Мнемозина написа:
По принцип не подозирам хората в повърхностност.
И съм сигурна, че при наистина дълбоко мислещите хора нищо не е повърхностно, дори и да изглежда "лесно" или леко написано. Или пък като поезия.
Така че определено не мисля като теб.
Ще чакам с интерес да се произнесеш и за Дельоз.
Ама чакай сега - не съм тръгнала да се "произнасям" за Бенямин, още повече, че не съм запозната с творчеството му,
което, доколкото разбирам, е с по-различна тематика.
Говоря само за този текст,
но по принцип, позоваването на име, като единствен аргумент в спор (понеже едикойси казва едикаквоси, значи е така), е похват, който не приемам сериозно.
Очаквах да кажеш нещо повече в подкрепа на идеите, или ескизите от есето (не знам как да ги нарека).
Както и да е, в замяна на това аз мога да изброя няколко неща, които виждам като слабост:
Липсва мотивация. (Дори и 2-годишното дете, което сритва пясъчния замък на плажа, има мотив, и то чисто човешки, емоционален и т.н. Давам такъв пример, защото 2-годишното дете е най-малко обременено с някаква предистория.) После - деструктивно поведение не е равно на рушене, както и рушенето не е равно на деструктивност. Ако задълбая по въпроса - активността може да бъде и съзидателна, и деструктивна, същото се отнася и за пасивността, изграждането, рушенето и пр., но както и да е, есето не разглежда тази плоскост, знам,
всъщност, познавам няколко души, които мога да нарека последователно деструктивни, и за мен, деструктивния характер е по-различен от описания, много по-гъвкави са - не само рушат, когато трябва да се гради, но и градят, когато трябва да се руши, крепят до последно неща, които са тръгнали да се сриват, и подхлъзват, когато трябва да подкрепят. и т.н. И това е една устойчива "форма на живот", която се храни доста успешно от колебанията и съмненията на хората, и въобще не е жизнерадостна и безгрижна, като онзи симпатяга, за когото се говори.
И пак за разлика от него, много добре знаят за какво се борят.
и още - има и деструктивно поведение, което според мен е най-разпространено, породено от невъзможността на някого, или на цяла група, да се включи в общия поток на живота по съзидателен начин. И то по съвсем обективни причини. Хайде, като стана дума да Хитлер, какъвто и да е той, защо е увлякъл толкова много хора със себе си? Аз поне не вярвам, че една личност може да бъде чак толкова влиятелна, че да преобърне някакви тенденции...една личност, може само да палне фитила, ако го има, и т.н. и т.н.
има и още, ама няма смисъл да пиша повече,
хахаха, сега като се замисля, и това, което правя в момента е деструктивно,
иначе хубаво го е написал - изобразително, с малки изключения, предполагам - несъвършенство на превода,
това, което ме подразни обаче беше, че чета, чета, чета, и аха нещо да се случи, и то не се случва.
ПП Да, да, знам, че не мислиш като мен.
