Продавам София вечер.

[Green Light]

Продавам дом, градина, черешови дръвчета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-a аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, първата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап. София. Вечер.

Станислав Стратиев


Сатирата чества Стратиев с „Максималистът”, „Животът, макар и кратък” и колаж- „Лека форма на тежка депресия”

http://www.satirata.bg/news/70-stratiev/

[shshtt]

ще ходиш ли?
завиждам неблагородно

[WALL-E]

тази софия отдавна вече е рзпродадена

[Green Light]

Ще ходя, да!
За завист си е. Откога ви викам да си идвате вече. Само се мъчите бе по тия германии и англии.

Уоли, у нас има още малко останало. Липите се държат, но листата на кестените са направили първия пласт на килима на двора и зад колелетата на децата има жълто- червен моторен вихър. А привечер откъм беседката се чува кръвожаден смях и писъци на преследвани от вампири. За продажба пет пари не струва, но пък се раздава с кофи във всеки отворен прозорец. (за затворените има футбол и тенис)

[bead_]

Станислав Стратиев

/

[maggot]

Не си добавил края, който преобръща всичко с главата надолу:

След средата на месеца - Монреал, Канада, пощенска кутия 15347XM. До поискване.

[Green Light]

Не си добавил края, който преобръща всичко с главата надолу:

След средата на месеца - Монреал, Канада, пощенска кутия 15347XM. До поискване.

Ми щото не го знаех тоя край. Хе.

[maggot]

Мнали?
Изведнъж романтиката си е...а м...та и реалността те тряска по тиквата протегнала дългата си ръка чак от Монреал.

Цар е обаче, две мнения по въпроса няма!

Поклон!

[annonymus]

Мнали?
Изведнъж романтиката си е...а м...та и реалността те тряска по тиквата протегнала дългата си ръка чак от Монреал.

Цар е обаче, две мнения по въпроса няма!

Поклон!

и те стиска за гърлото:

ПИСМО

Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.
И когато пораснах, пак посягах към него.
Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине.

Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене.
Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи.
Ако и той го даде на сина си – значи е българин.

Обратна разписка
Канада1837 Сент-Катерин Ест ап. 5
Н2 К2 Н4 Монреал/Квебек
Пощенска станция 142ХМ

Няма получател. Лицето неизвестно. Адресът неизвестен.

[maggot]

Дано има по-малко такива писания от тук нататък

[Мнемозина]

Продавам дом, градина, черешови дръвчета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-a аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, първата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап. София. Вечер.

Станислав Стратиев


Сатирата чества Стратиев с „Максималистът”, „Животът, макар и кратък” и колаж- „Лека форма на тежка депресия”

http://www.satirata.bg/news/70-stratiev/

Хм.
Странно - с друго поколение свързвам такива несвързани изреждания.
С нашето. С по-добрата част от нашето.

[Green Light]

Хм.
Странно - с друго поколение свързвам такива несвързани изреждания.
С нашето. С по-добрата част от нашето.

Е нашите от кого са се учили?