За нуждаещите се...
Триединство
трябва да озаглавя тази книга
не картините на дъщеря ми
а истината е във виното
в нея няма случайни стихове
само темите подскачат
ето майка ми
мамо мамо прости ми
толкова исках да се дистанцирам от теб
а в очите те гледам - същата съм
дъщеря ми бяга бяга
и тя е същата
ние сме
това неспокойствие защо е
тая тъга
тая тревога
и екстаз неочакван
защо е
няма причина
нямат причина сълзите
нямат причина усмивките
нямат причина стиховете
няма причина самия живот
той е
и какво можем да направим
за следващите три
освен да се фотографираме заедно?
трябва да озаглавя тази книга
не картините на дъщеря ми
а истината е във виното
в нея няма случайни стихове
само темите подскачат
ето майка ми
мамо мамо прости ми
толкова исках да се дистанцирам от теб
а в очите те гледам - същата съм
дъщеря ми бяга бяга
и тя е същата
ние сме
това неспокойствие защо е
тая тъга
тая тревога
и екстаз неочакван
защо е
няма причина
нямат причина сълзите
нямат причина усмивките
нямат причина стиховете
няма причина самия живот
той е
и какво можем да направим
за следващите три
освен да се фотографираме заедно?
***
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
shshtt написа:***
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
shshtt написа:***
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
Така е, така е. Но тук и сега удоволствието от прочетеното същесвува. Удоволствие ми е да чета добре подредени думи. Умен се чувствам и важен, когато на мен ми говорят така. Удоволствие е тази тема, удоволствие е добрият стих. И удоволствие е познанството ми с теб.
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
shshtt написа:***
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
гурбетът е до време.
надявам се.
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
ех, че хубаво си го казалGreen Light написа:shshtt написа:***
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
Така е, така е. Но тук и сега удоволствието от прочетеното същесвува. Удоволствие ми е да чета добре подредени думи. Умен се чувствам и важен, когато на мен ми говорят така. Удоволствие е тази тема, удоволствие е добрият стих. И удоволствие е познанството ми с теб.
ех, че хубаво го е написала шшшт
само дето макар, че казвам "форумът умря", всъщност се оказа, че е така, никога няма да умре за мен, дори да не пиша, винаги ми стои отворен един прозорец със зочо, никога няма да го затворя
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
скъса ми сърцето, шшттshshtt написа:***
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
не тъгувай! животът продължава, хората може да си почиват от форумно писане и после да се върнат или да са направили основно чистене и нови да се появят
Основно чистене
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Кристина Филипова

- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
и теб та обичамsnowprincess написа: скъса ми сърцето, шштт
не тъгувай! животът продължава, хората може да си почиват от форумно писане и после да се върнат или да са направили основно чистене и нови да се появят
Основно чистене
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Кристина Филипова
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
shshtt написа:***
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
Виж сега, то всичко е в подписа ми.
Ама каквото - такова. Иначе казано, още съм поядосана и няма да казвам какво мисля.
Обади се да се видим, като дойдеш, вече е октомври...
Panta rhei...
Хехехе, стига бе, то излиза по-хлебно човек да го няма, щото после му се радват, нали.shshtt написа:хора не съм очаквала че такъм отзвук ше има това стихче
много ме трогнахте и зарадвахте значи:bigsmile:
на лат и мнемо най се зарадвах щото отдавна не бях ги виждала
октомврийското идване ще е на 1-ви ноември, така че стягайте се и мислете кръчма:lol:
Аз пък на вас ви се радвам, дето сте си тук постоянно.
Panta rhei...
Ъхъ.shshtt написа:е ми как! то това и баба го знае - като се поскрие човек и после всички се затъжават за него и много им липсва и като се появи пак и ще го изядат от кеф
Ма ша захитрея и аз, да, то човек се учи.
Няма да умре форумът, просто в един момент ще вземем ще си определяме дати не кога да спираме да влизаме тук, ами кога да влезем, че да се видим. Понеже хем няма за какво да си говорим, хем не можем да се разделим.
Хилеж ме напуши... болещите сърбежи.
Panta rhei...
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
ти, нещо... намекваш, че не е зрял още ли?shshtt написа:Зелен
това е една поема само за Грийн
и е съвсем кратка
зелен е той
зелен
като утрото в очите
на красив мъж
или красива жена
ако има значение какво е
щом е зелен
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
shshtt написа:Зелен
това е една поема само за Грийн
и е съвсем кратка
зелен е той
зелен
като утрото в очите
на красив мъж
или красива жена
ако има значение какво е
щом е зелен
Мерси!
I'm green ya ba bu di da bu da!
Ама да не вземеш и това да изтриеш?
Какво си изтрила в другите теми, Шът? Или защо, ако предпочиташ?
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
казах ти снощи да не консумираш толкова много узоshshtt написа:тихо, боли ме глава:mad:сър Айвънхоу написа:
ти, нещо... намекваш, че не е зрял още ли?
п.п. нали знаеш, че те обичам
Последно промяна от сър Айвънхоу на 07.10.11, 09:16, променено общо 1 път.
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
готово, редактирах се...shshtt написа:е, бива ли сега така да ме излагаш?
я се редактирай овреме:lol:
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
едно кафе
само хубавите хора оставят хубави спомени
често забрявам че е имало такива
зад високата ограда
пазя се
да не влезе някой
да ме докосне с нож или устни
и да срине
любовта
дома
мен
но човек не може да контролира живота
и случайността винаги намира пролука
да плисне дъжд и усмивки
в едно кафе
само хубавите хора оставят хубави спомени
често забрявам че е имало такива
зад високата ограда
пазя се
да не влезе някой
да ме докосне с нож или устни
и да срине
любовта
дома
мен
но човек не може да контролира живота
и случайността винаги намира пролука
да плисне дъжд и усмивки
в едно кафе
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Непознати улици - Есенни часове
Радой Ралин
Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.
Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Един болезнен залез тихо свети
и клоните под него в дрямка клюмват.
Скучаят улиците омърлушени.
Тежи им, много им тежи калта!
Наситени са вече все да слушат
нестихващата песен на дъжда.
Те може би жадуват минувачи
да разнообразят деня им сив
или поне един стар продавач
мъртвилото със вик да огласи.
Безшумен, тъжен есенен пейзаж,
във който всичко стихва и угасва.
Но аз обичам дълго да седя,
да съзерцавам в ъгъла безгласно.
Тогава самотата си забравям,
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.
............................................................
Есенна вечер
Петя ДУБАРОВА
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.
Радой Ралин
Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.
Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Един болезнен залез тихо свети
и клоните под него в дрямка клюмват.
Скучаят улиците омърлушени.
Тежи им, много им тежи калта!
Наситени са вече все да слушат
нестихващата песен на дъжда.
Те може би жадуват минувачи
да разнообразят деня им сив
или поне един стар продавач
мъртвилото със вик да огласи.
Безшумен, тъжен есенен пейзаж,
във който всичко стихва и угасва.
Но аз обичам дълго да седя,
да съзерцавам в ъгъла безгласно.
Тогава самотата си забравям,
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.
............................................................
Есенна вечер
Петя ДУБАРОВА
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.

- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.
Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.
И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.
Но знам Един — това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.
Райнер Мария Рилке
....................................................................
Куц селянин върви в студената мъгла
След своя вол мъгла и тая есен
Потулила бедняшките села
Вървят и селянинът тананика песен
За любовта и за разбитите мечти
За пръстена за изневярата проклета
О есен есен лятото погуби ти
Вървят в студената мъгла два сиви силуета.
Гийом Аполинер
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.
Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.
И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.
Но знам Един — това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.
Райнер Мария Рилке
....................................................................
Куц селянин върви в студената мъгла
След своя вол мъгла и тая есен
Потулила бедняшките села
Вървят и селянинът тананика песен
За любовта и за разбитите мечти
За пръстена за изневярата проклета
О есен есен лятото погуби ти
Вървят в студената мъгла два сиви силуета.
Гийом Аполинер

- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
страхотия! в костния си мозък я усетих тая мъгла!snowprincess написа: ....................................................................
Куц селянин върви в студената мъгла
След своя вол мъгла и тая есен
Потулила бедняшките села
Вървят и селянинът тананика песен
За любовта и за разбитите мечти
За пръстена за изневярата проклета
О есен есен лятото погуби ти
Вървят в студената мъгла два сиви силуета.
Гийом Аполинер
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
Побързай каза
Керана Ангелова
Докато първият зъб на вълчето
все още е млечно трънче
докато едното му око е синя луна
а другото – златно слънце
Докато не е научило още вълчето
езика на глутницата
ау-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у
Побързай каза
Езикът на глутницата изплезен
с рубинени капки кръв е обсипан
ау-у-у-у се казва езикът
С набъбнали алчни папили
засмуква
думите на сърните и на елените –
още въздишат безсмъртно
Побързай каза
Докато още е бебе вълчето
и мъртва вълчицата майка –
лежи сред тревата по гръб
бозките й пращят обърнати към небето –
и суче вълчето живо мляко от мъртвите бозки
Побързай каза
Осинови си вълчето
разкажи му за ангелите и за звездите
разкажи му светулките
любовта без омразата разкажи му
целуни го в окото златисто
Побързай каза
Научи го на първата дума човешка
целуни го в окото му лунно и синьо
прегърни го каза направи го приятел
Но не забравяй
но не забравяй
но не забравяй
да му изтръгнеш
всичките млечни трънчета от устата
Керана Ангелова
Докато първият зъб на вълчето
все още е млечно трънче
докато едното му око е синя луна
а другото – златно слънце
Докато не е научило още вълчето
езика на глутницата
ау-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у
Побързай каза
Езикът на глутницата изплезен
с рубинени капки кръв е обсипан
ау-у-у-у се казва езикът
С набъбнали алчни папили
засмуква
думите на сърните и на елените –
още въздишат безсмъртно
Побързай каза
Докато още е бебе вълчето
и мъртва вълчицата майка –
лежи сред тревата по гръб
бозките й пращят обърнати към небето –
и суче вълчето живо мляко от мъртвите бозки
Побързай каза
Осинови си вълчето
разкажи му за ангелите и за звездите
разкажи му светулките
любовта без омразата разкажи му
целуни го в окото златисто
Побързай каза
Научи го на първата дума човешка
целуни го в окото му лунно и синьо
прегърни го каза направи го приятел
Но не забравяй
но не забравяй
но не забравяй
да му изтръгнеш
всичките млечни трънчета от устата
Наздраве на Джон Ленън
наляла съм се до козирката
ясно е че пак ще напиша стихотворение
и какво
ще скрия от деца и близки всичко реално
ще го пъхна на тъмно както онази книга
старах се да е най-приемлива но и компромисите имат граница
пиша защото обичам да пиша мамка ви
бум бум бум бум и горан брегович
но ти ме чуваш
трябва да е достатъчно
напоследък обаче мисля много за количествените натрупвания и качествените изменения
и явно не ми е достатъчно
защото е възможно да ги оцениш само ако ти се случат
измененията имам предвид
ДИШАМ
кой знае какво е станало се чудиш
да наистина е изключително
след като си платя всички дългове ми остават пари за пиене
дай боже всеки му
наздраве!
а ако някой ти каже че идеята за натрупванията и измененията е на Маркс не му варвай
на всеки който живее в бъдещето е
наляла съм се до козирката
ясно е че пак ще напиша стихотворение
и какво
ще скрия от деца и близки всичко реално
ще го пъхна на тъмно както онази книга
старах се да е най-приемлива но и компромисите имат граница
пиша защото обичам да пиша мамка ви
бум бум бум бум и горан брегович
но ти ме чуваш
трябва да е достатъчно
напоследък обаче мисля много за количествените натрупвания и качествените изменения
и явно не ми е достатъчно
защото е възможно да ги оцениш само ако ти се случат
измененията имам предвид
ДИШАМ
кой знае какво е станало се чудиш
да наистина е изключително
след като си платя всички дългове ми остават пари за пиене
дай боже всеки му
наздраве!
а ако някой ти каже че идеята за натрупванията и измененията е на Маркс не му варвай
на всеки който живее в бъдещето е
Последно промяна от shshtt на 17.10.11, 20:00, променено общо 1 път.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
bikarkata ot Hulite
РЕВЕРАНС
bikarkata
Един вид извинение към силния пол,
за закачките които си позволявам с тях
----------------------------------------
Ах, как сте ми омръзнали, мъже,
с изпепеляващите ви горещи устни,
със покровителствените ръце,
с копнежите по мигове пропуснати.
С високо мнение в самите вас
и снизхождението към жените,
с предателството в мигове на страст,
когато си продавате душите.
Дотам сте ми омръзнали, дотам,
че ви пека като на бавен огън.
И колко ли ще продължи, не знам,
но зная само, че без вас... не мога!
bikarkata
Един вид извинение към силния пол,
за закачките които си позволявам с тях
----------------------------------------
Ах, как сте ми омръзнали, мъже,
с изпепеляващите ви горещи устни,
със покровителствените ръце,
с копнежите по мигове пропуснати.
С високо мнение в самите вас
и снизхождението към жените,
с предателството в мигове на страст,
когато си продавате душите.
Дотам сте ми омръзнали, дотам,
че ви пека като на бавен огън.
И колко ли ще продължи, не знам,
но зная само, че без вас... не мога!
Стопанин
как ми размъти мозъка така не знам
вредителите ли бяха малко
или със син камък ме напръска
цъфнах и вързах
че и плод изкарах
грозде
сочно е много
какво да го правя се чудя
сън не ме хваща нощем
да го изям – кратко е
да го изсуша – жал ми е
на ракия и вино ще да е
все да съм пияна
как ми размъти мозъка така не знам
вредителите ли бяха малко
или със син камък ме напръска
цъфнах и вързах
че и плод изкарах
грозде
сочно е много
какво да го правя се чудя
сън не ме хваща нощем
да го изям – кратко е
да го изсуша – жал ми е
на ракия и вино ще да е
все да съм пияна
Последно промяна от shshtt на 19.10.11, 14:19, променено общо 2 пъти.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: За нуждаещите се...
И аз с дъжда ида. Ту по светъл път, ту по черни ниви. По вода или без дъх.Баба Яга написа:От много време не съм виждала стихове тук, имам нужда от тях и затова слагам началото.Добре дошъл на следващия.
Аз ида със дъжда
Не питайте за мене. Аз ида със дъжда.
И мълния ме грабва. И шибва ме вода.
...Вървя през черни ниви. Или по светъл път.
Пороите заливат преградите, светът.
И стрък и цвят повлича безумната вяра...
Не питайте за мене. Аз ида със дъжда!
Очаквайте ме в буря. Очаквайте ме в град.
И нека се катурне, разтуреният свят.
Порой да стане песен. А мътната вода,
заливайки земята, да тръгне към звезда.
Не питайте къде съм. Или къде ще спра,
дори от гръм ударен пак няма да умра...
Щом легна под браздите, ще се родя във цвят.
Над мене пак звездите, безсмъртни, ще пламтят.
Дори да няма хора, ще има богове.
Звезди ще си говорят със звънки стихове.
И камъни ще падат, познали свобода.
За мене е награда, че ида със дъжда.
Иван Атанасов
Някой знае ли нещо за Баба Яга? Поздрави да и предаде, който я познава на тая морска душа.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
shshtt написа:Наздраве на Джон Ленън
наляла съм се до козирката
ясно е че пак ще напиша стихотворение
и какво
ще скрия от деца и близки всичко реално
ще го пъхна на тъмно както онази книга
старах се да е най-приемлива но и компромисите имат граница
пиша защото обичам да пиша мамка ви
бум бум бум бум и горан брегович
но ти ме чуваш
трябва да е достатъчно
напоследък обаче мисля много за количествените натрупвания и качествените изменения
и явно не ми е достатъчно
защото е възможно да ги оцениш само ако ти се случат
измененията имам предвид
ДИШАМ
кой знае какво е станало се чудиш
да наистина е изключително
след като си платя всички дългове ми остават пари за пиене
дай боже всеки му
наздраве!
а ако някой ти каже че идеята за натрупванията и измененията е на Маркс не му варвай
на всеки който живее в бъдещето е
Всичко е любов. И колко е елементарно, че това е абсолютната истина, и колко е претенципзно също, и невъзможно, наивно, и глупаво, глупаво. Но всичко е любов в нас в този свят. И заради това реалността е за криене по книгите. Защото ни измъчва.
Аз напоследък се измъчвам от глупостта. Непрекъснато я откривам, защото сигурно непрекъснато я търся. И как да кажеш някъде извън тема за поезия за нуждаещи се, как да кажеш в този глупав ден, че всичко е любов?
грийни, толкова си мил и толкова те обичам, че само от тъпота не се сещам какво да кажаGreen Light написа: Всичко е любов. И колко е елементарно, че това е абсолютната истина, и колко е претенципзно също, и невъзможно, наивно, и глупаво, глупаво. Но всичко е любов в нас в този свят. И заради това реалността е за криене по книгите. Защото ни измъчва.
Аз напоследък се измъчвам от глупостта. Непрекъснато я откривам, защото сигурно непрекъснато я търся. И как да кажеш някъде извън тема за поезия за нуждаещи се, как да кажеш в този глупав ден, че всичко е любов?
....
ОБРИЧАНЕ
Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?
Н.Гюлев
Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?
Н.Гюлев
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Imagine there is no war, poverty, disease, deception, religion, only peace, love, joy,shshtt написа:Наздраве на Джон Ленън
някои даже успяваме да вярваме въпреки шегите за
Ринго Сталин, Джордж Хрушчов, Пол Макаренко и Джон Ленин.
Последно промяна от WALL-E на 23.10.11, 04:00, променено общо 2 пъти.
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Re: ....
ейБаба Яга написа:ОБРИЧАНЕ
не вярвам да не си снимала бурите
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
понеже искам
100 е твърде тежко за крилете на любовта ти
90 също
при 80 бихме могли да се разхождаме по плажа хванати за ръце
което не ме устройва
на 70 да подскачаме весело
и на 60 да тичаме по облаците
но тъй като искам да ме пренесеш на ръце
50 / 50
е идеалното тегло за любовта
косата ми вече те целува по петите
тръгваме ли?
100 е твърде тежко за крилете на любовта ти
90 също
при 80 бихме могли да се разхождаме по плажа хванати за ръце
което не ме устройва
на 70 да подскачаме весело
и на 60 да тичаме по облаците
но тъй като искам да ме пренесеш на ръце
50 / 50
е идеалното тегло за любовта
косата ми вече те целува по петите
тръгваме ли?
