Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив, което е предимно аперитив, като дават някакъв мач... И виждаш колко нови и доста странни хора има в квартала.
Тези, които си бягат от жените да му пийнат и да си повикат с мача, са си ясни. Но има 'пцелютно нови лица, явно бекяри, разведени и в подобни "безженски" състояния. Някои са много интересни. Направо да почнеш да ги рисуваш. Ама, пък, ще вземат да те набият...
Например:
40+ годишен, не смугъл, но с як тен. Издължено лице, високи скули, бръснат до синьо. Пронизителен син поглед, напълно побелял, права коса до раменете на прав път, пропуснато сресване. Видимо умен. Заговорих го - оказа се капитан, плавал в южната половина на света посл. шест-седем месеца. Жена му се развела с него in absentio.
Две хубави и стройни момчета, то и по дрехите им се вижда, че са строителни майстори, говорят си на развален български. Един от нашия блок, дето има бизнес с Турция, им каза (на турски), че няма смисъл този български в кафенето. Да си говорят на турски - никой нищо няма да им направи, но да внимават, че сред редовните посетители има хоря, дето разбират турски.
Две пресно разведени жени в дъното, спрямо огромния ТВ екран (вдлъбнатината на пръста от халката изчезва чак към 6-ия месец след свалянето и). Едната лют фен на ЦСКА, ядосва се, крещи и псува, лочи блъди мери. Другата - гледа мъжете в заведението, езикът на тялото говори за оферта, но никой не гледа нея, всички гледат екрана.
Такивамитиработи.
Тези, които си бягат от жените да му пийнат и да си повикат с мача, са си ясни. Но има 'пцелютно нови лица, явно бекяри, разведени и в подобни "безженски" състояния. Някои са много интересни. Направо да почнеш да ги рисуваш. Ама, пък, ще вземат да те набият...
Например:
40+ годишен, не смугъл, но с як тен. Издължено лице, високи скули, бръснат до синьо. Пронизителен син поглед, напълно побелял, права коса до раменете на прав път, пропуснато сресване. Видимо умен. Заговорих го - оказа се капитан, плавал в южната половина на света посл. шест-седем месеца. Жена му се развела с него in absentio.
Две хубави и стройни момчета, то и по дрехите им се вижда, че са строителни майстори, говорят си на развален български. Един от нашия блок, дето има бизнес с Турция, им каза (на турски), че няма смисъл този български в кафенето. Да си говорят на турски - никой нищо няма да им направи, но да внимават, че сред редовните посетители има хоря, дето разбират турски.
Две пресно разведени жени в дъното, спрямо огромния ТВ екран (вдлъбнатината на пръста от халката изчезва чак към 6-ия месец след свалянето и). Едната лют фен на ЦСКА, ядосва се, крещи и псува, лочи блъди мери. Другата - гледа мъжете в заведението, езикът на тялото говори за оферта, но никой не гледа нея, всички гледат екрана.
Такивамитиработи.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
Ей заради такива наблюдения ужасно харесвам квартални долнопробни за някои вкусове кръчми.АВе написа:Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив, което е предимно аперитив, като дават някакъв мач... И виждаш колко нови и доста странни хора има в квартала.
Тези, които си бягат от жените да му пийнат и да си повикат с мача, са си ясни. Но има 'пцелютно нови лица, явно бекяри, разведени и в подобни "безженски" състояния. Някои са много интересни. Направо да почнеш да ги рисуваш. Ама, пък, ще вземат да те набият...
ин от нашия блок, дето има бизнес с Турция, им каза (на турски), че няма смисъл този бНапример:
40+ годишен, не смугъл, но с як тен. Издължено лице, високи скули, бръснат до синьо. Пронизителен син поглед, напълно побелял, права коса до раменете на прав път, пропуснато сресване. Видимо умен. Заговорих го - оказа се капитан, плавал в южната половина на света посл. шест-седем месеца. Жена му се развела с него in absentio.
Две хубави и стройни момчета, то и по дрехите им се вижда, че са строителни майстори, говорят си на развален български. Едългарски в кафенето. Да си говорят на турски - никой нищо няма да им направи, но да внимават, че сред редовните посетители има хоря, дето разбират турски.
Две пресно разведени жени в дъното, спрямо огромния ТВ екран (вдлъбнатината на пръста от халката изчезва чак към 6-ия месец след свалянето и). Едната лют фен на ЦСКА, ядосва се, крещи и псува, лочи блъди мери. Другата - гледа мъжете в заведението, езикът на тялото говори за оферта, но никой не гледа нея, всички гледат екрана.
Такивамитиработи.
Какви ли не теркове може да види човек там...
Обаче все пак трябва самият той да не е в състояние "абе всички са откачени".
Panta rhei...
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
Това аперитивче не е долнопробно, даже е с един слой лустро повече, отколкото заслужават съкварталците. Понеже има огромен телевизор, самотните, маниаците, хората без ТВ, ходят там да си пийват и гледат мачове. И има всякакви "теркове", дето викаш.Мнемозина написа:Ей заради такива наблюдения ужасно харесвам квартални долнопробни за някои вкусове кръчми.
Какви ли не теркове може да види човек там...
Обаче все пак трябва самият той да не е в състояние "абе всички са откачени".
Аз съм контактен, екстроверт, гледам все да се усмихвам на всички в квартала... На мен ми е лесно - бързо завързвам разговор, познанство и т.н. Даже понякога после си записвам разказаните ми истории, че се забравят.
Пак в ъгъла при двете разведени бяха и двама сравн. нови, отдалече им личи, че са хомосексуална двойка. Те пък с две сгънати на четири листчета от тези офисните "кубчета"... Свършва полувремето, двамата тържествено отварят листчетата си (прогнози за резултата, най-вероятно), после единият вади 20-ачка от портфейла си и я дава на другия...
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
умен мъж си, затоваАВе написа:Чаках един авер от фармакомафията, за да му предам едни тестове. Аз съм с гръб към екрана, футбол, особено пък ЦСКА, не ме интересува.jazz написа:а ти какво правиш там
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
Не се фукай!АВе написа: Аз съм контактен, екстроверт,
Аз пък съм контактен интроверт, нъц.
А най-сложно е с неконтактните екстроверти.
Panta rhei...
- Света вода ненапита
- Мнения: 5255
- Регистриран на: 14.06.08, 17:44
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
брейййй, какви умни хора познавам... какви думички знаят... лелееее....Мнемозина написа:Не се фукай!АВе написа: Аз съм контактен, екстроверт,
Аз пък съм контактен интроверт, нъц.
А най-сложно е с неконтактните екстроверти.
Виж подводницата!
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
Хич не ти вярвам. Да.Мнемозина написа:Аз пък съм контактен интроверт, нъц.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
За весела драма не си ли чувал?АВе написа:Хич не ти вярвам. Да.Мнемозина написа:Аз пък съм контактен интроверт, нъц.
Panta rhei...
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
да си върнат старото име "пивница"АВе написа:Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив, което е предимно аперитив, като дават някакъв мач... И виждаш колко нови и доста странни хора има в квартала.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: Като влезнеш в кварталното кафе-аперитив
екрана, екрана...АВе написа: Другата - гледа мъжете в заведението, езикът на тялото говори за оферта, но никой не гледа нея, всички гледат екрана.
освен АВе
другите го гледат
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката