Братовчедка ми почина

[Green Light]

Братовчедка ми почина. Не ми изказвайте съболезнования! То не е изненада за никого.
Очаквано - това е. Впиянчена, много зле изглеждаща, много напълняла и нечистоплътна.
Цироза на черния дроб.
!
Очаквано си беше. Това е епитафията за нея. Какъв друг коментар да направя и какъв друг коментар да очаквам от всичките ни близки?
Алкохол- цироза- смърт.
Диагнозата е отпреди една година, тя продължи да пие и воала!
Поклащаме с разбиране глава. Всички знаехме - ми естествено, че така ще стане, знаех си аз, казвах аз...

По- малка беше от мене.

Последно се видях с нея преди седмица. Спомена идва, докато шофирам към тях за да взема сестра и за към моргата.

Спомням си я много отпусната. Кожата на лицето и е на петна и виси. Огромна в размъкнатите си дрехи. Закъсня един час. Провали ми целия ден с тоя час закъснение. Кой закъснява един час?! Вършех нейна работа в някаква община, скъсах се от тичане за да успея да свърша и това, и да смогна, и с работата си и тя закъсня един час! И изглеждаше на 60 години. Рошава...
Мигване.
Докато играехме в градинката и тичахме насам натам, загубихме от очи дядо ни. Загубихме се! Аз се разревах с глас- сигурно съм бил на 6. А тя на 4 – истински мъж съм от нейна гледна точка. Но тя ме хвана за ръка и ми казваше да не се страхувам, не сме далече, хайде да търгнеме ей натам, само да не се пускаме.
Чувам гласа и, чувам го, честно! Виждам тежката и лъскава черна коса. Усещам срама си от това, че рева и усещам успокоение от това че тя ме държи. Обича ме, това знам.
Мигване.
Сестра и в колата ми ми говори, колко пъти и била казвала да спре. Спри, бе Деси! Спри, бе Деси! После в същото изречение вкарва, че освен това е била алчна. Трябва да си направя изводи къде ще го носи тоя апартамент сега. Знам, че беше алчна. Знам защо. Аз знам всичко.
Мигване
На раждането на малкия ми син. Тя танцуваше и викаше. Със скъсан черен клин. Огромна. Пияна. Крещи с всичка сила, колко ме обича за да надвика музиката. Прегръща ме и ме целува, почти ме повдига във въздуха. Косата и поглъща светлината и тежко се люлее. А мен ме е срам. Няма нужда да крещи та всички да видят че ме обича. Оглеждам се.
Мигване.
У нас играем на майка и дете. Аз плача на ужким(все плача аз) а тя ме лекува от болестите. Накрая ще свършим играта като я накарам тя да се разплаче ама истински. Омръзва ми бързо и съм жесток. Лесно е, тя ме обича, една дума и ще се разплаче.
Мигване
Това не трябва да забравям. Счупих ваза. Или свещник. Тя ме прикрива, казва че тя е виновна. Чичо ми се ядосва много, ядосва се защото лъжем, а не заради вазата. Удря и шамар. Тя не плаче, гледа го в очите. Погледни ме в очите казва и той, сякаш има нужда, и ми кажи кой счупи вазата, ако пак ме излъжеш, пак ще те ударя. Тя трепери и не ме издава. Той няма избор, освен ако не го прекъсна и не си поема вината. Но ме страх, ужасно ме страх и не искам да си призная, искам тя да изяде боя, но да не ме издава. Не ме издава и изяжда боя. Лесно беше да се предвиди - обича ме.

Мигване
Живя с майка си и сестра си. Алкохолните вечери на трите жени, всичките спорове за имоти и всичко въобще. Моето размахване на пръст. Помощ ли? Безкористна? Ми да, получаваше от мен. Спретнатия аз, с хубавата си кола, набързо помагам, на път за някъде.
Безкористната помощ се надценява.

„Не е изненада за никого. Ние знаехме, ние и казвахме.”
Тя беше най малката от нас, това помниме ли го с вас? Застанали на тва стъпало за да гледаме отгоре надолу. И впрочем цирозата е от неустен и нелекуван хепатит. И впрочем друг е с алкохолния проблем у тях. Не го издаде. Не и тя.


Сбогом на теб с която си играех, на теб сбогом, която ме държиш за ръка и ми казваш че всичко е наред, на теб трета на бруст плувкиня от 22ро, сбогом на усмивката ти, сбогом на черните ти очи и на най- красивата черна коса. Сбогом, Деси.
Обичам те!

[shshtt]

ох, така си го написал, така си го написал....
почувствах го

[windcolours]

запомни я 4-ри годишна.
Бог да я прости.

[Амаранта]

наистина ме трогна това.

Да почива в мир.

[WALL-E]

съболезнования!

много често това е чисто личен избор за поведение или изход

да обичаш и да се чувстваш лично отговорен за всеки или за многото..е твърде непосилен товар

или да си повторя едни думи от миналото, откъс, цитиран от градските плочи в центъра на всеки град на ацтеките:
"ние сме тук не за да работим, а за да спим и да сънуваме"

нещо като "оригинален превод" на английски...макар и той да е точно толкова "верен", колкото и моят "превод"
It is not true, it is not true that we come on this earth to live. We come only to sleep, only to dream. Our body is a flower. As grass becomes green in the springtime, So our hearts will open and give forth buds and then they wither.

[snowprincess]

мир на душата и, дано е намерила покой!
съболезнования!

[Gaspode]

насила можеш да вземеш, не можеш насила да дадеш
от друга страна, дали наистина не можем да променим нищо? има теми, за които просто не искам да мисля. все свързани с роднини. а ти ме караш да се сещам точно за такива теми...
да седнем и да се напием някоя вечер, а?

[vyara]

Мамка му! Тъкмо седнах с кроасана пред компа и викам чакай докато хапна да надзърна в тоз и оня форум.
Е, приседна ми, разбира се, и седи нахапан на една страна.


Няма да те съболезновавам теб. Съболезновавам нея.
Мир на душата й!

И нека се сещаме за живите приживе и нека приживе обичаме живите.

Амин!

[сър Айвънхоу]

Съжалявам!
Зная какво е да загубиш този, с когото си отраснал...
Мир на праха й!

[bead_]

[ELBI]

Съжалявам за загубата ти пич. Лека и пръст.

[Green Light]

Днес е погребението.
Сутринта срещнах далечна семейна позната. Пита жената. Хепатит, казвам и. Тя пиеше много, нали?- вика тя. И продължи? Да викам. Продължи. - и газ.
И не съм прав да се дразня. Тя се опитва да намери причината, да я извади и направи видима за да ме успокои. За мое добро.
Това сме. Дребнави, късогледи и много глупави.

[maggot]

[itcome]

Как хубаво пишеш...

[Piqndurnik]

Чел ли си "Говорителят на мъртвите"? По-различно е, но човек има нужда от това.

[Green Light]

Чел ли си "Говорителят на мъртвите"? По-различно е, но човек има нужда от това.

Ми не съм. Сега ще търся.

[Piqndurnik]

Чел ли си "Говорителят на мъртвите"? По-различно е, но човек има нужда от това.

Ми не съм. Сега ще търся.

В читанката: http://chitanka.info/person/orson_scott_card

[Fairy of the Flowers]

Днес е погребението.
Сутринта срещнах далечна семейна позната. Пита жената. Хепатит, казвам и. Тя пиеше много, нали?- вика тя. И продължи? Да викам. Продължи. - и газ.
И не съм прав да се дразня. Тя се опитва да намери причината, да я извади и направи видима за да ме успокои. За мое добро.
Това сме. Дребнави, късогледи и много глупави.

Не Грийн, тя се опитва да успоки себе си, че като не пие няма да умре....Веднъж и аз така страдах и ревях за хора, дето не са ме питали как да живеят, но аз се чувствах отговорна за техните нещастия и страдания. И си викам ако бях така и така правила и сега ако ми обърнат внимание да ме послушат...Ама те не ме слушаха. И така ми беше тежко от тази отговорност дето аз си я бях измислила...И една приятелка ми каза нещо в смисъл, че трябва да приемаме избора на хората и да продължаваме да живеем...Олекна ми оттогава някак...

[Green Light]

Днес е погребението.
Сутринта срещнах далечна семейна позната. Пита жената. Хепатит, казвам и. Тя пиеше много, нали?- вика тя. И продължи? Да викам. Продължи. - и газ.
И не съм прав да се дразня. Тя се опитва да намери причината, да я извади и направи видима за да ме успокои. За мое добро.
Това сме. Дребнави, късогледи и много глупави.

Не Грийн, тя се опитва да успоки себе си, че като не пие няма да умре....Веднъж и аз така страдах и ревях за хора, дето не са ме питали как да живеят, но аз се чувствах отговорна за техните нещастия и страдания. И си викам ако бях така и така правила и сега ако ми обърнат внимание да ме послушат...Ама те не ме слушаха. И така ми беше тежко от тази отговорност дето аз си я бях измислила...И една приятелка ми каза нещо в смисъл, че трябва да приемаме избора на хората и да продължаваме да живеем...Олекна ми оттогава някак...

Не можем непрекъснато да живеем с прозрението кои са важните неща и че трябва да търсим доброто и че трябва да показваме обичта си към хората около. Аз поне не мога. Цени мига и живей сякаш утре ще умреш са за четене и упражнение, няма начин истински да се живее така. Истинско светване всички ние получаваме само в редките свръхболезнени мигове. Това трае минути или айде -час. През останалото време сме (виж по- горе)- "дребнави, късогледи и много глупави."

Десетина часа сме наясно. Пет- шестстотин хиляди - в мъгла.

Послепис ден по- късно. Написал съм горното сякаш споря с теб, но това не е така. Съгласен съм, с което си написала.

[АВе]

Мир на праха и! И мир на духа ти.

Всеки има във фамилията такива случаи. То си го разказал хубаво. Почти направо може да се публикува.

Както и да е. Още сме живи, наздраве.

[Stranniche]

Много хубаво си го написал.

Остави ме без думи.

[Sweety]

аз така ще я запомня Деси, пияна и викаща от радост...на кръщенето
радост от нещо за което трябва да се вика и да се пие...
интересно нещо е живота...и смъртта
аз като го прочетох в петък и се просълзих
не заради Деси точно предполагам...плаках за живота

от много време не си позволявам да изпадам в паника от страха от смъртта...гледам да съм заета с други, по-неотложни неща...

някъде между 14 и 18 си година имах моменти, вечер, в тъмното
от които ми се разтуптяваше сърцето като си помислих за смъртта...и колко е тъмно...и тихо...
имала е за какво да вика Деси, знаела...добре, че е викала точно тогава...

[Remmivs]

Memento mori

RIP