Защо 18, а не 19 февруари?
Историческите извори осветляващи живота и делото на
Апостола на българската свобода В. Левски категорично
сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар
стил) 1837 г. и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари
стар стил) 1873 г. Присъдата му е изпълнена в околности-
те на тогавашна София, а мястото на обесването е било в
района на площада, където днес се издига негов паметник.
От десетилетия обаче годишнините от гибелта на Васил
Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Откъде идва
това противоречие? Причината се крие в непознаването на
календарите.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския
към Григорианския календар или от стар към нов стил, се
приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се
преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12
дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век,
погрешно се добавят 13 дни.
Така например рожденната дата на Апостола (6 юли) се
отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на
Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също
правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).
Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6
февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по
нов стил, а не на 19 февруари. Така тази дата, макар и
грешно наложена, е придобила гражданственост и днес на
повечето места в страната почитта към паметта на
Апостола се отдава именно на този ден.
С оглед липсата на каквато и да е реакция през годините
от страна на държавата малцина българи са осведомени
относно истинската дата, на която е обесен Васил Левски.
А тя е 18 февруари!
Защо 18-ти, а не 19-ти февруари?
Защо 18-ти, а не 19-ти февруари?
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
А защо всъщност трябва да е 12 дни за времето преди 1900 година?
Реално няма толкова голямо значение коя точно е датата и дали е исторически вярна.
Когато през 1916 година България преминава към Юлианския календар, църковните деятели отказват да преместят празниците, заявявайки, че те честват не дати, а събития.
Мисля, че по принцип са били прави. Но в практически план са сгрешили - защото така празниците се раздвояват и по този начин - обезсилват.
Това ще се постигне и с едно такова уточнение. Какъв е смисълът от него - от гледна точка на почитта, общата, всенародната почит към това събитие?
Реално няма толкова голямо значение коя точно е датата и дали е исторически вярна.
Когато през 1916 година България преминава към Юлианския календар, църковните деятели отказват да преместят празниците, заявявайки, че те честват не дати, а събития.
Мисля, че по принцип са били прави. Но в практически план са сгрешили - защото така празниците се раздвояват и по този начин - обезсилват.
Това ще се постигне и с едно такова уточнение. Какъв е смисълът от него - от гледна точка на почитта, общата, всенародната почит към това събитие?
Panta rhei...
по принцип на всеки няколко години (на всеки 4 години по един ден и няколко часа - не помня точно и не ми се рови във Вики-то) се натрупва разлика (Юл-Грегориански) и тъй като не е практично да се добавя за всеки четири години по съответно 1, 2, 3 или еди колко си дни, решават до края на 19 век (за този век) да добавят по 12 дни, а за 20-ви век - по 13 дни
И съм съгласен за църквата. Особено любопитно е обаче нагаждането на комунистите към църквата - вместо св Георги те въведоха Деня на овчаря - придружен с повечето чествания и т.н.
Относно смисълът на едно събитие - раждане, смърт - то си е част, както по-добре знаеш от т.нар. народна памет, митология, история, гордост, политика, култура - всичките те де факто са свързани (кои повече и/или изцяло, кои по-малко) с минали събития и хора (създавали събития). А дали е точно на един кой си ден - ами да - нормално е да се стреми човек към точност.
И съм съгласен за църквата. Особено любопитно е обаче нагаждането на комунистите към църквата - вместо св Георги те въведоха Деня на овчаря - придружен с повечето чествания и т.н.
Относно смисълът на едно събитие - раждане, смърт - то си е част, както по-добре знаеш от т.нар. народна памет, митология, история, гордост, политика, култура - всичките те де факто са свързани (кои повече и/или изцяло, кои по-малко) с минали събития и хора (създавали събития). А дали е точно на един кой си ден - ами да - нормално е да се стреми човек към точност.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Комунистите са от друг филм тук с деня на овчаря.
Не знам, всички тези втренчвания и доуточнявания разбиха много неща. В края на краищата кога ще се чества едно събитие е въпрос на конвенция, на общо приемане и това е по-важно.
Мислех си го наскоро по друг повод - когато ми обясняваха, че всъщност денят на София (на град София) изобщо не трябва да бъде на 17 септември, защото смисълът на тази фигура е на "Премъдрост Божия", което е второто лице на Светата Троица. И тъй като празникът на едно селище обикновено е и храмовият празник на централната му църква, а храмовият празник на Св. София е бил на 25 март, Благовещение (защото това второ лице на Троицата се свързва с Боговъплъщението, а то пък се свързва с Благовестието).
Следователно това, че денят на София се празнува на 17 септември, е резултат от доста сериозна неграмотност.
И само си представих как софийският народ се плесва по челата и казва - да бе, глей кви сме загубени, и се юрва да празнува на Благовещение, и си казах, че по-добре така, както си е сега.
А който иска да знае, ще намери откъде да разбере.
Не знам, всички тези втренчвания и доуточнявания разбиха много неща. В края на краищата кога ще се чества едно събитие е въпрос на конвенция, на общо приемане и това е по-важно.
Мислех си го наскоро по друг повод - когато ми обясняваха, че всъщност денят на София (на град София) изобщо не трябва да бъде на 17 септември, защото смисълът на тази фигура е на "Премъдрост Божия", което е второто лице на Светата Троица. И тъй като празникът на едно селище обикновено е и храмовият празник на централната му църква, а храмовият празник на Св. София е бил на 25 март, Благовещение (защото това второ лице на Троицата се свързва с Боговъплъщението, а то пък се свързва с Благовестието).
Следователно това, че денят на София се празнува на 17 септември, е резултат от доста сериозна неграмотност.
И само си представих как софийският народ се плесва по челата и казва - да бе, глей кви сме загубени, и се юрва да празнува на Благовещение, и си казах, че по-добре така, както си е сега.
А който иска да знае, ще намери откъде да разбере.
Panta rhei...