За нуждаещите се...
деформации
трябва да призная
тази игра е ужасна и унизителна за мен
и да спра да се преструвам
нито се влюбвам нито страдам
а използвам емоцията за да напиша стихотворение
като лъжа тези които се интересуват
хладнокръвно
кога станах такава
кога
боже
боже
и ще спра ли да наказвам
другите заради мен
едва ли
аз съм професионалист
трябва да призная
тази игра е ужасна и унизителна за мен
и да спра да се преструвам
нито се влюбвам нито страдам
а използвам емоцията за да напиша стихотворение
като лъжа тези които се интересуват
хладнокръвно
кога станах такава
кога
боже
боже
и ще спра ли да наказвам
другите заради мен
едва ли
аз съм професионалист
Лайняно стихотворение
опитвам се да изям запасите от храна на едно село дневно
успявам и не е изненадващо че не мога да спя добре
огромна съм мразя се и ще ставам все по всепоглъщаща
решенията по-бързо глътнати
а изходът по-обилно лайнян
освен ако...........но
пак ми е празно
и с нещо трябва да пълня
безсънието
опитвам се да изям запасите от храна на едно село дневно
успявам и не е изненадващо че не мога да спя добре
огромна съм мразя се и ще ставам все по всепоглъщаща
решенията по-бързо глътнати
а изходът по-обилно лайнян
освен ако...........но
пак ми е празно
и с нещо трябва да пълня
безсънието
Приоритети и пясъци
и тази година си направих равносметка
и си пожелах обичайните неща
дали не затъвам се питам
и тази година си направих равносметка
и си пожелах обичайните неща
дали не затъвам се питам
Обичайните неща ми харесаха - твърда земя, прав гръб...shshtt написа:Приоритети и пясъци
и тази година си направих равносметка
и си пожелах обичайните неща
дали не затъвам се питам
Хубаво казано.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
още един споминал се форумсър Айвънхоу написа:"малко" поезия
ВИП беше ;-)
ваня константинова и силвия товома за таня николова.............мдам
Последно промяна от shshtt на 11.12.11, 08:11, променено общо 2 пъти.
имане
има само една причина да се откажа от удоволствието да пуша
страха че няма да имам пари за цигари
когато ме изгаря нуждата
и ще падна ниско ниско ниско
какво можех да направя освен да се откажа
в единствения момент когато не бях застрашена
и така ли да постъпя с всичко което ме радва
и се изплъзва днес и утре все повече
малко ми е любовта
и не стига за птичките пчеличките и целия свят
дори за теб не стига
а за мен съвсем
сипвам наградите в чаши в чинии
там може да се импровизира
филия с маргарин или черен хайвер все е мезе
и за алкохола количеството е определящо
да има
да има е важно
за здравето
което само когато имаш се питаш защо ти е
има само една причина да се откажа от удоволствието да пуша
страха че няма да имам пари за цигари
когато ме изгаря нуждата
и ще падна ниско ниско ниско
какво можех да направя освен да се откажа
в единствения момент когато не бях застрашена
и така ли да постъпя с всичко което ме радва
и се изплъзва днес и утре все повече
малко ми е любовта
и не стига за птичките пчеличките и целия свят
дори за теб не стига
а за мен съвсем
сипвам наградите в чаши в чинии
там може да се импровизира
филия с маргарин или черен хайвер все е мезе
и за алкохола количеството е определящо
да има
да има е важно
за здравето
което само когато имаш се питаш защо ти е
Последно промяна от shshtt на 11.12.11, 10:28, променено общо 1 път.
Последно промяна от shshtt на 13.12.11, 21:36, променено общо 1 път.
ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА
Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.
Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.
Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.
Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.
Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.
Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.
Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.
Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.
Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.
Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.
автор Валентин Йорданов
копирано от
mi6el.blogspot.com/2010/02/blog-post_10.html?spref=fb

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.
Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.
Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.
Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.
Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.
Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.
Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.
Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.
Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.
Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.
автор Валентин Йорданов
копирано от
mi6el.blogspot.com/2010/02/blog-post_10.html?spref=fb

Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Истинска приказка за любовта
Свърших всички истории за принцеси и принцове.
Всички Спящи Красавици отдавна са будни.
Пепеляшките днес се разказват във вицове.
А Снежанките вярват в банкноти. Не в чудо.
Няма рицари вече. Има само доспехи.
И подрънква на кухо всяка казана дума.
И отеква във мене най-тъжното ехо
на лъжата че, ето, любов съществува.
Съществуваше вчера. А днес е измислица,
затворена в прашни, оръфани книги.
Как да стигна до нея? И да знам, че истинска.
До миражите никога никой не стига...
Само ние,
наивните
малки русалки
си мечтаем нозе. Любовта да догоним...
И преглъщаме целия ужас на болката,
и ни дърпат сърцата нагоре...нагоре.
А пък принцът целува друга на кораба.
И сълзите ни щипят. От солта на морето.
От лъжата за обич на земните хора.
И от слънцето, дето изгрява в небето.
После ставаме пяна. Бяла. И толкова.
Любовта е измислица. А ние сме глупави.
Свърших всички истории. Свърших даже и болките.
Аз съм пяна в морето.
И така ми е хубаво.
Всички Спящи Красавици отдавна са будни.
Пепеляшките днес се разказват във вицове.
А Снежанките вярват в банкноти. Не в чудо.
Няма рицари вече. Има само доспехи.
И подрънква на кухо всяка казана дума.
И отеква във мене най-тъжното ехо
на лъжата че, ето, любов съществува.
Съществуваше вчера. А днес е измислица,
затворена в прашни, оръфани книги.
Как да стигна до нея? И да знам, че истинска.
До миражите никога никой не стига...
Само ние,
наивните
малки русалки
си мечтаем нозе. Любовта да догоним...
И преглъщаме целия ужас на болката,
и ни дърпат сърцата нагоре...нагоре.
А пък принцът целува друга на кораба.
И сълзите ни щипят. От солта на морето.
От лъжата за обич на земните хора.
И от слънцето, дето изгрява в небето.
После ставаме пяна. Бяла. И толкова.
Любовта е измислица. А ние сме глупави.
Свърших всички истории. Свърших даже и болките.
Аз съм пяна в морето.
И така ми е хубаво.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Истинска приказка за любовта
[quote="Баба Яга"
Няма рицари вече...[/quote]
О, това не е верно. Срам ги е да си признаят рицарите, но ги има.
Няма рицари вече...[/quote]
О, това не е верно. Срам ги е да си признаят рицарите, но ги има.
Re: Истинска приказка за любовта
А ги е срам да си признаят, щото дамите нещо много кът напоследък...Green Light написа:О, това не е верно. Срам ги е да си признаят рицарите, но ги има.Баба Яга написа: Няма рицари вече...
Последно промяна от Gaspode на 14.12.11, 11:24, променено общо 1 път.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Истинска приказка за любовта
А ги е срам да си признаят, щото дамите нещо много кът напоследък...Gaspode написа:О, това не е верно. Срам ги е да си признаят рицарите, но ги има.Green Light написа:[quote="Баба Яга"
Няма рицари вече...
алелеее... как си изпросИхте по една бира! юнаци сте вие, ей...
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
Re: Истинска приказка за любовта
... А може и тях да ги е срам да си признаят...Gaspode написа:А ги е срам да си признаят, щото дамите нещо много кът напоследък...Green Light написа:О, това не е верно. Срам ги е да си признаят рицарите, но ги има.Баба Яга написа: Няма рицари вече...
Така де, да си изпрося и аз някоя бира
Наздраве 
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Истинска приказка за любовта
Друга е тука гледната точка. Многобройни и гръмогласни са мелниците. На всеки рицар се падат по две. Дулсинеите и рицарите не искат да ги размажат от майтап. И си седят в къщи, в кухните и само отвреме навреме си стискат ръцете за кураж.Piqndurnik написа:... А може и тях да ги е срам да си признаят...Gaspode написа:А ги е срам да си признаят, щото дамите нещо много кът напоследък...Green Light написа: О, това не е верно. Срам ги е да си признаят рицарите, но ги има.
Така де, да си изпрося и аз някоя бира
Затва не се виждат(от друг освен от домашните)
П.П. Все ще дойде тоя ден за нашата с тебе бира, Пияндурник. Ще я видя тая Германия в която съм влюбен още от дете(от разказите на татко ми) и която все ми бяга.
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
Re: Истинска приказка за любовта
Ще се разочароваш значиGreen Light написа:... Ще я видя тая Германия в която съм влюбен още от дете(от разказите на татко ми) и която все ми бяга.
Наздраве 
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
ЧЕСТНА ЖЕНА
Както карах Трабанта
и не щеш ли-съдба-
се отбих в ресторанта,
за да хапна чорба.
На съседната маса
една дама седи.
Една дама от класа
с ей такива гърди.
Тя облизваше устни,
аз я гледах смутен
и желания вкусни
се събудиха в мен.
Имах няколко бона
и ми падна перде.
О,пред нея Мадона
репички да яде.
Но отсреща не щеш ли
един мъж изрева
със триъгълни плещи
и квадратна глава:
"Ало,малката,как си?
Плащам!Тръгвай със мен!"
Тя му каза:"Простак си!"
и добави:"Кретен!"
Разгневи се обаче
тоз,квадратният пес.
Тя пищи,той я влачи
към един Мерцедес.
О, така се ядосах
и какъвто съм луд,
на земята го проснах
със един ъперкут.
Но пристигат четирма
на уши с обеци-
охранителна фирма,
цял отбор от борци...
И какво да ви кажа-
полудял от любов,
аз лежа на паважа
а след туй в "Пирогов".
Нямам близки,съседи,
ни жена,нито брат,
със телесни повреди
и отпред,и отзад,
изпочупен,гипсиран,
смъртоносно ранен,
от любов репресиран,
за любов награден.
И завит с одеяло,
гледам в стаята-Тя
с термометър,цукало
и букетче цветя,
уморена и бледа
на леглото седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди.
"Помълчи за минутка,
нямам капка вина,
аз не съм проститутка,
аз съм честна жена.
Ти не си адекватен
в този курвенски век,
ти си невероятен,
ти си честен човек.
Ах,сърцето ми страда
да те гледа лежащ.
Да отидем в Канада
или примерно в САЩ.
От покоен роднина
наследих ресторант..."
"...Ами мойта Родина?
ами моят Трабант?
Не,не искам да чуя.
Тука аз съм роден.
Аз съм българче,туй е
първа радост за мен."
На леглото ми бледа
любовта ми седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди,
после моето тяло
тя премести така
и ми сложи цукало
и ми махна с ръка:
"Сбогом,смешно човече!
Ах,за теб ми е жал,
че България вече
е потънала в кал.
Няма тук патриоти.
Хайде,миличък,спи!
На таквиз идиоти
тя все пак се крепи."
О,Българийо,нека
имаш жребий нелек.
Теб тринадесет века
те насилват през век.
Помълчи за минутка,
нямаш капка вина.
Ти не си проститутка,
ти си честна жена.
1996 Недялко Йорданов
Има го в изпълнение на Велко Кънев. Не мога да го намеря.
http://vbox7.com/play:794f791e
Както карах Трабанта
и не щеш ли-съдба-
се отбих в ресторанта,
за да хапна чорба.
На съседната маса
една дама седи.
Една дама от класа
с ей такива гърди.
Тя облизваше устни,
аз я гледах смутен
и желания вкусни
се събудиха в мен.
Имах няколко бона
и ми падна перде.
О,пред нея Мадона
репички да яде.
Но отсреща не щеш ли
един мъж изрева
със триъгълни плещи
и квадратна глава:
"Ало,малката,как си?
Плащам!Тръгвай със мен!"
Тя му каза:"Простак си!"
и добави:"Кретен!"
Разгневи се обаче
тоз,квадратният пес.
Тя пищи,той я влачи
към един Мерцедес.
О, така се ядосах
и какъвто съм луд,
на земята го проснах
със един ъперкут.
Но пристигат четирма
на уши с обеци-
охранителна фирма,
цял отбор от борци...
И какво да ви кажа-
полудял от любов,
аз лежа на паважа
а след туй в "Пирогов".
Нямам близки,съседи,
ни жена,нито брат,
със телесни повреди
и отпред,и отзад,
изпочупен,гипсиран,
смъртоносно ранен,
от любов репресиран,
за любов награден.
И завит с одеяло,
гледам в стаята-Тя
с термометър,цукало
и букетче цветя,
уморена и бледа
на леглото седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди.
"Помълчи за минутка,
нямам капка вина,
аз не съм проститутка,
аз съм честна жена.
Ти не си адекватен
в този курвенски век,
ти си невероятен,
ти си честен човек.
Ах,сърцето ми страда
да те гледа лежащ.
Да отидем в Канада
или примерно в САЩ.
От покоен роднина
наследих ресторант..."
"...Ами мойта Родина?
ами моят Трабант?
Не,не искам да чуя.
Тука аз съм роден.
Аз съм българче,туй е
първа радост за мен."
На леглото ми бледа
любовта ми седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди,
после моето тяло
тя премести така
и ми сложи цукало
и ми махна с ръка:
"Сбогом,смешно човече!
Ах,за теб ми е жал,
че България вече
е потънала в кал.
Няма тук патриоти.
Хайде,миличък,спи!
На таквиз идиоти
тя все пак се крепи."
О,Българийо,нека
имаш жребий нелек.
Теб тринадесет века
те насилват през век.
Помълчи за минутка,
нямаш капка вина.
Ти не си проститутка,
ти си честна жена.
1996 Недялко Йорданов
Има го в изпълнение на Велко Кънев. Не мога да го намеря.
http://vbox7.com/play:794f791e
Green Light написа:ЧЕСТНА ЖЕНА
Както карах Трабанта
и не щеш ли-съдба-
се отбих в ресторанта,
за да хапна чорба.
На съседната маса
една дама седи.
Една дама от класа
с ей такива гърди.
Тя облизваше устни,
аз я гледах смутен
и желания вкусни
се събудиха в мен.
Имах няколко бона
и ми падна перде.
О,пред нея Мадона
репички да яде.
Но отсреща не щеш ли
един мъж изрева
със триъгълни плещи
и квадратна глава:
"Ало,малката,как си?
Плащам!Тръгвай със мен!"
Тя му каза:"Простак си!"
и добави:"Кретен!"
Разгневи се обаче
тоз,квадратният пес.
Тя пищи,той я влачи
към един Мерцедес.
О, така се ядосах
и какъвто съм луд,
на земята го проснах
със един ъперкут.
Но пристигат четирма
на уши с обеци-
охранителна фирма,
цял отбор от борци...
И какво да ви кажа-
полудял от любов,
аз лежа на паважа
а след туй в "Пирогов".
Нямам близки,съседи,
ни жена,нито брат,
със телесни повреди
и отпред,и отзад,
изпочупен,гипсиран,
смъртоносно ранен,
от любов репресиран,
за любов награден.
И завит с одеяло,
гледам в стаята-Тя
с термометър,цукало
и букетче цветя,
уморена и бледа
на леглото седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди.
"Помълчи за минутка,
нямам капка вина,
аз не съм проститутка,
аз съм честна жена.
Ти не си адекватен
в този курвенски век,
ти си невероятен,
ти си честен човек.
Ах,сърцето ми страда
да те гледа лежащ.
Да отидем в Канада
или примерно в САЩ.
От покоен роднина
наследих ресторант..."
"...Ами мойта Родина?
ами моят Трабант?
Не,не искам да чуя.
Тука аз съм роден.
Аз съм българче,туй е
първа радост за мен."
На леглото ми бледа
любовта ми седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди,
после моето тяло
тя премести така
и ми сложи цукало
и ми махна с ръка:
"Сбогом,смешно човече!
Ах,за теб ми е жал,
че България вече
е потънала в кал.
Няма тук патриоти.
Хайде,миличък,спи!
На таквиз идиоти
тя все пак се крепи."
О,Българийо,нека
имаш жребий нелек.
Теб тринадесет века
те насилват през век.
Помълчи за минутка,
нямаш капка вина.
Ти не си проститутка,
ти си честна жена.
1996 Недялко Йорданов
Има го в изпълнение на Велко Кънев. Не мога да го намеря.
http://vbox7.com/play:794f791e
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Достатъчно ми е така
Ако бях Бог
и владеех тайната,
щях да направя
същество, точно като тебе;
щях да го изпробвам
(по маниера на хлебарите, тоест:
с уста),
и ако бъде този вкус
същият като твоя, или бъде
самият мирис твой, и начина ти
да се усмихваш
и да замълчаваш,
и да стисваш строго моята ръка,
и да се целуваме, без да си навреждаме –
в това наистина съм сигурен: полагам
толкова внимание, когато те целувам –
то тогава
ако бях Бог,
бих могъл да те повтарям и да те повтарям,
винаги една и съща, и различна винаги,
без да се изморявам никога от идентичната игра,
без да пренебрегвам също тази, която си била,
заради тази, която щеше да си много скоро;
вече не знам дали се изразявам точно, но желая
да изясня, че ако бях
Бог, бих направил
възможното да бъда Анхел Гонсалес,
за да те обичам, както те обичам,
за да изчаквам най-спокойно
да си повярваш всеки ден,
да изненадваш всяка сутрин
светлината, току-що родила се със собствената твоя
светлина, и да придърпаш
завесата неосезаема, отделяща
съня от живота,
като възкръсвам с твоето слово,
весел Лазар,
аз,
пропит все още
от сенки и от леност,
изненадан и вглъбен
в съзерцаване на всичко онова,
което, слято с мен самия,
възстановяваш и спасяваш, движиш,
изоставяш го, когато – после – замълчаваш...
(Слушам твоето мълчание.
Съзвездия
дочувам: съществуваш.
Вярвам в тебе.
Си.
Достатъчно ми е.
Анхел Гонзалес
Ако бях Бог
и владеех тайната,
щях да направя
същество, точно като тебе;
щях да го изпробвам
(по маниера на хлебарите, тоест:
с уста),
и ако бъде този вкус
същият като твоя, или бъде
самият мирис твой, и начина ти
да се усмихваш
и да замълчаваш,
и да стисваш строго моята ръка,
и да се целуваме, без да си навреждаме –
в това наистина съм сигурен: полагам
толкова внимание, когато те целувам –
то тогава
ако бях Бог,
бих могъл да те повтарям и да те повтарям,
винаги една и съща, и различна винаги,
без да се изморявам никога от идентичната игра,
без да пренебрегвам също тази, която си била,
заради тази, която щеше да си много скоро;
вече не знам дали се изразявам точно, но желая
да изясня, че ако бях
Бог, бих направил
възможното да бъда Анхел Гонсалес,
за да те обичам, както те обичам,
за да изчаквам най-спокойно
да си повярваш всеки ден,
да изненадваш всяка сутрин
светлината, току-що родила се със собствената твоя
светлина, и да придърпаш
завесата неосезаема, отделяща
съня от живота,
като възкръсвам с твоето слово,
весел Лазар,
аз,
пропит все още
от сенки и от леност,
изненадан и вглъбен
в съзерцаване на всичко онова,
което, слято с мен самия,
възстановяваш и спасяваш, движиш,
изоставяш го, когато – после – замълчаваш...
(Слушам твоето мълчание.
Съзвездия
дочувам: съществуваш.
Вярвам в тебе.
Си.
Достатъчно ми е.
Анхел Гонзалес

- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
ВЪЗРАСТ
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
Евтим Евтимов
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
Евтим Евтимов
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Тъжна истина
Любен Любенов
Да чувстваш всеки ден, че с възрастта
полека-лека губиш нещо -
печалбите в сравнение с това
изглеждат твърде несъществени:
жена - вместо успеха сред жените,
дете - вместо загубеното детство,
двустаен с дневна - вместо роден дом,
кола - вместо възторга пред колите,
и вила - вместо излети с приятели...
Забравен сън на вятърните мелници
и копията донкихотовски...
Това е чувствал сигурно и Фауст,
за да подпише договора с дявола.
Любен Любенов
Да чувстваш всеки ден, че с възрастта
полека-лека губиш нещо -
печалбите в сравнение с това
изглеждат твърде несъществени:
жена - вместо успеха сред жените,
дете - вместо загубеното детство,
двустаен с дневна - вместо роден дом,
кола - вместо възторга пред колите,
и вила - вместо излети с приятели...
Забравен сън на вятърните мелници
и копията донкихотовски...
Това е чувствал сигурно и Фауст,
за да подпише договора с дявола.

Докато си младGreen Light написа:ВЪЗРАСТ
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
Евтим Евтимов
Излежавай се, спи до обяд, яж шоколад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Пий, танцувай, изпитвай вълчи глад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Бъди млад, разкошен, рошав, брадат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Пътувай с протрити обувки из младия свят,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Мързелувай, безцелно живей от град в град,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Обичай всички, бъди с всекиго брат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Не поемай отговорности, стани ренегат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Мрази парите, надсмивай се над всеки богат,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Горещи се, не допускай в сърцето си хлад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Върви напред, не поглеждай назад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Бързо живей и умри преди тъжния листопад,
докато си млад,
защото после няма да можеш.
Калон Терзийски
just perfect
Re: Истинска приказка за любовта
О, това не е верно. Срам ги е да си признаят рицарите, но ги има.[/quote]Green Light написа:[quote="Баба Яга"
Няма рицари вече...
тва некви гмо рицари, кръстоска между мъж и трепетлика ли са?
just perfect
Re: Истинска приказка за любовта
оо...не бих те съветвал да живееш с рицариbead_ написа: тва некви гмо рицари, кръстоска между мъж и трепетлика ли са?
по-добре тия гмо-тата
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
хахах много готино, но се променя смисъла:winkw:bead_ написа:илиshshtt написа:бартер
жена второ качество търси мъж втора употреба
до който да изглежда красива и умна
жена (с качества) търси мъж (проверен в употреба),
в чийто очи да изглежда красива и умна
даде ми идея!
бартер
жена (второ качество) търси мъж (втора употреба)
до който да изглежда красива и умна
така май по-добре седи, мерси
Купих си едно много хубаво издание с твърди корици на поезията на Георги Господинов и не мога да му се нарадвам!
РАЗПУСКАНЕ НА ЛЮБОВНИТЕ АРМИИ
Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.
О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.
Прозорец
Една пчела пълзи
по цялото небе
РАЗПУСКАНЕ НА ЛЮБОВНИТЕ АРМИИ
Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.
О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.
Прозорец
Една пчела пълзи
по цялото небе
голям пич е Георги Господинов. "Физика на тъгата" е излязла, но не съм я купила още, чела ли си я?shshtt написа:Купих си едно много хубаво издание с твърди корици на поезията на Георги Господинов и не мога да му се нарадвам!
Прозорец
Една пчела пълзи
по цялото небе[/color]
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
сега я чета, в началото съм и като я свърша ще споделяlatrevw написа:голям пич е Георги Господинов. "Физика на тъгата" е излязла, но не съм я купила още, чела ли си я?shshtt написа:Купих си едно много хубаво издание с твърди корици на поезията на Георги Господинов и не мога да му се нарадвам!
Прозорец
Една пчела пълзи
по цялото небе[/color]
Почва добре, обаче към края се разпада. Вероятно това е и идеята, но на мен ми дойде в повече и останах със смесени чувства.latrevw написа:голям пич е Георги Господинов. "Физика на тъгата" е излязла, но не съм я купила още, чела ли си я?shshtt написа:Купих си едно много хубаво издание с твърди корици на поезията на Георги Господинов и не мога да му се нарадвам!
Прозорец
Една пчела пълзи
по цялото небе[/color]
В началото има много хубави неща.
Той пише/разказва себе си, дори и когато се обляга на чужди истории, и това има и плюсове, и минуси.
Panta rhei...
мерси, ще се пробвам и аз...Мнемозина написа: Почва добре, обаче към края се разпада. Вероятно това е и идеята, но на мен ми дойде в повече и останах със смесени чувства.
В началото има много хубави неща.
Той пише/разказва себе си, дори и когато се обляга на чужди истории, и това има и плюсове, и минуси.
сега съм на вълна Чехов, попълвам си хилядите пропуски :)
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
КАКИЕ ВЫ РОДИТЕЛИ?
ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ —
ЛАСКАТЕЛИ, ХВАЛИТЕЛИ,
ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ -
ПРОЩАТЕЛИ, ЛЮБИТЕЛИ.
ЕСЛИ РАЗРЕШИТЕЛИ,
КУПИТЕЛИ, ДАРИТЕЛИ,
ТОГДА ВЫ НЕ РОДИТЕЛИ,
А ПРОСТО ВОСХИТИТЕЛИ!
А ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ -
ВОРЧАТЕЛИ, СТЫДИТЕЛИ,
А ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ
РУГАТЕЛИ, СЕРДИТЕЛИ,
ГУЛЯТЬ — НЕОТПУСКАТЕЛИ,
СОБАКОЗАПРЕТИТЕЛИ,
ТО, ЗНАЕТЕ, РОДИТЕЛИ,
ВЫ ПРОСТО КРОКОДИТЕЛИ! …
М. Шварц
ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ —
ЛАСКАТЕЛИ, ХВАЛИТЕЛИ,
ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ -
ПРОЩАТЕЛИ, ЛЮБИТЕЛИ.
ЕСЛИ РАЗРЕШИТЕЛИ,
КУПИТЕЛИ, ДАРИТЕЛИ,
ТОГДА ВЫ НЕ РОДИТЕЛИ,
А ПРОСТО ВОСХИТИТЕЛИ!
А ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ -
ВОРЧАТЕЛИ, СТЫДИТЕЛИ,
А ЕСЛИ ВЫ — РОДИТЕЛИ
РУГАТЕЛИ, СЕРДИТЕЛИ,
ГУЛЯТЬ — НЕОТПУСКАТЕЛИ,
СОБАКОЗАПРЕТИТЕЛИ,
ТО, ЗНАЕТЕ, РОДИТЕЛИ,
ВЫ ПРОСТО КРОКОДИТЕЛИ! …
М. Шварц
Panta rhei...