и тази тема не съм чел
Какво мислите за
БоЕВ написа:из цитатитеЦената на барел суров петрол може да достигне рекордните 200 долара, което е много повече от рекордните 147 долара за барел, достигнати през юли 2008 г.
"..особено ако терористи взривят нефтопроводи или рафинерии"
п.п. аз ко бех на тези компании на мястото сам бих си ги взривил
banks.dir.bg/2011/03/06/news8138451.html
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Знае ли някой защо започнаха бунтовете в Либия? Аз честно казано не съм наясно.
Не съм наясно и за Египет, но там мога да предположа - народ в крайна бедност живее в богата държава, следва бунт за пари и по- добри условия за живот.
В Либия не е така.
Същевременно много странно устроена държава. По- скоро конфедерация някаква. Но че не са бедни тва е факт.
Защо се бунтуват? Да не е война между племената, и дали не е религиозна, какви са тези племена? От улицата ли започна това или беше организирано? Някой наясно ли е?
Нищо не съм чел, пък е интересно. Като слушам репортажите хич не ми изглежда на демократична революция.
Нито пък изглежа че Кадафи губи, де, но това е друга тема. Кукудела е обединител на тая страна и ги е направил от маймуни хора, та едва ли болшинството либийци ще иска да го маха. Ма тва е според мен, пък аз нищо не знам.
Не съм наясно и за Египет, но там мога да предположа - народ в крайна бедност живее в богата държава, следва бунт за пари и по- добри условия за живот.
В Либия не е така.
Същевременно много странно устроена държава. По- скоро конфедерация някаква. Но че не са бедни тва е факт.
Защо се бунтуват? Да не е война между племената, и дали не е религиозна, какви са тези племена? От улицата ли започна това или беше организирано? Някой наясно ли е?
Нищо не съм чел, пък е интересно. Като слушам репортажите хич не ми изглежда на демократична революция.
Нито пък изглежа че Кадафи губи, де, но това е друга тема. Кукудела е обединител на тая страна и ги е направил от маймуни хора, та едва ли болшинството либийци ще иска да го маха. Ма тва е според мен, пък аз нищо не знам.
"Истинското име на Мама Шиптън е Урсула Сонтейл. Тя е родена през 1488 година в пещера, намираща се в близост до река Нид, Северен Йоркшир, Англия. Там имало древен извор, на който са приписвани магически качества. 15-годишното момиче, което ражда Урсула, се е казвало Агата и разказвало, че когато родила бебето си, от езерото замирисало на сяра и се разнесъл гръмотевичен тътен. Детето се родило едро и безформено. Мнозина вярвали, че бащата е самият дявол. Когато момиченцето станало на две годинки, майката го изоставила и прекарала в манастир остатъка от живота си. От съвсем ранна възраст Урсула проявявала умения да предрича изхода от предстоящи събития. Можела и да изцерява редица болежки, за което била търсена от хората, които били по-отворени към неизвестното. На 24-годишна възраст Урсула се омъжила за Тоби Шиптън, един от местните дърводелци. Двамата нямали деца. Постепенно хората почнали да наричат Урсула с името Мама Шиптън, тъй като се отнасяла с любов и загриженост към проблемите на всеки човек.
Мама Шиптън записвала пророчествата си като поеми, но, за разлика от стиховете на Нострадамус, нейните думи не са толкова трудни за разтълкуване. Пророчицата умира през 1561 година. Ето едно от нейните пророчества за Последните дни:
В едни от времената далечни и чудни,
жените ще изглеждат напълно налудни.
На мъже ще се правят, панталони носят,
Къдриците си режат, като че ливади косят.
Крачат безсрамно, нагло въртят си очите,
досущ вещици, липсват им само метлите.
Мъжете възседнали са ръмжащи лами,
които поглъщат реколтата сякаш сами.
Хората вече летят, като птиците на юг,
Не помнят нито що е кон, ни що е плуг.
Горните знаци ще се виждат от всеки,
до тия бъдни дни водят всички пътеки.
Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.
Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.
Съпругите стареят сред кучета и котки.
А мъжете са лакоми свине, съвсем не кротки.
В година деветнайсет и двайсет и шеста (1926)
къщите не ще бъдат от леки пръти и слама.
Някъде тогава се задава и Войната голяма,
в която огън и меч ще свистят над земята.
Когато картините оживеят и звуци издават,
лодки като риби в дълбините морски ще плават.
Когато мъже в железни птици подпалят небето,
половината свят, цял в кръв, ще е в небитието.
И всички тия, дето края на тоя век дочакат,
да не чакат – бягството свое да не протакат.
Да се спасяват по горите и високите планини,
по мочурища и сред диви, забравени старини.
Защото бури идват с тътен, океаните бушуват,
когато Габриел покаже колко хората струват.
И когато своята тръба чудодейна той надуе,
стари земи гинат, нови изникват – ще се чуе.
Един пламтящ дракон виждам да лети на небето,
шест пъти обиколи земята, изчезва му опашлето.
Хората треперят от страх и пълно отчаяние
при всяко негово явяване, пред силното сияние.
Седем дни и седем нощи ще се наблюдава,
хората ще гледат нагоре прииждащата слава.
Вълни се надигат, с поглед не можеш ги обхвана,
от бреговете сушата отхапаха – точно тъй стана.
А навътре ще почнат да ръмжат планините.
И трусове ще люлеят равното в низините.
Нахлуват морските води, забързани и лудешки.
Като потоп заливат земите и звучат нечовешки.
Човечеството се свива по местата блатисти,
Брат брата ругае, а думите – никак нечисти.
Зъбят се един на друг, бият се, убиват,
докато храната си по хълмовете укриват.
Погрознели от ужас, на лъжи са способни.
И убиват крадци, насилници, все себеподобни.
Хората бягат далеч от внезапните наводнения.
Трепят, насилват, кървави реки от престъпления.
А всичката пролятата кръв от човешки ръце
ще придаде на сушата тъжно, отвратено лице.
И когато драконовата опашка се отдалечава,
човек забравя, смее се, животът продължава.
За хората е късно – твърде късно за изкупление.
Човечеството е заслужило туй изтребление.
Усмивки, прикриващи човешкото високомерие,
ще ядосат боговете, те на хората нямат доверие.
А те, боговете, обратно дракона ще пратят
да запали небето, опашката му ще разклатят.
И тя ще се откъсне, земята ще удари и пробие,
а сред хората и цар, и роб ще тича да се крие.
Но скоро хората от бърлогите си ще изникнат,
водата ще чезне и ще търсят извори да бликнат.
И преди океаните на бреговете да преминат
мнозина от силната жажда ще се споминат.
И ще се напукват и цепят наново земите.
Не вярвате? След време това ще проверите.
А на някаква суша, която е много далече,
виждам хора – о! – твърде малко са вече.
Ще напуснат свойто сигурно възвишение,
ще бродят по земята и ще бъде брожение.
И който оцелее, не ще намери нищо готово,
ще трябва да гради човечеството наново.
Каквато знаем я днеска, не ще бъде земята,
твърди, сухи и пусти са на океаните дъната.
Не всяка от душите човешки ще загине,
щом опашката на дракона мине и замине.
Водата не всяка от земните суши ще скрие,
а на места ще мирише, море не ще ги измие.
Ще се разлагат трупове – зверски и човешки,
тревите съхнат, и за тях времената са тежки.
И тия, дето им е писано да продължат живота,
с години за дракона ще си спомнят с неохота.
Но времето намира начин спомена да чисти.
Не вярвате? Ще бъде писаното на тия листи!
Ще се яви една змия сребриста на небето
преди да почнат новите градежи на полето.
От нея същества с лик невиждан ще слязат.
И в общение с хората поумнели ще влязат.
Тези създания и по своя разум са различни,
ще просветят човека, всички ще са прилични.
Новата раса ще говори, а човек ще се учи
как с любов се живее и че така ще сполучи.
Ще дойдат децата със второто зрение,
Божествен дар за новото поколение, което
ще расте красиво, скромно и когато е готово,
Златната епоха ще е почнала наново.
Опашката на дракона явява се знамение
за човешкия край, за бъдещото падение.
А преди това пророчество да проверите
мен като вещица на кладата ще изгорите.
Тялото се пърли, свободна става душата,
Мислите, че богохулства ми ръсят устата.
Грешите! За написаното нека всеки научи.
Каквото прочетохте, това и ще се случи.
Превод: Иван Стаменов."
Мама Шиптън записвала пророчествата си като поеми, но, за разлика от стиховете на Нострадамус, нейните думи не са толкова трудни за разтълкуване. Пророчицата умира през 1561 година. Ето едно от нейните пророчества за Последните дни:
В едни от времената далечни и чудни,
жените ще изглеждат напълно налудни.
На мъже ще се правят, панталони носят,
Къдриците си режат, като че ливади косят.
Крачат безсрамно, нагло въртят си очите,
досущ вещици, липсват им само метлите.
Мъжете възседнали са ръмжащи лами,
които поглъщат реколтата сякаш сами.
Хората вече летят, като птиците на юг,
Не помнят нито що е кон, ни що е плуг.
Горните знаци ще се виждат от всеки,
до тия бъдни дни водят всички пътеки.
Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.
Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.
Съпругите стареят сред кучета и котки.
А мъжете са лакоми свине, съвсем не кротки.
В година деветнайсет и двайсет и шеста (1926)
къщите не ще бъдат от леки пръти и слама.
Някъде тогава се задава и Войната голяма,
в която огън и меч ще свистят над земята.
Когато картините оживеят и звуци издават,
лодки като риби в дълбините морски ще плават.
Когато мъже в железни птици подпалят небето,
половината свят, цял в кръв, ще е в небитието.
И всички тия, дето края на тоя век дочакат,
да не чакат – бягството свое да не протакат.
Да се спасяват по горите и високите планини,
по мочурища и сред диви, забравени старини.
Защото бури идват с тътен, океаните бушуват,
когато Габриел покаже колко хората струват.
И когато своята тръба чудодейна той надуе,
стари земи гинат, нови изникват – ще се чуе.
Един пламтящ дракон виждам да лети на небето,
шест пъти обиколи земята, изчезва му опашлето.
Хората треперят от страх и пълно отчаяние
при всяко негово явяване, пред силното сияние.
Седем дни и седем нощи ще се наблюдава,
хората ще гледат нагоре прииждащата слава.
Вълни се надигат, с поглед не можеш ги обхвана,
от бреговете сушата отхапаха – точно тъй стана.
А навътре ще почнат да ръмжат планините.
И трусове ще люлеят равното в низините.
Нахлуват морските води, забързани и лудешки.
Като потоп заливат земите и звучат нечовешки.
Човечеството се свива по местата блатисти,
Брат брата ругае, а думите – никак нечисти.
Зъбят се един на друг, бият се, убиват,
докато храната си по хълмовете укриват.
Погрознели от ужас, на лъжи са способни.
И убиват крадци, насилници, все себеподобни.
Хората бягат далеч от внезапните наводнения.
Трепят, насилват, кървави реки от престъпления.
А всичката пролятата кръв от човешки ръце
ще придаде на сушата тъжно, отвратено лице.
И когато драконовата опашка се отдалечава,
човек забравя, смее се, животът продължава.
За хората е късно – твърде късно за изкупление.
Човечеството е заслужило туй изтребление.
Усмивки, прикриващи човешкото високомерие,
ще ядосат боговете, те на хората нямат доверие.
А те, боговете, обратно дракона ще пратят
да запали небето, опашката му ще разклатят.
И тя ще се откъсне, земята ще удари и пробие,
а сред хората и цар, и роб ще тича да се крие.
Но скоро хората от бърлогите си ще изникнат,
водата ще чезне и ще търсят извори да бликнат.
И преди океаните на бреговете да преминат
мнозина от силната жажда ще се споминат.
И ще се напукват и цепят наново земите.
Не вярвате? След време това ще проверите.
А на някаква суша, която е много далече,
виждам хора – о! – твърде малко са вече.
Ще напуснат свойто сигурно възвишение,
ще бродят по земята и ще бъде брожение.
И който оцелее, не ще намери нищо готово,
ще трябва да гради човечеството наново.
Каквато знаем я днеска, не ще бъде земята,
твърди, сухи и пусти са на океаните дъната.
Не всяка от душите човешки ще загине,
щом опашката на дракона мине и замине.
Водата не всяка от земните суши ще скрие,
а на места ще мирише, море не ще ги измие.
Ще се разлагат трупове – зверски и човешки,
тревите съхнат, и за тях времената са тежки.
И тия, дето им е писано да продължат живота,
с години за дракона ще си спомнят с неохота.
Но времето намира начин спомена да чисти.
Не вярвате? Ще бъде писаното на тия листи!
Ще се яви една змия сребриста на небето
преди да почнат новите градежи на полето.
От нея същества с лик невиждан ще слязат.
И в общение с хората поумнели ще влязат.
Тези създания и по своя разум са различни,
ще просветят човека, всички ще са прилични.
Новата раса ще говори, а човек ще се учи
как с любов се живее и че така ще сполучи.
Ще дойдат децата със второто зрение,
Божествен дар за новото поколение, което
ще расте красиво, скромно и когато е готово,
Златната епоха ще е почнала наново.
Опашката на дракона явява се знамение
за човешкия край, за бъдещото падение.
А преди това пророчество да проверите
мен като вещица на кладата ще изгорите.
Тялото се пърли, свободна става душата,
Мислите, че богохулства ми ръсят устата.
Грешите! За написаното нека всеки научи.
Каквото прочетохте, това и ще се случи.
Превод: Иван Стаменов."
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Е накрая всичко се оправя. (Даже мисля че съм го гледал и филма)блонди написа:"Истинското име на Мама Шиптън е Урсула Сонтейл.
.................
Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.
Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.
.................
Божествен дар за новото поколение, което
ще расте красиво, скромно и когато е готово,
Златната епоха ще е почнала наново.
Само тва с бебетата не ми се връзва. 7 милиарда станахме.
Green Light написа:Е накрая всичко се оправя. (Даже мисля че съм го гледал и филма)блонди написа:"Истинското име на Мама Шиптън е Урсула Сонтейл.
.................
Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.
Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.
.................
Божествен дар за новото поколение, което
ще расте красиво, скромно и когато е готово,
Златната епоха ще е почнала наново.
Само тва с бебетата не ми се връзва. 7 милиарда станахме.
нали? само не казва кога почнала златната епоха...след 500 или 5000 години
за бебета тя сигурно визира западната цивилизация, западните страни и белите бебета
Блажени са бедните духом
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
убили са 7 човека от ООН, двама направо са им отрязали главитеGreen Light написа:Не. Какво е станало? Пиша тука на Магът, риш и и обяснявам безплатно нещата от живота и глей как изтървам от контрол всичко и тия си правят квот си искат.Sweety написа:...ама видяхте ли какво е станало в Афганистан?
Е сега ще търся. Афганистан викаш.
http://www.bbc.co.uk/news/world-south-asia-12940014
Блажени са бедните духом
-
Света вода ненапита
- Мнения: 5255
- Регистриран на: 14.06.08, 17:44
Re: Какво мислите за
ето ти един от отговоритеvyara написа:... за процесите в мюсюлманските държави в момента? Естествени процеси ли са това? Подклаждани отвън ли? Как би могло да завърши всичко това? Заслужава ли си да се замислим или по-скоро не ни касае. Откъде да почерпим информация? Някой по-надежден анализ... ?
Много ме е яд така като стават разни работи, които са важни, а има риск нещата да се изопачат - информационно, практически и всякак.
За добро ли е тази работа, доколко е за добро, доколко е за лошо?
Виж подводницата!
Re: Какво мислите за
даа...реалистично, просто и ясно...и зелено...и кво просто гледат да им излезе по-евтино с удобни за тях правителства ли?Додю Додев написа:ето ти един от отговоритеvyara написа:... за процесите в мюсюлманските държави в момента? Естествени процеси ли са това? Подклаждани отвън ли? Как би могло да завърши всичко това? Заслужава ли си да се замислим или по-скоро не ни касае. Откъде да почерпим информация? Някой по-надежден анализ... ?
Много ме е яд така като стават разни работи, които са важни, а има риск нещата да се изопачат - информационно, практически и всякак.
За добро ли е тази работа, доколко е за добро, доколко е за лошо?
Блажени са бедните духом