Още една поетеса съм си харесала

[Мнемозина]

- Мария Донева



Чувствата са растения
с плодове без кора.
Избуяват
в опасния климат на думите
и узряват при допир.


* * *

Изгубеният кокер

Познавате ли дон Хосе,
дресьора на бълхи?
Той пази пустото шосе
и храни се с трохи.

Той е чаровник-хулиган,
и знае две-три ноти,
а въздухът е препикан,
и той гризе живота.

Той има мигли на крадец,
разтурена походка
и смешно скачащо сърце,
нахапано от котки.

* * *


Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова,

изнемогващ за докосване,
ферментиращ, захаросан,

очарован и разнежен,
хрускав, ментов и крайбрежен,

гали те и те разсмива
август, който си отива.

[shshtt]

гледай ти, никой ли друг не я харесва, е това вече е странно
тя се чете неусетно, толкова е ефирна
харесвам я от няколко години, пускала съм я май тук, а може и да не съм
сега ще потърся още нещо нейно

[shshtt]

айде нека да са тези двечките



***
Книжките са четен вестник,
новините им са стари.
Днес не ми е интересно
приказки да преговарям.

Някаква сънлива котка
локва дъжд побутва с лапа.
И на мене ми е кротко,
и не искам да се цапам.

И каквото е сънливо,
както капки тропат глухо,
аз със книжката заспивам -
котка, сгушена на сухо.




* * *

Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?

Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам - ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.

[Semiramis]

гледай ти, никой ли друг не я харесва, е това вече е странно
тя се чете неусетно, толкова е ефирна
харесвам я от няколко години, пускала съм я май тук, а може и да не съм
сега ще потърся още нещо нейно

и на мен ми харесва, но някои неща понякога те карат или ти позволяват да не говориш.
това го казвам по повод тази поетеса.

По повод това, което изтри -
беше много силно.
Пусни го в темата за нуждаещите се, моля те!
сериозно. прочетох го няколко пъти и мисля, че е точно за там.
ефектът му е да замълчи човек

[Мнемозина]

Да.
Сигурна бях, че ще го изтриеш и даже си мислех да го залепя в един цитат, обаче закъснях.
Не биваше.

Беше много хубаво. А и има какво да се мисли в тия посоки. И в обратните.

[windcolours]

и на мен ми харесва, но някои неща понякога те карат или ти позволяват да не говориш.
това го казвам по повод тази поетеса.

същото почувствах и аз.
Някои неща ме карат да изпадам в телешки възторг и да изразявам шумно чувствата и мислите си, други сякаш ми слагат лепенка на устата, въпреки,че ми харесват също толкова.
Мерси, Мнемич!:-)

[WALL-E]

то ко знаеш аз колко съм си харесал...
ма и аз кат кента за други цели
даже и деси добрева съм си харесал
за 1 път

[holi_day]

Някои неща ме карат да изпадам в телешки възторг и да изразявам шумно чувствата и мислите си, други сякаш ми слагат лепенка на устата, въпреки,че ми харесват също толкова.

Някои неща ме карат да изпадам в телешки възторг и да изразявам шумно чувствата и мислите си, други сякаш ми слагат лепенка на устата, въпреки,че ми харесват също толкова.

Някои неща ме карат да изпадам в телешки възторг и да изразявам шумно чувствата и мислите си, други сякаш ми слагат лепенка на устата, въпреки,че ми харесват също толкова.

Някои неща ме карат да изпадам в телешки възторг и да изразявам шумно чувствата и мислите си, други сякаш ми слагат лепенка на устата, въпреки,че ми харесват също толкова.

Някои неща ме карат да изпадам в телешки възторг и да изразявам шумно чувствата и мислите си, други сякаш ми слагат лепенка на устата, въпреки,че ми харесват също толкова.

ох
шумно

[windcolours]

ох
шумно

ако бъда цитирана още няколко пъти, има вероятност и да започна да вярвам в това, което съм написала:lol:

[Мнемозина]

и на мен ми харесва, но някои неща понякога те карат или ти позволяват да не говориш.
това го казвам по повод тази поетеса.

същото почувствах и аз.
Някои неща ме карат да изпадам в телешки възторг и да изразявам шумно чувствата и мислите си, други сякаш ми слагат лепенка на устата, въпреки,че ми харесват също толкова.
Мерси, Мнемич!:-)

Моля, моля.

Довечера ще пусна и аз още от нея. Или поне ще опитам, че нещо не сколасвам тия дни.

[Мнемозина]

то ко знаеш аз колко съм си харесал...
ма и аз кат кента за други цели
даже и деси добрева съм си харесал
за 1 път

За изкуство говориш, нали?

[Мнемозина]

Ям череши и плюя костилките
с неотменното право на жител
и поклонник на късния май.
Във зелено покарал навсякъде,
тротоарът се пука и диша.
Разсъблечени, само по пролет,
по ръце, по крака и по радост,
се разхождат момичета, щъркели,
шадравани, небета и къщи.
Аз си махам предишните думи
и езикът ми, гол при черешите
с цяло тяло вкуса им прегръща.

* * *

Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.

Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

* * *

Няма да е по-различно.
Бирата и "Травиата"
хората ще ги обичат
и без мене на земята

С мекия прозрачен вятър,
бабичките - със протези,
с нови гуми за колата -
доста този свят ни глези.

И благата се разливат,
чудни до непоносимост,
идват и не си отиват.
Само мен не ще ме има.

[Green Light]

Ядосано ми е, и нетърпеливо, та затова не мога сигурно да я подкарам вашата Мария. Тръгвам на ръчна.

В тва настроение намирам, изпускам, градя и после бързам да разваля, стискам си ръка с мошенници а после се чудя къде да я дена та да не я гледам.
Намерих и аз едно стихотворение, една поетеса, хубаво много, щеше да ви хареса, но на- изгубих го. Хич не съм за открития сега.

Айде да идва 24май, та да завали както трябва и да измие.

[Мнемозина]

Пак тя:

Боли ме зъб, боли ме зъб,
животът е жесток и тъп,
боли ме сутрин, денем, нощем,
боли ме повече и още,
боли си и ме изтезава
(и аулин не ме спасява),
и мрънкам - зъби как да стисна? -
боли ме, страдам и ми писна,
и съм се извратила нещо,
мечтая си за чук и клещи,
боли ме кърваво и грозно,
боли ме просто грандиозно,
настойчиво, звънливо, мощно,
боли бароково-разкошно,
боли, а после продължава,
три деня вече не минава,
аз пъшкам жално с поглед тъп,
боли ме зъб, боли ме зъб...


Бива ли такова нещо, момичето е страдало, а аз умрях от смях, докато го препиша.
И на това също:

Муза

Такава муза ми се падна,
че ходи само по мъже.
Редовно мрънка, че е гладна.
Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е
невярна - и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия

и става тъжна и трагична,
а после - нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.

Един ден се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И като оправия няма,
поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля -
инато, опако животно.

Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея...
Но друга няма да намеря.
И няма друга като нея.

[Green Light]

Пак тя:

Боли ме зъб, боли ме зъб,
животът е жесток и тъп,
боли ме сутрин, денем, нощем,
боли ме повече и още,
боли си и ме изтезава
(и аулин не ме спасява),
и мрънкам - зъби как да стисна? -
боли ме, страдам и ми писна,
и съм се извратила нещо,
мечтая си за чук и клещи,
боли ме кърваво и грозно,
боли ме просто грандиозно,
настойчиво, звънливо, мощно,
боли бароково-разкошно,
боли, а после продължава,
три деня вече не минава,
аз пъшкам жално с поглед тъп,
боли ме зъб, боли ме зъб...

Ох, а мене ме боли глава. Седмици наред. Спира за малко и после пак. Два аналгина съм изпил преди половин час а така ме боли че периферното ми зрение е червено. Амаранта нещо ми е написала но не мога да се съсредоточа за да го разбера. Боли ме глава, боли ме глава.

Отивам на лекар.