Гледам от няколко дни неква кампания против гадните шафиьори, дето не спират на пешОходни пътеки. Щели да зимат книжките за месец ку не спреш. И си мисля, щот` ми се случва понякога, ако пешО-хода вече е минал през моето платно и пресича в другата посока, т.е. аз съм зад него вече, трябва ли да спирам или не? Кампанията е има ли пешо на пътеката трябва да спра.
И друго си мисля - не е ли същата истЕрия като с пушенето- насъскваме едните против другите за да изместим проблема. Що няма наказания за пешовците, дето ходят където им скимне. Редовното е да пресича на 5 метра от пътеката, примерно. Или да излиза на пътеката без да се огледа дори. Хубу, длъжен съм да спра, ама си има физика и закони разни нейни бе хора. Спирачен път, такива разни работи...
А проблемът, според мен, е серсем другаде - организацията на движението. Къде има пешеходни пътеки и всички те ли са необходими. Дали някъде не е по-смислено да се тури пешеходен светофар, надлез, подлез или каквото и да е друго. Да се дисциплинират не само гадните шафиьорчета, ами и гадните пешовци тоже. И да се спре стова противопоставяне - всички сме участници в движението, и пешовците, и велосипедистите, и шофьорите. И правилата би трябвало да важат за всички...
Тва нещо
се поличе, ама нейсе Кажете за датата вие
Това нещо, хубавото време, много добре върви с бира.
ко мъ чуе как тъ наричам, макето шъ ни срита и двамата