Комбинацията между ВМРО и Свидетелите за мен е "хвани единия, блъсни другия".
По никакъв начин не бих могла да оправдая боя.
Това със сектите ми беше голям ужас. В зората на демокрацията (колко са удобни щампите
) и аз първоначално се опитвах любознателно да се информирам и няколко пъти попадах в такива компании.
Точно тая липса на избор ме отврати - ако не приемеш Бога по нашия начин на секундата и не започнеш френетично да викаш "алелуя" на всяко второ изречение, нищо няма да те спаси.
Спрях да ходя.
Един ден седнах да пия кафе с приятел, с когото се бяхме позагубили, но който някога беше тарторът на ученическата ми компания, много талантливо момче беше и едно такова отвеяно, от него за пръв път научих, че за да бъдеш различен от другите не е необходимо чак пък толкова да се правиш на различен, щото ставаш еднакъв с различните, а да си бъдеш това, което си си. Абе много беше готин.
И като започва този младеж заедно с един негов приятел да ме убеждава пламенно в същото онова горното, как целият ми живот сега върви накриво и нищо не е както трябва... С онзи особен фанатичен блясък в очите, с който сега ми разправят разни други работи, да не отварям пак болни теми.
Почувствах се много предадена от него. Лично предадена някак.
В академията имаше два випуска, които бяха почти изцяло поразени от тая зараза и ходеха като зомбирани. За този специално разбрах, че по-късно се е измъкнал от това и сега си живеел нормално.
Две-три години след оная случка много случайно разбрах за други двама приятели, че били станали дъновисти. С тях се виждах редовно, а го разбрах от други хора, иначе изобщо нямаше да забележа. И със закъснение си обясних защо взеха толкова да ходят на Рила и да не искат да ядат месо. Нещо тяхно лично си беше и никого не занимаваха с него, и до днес не са обелили и дума.
То затова е толкова трудно да се реши проблемът със сектите. Как ли се определя какво е секта?
)
