Коледни пости

[shshtt]

Голяма съм овца! Изпуснах първия ден на постите!:(
Решила съм тая година да се пробвам за севте. Но само по отношение на храната - алкохол ще си пийвам.
Значи от утре. Стискайте ми палци.

Някой друг постил ли е, ще пости ли и тъй нататък по темата?
Ето тук има инфо как и какво се прави - http://brazilka.blogspot.com/

[Kent]

ще развалиш баланса, мисля ако пости е - без поркане да е е харно, секи си знай де. ни мои да са пости наполовина мисля:-) успех де. аз не съм узрял до такиви решения. ма моя онанизъм е маймунски - иска яде и пие, не иска не яде и не пие. ку поискам силно може и да успея да пукна примерно.
въй. организъм:shy:

п.п. май мноо мисля...

[shshtt]

ох и без това толкова малко си вярвам че ще устискам каквато съм пощелива
алкохола е за утеха иначе съвсем невъзможно ми се вижда
абе ще пробвам и в движение както дойде и колкото толкова

[Мнемозина]

п.п. май мноо мисля...

Мда. Откакто бях се сменила с тебе, нещо си се повредил.

Няма да постя, но обещавам да се старая да се извисявам духовно.

[shshtt]

п.п. май мноо мисля...

Мда. Откакто бях се сменила с тебе, нещо си се повредил.

Няма да постя, но обещавам да се старая да се извисявам духовно.

хахаха ше ме умориш от смях

аз извисяването понеже го мога, детска игра ми е и ще се концентрирам в пъпа:lol:

[Kent]

начи утехите /по-грациозните/ са като феите
хфърчат покрай нас насам-натам
за тях трябват три неща -
очи да ги видиш,
мека ръкавица - да ги хванеш:lol:
акъл - да не ги удушиш после
все:lol:
водките, бирите и ракиите са общодостъпни утехи
като проститутките
много дават, ама и и свойто си земат
на сутринта...
и в дълготраен план
ако ги гушкаш често

[shshtt]

честичко ги гушкам, но рядко прекалявам
но си абсолютно прав де

[Green Light]

Голяма съм овца! Изпуснах първия ден на постите!:(
Решила съм тая година да се пробвам за севте. Но само по отношение на храната - алкохол ще си пийвам.
Значи от утре. Стискайте ми палци.

Някой друг постил ли е, ще пости ли и тъй нататък по темата?
Ето тук има инфо как и какво се прави - http://brazilka.blogspot.com/

Аз и децата решихме всеки да се откаже от нещо любимо. По едно нещо само, което няма да ядем или пием 40 дни в чест на Коледа. И вечерта на Бъдни вечер ще си го сложим на масата. Децата избраха Кока Кола и всичко газирано, а аз шоколада и всичко сладко.

[latrevw]

Аз и децата решихме всеки да се откаже от нещо любимо. По едно нещо само, което няма да ядем или пием 40 дни в чест на Коледа. И вечерта на Бъдни вечер ще си го сложим на масата. Децата избраха Кока Кола и всичко газирано, а аз шоколада и всичко сладко.

а как обясни постенето на децата - защо се прави, какво ще постигнеш и прочие...

и аз не съм узряла до пост, особено 40 дни, иначе при всички случаи ще е полезно за организма, но ако може да не е обвързано с религии, празници и тем подобни. някой ден ще е хубаво да успея и аз :)

шъттт, махай го този алкохол, не само по време на пости, а въобще, само с приятели, само по празници и по малко, така мисля аз. много поражения има от алкохола
не че не знаеш, извинявай, че ти говоря, но имам лош пример с близък роднина и съм чувствителна на тази тема.

[Green Light]

Аз и децата решихме всеки да се откаже от нещо любимо. По едно нещо само, което няма да ядем или пием 40 дни в чест на Коледа. И вечерта на Бъдни вечер ще си го сложим на масата. Децата избраха Кока Кола и всичко газирано, а аз шоколада и всичко сладко.

а как обясни постенето на децата - защо се прави, какво ще постигнеш и прочие...

и аз не съм узряла до пост, особено 40 дни, иначе при всички случаи ще е полезно за организма, но ако може да не е обвързано с религии, празници и тем подобни. някой ден ще е хубаво да успея и аз :)

шъттт, махай го този алкохол, не само по време на пости, а въобще, само с приятели, само по празници и по малко, така мисля аз. много поражения има от алкохола
не че не знаеш, извинявай, че ти говоря, но имам лош пример с близък роднина и съм чувствителна на тази тема.

Казах, че тия пости са предложение към нас да направим някаква жертва в името на обичта си към Бог. Ако искаме.

[latrevw]

Казах, че тия пости са предложение към нас да направим някаква жертва в името на обичта си към Бог. Ако искаме.

ай стига бе
у нас Бог не съществува като такъв, какъвто е представян от религията. Говорим си за сила, материя, нещо което евентуално ни е създало, за нещо, което нашите умове все още не могат да проумеят. А Христос, Буда и Аллах са просто хора, които са проповядвали доброто, но хората са изопачили идеите им.

интересно ми е, защото на мен ми е много трудно да обясня християнските празници на своите деца, т.е. да ги обвържа с религията. Исках да запиша Йонито на час по религия, за да може да чуе какво ще й разкажат и сама да направи своя избор, да стигне до свое разбиране. Тя, за съжаление, отказа категорично.

твоите деца обичат ли Бог? и как възприемат идеята, че трябва да правят жертва? защо трябва да правиш жертва като обичаш някого? защото трябва чрез жертва да го доказваш и на кого го доказваш? любовта нуждае ли се от доказване - или я има, или я няма?

[Green Light]

Казах, че тия пости са предложение към нас да направим някаква жертва в името на обичта си към Бог. Ако искаме.

ай стига бе
у нас Бог не съществува като такъв, какъвто е представян от религията. Говорим си за сила, материя, нещо което евентуално ни е създало, за нещо, което нашите умове все още не могат да проумеят. А Христос, Буда и Аллах са просто хора, които са проповядвали доброто, но хората са изопачили идеите им.

интересно ми е, защото на мен ми е много трудно да обясня християнските празници на своите деца, т.е. да ги обвържа с религията. Исках да запиша Йонито на час по религия, за да може да чуе какво ще й разкажат и сама да направи своя избор, да стигне до свое разбиране. Тя, за съжаление, отказа категорично.

твоите деца обичат ли Бог? и как възприемат идеята, че трябва да правят жертва? защо трябва да правиш жертва като обичаш някого? защото трябва чрез жертва да го доказваш и на кого го доказваш? любовта нуждае ли се от доказване - или я има, или я няма?

Бе не ми се отговаря. Отговорите ще предизвикат нови въпроси. Децата обичат каквото обичат родителите. Родителите обичат немски език и децата обичат, родителите обичат да ходят из планината, и децата обичат, родителите обичат да се наричат християни, и децата обичат. Не ми се отговаря за това, ами се сетих да напиша друго.
На големия Терминатор децата в училище едно през друго му обясняват че няма Бог. Виждам го как се кефи, че е различен. Май обира първите ларви от оригиналност. Мое е тва дете.

[shshtt]

Казах, че тия пости са предложение към нас да направим някаква жертва в името на обичта си към Бог. Ако искаме.

ай стига бе
у нас Бог не съществува като такъв, какъвто е представян от религията. Говорим си за сила, материя, нещо което евентуално ни е създало, за нещо, което нашите умове все още не могат да проумеят. А Христос, Буда и Аллах са просто хора, които са проповядвали доброто, но хората са изопачили идеите им.

интересно ми е, защото на мен ми е много трудно да обясня християнските празници на своите деца, т.е. да ги обвържа с религията. Исках да запиша Йонито на час по религия, за да може да чуе какво ще й разкажат и сама да направи своя избор, да стигне до свое разбиране. Тя, за съжаление, отказа категорично.

твоите деца обичат ли Бог? и как възприемат идеята, че трябва да правят жертва? защо трябва да правиш жертва като обичаш някого? защото трябва чрез жертва да го доказваш и на кого го доказваш? любовта нуждае ли се от доказване - или я има, или я няма?

човек е слабо същество във всичко се съмнява и затова всеки ден му трябват доказателства за любов
и ако се предположи че ние сме умален модел на божественото е логично любовта да се похранва с взаимност
бог ми дава доказателства за любов и аз на него
а жертвите на разни лични неща са доказателствата и те не тежат когато обичаш, а носят радост че си зарадвал любимия

[vyara]

На големия Терминатор децата в училище едно през друго му обясняват че няма Бог. Виждам го как се кефи, че е различен. Май обира първите ларви от оригиналност. Мое е тва дете.

Моите в мое присъствие водят разговори, че нам си кой казал, че дядо Коледа няма. Друг пък казал, че не вярва в него, а в мама и тати. Аз се правя, че това не ме засяга. А и какво ме засяга наистина. Аз също не знам почти нищо. Да се оправят.

[latrevw]

Бе не ми се отговаря. Отговорите ще предизвикат нови въпроси. Децата обичат каквото обичат родителите. Родителите обичат немски език и децата обичат, родителите обичат да ходят из планината, и децата обичат, родителите обичат да се наричат християни, и децата обичат. Не ми се отговаря за това, ами се сетих да напиша друго.
На големия Терминатор децата в училище едно през друго му обясняват че няма Бог. Виждам го как се кефи, че е различен. Май обира първите ларви от оригиналност. Мое е тва дете.

добре, айде и аз няма да отговарям :)
само да ти кажа, че да обичаш Бог, защото ще си различен

иначе да, много си прав; обаче е много отговорно това, бе, дето децата харесват каквото харесват родителите. аз искам сами да решат какво харесват и уж понякога се опитвам да ги оставя сами да решат...
дълга тема, прав си

[latrevw]

човек е слабо същество във всичко се съмнява и затова всеки ден му трябват доказателства за любов
и ако се предположи че ние сме умален модел на божественото е логично любовта да се похранва с взаимност
бог ми дава доказателства за любов и аз на него
а жертвите на разни лични неща са доказателствата и те не тежат когато обичаш, а носят радост че си зарадвал любимия

когато обичаш, нищо не е жертва и няма нужда от доказателство
честно казано не мога да си представя как ще ме зарадва някаква жертва от страна на мъжа ми, когато знам, че е било жертва за него. аз искам той да е щастлив и спокоен, да не е необходимо да преминава изпитания докато е с мен.

ако Бог ме обича, той няма да търси доказателства, той просто ще знае, че аз го обичам. Ако е измислил постите, за да ни помогне да сме по-здрави, тогава ок. Но ако е за да му се доказвам - сори...

[Nejimaki-dori]

Вярата и религията са различни неща. В нешето семейство сме вярващи, но не религиозни. Който има желание търси и намира. С мъжа ми се опитваме да ги научим да обичат хората и да им помагат. Не мисля, че е нужно човек да доказва вярата си по някакъв начин, било то и чрез постене. Тя е нещо лично.

[Gaspode]

На големия Терминатор децата в училище едно през друго му обясняват че няма Бог. Виждам го как се кефи, че е различен. Май обира първите ларви от оригиналност. Мое е тва дете.

Моите в мое присъствие водят разговори, че нам си кой казал, че дядо Коледа няма. Друг пък казал, че не вярва в него, а в мама и тати. Аз се правя, че това не ме засяга. А и какво ме засяга наистина. Аз също не знам почти нищо. Да се оправят.

Малкия, пък и големия, хем не вярват, хем им се ще да вярват... Големи са скици. Ма верно, да се оправят. Ама ха де :)

[shshtt]

човек е слабо същество във всичко се съмнява и затова всеки ден му трябват доказателства за любов
и ако се предположи че ние сме умален модел на божественото е логично любовта да се похранва с взаимност
бог ми дава доказателства за любов и аз на него
а жертвите на разни лични неща са доказателствата и те не тежат когато обичаш, а носят радост че си зарадвал любимия

когато обичаш, нищо не е жертва и няма нужда от доказателство
честно казано не мога да си представя как ще ме зарадва някаква жертва от страна на мъжа ми, когато знам, че е било жертва за него. аз искам той да е щастлив и спокоен, да не е необходимо да преминава изпитания докато е с мен.

ако Бог ме обича, той няма да търси доказателства, той просто ще знае, че аз го обичам. Ако е измислил постите, за да ни помогне да сме по-здрави, тогава ок. Но ако е за да му се доказвам - сори...

е ми де да знам, не ги виждам така нещата - много усилия си трябват в една връзка
пък и аз наистина се уповавам на провидението и съм му благодарна за много неща
и искам да се променям към по-добро
в случая с постите да си докажа че съм нещо повече от търбуха си и аз мога да го контролирам, а не само той мене
абе много задълбахме

[windcolours]

Моите в мое присъствие водят разговори, че нам си кой казал, че дядо Коледа няма. Друг пък казал, че не вярва в него, а в мама и тати. Аз се правя, че това не ме засяга. А и какво ме засяга наистина. Аз също не знам почти нищо. Да се оправят.

големият стана на 12, но все още твърди, че когато е бил на 3 години видял истинския Дядо Коледа и го помни много ясно. Иначе скептицизмът като цяло го е обзел, но е непоколебим в този си спомен. Ми..може пък и да го е видял.

[shshtt]

Вярата и религията са различни неща. В нешето семейство сме вярващи, но не религиозни. Който има желание търси и намира. С мъжа ми се опитваме да ги научим да обичат хората и да им помагат. Не мисля, че е нужно човек да доказва вярата си по някакъв начин, било то и чрез постене. Тя е нещо лично.

е ми и в моето семейство е така - в никакъв случай не сме религиозни
не говорим за това, ако някой вземе да се кръсти или да казва молитва преди ядене или да кани другите на църква сигурно дирекно в психиатрията ще го закарат
именно заради интимността и нарушаването и с думи

[latrevw]

е ми де да знам, не ги виждам така нещата - много усилия си трябват в една връзка
пък и аз наистина се уповавам на провидението и съм му благодарна за много неща
и искам да се променям към по-добро
в случая с постите да си докажа че съм нещо повече от търбуха си и аз мога да го контролирам, а не само той мене
абе много задълбахме

ето, че стигнахме до същината :) ти го правиш заради себе си, аз също вярвам, че човек трябва да се контролира, че когато направи нещо хубаво за себе си, той прави хубаво и за другите (елементарен пример - виж по-горе Грийна какво е казал за връзката родители - деца). просто не виждам място за декларации от сорта на "в името на Бог"

твоето мислене би могло да се изтълкува като един от основните постулати; Бог е във всеки един от нас. Т.е. правейки го за себе си, ти го правиш и за Бог, защото той е в теб. Но той не иска саможертви, той иска осъзнато ти да се развиваш, да вършиш напред...

та така, много ми е интересна темата и неясна, затова дълбая. някой път като ти се говори, може да продължим :)

[shshtt]

със сигурност, но сега трябва по най-бързия начин да се изстрелям навън че се унесох и закъснявам

[latrevw]

не говорим за това, ако някой вземе да се кръсти или да казва молитва преди ядене или да кани другите на църква сигурно дирекно в психиатрията ще го закарат

ох, не мога да се спра, но сега последно и отивам да бачкам

да ти кажа честно, макар и атеист, аз мисля, че казването на молитва преди ядене е нещо много хубаво. това е една положителна нагласа, това е едно успокоение, една радост за хората около масата. всяко нещо, което те кара да почувства гъдела на едно приятно усещане, е нещо прекрасно.

моят бунт е против църквата, против официалните празници. Много по-ценно е всеки ден да казваш молитва, отколкото да се кръстиш и празнуваш Коледа и Великден.
има много хубави неща в религиите, във всички, да не говорим колко се припокриват, църквата и интересите на хората обаче само са ни отблъснали от това, за което днес се грижат хиляди психиатри, тонове книги за себепознаване, за позитивно мислене и т.н.

[windcolours]

когато обичаш, нищо не е жертва и няма нужда от доказателство
честно казано не мога да си представя как ще ме зарадва някаква жертва от страна на мъжа ми, когато знам, че е било жертва за него. аз искам той да е щастлив и спокоен, да не е необходимо да преминава изпитания докато е с мен.

радвай се, че не ти се е налагало да правиш подобни жертви, нито мъжа ти. Още повече, когато касаят друг твой близък. Представи си, че мъжът ти иска да се преселите в друг град /който принципно дава по-малко възможности за развитие, качествено образование, работа и какво ли още не/, а ти имаш дете от друг човек, и по този начин ще трябва да разделиш малкия от баща му физически за дълго време, освен това ограничавашизбора му на подходящо училище, примерно. Ами ако някой от родителите ти има нужда от твоята помощ поради болест или напреднала възраст, и това те задържа да не заминеш, защото знаеш,че го оставяш сам и безпомощен? Ще се радваш да бъдеш до мъжа си, но ще ти е болно за детето /което ще страда по истинския си родител, когото иначе вижда няколко пъти седмично/ и родителя ти.

[vyara]

да ти кажа честно, макар и атеист, аз мисля, че казването на молитва преди ядене е нещо много хубаво. това е една положителна нагласа, това е едно успокоение, една радост за хората около масата. всяко нещо, което те кара да почувства гъдела на едно приятно усещане, е нещо прекрасно.

Баба ми е адвентистка. Като всички заблудени и тя смята, че е много праведна, а всички останали са сбърканяци. Тя преди всяко ядене ни тероризираше, а и до ден днешен го прави, с молитвите си преди ядене, ама не с Отче наш, ами с разни адвентистки измишльотини, които си дърдорят в тяхната църква - бъди ни предна и задна стража и т.н. А пък в живота си е... как да кажа, абе уж нищо грешно не прави, но цялата й работа е поза. Веднъж ми каза, че другата ми баба ми била повече баба, защото била майка на баща ми. И аз винаги съм се чудила защо обича повече внуците от синовете си, а ние, които сме деца на дъщеря й, не ни обича. Спомените ми с нея не са мили като с другата ми баба, а остри и намръщени.
Та какво исках да кажа... Аз например си казвам Отче наш насаме, няма да казвам кога и как, но си го казвам наум, пред себе си, и не знам дали изричането в пространството има значение или онази вибрация, с която душата ти затрептява, когато се смири, смали и поиска прошка, и помоли за подкрепа. Думите не са толкова важни, важно е с какво ги изпълваш, какво от душата си си налял в тях. Иначе те са си едни опаковки.

[latrevw]

Аз например си казвам Отче наш насаме, няма да казвам кога и как, но си го казвам наум, пред себе си, и не знам дали изричането в пространството има значение или онази вибрация, с която душата ти затрептява, когато се смири, смали и поиска прошка, и помоли за подкрепа. Думите не са толкова важни, важно е с какво ги изпълваш, какво от душата си си налял в тях. Иначе те са си едни опаковки.

точно това исках да кажа
и ако част от това, с което трепти душата ти премине и към твоите деца... те сега няма да го разберат, но след време
иначе примера с баба ти е показателен, повечето религиозни хора са така, но ние тук не говорим за поза, а да го почувстваш, почувстваш ли го, ще го почувстват и хората около теб

[latrevw]

радвай се, че не ти се е налагало да правиш подобни жертви, нито мъжа ти. Още повече, когато касаят друг твой близък. Представи си, че мъжът ти иска да се преселите в друг град /който принципно дава по-малко възможности за развитие, качествено образование, работа и какво ли още не/, а ти имаш дете от друг човек, и по този начин ще трябва да разделиш малкия от баща му физически за дълго време, освен това ограничавашизбора му на подходящо училище, примерно. Ами ако някой от родителите ти има нужда от твоята помощ поради болест или напреднала възраст, и това те задържа да не заминеш, защото знаеш,че го оставяш сам и безпомощен? Ще се радваш да бъдеш до мъжа си, но ще ти е болно за детето /което ще страда по истинския си родител, когото иначе вижда няколко пъти седмично/ и родителя ти.

ох, не знам точно как да ти отговоря
но не мога да проумея нещо - при всичко така описано, от какъв зор мъжа ми ще иска да се местим в другия град?

[windcolours]

ох, не знам точно как да ти отговоря
но не мога да проумея нещо - при всичко така описано, от какъв зор мъжа ми ще иска да се местим в другия град?

чисто хипотетично ти отговарям- поради същите причини, които задържат теб на настоящия адрес- или там живее самотната му майка, може тясната му професионална специализация може да намери реализация именно в този град, или има дете от друга жена, за което му е мъчно.
Това е само една от причините, поради които смятам, че понякога се налага да жертваме едно нещо за сметка на друго във връзките ни..

[latrevw]

ох, не знам точно как да ти отговоря
но не мога да проумея нещо - при всичко така описано, от какъв зор мъжа ми ще иска да се местим в другия град?

чисто хипотетично ти отговарям- поради същите причини, които задържат теб на настоящия адрес- или там живее самотната му майка, може тясната му професионална специализация може да намери реализация именно в този град, или има дете от друга жена, за което му е мъчно.
Това е само една от причините, поради които смятам, че понякога се налага да жертваме едно нещо за сметка на друго във връзките ни..

ами значи само това за детето приемам като основателна причина, но и тогава вярвам, че може да се намери правилния за вас/ нас вариант, ако действително си с правилния човек. но е трудно така хипотетично да се говори. сложно е да, знам. и въпреки това си мисля, че жертва не е точната дума. в повечето ситуации, ако нещата между вас са ок, ще стигнете двамата до едно решение и въобще няма да ти мине през ума думата "жертва". абе много сложни са отношенията между хората...

[Мнемозина]

Не съм правилна християнка аз, много пъти съм го казвала.
И по принцип това е последното, в което се опитвам да възпитавам децата си. Аз, между другото, от мнооого дълго време насам нямам никаква възпитателна стратегия и действам ад хок.
Но за религията и не мога да полагам усилия. Някъде дълбоко в мен са ми чужди житията на светците и ги помня само тогава, когато ги свържа с някаква друга религия. Идеята за един единствен Бог ми е също чужда.
Как да насаждам това у децата си, когато то не е и мое?

[shshtt]

аз покрай опитите за медитация си купих молитвеник на съвременен български щото не ме кефеха нещо другите текстове
после спрях да се напъвам да наизустявам пасажи и да медитирам по "класическия" начин - турски седеж, затворени очи и пр.
сега си седя на диванчето и си чета сутрин и ми е много по-гот
това когато съм си сама вкъщи
от йогата само гимнастика правя чат-пат - малко асани съм си свалила на филмче, че съвсем съм обездвижена
но това всичко е за хора без работа, вторачени в себе си поради липса на нещо по-смислено

[windcolours]

Как да насаждам това у децата си, когато то не е и мое?

наскоро се замислих върху това - как да научиш някого на нещо, което ти самия не умееш. Как да предам на децата си качества, които самата аз не притежавам? Как да ги науча да правят нещо, което самата аз не умея?

[shshtt]

Как да насаждам това у децата си, когато то не е и мое?

наскоро се замислих върху това - как да научиш някого на нещо, което ти самия не умееш. Как да предам на децата си качества, които самата аз не притежавам? Как да ги науча да правят нещо, което самата аз не умея?

е що пък да трябва да го учиш
то си е твоето дете - в общи линии каквато си ти такова ще е и то
не е ли това най-готиното на родителствоот

[windcolours]

Как да насаждам това у децата си, когато то не е и мое?

наскоро се замислих върху това - как да научиш някого на нещо, което ти самия не умееш. Как да предам на децата си качества, които самата аз не притежавам? Как да ги науча да правят нещо, което самата аз не умея?

е що пък да трябва да го учиш
то си е твоето дете - в общи линии каквато си ти такова ще е и то
не е ли това най-готиното на родителствоот

понякога именно това е най-страшното на родителството. Децата копират това, което виждат в нас. Принтираме несъзнателно и съзнателно себе си върху тях.
Има неща, които много ми пречат в живота, но или не мога, или е твърде късно, за да ги поправя. Страшно е, когато започвам да ги виждам в собствените си деца. Стряскащо е и когато виждам в себе си отпечатъка грешките на собствените си родители.

[shshtt]

понякога именно това е най-страшното на родителството. Децата копират това, което виждат в нас. Принтираме несъзнателно и съзнателно себе си върху тях.
Има неща, които много ми пречат в живота, но или не мога, или е твърде късно, за да ги поправя. Страшно е, когато започвам да ги виждам в собствените си деца. Стряскащо е и когато виждам в себе си отпечатъка грешките на собствените си родители.

еее по-спокойно бе! те са подобрени версии:lol:
те също се учат от твоите грешки

[Мнемозина]

Как да насаждам това у децата си, когато то не е и мое?

наскоро се замислих върху това - как да научиш някого на нещо, което ти самия не умееш. Как да предам на децата си качества, които самата аз не притежавам? Как да ги науча да правят нещо, което самата аз не умея?

Ами истината е, че ти качества не можеш да предадеш, дори и да ги имаш самата ти.
Освен това уменията и ценностите са различни неща. Ценностите са тези, които можеш да им предадеш и го правиш дори и без да искаш.
Изобщо родителството си е възпитание за родителите повече, отколкото за децата.
То ни кара постоянно да осъзнаваме границите си.

[Green Light]

И аз не смятам че възпитавам също. Каквото съм видял от баба си и баща си това горе долу правя. Баба се ядосваше на Джими Картър като го видеше по телевизията, усмихваше се на Брежнев, смяташе Мара Малеева са светица, а като видеше Максим и някак с гордост ми казваше това е нашия патриарх с ударение на нашия. По- заблуден човек има ли на тоя свят? Подигравал съм и се много защото нали религията беше заблуда за трудещите се и свещенниците бяха пиявици. Идваха в къщи чат пат тия пиявици, баба даряваше понеже беше заблудена и аз много се възмущавах. Но не съм я просвещавал, понеже виждах че наистина я боли като приказвам така.
И то си остана и у мене.
Копче не казвам, предложих на децата игра, на тях им хареса. На мен също ми харесва, харесва ми православната религия, харесват ми черквите, знам го кой е нашия свещенник сега се напъвам да докажа че знам кой е но не мога да сесетя името му, както и да е. Харесва ми всичко освен пиара хехе на БПЦ. Не правят нищо съществено и нямат мнение по чистота, престъпност, скъпотия,... спорт, ските на Витоша, строежите, въглеродните емисии, никъде ги няма нашите свещенници, това ми е упрека в тях.
А вие не вярвате, искате децата ви сами да изберат сякаш има как това да стане, възмущавате се от показността по празници, като че ли някой ви ги налага насила. Яя църквата въобще липсва пък на вас ви била много. И най- много от всичко държите да кажете че вашата обич никой е така няма да получи, ни бог ни дявол ни никой, ако я има да си я види, ако я няма няма я. Ами то каква е разликата с мене, дето казвам постите не са за здраве, ами са точно за обратното жертваш си нещо което обичаш(някога е било здравето даже) за да покажеш почит. Почит или с други думи обич. Ако я има има я, ако няма значи не.

[Мнемозина]

А вие не вярвате, искате децата ви сами да изберат сякаш има как това да стане, възмущавате се от показността по празници, като че ли някой ви ги налага насила. Яя църквата въобще липсва пък на вас ви била много. И най- много от всичко държите да кажете че вашата обич никой е така няма да получи, ни бог ни дявол ни никой, ако я има да си я види, ако я няма няма я. Ами то каква е разликата с мене, дето казвам постите не са за здраве, ами са точно за обратното жертваш си нещо което обичаш(някога е било здравето даже) за да покажеш почит. Почит или с други думи обич. Ако я има има я, ако няма значи не.

Не, не ми липсва църквата като БПЦ.
Не съм способна да внуша точно тази почит или обич. Не мога да убедя децата си в нещо, което аз самата нямам - защото тази почит трябва да бъде мотивирана някак.
Оказва се, че мога да почитам хора, истински. Или богове, които приличат на хора. Или да се опитвам да разбера някакви други сили във вселената.
Но не и един всевластен Бог.

[latrevw]

А вие не вярвате, искате децата ви сами да изберат сякаш има как това да стане, възмущавате се от показността по празници, като че ли някой ви ги налага насила. Яя църквата въобще липсва пък на вас ви била много. И най- много от всичко държите да кажете че вашата обич никой е така няма да получи, ни бог ни дявол ни никой, ако я има да си я види, ако я няма няма я. Ами то каква е разликата с мене, дето казвам постите не са за здраве, ами са точно за обратното жертваш си нещо което обичаш(някога е било здравето даже) за да покажеш почит. Почит или с други думи обич. Ако я има има я, ако няма значи не.

Не, не ми липсва църквата като БПЦ.
Не съм способна да внуша точно тази почит или обич. Не мога да убедя децата си в нещо, което аз самата нямам - защото тази почит трябва да бъде мотивирана някак.
Оказва се, че мога да почитам хора, истински. Или богове, които приличат на хора. Или да се опитвам да разбера някакви други сили във вселената.
Но не и един всевластен Бог.

опитвам се да го разбера Грийна, но с този пост още повече ме обърка.
Мисля като теб, Мнемо, с тази разлика, че съм готова да приема дори идеята за един всевластен Бог. Само не вярвам, че всевластният Бог иска от нас жертви, иска почит. Не мога да приема, че като обичаш се налага да жертваш (сигурно има някакви изключения, но аз говоря по принцип). Склонна съм да приема, че сме деца на някакъв Бог (в каквото и форма или идея да е той) и от там правя аналогия със своите деца - аз не искам от тях жертви или почит към мен. Опитвам се само да ги насочвам, ако мога и наистина им желая основно здраве и после акъл. Та си мисля, че и Бог би искал това от нас, не мога да приема, че ни е създал, за да му се подчиняваме и да го почитаме. Трябва да има връзка между нас и Бог, между нас и децата ни, която да е взаимна и добронамерена, не насилствена, съпроводена с жертви и т.н.
Грийн, мислиш ли, че някого Бог е искал човек да жертва живота си за него - едва ли, това хората сами са си го налагани и не знам по какви причини.
Аз все пак ще продължа да вярвам, че има Бог, който няма нищо общо с представата, която хората налагат за него. За мен Бог е доброто, което съществува както между хората, така и доброто, което човек първо прави за себе си. Това е истинската жертва, да успееш да помогнеш на себе си, да имаш куража, акъла и желанието да го направиш, да избягаш от предразсъдъците и оковите, които си налагаш.