/ Даже жокер ще дам - идва от хойсанските езици /не питайте, не питайте- някъде из африканските пущинаци/...
И още от въпросния извор: "в същите тия хойсански езици има названия за числата от едно до три. За четири се използва изразът "пръстът, който обира (вероятно манджата от) гърнето. " Ха сега!:lol:
Пак там прочетох и следния пост:
"В някои папуаски езици има наклонения, означаващи различна степен на информираност на говорещия за действието. Донякъде позната работа. И ние си имаме едно преизказно наклонение, ама папуаският модус е къде-къде по-сложен. В езика хули, например, na-ya значи "той ядеше" (видях го как яде); na-yua - "не съм го видял да яде, но съм възприемал по друг начин неговото действие" (чувал съм как дъвче, мляска и пр.); na-yi-da - "ял е, остатъците от яденето са налице"; na-yi-ya - "остатъците от яденето, вече са почистени, само тук-там, да речем, някоя троха". С предположителното наклонение се изразява наличието на косвени свидетелства за това, че е ял (изцапал е бохчата шопарът му с шопар), а с определеното наклонение се изразява значението "ял е, защото не е могъл да не яде". Езиците таирора и куман разполагат със специално наклонение, означаващо действие, което по някакви причини не е приемливо за говорещия и той не желае то да се извърши.
"
Та, който държи да научи за горната страна на дупката, а също и как са ходели до тоалетна жените, носещи кринолини, може да прочете следната тема: http://www.con-text.org/forum/index.php?topic=99.0
:lol::lol:
Вероятно щеше да говори, ако не без метафори, то поне с такива, съответстващи на собствената й филосоофия. Никой нямаше да я разбере, щяха да я обявят за вещица и да я натирят да си ходи през първия мост, който се мерне наоколо.