Бе що толко лесно забравяме? Не ти. Изобщо, ние.
Имаше една Спартакиада в София. Дни сме прекарали да тренираме по стадионите с някакви знамена. Голяма гадост, егати. Болят те ръцете, болите гърба, гъза те боли, докато накрая не те заболи и мозъка.
Гадост беше при Тато. Тъпо, всичко беше задължително и затъпяващо. Задължително затъпяващо. Като ги гледам китайските ансамбли все за оная спартакиада се сещам. Не е трудно. Нищо работа е. Толко да се кефим като успеем да си намерим овчар. И толко да завиждаме на овцете...