Една пролетна събота решаваме да посетим мястото. В района сме идвали и преди две години, но тогава по неизяснени причини забихме към вр. Истенлика който е доста по западно от вр. Арковна /те всъщност са два - Малка и Голяма Арковна/ и там освен няколко дупки в скалите и две изгнили стълби към тях нищо друго интересно не открихме. А преди това заседнахме с колата в калта, точно в центъра на селските гробища и ми е чудно как, докато форсирах, из под гумите не се разхвърчаха кости и зъби...КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
от
Иван Танев Иванов
Връх Арковна се намира в землището на село Арковна, община Дългопол, област Варна. Названието на върха е древно, с неясна етимология и по-късно се възприема като име на селото. На билото на върха има останки от селищен живот от неолита и крепост открая на античната епоха. В района са открити голямо количество монети накелтския цар цар Кавар от III в. пр. Хр., основал държава в Югоизточна Тракиясъс столица Тиле (Лъчезар Петров). Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, за да защищавасеверната си граница от държавата на гетите.
До селото достигаме за час и нещо и след нарамване на оскъден багаж поемаме директно към Малка Арковна през гората.
Въпросният Истенлик.
Нагоре през тръните, дракинг или семейния стил на дракона - запазено занимание за семейството в горите...
След като се лишаваме от някой и друг квадратен сантиметър кожа и парченца от скалповете си, излизаме на наклонена поляна а от там до М. Арковна вече е близо.
Наклона си остава сериозен, но тръните не се впиват вече в изпотените ръце и глави...Между другото докато бродя из драките и си давам сметка че растението шипка, произлиза от думата шип... Преди това някак си не се бях замислял:lol:
Панорама на запад от връх Малка Арковна.
Премката между двата върха е обла и няма такива усмъртителни гъсталаци като по-долу. Правят впечатление масата нападали дървета, нападали от бури без човешка намеса.
Всичко се събужда.
Скоро излизаме на туристическа маркировка, която на пръв поглед изглежда доста озадачаваща, но после се сещам, че обозначава и обратния път сигурно и поемаме по нея нагоре. Тя
/маркировката/ е почти нова, а ние сме се движили успоредно на нея само че, от другата страна на хълма /тоест по трудния път както винаги/.
Гората е сравнително запазена, срещат се и вековни дървета и то доста.
Малко под вр. Голяма Арковна, оставяме каката да си почива в един дол, ние се качваме до горе.
От върха Г. Арковна, пак на запад.
От там маркировката ни отвежда на изток и скоро попадаме на останки от селище или крепост / вж. най-горе/. Градежа е сух, а и стените със впечатляваща дебелина.
Не позирай, депозирай хахахахаха...какво ли има отдолу
Скоро Ирена се се връща при изоставеното детенце в дола /Йоана я гърчат и болките на първия ден/, а аз наобикалям през една поляна на югоизток от крепоста и слизам при скалния венец в основата и.
Малко по нагоре, откривам и две пещерички /едната предполагам че е Толумовата с прилепната колония./ Всъщност и това е другата цел на ходенето дотук.
Това е /първата/ ниша по-скоро и удобна за преспиване.
Следва...
:lol:
