Green Light написа:Мнемозина написа:Това дълго домашно ще мога най-рано довечера да го изгледам.
Но почва интригуващо.
Да. Интригуващо е много. Накрая(понеже американците не могат без заключение и изход) малко фалшиви заключения вкарват оптимистични. Но аз(нито пък ти) не го гледам тоя филм заради заключенията на американските кинаджии.
Все едно, де. Интересно, ако някой от вас го изгледа, какво ли ще каже.
Този луд, луд свят
[kriva usmivka]
Е, да, без моралитЕ накрая не може.
Честно да ти кажа, има много случаи, в които навлизането на една наука в територията на друга е много ползотворно, обаче този не ми се струва такъв.
Тоест - впечатлението ми е за опростяване на нещата.
Това, което описват като основа на психопатешкото - липсата, изравняването на емоции - може да има други корени. Най-прав всъщност беше поетът: самият начин на живот създава психопатното поведение. И съм си мислила, че по време на война също всички губят способността си за съчувствие. Не защото се превръщат в изроди, а защото не биха оцелели, ако емоциите им не се притъпят. Това е основата и на някои професионални цинизми също.
Което пък подсказва друго - че съвременният живот като ниво на стреса е подобен на война (да спи зло под камък), след като хората търсят това укротяване на емоциите в хапчетата.
Тоест - това е омагьосан кръг; психопатният живот изтласква нагоре психопати, а те връщат това като модел надолу - защото лидерът винаги дава лицето на това, което ръководи.
Но това лице не винаги и не навсякъде е психопатно, ето тук е грешката. Това със сигурност е грешка и аз с това не съм съгласна.
Харизмата е нещо много важно и много ценно. И не всяка устременост и убеденост в това, което трябва да се направи, в ценността му има онези характеристики горе. Има хора, спрямо които подчинението е резултат просто на доверие и съгласие - в таланта им, в призванието им...
Дори и Макс Вебер го признава.