Денкоглу

[ELBI]

В деня на будителите реших да пусна един материал за Иван Николаевич Денкоглу (Иван Ненов Денков), за когото малцина българи знаят нещо (има такива, които знаят), а други пък знаят името му по най-старото софийско училище и по една централна софийска улица.

та - дано да е интересно за вас или някои от вас

източник
http://thenews.bg/bulgarina-export/14195-template

ИВАН НЕНОВ ДЕНКОВ – ИВАН НИКОЛАЕВИЧ ДЕНКОГЛУ
(30.11.1781 – 16.05.1861)

През 2011 г. се навършват 230 години от рождението и 150 години от кончината на Иван Денкоглу, известен като „благодетелят на София”, един от големите дарители на просветата и науката през българското Възраждане. Той е роден в бедното семейство на шивача Нено Денков и съпругата му Мария, в с. Балша, Софийско. Още като малък започва да работи като пастирче. Семейството се преселва в София и десетгодишният Иван започва работа като слуга в един хан на тогавашната махала „Капана”(днес района на Съдебната палата). След като бащата умира майката Мария решава да изпрати момчето при сродник монах в Търновско. Петнадесет годишен Иван отива с гурбетчии в Цариград, а от там с търговци гърци се озовава в руския град Нежин. По онова време град Нежин е важен търговски център в Русия, тъй като е разположен до три граници – на Полша, Кримското ханство и Русия. Гръцката търговска колония в Нежин, където живеят и доста българи, се ползва с привилегии, дадени й от руските власти: да внася стоки без мито и да пътува свободно из цялата територия на империята. Иван става член на „Нежинското гръцко братство” и започва да се учи на търговия. Първо се занимава с продажби, спечелва доверие и му поверяват и сделки. Става съдружник на едри търговци в някои търговски операции и накрая, самостоятелен търговец.

През 30-те години на ХІХ в. той пристига в Москва като самостоятелен търговец със значителен капитал. Иван Денкоглу започва с банкови операции и възражда търговията, със сибирски кожи – див самур, норки, сребристи и полярни лисици, хермелин и други, осъществявана през Средновековието от Волжка България. Тези кожи са на мода сред руската и европейска аристокрация. През 50-те години на ХІХ в. Денкоглу е едър търговец, който търгува с Берлин, Лайпциг, Прага, Будапеща, Виена и извършва банкови операции в тамошните банки. Той поддържа търговски връзки с богатите българи в Одеса, Николай и Стефан Тошкови, Николай и Константин Палаузови и др.

Големият търговец и банкер, преминал през гръцкото братство до края на живота си остава българин, който горещо люби род и родина. Къщата му в Москва е притегателен център за българи и за приятелите на българите. При него идват Юрий Венелин, Васил Априлов, Николай Палаузов, проф. М. П. Погодин от Московския университет, братя Аксакови и българи, студенти в Москва. ¾ от огромното си състояние Денкоглу раздава за благотворителни цели. Още през 1834 г. той дарява 15 хиляди златни рубли и създава фонд в Московския университет, с който да се изплаща обучението на един студент. С тази стипендия на Денкоглу в Московския университет учи Никола Михаиловски, създател на „еленската даскалоливница”, първият наш учителски институт. Стипендианти са Николай Катранов, Сава Филаретов, Константин Геров и други. Единственото условие е стипендиантите, завършили университета „да се завърнат в отечеството си и да бъдат полезни нему”. През 1849 г. Денкоглу дарява 30 хиляди златни рубли за построяване на първото девическо училище в София, което е открито 1858 г. Той дарява на училището много книги и учебни помагала. Тези книги по-късно стават основа на фонда на Народната библиотека, а личната му библиотека, около 600 тома редки и старопечатни книги, прераства в публична библиотека към първото софийско читалище „Цвят”, основано 1870 г. През 1856 г. Денкоглу прави голямо дарение от книги за училището в Свищов. Влага 10 хиляди златни рубли в Санктпетербургска банка „за вечни времена за училищата в София”. С парични средства подкрепя и габровското училище. Със средства на големия родолюбец са издадени „Изборник великаго княза Светослава Ярославича 1073 года”(всъщност това е препис на „Изборника на цар Симеон”), съчинението на Спиридон Палаузов „Века на българския цар Симеон” и други книги. Към края на живота си основава фонд за обучение на българчета в Ришельовския лицей в Одеса.

През 1857 г. Денкоглу осъществява мечтата си – да посети родния край. Заедно със завършилия Московския университет Сава Филаретов, през Берлин, Прага и Виена, пристига в България. В писмо до проф. Погодин, Денкоглу споделя: „Чест ми е да ви уведомя, че аз си изпълних обещанието – можах да отида в отечеството си…В София пристигнах на 7-ми септември с Филаретов, дето бехме приети извънредно радостно от старейшините и дето с удоволствие прекарах 12 дни и се поклоних на праха на моите родители…Аз оставих Филаретов там в училището, което бе приготвено по-рано и той зае длъжността си…Тамошният край е заселен с чисти българи и нема нито един грък…В София има 8 църкви, а наоколо има 16 най-стари манастири с много стари български ръкописи. Аз помолих Филаретов да изследва и да прибере всички редкости”. При идването си Денкоглу оставя много подаръци за софийските църкви и манастири, оставя значителна сума за поддръжка на училището и своя любимец Сава Филаретов за главен учител. Посещава и родното си село Балша.

След земетресението в София през 1858 г. Иван Денкоглу изпраща сума, с която да се закупят 4 хиляди оки брашно и да се раздаде на населението на града.

На 16 май 1861 г. спира да бие сърцето на един от най-големите благодетели и радетели за българска просвета и наука през нашето Възраждане. Последният акт на родолюбие е завещанието му. В което 1000 рубли са завещани на софийското училище и 100 рубли на софийските църкви, на десет бедни девици са оставени по 100 рубли като зестра при омъжването им, а 2 хиляди рубли завещава да бъдат откупени от затвора осъдени за дългове бедни софиянци.
Скъпият на похвали Георги Раковски нарича Иван Денкоглу „благодетел роду нашему”, който „не само у настояще време заслужава дълбока признателност от страна на всекиго благовъзпитаного българина, но и у веки веков, догде съществува българский народ…”.

д-р Йордан Колев,
ДАБЧ

[Green Light]

"Първото девическо училище в София" може би е Първа девическа, а днес св Седмочисленици на Шишман. Баба ми е учила там.

Оказа се че не. "Училището е наследник на основаната през 1879 г. Първа софийска девическа гимназия, която е първото средно девическо училище в България."
Наследник. Не е същото.

Пишеш че при него идват(освен Юрий Венелин) Васил Априлов и Николай Палаузов. Тия двамата основават габровската гимназия. Интересно дали е инспирирано от Денкоглу.
И последно на читалището на цар Асен пише " Иван ДенкООглу" С две "о" та. Интересно как е правилно.

[ELBI]

127-мо училище носи името на Денкоглу и е най-старото софийско (1839-та), макар и да може да се опиташ да поспориш, като прочетеш

http://bg.wikipedia.org/wiki/127_%D0%A1 ... 3%E2%80%9C.

И то не е на оргиналното си място, но тук идва въпросът една институция/учреждение няма ли право да се мести? Сградата ли, или мястото е най-важното? Както и да е. Погледни и материалът горе за най-старото софийско училище :)

[ELBI]

"И последно на читалището на цар Асен пише " Иван ДенкООглу" С две "о" та. Интересно как е правилно.

не знам. Вероятно стария правопис... осъвременения е с едно "о"

[maggot]

А, за тоз момък писахме като домашна работа на тема "Български възрожденци".
И понеже всеки учи за по-известните и техните дела се знаят, та решихме да е някой по-така. Чудехме се измежду Берон и Денкооглу и се спряхме на втория, че дори и за Берон се знае повече какво е правил.

Името се пише май с две "о"-та заради "оглу"-то, изместило "овъ"-то. Така че става - Денчо(в)оглу - Денкооглу поради благозвучието и така придобива гражданственост.
Ама тия аз си ги мисля де, покрай четенето тогава. Може и да не е тъй.

[Green Light]

А, за тоз момък писахме като домашна работа на тема "Български възрожденци".
И понеже всеки учи за по-известните и техните дела се знаят, та решихме да е някой по-така. Чудехме се измежду Берон и Денкооглу и се спряхме на втория, че дори и за Берон се знае повече какво е правил.

Името се пише май с две "о"-та заради "оглу"-то, изместило "овъ"-то. Така че става - Денчо(в)оглу - Денкооглу поради благозвучието и така придобива гражданственост.
Ама тия аз си ги мисля де, покрай четенето тогава. Може и да не е тъй.

Тва е интересантно.

Магот, тва дето сте търсили някой по- така, понеже за другите всичко се знае, ме накара бая накриво да се усмихна. Никой, ама хептен никой от тези които ПОСМЯХ да попитам не можа да ми каже кои са ръководителите на четирите революционни окръга за Априлското възстание. Аз бях забравил че са се събрали в Гюргево и в последния момент спасих остатъците от авторитета си като казах Румъния(едва се призна, понеже в учебника пише "Влашко") нйо що се отнася до четиримата апостоли измих риш срама и на клеветата строших и зъба. Обаче бая се замислих, мадам. Много сме изпаднали. Тва тия четирима всякак трябва да ги помниме.
Значи след Паисий и Софроний трябва да помним Раковски, нали така. После Левски(Ботев, естесвено, макар хронологично да е накрая) и после ама супер задължително:

Четиримата апостоли на революционните окръзи(пет с Бенковски)
Стоян Заимов
Стефан Стамболов
Иларион Драгостинов
и Панайот Волов заедно с Георги Бенковски

И Каблешков, разбира се и Захари Стоянов. Бе въобще изобщо... срам. (Тоя ден трябва мъъничко поне да ни хване срам)

Тва дето не ги знаеме на нищо не прилича.

П.П. Докарвам и някои окръзи Стамболов беше Търново, Волов - разбира се Пловдив, другите бяха Сливен и ъъъ не помня.

[maggot]

...
Тва дето не ги знаеме на нищо не прилича.
...

Остави се.
Историята никога не ми е била сила и чак през последните години започна да ми става интересна.
Признавам го пред челядта и се показвам като пример за това че ако не учи история и не се интересува от нея, накрая ще стане като мен да ЪЪ-ка на неща, които всеки уважаващ себе си Българин трябва да знае.

[Green Light]

...
Тва дето не ги знаеме на нищо не прилича.
...

Остави се.
Историята никога не ми е била сила и чак през последните години започна да ми става интересна.
Признавам го пред челядта и се показвам като пример за това че ако не учи история и не се интересува от нея, накрая ще стане като мен да ЪЪ-ка на неща, които всеки уважаващ себе си Българин трябва да знае.

Аз се давам за пример с правописа. Виж мойто момче ако не учиш е такъв като мене ще станеш.
За историята ме е срам да си призная.

[Мнемозина]

Още е рано за будене. Тепърва има да се доприспиваме.

[bead_]

В деня на будителите реших да пусна един материал за Иван Николаевич Денкоглу (Иван Ненов Денков), за когото малцина българи знаят нещо (има такива, които знаят), а други пък знаят името му по най-старото софийско училище и по една централна софийска улица.

аз бях от тези, дето не знаеха. нещо се позавъртях около въпросната улицата и ми стана интересно. рових, четох - станах от малцината. гледам, че ти пък направи целия клуб от малцинството