Лято

[Мнемозина]

Особен период - стоиш далеч от всички нерви, притеснения, бързания. Дори и да искаш да ги усетиш, някак няма как, хората са се разбягали.
Работните страсти и пасти ти изглеждат толкова глупави и незначителни. Дребни.

И всъщност точно лятото ги осмисля някак тия страсти и пасти, и то точно по този начин - като ни изчиства от тях.

Хубаво е усещането да имаш време, в което да можеш да правиш нещо - но и да можеш да не правиш нищо.

[latrevw]

завиждам ти за усещането, наслади му се макс

ни лете, ни зиме не ми се е случвало. скоро де.
а сега правим един кошмарен ремонт и по-скоро си мисля каква щастливка съм била, дори и в дните със страшно много работа. в къщи е ад сега.

[windcolours]

Особен период - стоиш далеч от всички нерви, притеснения, бързания. Дори и да искаш да ги усетиш, някак няма как, хората са се разбягали.

Никога притесненията и нервите не са били по-реални и близо до мен, колкото това лято. Провокирани от предстоящи събития, те, за съжаление, няма да изчезнат и след това. Иска ми се да мога да кажа "и това ще мине", ала някои неща не минават. И за да оцелеем, просто трябва да ги погледнем от друг ъгъл. Да бръкнем дълбоко в себе си и да разберем способни ли сме на това или трябва да станем някой друг.

Понякога лятото мързеливо се точи, самодоволно се усмихва в лицето ти и те подминава без да успееш да си създадеш спомен за него.

[Мнемозина]

завиждам ти за усещането, наслади му се макс

ни лете, ни зиме не ми се е случвало. скоро де.
а сега правим един кошмарен ремонт и по-скоро си мисля каква щастливка съм била, дори и в дните със страшно много работа. в къщи е ад сега.

О, да, черпя с пълни шепи. И знаеш ли колко неща върша, докато му се наслаждавам? Ама така, щото мога и да не ги.

Пък ремонтите са си зло, обаче необходимо. Ама... зло.
Обаче след тях става хубаво.

[Мнемозина]

Особен период - стоиш далеч от всички нерви, притеснения, бързания. Дори и да искаш да ги усетиш, някак няма как, хората са се разбягали.

Никога притесненията и нервите не са били по-реални и близо до мен, колкото това лято. Провокирани от предстоящи събития, те, за съжаление, няма да изчезнат и след това. Иска ми се да мога да кажа "и това ще мине", ала някои неща не минават. И за да оцелеем, просто трябва да ги погледнем от друг ъгъл. Да бръкнем дълбоко в себе си и да разберем способни ли сме на това или трябва да станем някой друг.

Понякога лятото мързеливо се точи, самодоволно се усмихва в лицето ти и те подминава без да успееш да си създадеш спомен за него.

Тия моменти, да ти кажа, не се чакат, а се крадат. Ей така.
Да не мислиш, че мен не ме чакат разни притеснителни неща - обаче след две седмици.
Сега е лято. Отпусни се.

[Kent]

тва лято е от лежерните и не си давам много зор. в смисъл давам си зор само натам накъдето е меко и текът обилие от дивиденти...
история от плажа оня ден примерно....
плана беше да спим с ирена на палатка при наши приятели дето цяло лято са там на нашия плаж, почти денонощно с една солидна германска двустайка и каяк надуваем за развлечение. ми отиваме, мъкнем бирите, спирта и мръвката и почваме оргията. по едно време съм заинтригуван от едно плашило ли да го нарека, статУя ли наблизо от наща палатка стърчащо. направили са го йос нудистите дето ходят по тея земи поне от 25 години и се правят разни бъзикни и карнавали за украсяване на голото ежедневие.
снимах се със статУята





после разгледах отлизо и буааааааааааааааааааах, то не било статУя
но известен наш проф. културулог
подвизаващ се доскоро в оная кутия дето не грее като огъня
а свети само от едната страна

[Kent]

Като замръча покрай нас минаха мъж и жена, наша възраст. Мъжът носеше щил /моторна резачка/ а мацката две огромни хладилни чанти. Одалечиха се на около пеесе метра по брега, разположиха се па като му отпориха ено ие@ане:shocked:
с всичките прелюдии, сфирки и демонстративни крясъци като на средонохарен порнофилм:lol: па имаше и хора до тях на има нема два метра. после като свършиха след час , час и нещо и се поумиха...нарязоха купчина сухи дървета и запалиха огън до стратосферата. Покрай него ядоха и пиха досреднощ. После минаха покрай нас и вежливо ни пожелаха приятна вечер, хеле че мойте нудисти постоянно ги освиркваха и насъскваха с викове по време на предидущото сношение.
Такива ми ти работи. Придимно летни.

[Мнемозина]

Ми много екстри предлагат по вашите палатки, това е е.

Кенте, ти сега хвалиш ли се или се оплакваш?
С тая резачка наоколо си е било направо еротичен трилър. И с Професора (единствения) наблизо... :lol::lol:

[maggot]

Ех, Кенте, Кентеееее...
И аз някаква такава снимка мислех да си правя. На сърфа. С пояса.

Но не можах да се докопам. До пояса.

[Green Light]

....
плана беше да спим с ирена на палатка ...

Събужда ме тежко дишане. „уф, децата се въртят” е първата ми мисъл, но я отхвърлям още с появявяването и. Децата са навътре, аз спя до изхода на палатката а дишането е ОТВЪН! Рязко отварям очи. Уви, затворени или отворени, все тая. Тъмнината е плътна и тежка. Затиска гърдите ми и ми пречи да дишам.
Може би ми се е причуло. Слушам без да помръдна, очите ми безрезултатно се мъчат да хванат някаква, каквато и да е, форма. Бавно но неумолимо започвам да губя ориентация. Единственото познато чувство е как ръцете ми се потят вътре в спалния чувал.
Ето пак. Стъпки, изсумтяване и приглушени, но много близки звуци. Съвсем до стената на палатката. До мен. Сърцето ми заблъсква и заедно с тъмнината успява съвсем да ме остави без дъх. Гълтам въздуха с борба.
Диво животно! Животните са господари тук, а през нощта властта им е безгранична. Луд ли бях да опъна палатка до реката?! Сега ВСИЧКИ животни, от ЦЯЛАТА гора отиват да пият вода. Естествено че големите се чувстват безстрашно и ще дойдат до палатката ни, привлечени от възможността за храна.
Мечка е. Стъпва тежко, но тихо. Или може би глиган, откъде да ги знам глиганите как стъпват. Или елен. Нямало по- опасно и неуязвимо животно от елена. 700 килограма!!! По- добре да седя тук. Ако излезна, може да го уплаша, но може и да го раздразня. Мислите ми са като ужасени мишки и се блъскат и отричат една друга.
Нещо се отърква о ръба на палатката!!!! Огромно е!!! Ужаса ме изправя без да знам как. Гърба ме боли, но това е дреболия, без всякакво значение. (В къщи бих извикал или изпъшкал та да събудя Бейби и да разбере как геройски страдам от тая болка, обаче тука хич не обръщам внимание.) Трябва да предприема нещо. Звяра може да влезе привлечен от топлината. Може би е гладен.
Ами ако е мечка?!
Трябва да дам шанс на семейството!
Посягам в мрака да събудя Бейби. И ужаса ме разтърсва!!!
Горещо!
Студено!
Горещо!
На мястото където спи жена ми има нещо продълговато, меко!
Живо!!!
Не смея да помръдна макар да знам че трябва.
Къде съм?! Какво става!?
В палатката ли съм, какъв е този кошмар?
Не спя! Не спя!
Фенерите! Къде са, дадох ги на децата, моя е на колана, тотално загубих ориентация. Трескаво започвам да опипвам около себе си, като дъха ми излиза със свистене през стиснатите зъби. Трябва да запазя самообладание, ще се разпища след малко. Още малко. Още малко. Само да помръдне чудовището и ще креща, пълзя, хапя и удрям….
Бавно, бавно и почти насила осъзнавам, че съм напипвал крака на Бейби. Някак натиквам адреналина обратно. Тя се е обърнала с главата към децата и краката и са били към мен. Пускам за малко и опипвам пак. Уф, бе! Крак е, тва е ръка, там е косата....
Въпреки току що преминалата паника опипвам наоколо съвсем леко и абсолютно безшумно.
„КАКВО ИМА?” Вика Бейби шепнешком в ухото ми и съм сигурен, че вече имам първия микроинфаркт.
..беее - викам и осъзнавам, че съм отсочил назад. Прочиствам гърло Нищо, нищо! Ще излезна да видя кой шуми.
Нямам сили да се обувам. Излизам с фенер в ръка и пръчка копие на някое от децата, от игрите вчера, в другата.
О благодатно небе, благодатна лунна светлина!
Ами ако е змия- помислям. Голяма змия, паднала на ръба на палатката и шуми из тревата. Почти започвам да подскачам от крак на крак, когато осъзнавам че гледам разпилените стрели и извивката на единия лък. Нямам сили за повече. Прибирам се, като се боря с желанието да събудя семейството и да отпрашим със свирене на гуми към София. Целия път и смисъл на цивилизацията е да се отдалечи възможно най- много от природата, а аз в палатки ще се свирам.
Спя като предимно сънувам ножове, пистолети и схватки със змии.
Събуждам се обаче от същия шум, същото съмтене и от същото допиране до палатката! Отвсякъде вече се процежда дневната светлина. Светлина! Ела ми мечко! Скачам като индианец(като схванат индианец) и разтварям входа.
От едната ни страна е коларския път и разни бараки. Реката срамежливо завива около барбекюта и паркирани коли.
А от разкъсания плик с боклук ме гледа едно малко коте.

[Мнемозина]

Ех, Кенте, Кентеееее...
И аз някаква такава снимка мислех да си правя. На сърфа. С пояса.

Но не можах да се докопам. До пояса.

Нищо не разбрах.
Има снимка с професора, не с пояс... може ли да уточниш?

[Мнемозина]

...

Малко коте?

Ама верно много естри има по палатките.

[сър Айвънхоу]

...

Малко коте?

Ама верно много естри има по палатките.

той пак не е попаднал на таралеж... щото наистина инфаркт щеше да получи...
ако знаеш таралежът какви звуци и шумове издава...

[Мнемозина]

...

Малко коте?

Ама верно много естри има по палатките.

той пак не е попаднал на таралеж... щото наистина инфаркт щеше да получи...
ако знаеш таралежът какви звуци и шумове издава...

Ааа, знам. Не ви ли разказах, че преди десетина дни един се разхождаше под балкона ми... Та таралеж под балкон е по-интересно от таралеж на палатка, ми се чини.
Не знаех, че ги има тук. Но и жаби видях в градинката, изобщо шантава работа.

[windcolours]

Сега съзнавам, че не съм сама на тоя свят с подобни мисли в главата нощем в палатката. И ми става още по-страшно.

[Green Light]

...

Малко коте?

Ама верно много естри има по палатките.

Добре де, не беше малко, котка-юноша си беше. Обаче ти откъде да знаеш и защо, риш се съмняваш?! Е така ще си умра наранен от хорското недоверие.

[Green Light]

завиждам ти за усещането, наслади му се макс

ни лете, ни зиме не ми се е случвало. скоро де.
а сега правим един кошмарен ремонт и по-скоро си мисля каква щастливка съм била, дори и в дните със страшно много работа. в къщи е ад сега.

Майстори, чукане, прах, разходи огромни и изтръгнаве на нерви из корен. На 500 километра от мене. Кеф!

[Green Light]

Особен период - стоиш далеч от всички нерви, притеснения, бързания. Дори и да искаш да ги усетиш, някак няма как, хората са се разбягали.
Работните страсти и пасти ти изглеждат толкова глупави и незначителни. Дребни.

И всъщност точно лятото ги осмисля някак тия страсти и пасти, и то точно по този начин - като ни изчиства от тях.

Хубаво е усещането да имаш време, в което да можеш да правиш нещо - но и да можеш да не правиш нищо.

Особен период, да. Нервната моя 2011та и това прекрасно лято. Като бижу на скъсана дреха. Спасителен пояс от спомени.
Страстите ми служебни врат и кипят, наоколо загиват хора в катастрофи, екраните излъчват кърваво Триполи, но лятото- да, чисти ни от тия неща.
Има още един месец.

[Мнемозина]

...

Малко коте?

Ама верно много естри има по палатките.

Добре де, не беше малко, котка-юноша си беше. Обаче ти откъде да знаеш и защо, риш се съмняваш?! Е така ще си умра наранен от хорското недоверие.

Ненене, капчица съмнение няма у мен, ама хич! Само му се зарадвах. Един вид - "на всеки километър" или нещо такова.

450 са километрите.

"Бижу на скъсана дреха" е хубаво и далеч по-оптимистично от "Пир по време на чума".

[Sweety]

....
плана беше да спим с ирена на палатка ...

Събужда ме тежко дишане. „уф, децата се въртят” е първата ми
.....
А от разкъсания плик с боклук ме гледа едно малко коте.

лятото не ти влияе много положително на писането обаче...

но то това е само това лято!
P.S.за първи път да прочета нещо дето си го писал и да не се подмокрим

[Sweety]

завиждам ти за усещането, наслади му се макс
...
а сега правим един кошмарен ремонт и по-скоро си мисля каква щастливка съм била, дори и в дните със страшно много работа. в къщи е ад сега.

е недей така...
ти като една мацка дето ми разправяше 'Знаете ли колко сложно и лошо е човек да си купи апартамент! толкова неща има за уреждане!
е не!

P.С. Аз щото си нямам де..

[Green Light]

....
плана беше да спим с ирена на палатка ...

Събужда ме тежко дишане. „уф, децата се въртят” е първата ми
.....
А от разкъсания плик с боклук ме гледа едно малко коте.

лятото не ти влияе много положително на писането обаче...

но то това е само това лято!
P.S.за първи път да прочета нещо дето си го писал и да не се подмокрим

Хехехехе, ще чакаме значи есента, суити Суити! Да видим как ще ми повлияе.

после зимата и пролетта