http://www.hulite.net/modules.php?name= ... =0&thold=0shshtt написа:2 в 1
на свети валентин
в чашата ми
лед на сърчица
За нуждаещите се...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
holi_day написа:http://www.hulite.net/modules.php?name= ... =0&thold=0shshtt написа:2 в 1
на свети валентин
в чашата ми
лед на сърчица:blum:
обаче без майтап сериозно се бях замислила дали да не си купя машина за хляб, една съседка има и направо върховен става
но има опасност само хляб с шарена сол да хапваме вкъщи и много скъпо ще ни излезе:lol:
тц! откакто спрях да пуша кафе не пия - това си е.....безалкохолна бира направо:lol:Green Light написа:
Липсва ви аромат и на двете.
Джезвето, врящата вода, пълните лъжички кафе. Кипва и дръпвате джезвето. Цялата кухня ухае, а вие си играете с котлона и надигащото се кафе. И накрая горещо, но не прекалено с дебел каймак топли дланите ви и вдига енергията и настроението.
Това ви липсва.
едно маненко ароматно уиски си сипах и имаше същия ефект
http://www.youtube.com/watch?feature=fv ... SdGB_r6ZkQ

http://www.youtube.com/watch?v=hC18lbsJ ... ure=relmfu
...
http://www.youtube.com/watch?v=hC18lbsJ ... ure=relmfu
...
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Утро
Искам да прошепна светлината
И да чуеш с ръцете си
Смеха на докоснатата усмивка
Искам да прошепна светлината
И да чуеш с ръцете си
Смеха на докоснатата усмивка
Последно промяна от windcolours на 04.03.12, 18:10, променено общо 1 път.
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Стара приказка на нов глас
ах мой мили августин
всичко е свършено
каза царкинята
за щастие някои приказки не се променят
отвърна свинаря
ах мой мили августин
всичко е свършено
каза царкинята
за щастие някои приказки не се променят
отвърна свинаря
Еквилибриум
какво е еквилибриум?
когато общото действие на външните сили е равно на нула
Green Light
границите на моя език са граници на моя свят
сър Айвънхоу
еквилибриум не е просто равновесие
еквилибриум е успокояване и активизиране на невидимите сили, нещо несигурно и стабилно и с това - много вълнуващо
еквилибриумът е нещо вселенско, той измива и укротява всички малки залитания и тревоги
Мнемозина
вътрешен покой и балансираност
Nejimaki-dori
това е тайното име на Боко
Kent
равенство на свободите
vyara
трептене около нулата
WALL-E
филм за бъдещето
казах аз
но всъщност го направихте вие
благодаря
какво е еквилибриум?
когато общото действие на външните сили е равно на нула
Green Light
границите на моя език са граници на моя свят
сър Айвънхоу
еквилибриум не е просто равновесие
еквилибриум е успокояване и активизиране на невидимите сили, нещо несигурно и стабилно и с това - много вълнуващо
еквилибриумът е нещо вселенско, той измива и укротява всички малки залитания и тревоги
Мнемозина
вътрешен покой и балансираност
Nejimaki-dori
това е тайното име на Боко
Kent
равенство на свободите
vyara
трептене около нулата
WALL-E
филм за бъдещето
казах аз
но всъщност го направихте вие
благодаря
Последно промяна от shshtt на 12.03.12, 13:52, променено общо 2 пъти.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Ох, че е хубаво това.Мнемозина написа:Да се върна! Дума
от моето време, когато за човека,
както за семето,
бе потребна нива.
Ако искаш да се върнеш,
не трябва да заминаваш.
Който заминава, върви
по безкраен път.
Пиер Паоло Пазолини
Ако искаш да се върнеш, не трябва да заминаваш...
Точно така.
Сърцето също има пъпна връв.
Скифы (А.Блок)
Мильоны — вас. Нас — тьмы, и тьмы, и тьмы.
Попробуйте, сразитесь с нами!
Да, скифы — мы! Да, азиаты — мы,
С раскосыми и жадными очами!
Для вас — века, для нас — единый час.
Мы, как послушные холопы,
Держали щит меж двух враждебных рас
Монголов и Европы!
Века, века ваш старый горн ковал
И заглушал грома, лавины,
И дикой сказкой был для вас провал
И Лиссабона, и Мессины!
Вы сотни лет глядели на Восток
Копя и плавя наши перлы,
И вы, глумясь, считали только срок,
Когда наставить пушек жерла!
Вот — срок настал. Крылами бьёт беда,
И каждый день обиды множит,
И день придёт — не будет и следа
От ваших Пестумов, быть может!
О, старый мир! Пока ты не погиб,
Пока томишься мукой сладкой,
Остановись, премудрый, как Эдип,
Пред Сфинксом с древнею загадкой!
Россия — Сфинкс. Ликуя и скорбя,
И обливаясь чёрной кровью,
Она глядит, глядит, глядит в тебя
И с ненавистью, и с любовью!..
Да, так любить, как любит наша кровь,
Никто из вас давно не любит!
Забыли вы, что в мире есть любовь,
Которая и жжёт, и губит!
Мы любим всё — и жар холодных числ,
И дар божественных видений,
Нам внятно всё — и острый галльский смысл,
И сумрачный германский гений…
Мы помним всё — парижских улиц ад,
И венецьянские прохлады,
Лимонных рощ далёкий аромат,
И Кёльна дымные громады…
Мы любим плоть — и вкус её, и цвет,
И душный, смертный плоти запах…
Виновны ль мы, коль хрустнет ваш скелет
В тяжёлых, нежных наших лапах?
Привыкли мы, хватая под уздцы
Играющих коней ретивых,
Ломать коням тяжёлые крестцы,
И усмирять рабынь строптивых…
Придите к нам! От ужасов войны
Придите в мирные обьятья!
Пока не поздно — старый меч в ножны,
Товарищи! Мы станем — братья!
А если нет — нам нечего терять,
И нам доступно вероломство!
Века, века вас будет проклинать
Больное позднее потомство!
Мы широко по дебрям и лесам
Перед Европою пригожей
Расступимся! Мы обернёмся к вам
Своею азиатской рожей!
Идите все, идите на Урал!
Мы очищаем место бою
Стальных машин, где дышит интеграл,
С монгольской дикою ордою!
Но сами мы — отныне вам не щит,
Отныне в бой не вступим сами,
Мы поглядим, как смертный бой кипит,
Своими узкими глазами.
Не сдвинемся, когда свирепый гунн
В карманах трупов будет шарить,
Жечь города, и в церковь гнать табун,
И мясо белых братьев жарить!..
В последний раз — опомнись, старый мир!
На братский пир труда и мира,
В последний раз на светлый братский пир
Сзывает варварская лира!"
Мильоны — вас. Нас — тьмы, и тьмы, и тьмы.
Попробуйте, сразитесь с нами!
Да, скифы — мы! Да, азиаты — мы,
С раскосыми и жадными очами!
Для вас — века, для нас — единый час.
Мы, как послушные холопы,
Держали щит меж двух враждебных рас
Монголов и Европы!
Века, века ваш старый горн ковал
И заглушал грома, лавины,
И дикой сказкой был для вас провал
И Лиссабона, и Мессины!
Вы сотни лет глядели на Восток
Копя и плавя наши перлы,
И вы, глумясь, считали только срок,
Когда наставить пушек жерла!
Вот — срок настал. Крылами бьёт беда,
И каждый день обиды множит,
И день придёт — не будет и следа
От ваших Пестумов, быть может!
О, старый мир! Пока ты не погиб,
Пока томишься мукой сладкой,
Остановись, премудрый, как Эдип,
Пред Сфинксом с древнею загадкой!
Россия — Сфинкс. Ликуя и скорбя,
И обливаясь чёрной кровью,
Она глядит, глядит, глядит в тебя
И с ненавистью, и с любовью!..
Да, так любить, как любит наша кровь,
Никто из вас давно не любит!
Забыли вы, что в мире есть любовь,
Которая и жжёт, и губит!
Мы любим всё — и жар холодных числ,
И дар божественных видений,
Нам внятно всё — и острый галльский смысл,
И сумрачный германский гений…
Мы помним всё — парижских улиц ад,
И венецьянские прохлады,
Лимонных рощ далёкий аромат,
И Кёльна дымные громады…
Мы любим плоть — и вкус её, и цвет,
И душный, смертный плоти запах…
Виновны ль мы, коль хрустнет ваш скелет
В тяжёлых, нежных наших лапах?
Привыкли мы, хватая под уздцы
Играющих коней ретивых,
Ломать коням тяжёлые крестцы,
И усмирять рабынь строптивых…
Придите к нам! От ужасов войны
Придите в мирные обьятья!
Пока не поздно — старый меч в ножны,
Товарищи! Мы станем — братья!
А если нет — нам нечего терять,
И нам доступно вероломство!
Века, века вас будет проклинать
Больное позднее потомство!
Мы широко по дебрям и лесам
Перед Европою пригожей
Расступимся! Мы обернёмся к вам
Своею азиатской рожей!
Идите все, идите на Урал!
Мы очищаем место бою
Стальных машин, где дышит интеграл,
С монгольской дикою ордою!
Но сами мы — отныне вам не щит,
Отныне в бой не вступим сами,
Мы поглядим, как смертный бой кипит,
Своими узкими глазами.
Не сдвинемся, когда свирепый гунн
В карманах трупов будет шарить,
Жечь города, и в церковь гнать табун,
И мясо белых братьев жарить!..
В последний раз — опомнись, старый мир!
На братский пир труда и мира,
В последний раз на светлый братский пир
Сзывает варварская лира!"
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Надежда
Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...
irini
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...
irini
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Атанас Далчев
МАДРИГАЛ
Аз леко трепвам, чело сбърчил,
когато се покажеш ти
и твойто алено чадърче
над улицата разцъфти.
Ти с него приближи, любима,
облъхната от аромат,
и под небето му вземи ме,
сроди ме с чудния му свят.
За мен е то платно на кораб,
кубе и свод; и всеки път
със формата си до умора
напомня ми за твойта гръд.
И всеки път слухтя и стина:
сърцето ми ли бий, или
по опнатата му коприна
дъждът със капки трополи?
Червено в здрачината плава
като угасваща искра,
но и тогава озарява
лика ти с някаква зора.
Сред блясъци асфалтът чезне,
летим по него в полет луд
и сякаш в черните му бездни
се спущаме със парашут.
НЕОЧАКВАН ДЪЖД
Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.
Ний изненадани се скрихме за минутка
от яростта на неочаквания дъжд
под дървесата, до затворената будка.
Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно смътно чувство ни обхвана
и както някога, се озовахме пак
две влюбени деца във къщи на тавана.
Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.
Стоехме мълчаливи и съвсем сами
и сякаш заедно за първи път в живота,
и слушахме как в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.
МАДРИГАЛ
Аз леко трепвам, чело сбърчил,
когато се покажеш ти
и твойто алено чадърче
над улицата разцъфти.
Ти с него приближи, любима,
облъхната от аромат,
и под небето му вземи ме,
сроди ме с чудния му свят.
За мен е то платно на кораб,
кубе и свод; и всеки път
със формата си до умора
напомня ми за твойта гръд.
И всеки път слухтя и стина:
сърцето ми ли бий, или
по опнатата му коприна
дъждът със капки трополи?
Червено в здрачината плава
като угасваща искра,
но и тогава озарява
лика ти с някаква зора.
Сред блясъци асфалтът чезне,
летим по него в полет луд
и сякаш в черните му бездни
се спущаме със парашут.
НЕОЧАКВАН ДЪЖД
Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.
Ний изненадани се скрихме за минутка
от яростта на неочаквания дъжд
под дървесата, до затворената будка.
Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно смътно чувство ни обхвана
и както някога, се озовахме пак
две влюбени деца във къщи на тавана.
Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.
Стоехме мълчаливи и съвсем сами
и сякаш заедно за първи път в живота,
и слушахме как в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
shshtt написа:Виртуално
твоето тяло в моето тяло
звучи така лесно
като гнездото на лястовицата
като крясъкът на дрозда
но твоето тяло в моето тяло е химера
в късното лято
в ранната пролет
защото твоето тяло ще си е твое
моето тяло ще си е мое
във всичките нетски сезони
много ми харесва!!!
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
и на мен!:-)latrevw написа:shshtt написа:Виртуално
твоето тяло в моето тяло
звучи така лесно
като гнездото на лястовицата
като крясъкът на дрозда
но твоето тяло в моето тяло е химера
в късното лято
в ранната пролет
защото твоето тяло ще си е твое
моето тяло ще си е мое
във всичките нетски сезони
![]()
много ми харесва!!!
и горното!
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
това спомен някакъв ли е?shshtt написа:Мерло
ще го познаеш ако пиеш вино
то е тънко и коварно
дори не е красиво
поне да беше бистро като вчера
а то....мерло
мълчаливо и банално пивко
но не боли глава
от скъпите вина
и от мъжете с етикет
за туй компромисите с качество
са неприемливи
за дами авантюристки
и мъже ценители
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
- Fairy of the Flowers
- Мнения: 580
- Регистриран на: 24.09.06, 08:03
- Обратна връзка:
Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две - три думи, които си струват.
Късче вяра във нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И... пази ги, топло и нежно,
докогато вървиш по Земята.
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две - три думи, които си струват.
Късче вяра във нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И... пази ги, топло и нежно,
докогато вървиш по Земята.