае самият той да има власт - освен над самия себе си. Който изпитва недоверие към всякаква принуда - политическа, икономическа, църковна...
- Утопия.
- Утопия, мечта, копнеж, надежда...

Ами аз четох за анархистите навремето. Те са като комунистите. Наистина са такива, не го казвам за квалификация или обида. Мисля даже че някъде вназад във времето, преди да бъдат прегърнати философските теории на Маркс, двете неща комунизъм и анархизъм са били заедно. И както на кестерме се е развил комунизма, така е станало и с анархизма. Фактически хората които знаят какъв е ВЪПРОСА и "как търсим да му дадем отговор, какво сме чели каква истина сме намерили и тн" те са тия които стигат до идеята образованост, скромност, взаимопомощ. Обаче всички останали искат цел водач и оръжие.

Но чел съм, да. Знам теорията макар, че съм позабравил имена. Анархист съм и тука има много. Това ти признавам


Хе. Глей каква тема.

[Remmivs]

ще стигнеш и до монархията

[Green Light]

П.П. Бе яд ме е на тия скоби (тук разказва за конкретни хора) Може ли па най- интересното да отрежат.
Или си го отрязала ти? М?!

[Мнемозина]

Аз, аз. Реших да не прекалявам.
Ще го препиша и него.

[Мнемозина]

Ето го пропуснатото в скобите:

Чичо Алекси от Варна беше прочут пчелар. Георги Чернев от Кюстендил е още по-прочут билкар. Ти помниш ли Йордан Гуглев? Дребничкият старец, дето все рецитираше свои стихове за въздържанието, за мир и любов и прочее? И цветя поднасяше? Те бяха от неговата градинка в Хисарлъка - нарекъл я беше "Градинка на мира", беше я направил на свое място, вместо да си сади зеленчука. Той е бил един от истинските толстоисти, и в Ясна поляна е ходил- Когато навършил осемдесет и пет години, излязъл на полето, залял се с бензин и се запалил. Беше оставил писмо - искал да се слее с природата, благодарен бил... Беше през пролестта. Умрял мъчително, някакво овчарче го гасило с дрехата си. Ходих на погребението, няколко души от "пишещите" бяха само, щото от окръжния комитет не могли да решат дали аджеба не е акт на протест за нещо. Та този край на човека какъв е, пантеистичен, индуистки? Но не е толстоизъм, доколкото знам.
Но пак от човека си зависи, от това какъв си е човекът. В Кюстендил имаше един анархист, Борислав Менков, буен, борбен, какъв ти толстоист, и в Испания се бил в гражданската, после по лагери. Накрая беше парализиран и пак неукротим, събираше хора, говореше, четеше, викаше! Имаше глас като тръба. Жена му, Ана, беше акушерка, акуширала беше при раждането на сестра ми. Добра, всеотдайна. Винаги във всичко била до буйния си мъж. Тя и умря така, месец-два след него. На неговия некролог пишеше: без бог, без господар! На нейния: без господар - с Бог. От децата им.
Или Христо и Мара Атанасови, любимците на Биньо (Иванов). Когато Христо умря, Мара непоколебимо избра да остави къщата на децата си и да се скрие във възможно най-далечен старчески дом, май някъде в Русенско. За краткото време до края си. И те бяха учители.
Сега си мисля - претупах аз Кюстендил и това също е поза. Добри хора живееха в него. И не е било случайност, че най-напред неговите първенци са се вдигнали за евреите. Димитър Пешев е кюстендилец. И Божаната, бащата на Свобода Бъчварова, безвластник, национален герой на... Белгия. И Радивой Каранов, безвластник, учител, чичо на Ефрем Каранфилов, намерен в общ гроб с Гео Милев. Георги Стаматов (писателят) си е прекарал целия служебен живот в Кюстендил като съдия и през тия много години не е подписал нито една смъртна присъда. И още мнозина.

[Green Light]

Все нямам време, все нямам време и така. Започна да пиша нещо тука и нямам време да го оформя, и затворя прозореца. Пак започна(като сега) отдалече и отвлечено и времето ми свърши преди да съм дошъл до въпроса и пак затворя всичко и айде пак. И само в ума си отговарям. Сега ще пусна каквото съм натракал та ако ще да е само това до тук.
Сега. Бакунин е по мои спомени основополжник(или поне един от основните теоретици на анархизма) Той е, както казваш и ти, противник на управлението и на държавността, една велика и никога неостаряваща мечта. Много е грешно да се сързва тероризма с анархизма. Принос за това тези неща да са неотменно свързани е дала наша България. Тук анархистите развиват идеята че с терор би могло да се разклатят държавните устои, без очевидно да се замислят " и като се разклатят- какво" Наште хора убиват тоя оня, срутват Света Неделя за да убият царя, ама не го убиват, хващат ги с тва се свършва. В 20ти век наши достойни последователи са гръцките 20ти октомври(или неква там дата). Сега. Историци разни тука да не ми се намесват и да ми правят забележки. С Мнемозина си говорим женски работи. Поправки приемаме, забележки - не! И тва са спомени освен това, нит са риш гугъливини нито библиотеки, нит па нещо серизно.
Тва е.

Най- ме е притеснявало винаги как така премахват субординацията в икономически аспект. Начи, според Бакунин средствата за производство си остават в ръцете на частниците? Пък всички са свободни и равноправни? Е как става тая работа изобщо не е ясно. Имаше нещо за някакви общински(комунски или какви бяха) референдуми, бе изобщо глупости на търкалета. Светва ни тука на нас лампичката че Маркс може би е бил практичен човека с тоя Капитал, а не е само философствал. Имал е задачка за решаване, решил я.
Това им е главния кусур на анархистите. Много мислят за безвластие а малко за пари.

Ако не ме лъже паметта повечето "говорители на Свободата" са анархисти. Русо например. Комунстите, казах, до един. Макар че те се разделят и даже са зверски идеологически противници анархистите и комунистите. Уж изглеждат еднакви пък по главните показатели са на полюсите.
Комунистите са за държавност(партийност всъщност но пак твърдо за субординация и власт) и против частна собственост. Анархистите - наоборот. Като мене. Като Уикеда.

А също и като глобалистите, ЕС, всички икономически зони, всички съюзи, Джон Ленън и целия свят.

Прати!

П.П. Прочетох в Уикипедия. Уилям Голдуин бил основоположник на теорията. Пък за Бакунин не споменават изобщо. )))))))))) Толко сме били свикнали всичко да го откриват руснаците един месец преди американските учени, че даже и апокрифните начи книги и учения пак на руски учени са излизали. Бакунин помня. Даже помня и пейката, двора, бирата, семките... не може да бъркам.

[Мнемозина]

Ооо, много ми хареса как ги отсвири историците.
С времето и аз съм много зле. По-скоро не с времето, ами с представата за него. И го губя повече в паника, че няма да ми стигне, отколкото в отхвърляне на работа.
Пролетта е ужасно време - точно когато най не ми стигат силите и имам нужда да нищонеправя (то тая нужда май постоянно я имам), всички се сещат колко неща трябва да се свършат спешно и то точно аз да ги свърша. Освен моите си собствени.
Как да не ме прихване анархизъм, м?

По темата.
Май не мога да кажа много. Не за друго, а защото явно във всички случаи има огромна пропаст между някаква идея - и същата идея, превърнала се в политическа доктрина. В план за действие и реализиране. То и точно за това беше онази статия, за която говорех, ще взема да я пусна - мисля, че я имах някъде набрана.
Та - вечният хиатус между мечтите и реализацията им.

Но това, което много ми хареса, е точно в мисълта за собственото подреждане първо, и собственото безвластничество. Ти да не налагаш нещо на другите.
Екатерина Йосифова разказва още, че това в рамките на едно семейство означавало - децата не биват карани насила да правят нищо, те трябва да бъдат убеждавани.
Понеже подобен подход е в природата ми и съм го опитвала, мога спокойно да кажа - дори и в такъв малък периметър не работи. Не знам те как са успявали.
Което обаче ме настрои още по-мечтателно.

[Green Light]

....
Та - вечният хиатус между мечтите и реализацията им.

...

Хиатус на английски значело празнина, дупка и сигурно имаш предвид това.
"Пропастта между мечтите и реализацията им", казано с апломб, ала мене.

Но хиатуса между мечтите и реализацията им във френската и руската революции е не пропаст а негатив. Постигат обратното на това което са мечтали. Има една книжка на Пол Андерсън. Фентъзи леко такова. Хаос се казва. И там накрая той вика, че Господ много обича да се посмее. Това мисля че прави Господ с революциите. Смее се.
И друго да кажа относно нали политическите доктрини. Тва са откъслечни мисли мои. Не са нещо свързано. Та карам и си мисля, че историята на различните общества не е спирала. И кръг не е. Пясъчна кула ми изглежда най- точно за мене си. Слагаш една основа и почваш да трупаш. Трупаш, трупаш, па падне. После пак слагаш основа, пак трупаш, може малко по височка да я направиш или па да не успееш хич и един метър да я дигнеш, и пак туп - срине се и се смачка цялата, и нищо не остане здраво. Кула. Основата е обществения строй. Родовообщинна основа, крепосна- феодална, буржоазна и т.н.
Анархистичната не ми изглежда здрава основа. Мечта велика е, пак казвам, но основа не е. Трябва си лидер, дисциплина, такива неща. Питай Ремиус(бе кво да го питаш, аз шти кажа. Той вика че накрая ще стигнем до монархия. Една си песен зная, една си бая)! Човек има нужда от самоуважение а то идва с лоялност и, уви върти- сучи все до тая дума се стига - чест.

[vyara]

Човек има нужда от самоуважение а то идва с лоялност и, уви върти- сучи все до тая дума се стига - чест.

Ако това е основата - супер! Проблемът е, че това е целта.

[Мнемозина]

....
Та - вечният хиатус между мечтите и реализацията им.

...

Хиатус на английски значело празнина, дупка и сигурно имаш предвид това.
"Пропастта между мечтите и реализацията им", казано с апломб, ала мене.

Но хиатуса между мечтите и реализацията им във френската и руската революции е не пропаст а негатив. Постигат обратното на това което са мечтали. Има една книжка на Пол Андерсън. Фентъзи леко такова. Хаос се казва. И там накрая той вика, че Господ много обича да се посмее. Това мисля че прави Господ с революциите. Смее се.
И друго да кажа относно нали политическите доктрини. Тва са откъслечни мисли мои. Не са нещо свързано. Та карам и си мисля, че историята на различните общества не е спирала. И кръг не е. Пясъчна кула ми изглежда най- точно за мене си. Слагаш една основа и почваш да трупаш. Трупаш, трупаш, па падне. После пак слагаш основа, пак трупаш, може малко по височка да я направиш или па да не успееш хич и един метър да я дигнеш, и пак туп - срине се и се смачка цялата, и нищо не остане здраво. Кула. Основата е обществения строй. Родовообщинна основа, крепосна- феодална, буржоазна и т.н.
Анархистичната не ми изглежда здрава основа. Мечта велика е, пак казвам, но основа не е. Трябва си лидер, дисциплина, такива неща. Питай Ремиус(бе кво да го питаш, аз шти кажа. Той вика че накрая ще стигнем до монархия. Една си песен зная, една си бая)! Човек има нужда от самоуважение а то идва с лоялност и, уви върти- сучи все до тая дума се стига - чест.

Е как може да си толкова практичен точно днес.
Може да е никаква основа - но пък каква мечта, м?

Що се отнася до монархията, точно тя ти срутва мисловната пясъчна кула: в монархията вече сме били и ако я стигнем пак, ще е спирала.
А в анархия - не.

Обаче аз не искам някаква тотална анархия, искам такава мъничка, моя си само едва ли не. Хайде, и за вас тук да има малко, от мен да мине.