:lol: не ...ще разкажа и мъничко ще се похваля. Писала съм или не съм (какво ли пък не съм си казала тук)..та, аз нали...изпитвам ужас от вода. И не ходя на море, щото времето на плаж ми отива в мазане с какви ли не фактори, криене под чадъри..изгаряне тежко..никакво разхлаждане във водата, щото е много страшна и много иска да се удавя в нея (това ми беше ужасен страх, който и преди съм правила опити да преодолявам, но не е ставало)... Детето ми, слава Богу, си става черно като циганче почти и си ходи на море с баща си, за да не попива моите неща. Аз изпитвах ужас, че във вода съм абсолютно безпомощна и не мога нищо да направя за детето ако се наложи... Обаче тази година отидох на море с детецне, и не само. Пак съм изгоряла, но защото толкова ми хареса, че не излизахме от водата достатъчно често за мазила. Можело значи както другите не потъват, така и аз! И можело да си кажа, че това е просто вода - отпускаш се и това е най-естественото нещо на света!
)) синът ми се научи да плува (е, на плуване го бяхме записали преди 2 -3 г, но така и не се научи, щото не се отпускаше напълно. На сегашното море го наблюдавах - бавно и методично на плиткото, малко като че ли на инат..но последните 3-4 дни вече си преплуваше прилично разстояние. Амбицирал се е за басейни сега. Че ми и обясняваше - аз кроу нямало да науча, щото било трудно, ама като жабка можело и да мога 
. 
та сега мога да не потъвам, да мина 10 метра като жабка, ама много бавно..щото въобще не мога да си координирам тялото още. Но съм много много щастлива - за пръв път усетих удоволствието от водата и изхвърлих страха, който години наред ме притиска.В компанията имахме скиор и обсъждахме, че детето се научи да прави рало - всеки скиор знае колко е далеч това от истинското удоволствие от ските. Но докато се учиш пак ти носи тръпка. А аз просто се шуснах
, но пък какъв кеф е само!!!а колко още има пред мен! и каква готина разлика имам тоя път. тен направо.
аз- хепи.
не ми пука от лавини. ще ходя с хора с кучета. от онези с ромчето на врата.
