:lol::lol: понеже не съм много компетентен, но попрочел това-онова... може ли да коментираш първата стихосбирка на Петко Славейков?...Мнемозина написа:Ееее, хисарския поп - бях го забравила съвсем този! Сигурно поп-фолк от него идва, м?
Двете статии са еднакво неточни според мен, но няма значение.
Първата (Калин Терзийски) прави погрешни изводи от правилни предпоставки.
А пък изводите на втората са по-верни, обаче при грешни предпоставки. А, и много интересно - всеки четен абзац е добре, обаче нечетните са зле (или обратното, абе през абзац трябва да се чете).
Не, не е там коренът на това, което днес е т.нар. чалга. Ако това ме питаш, де. Подобни неща винаги е имало, но въпросът е в общата картина, в която се вписват. И какво място заемат в нея.сър Айвънхоу написа:
понеже не съм много компетентен, но попрочел това-онова... може ли да коментираш първата стихосбирка на Петко Славейков?...
шегувам се... знам, че не е там корена...Мнемозина написа:
Не, не е там коренът на това, което днес е т.нар. чалга. Ако това ме питаш, де. Подобни неща винаги е имало, но въпросът е в общата картина, в която се вписват. И какво място заемат в нея.
Ами... не искам да те разочаровам много, но Васко Василев се е превърнал в абсолютната чалга вече, а пък Паганини не е най-добрата възможна музика.Амаранта написа:Днес гледах едно от интервютата на Васко Василев по една от телевизиите,
и там го попитаха нещо от сорта - как неговата музика може да възпитава младежта и прочее, и той каза, че няма нищо такова, всичко това, винаги си е било entertainment, и че Паганини за неговото си време е бил нещо като Майкъл Джексън за нас...тъй че - споко - и на чалгарите им се случва да правят изкуство, и на интелектуалците - да са тъпи и прочее, също така и циганите понякога са поети, на кого му е притрябвало да подрежда всичко по кутийки с етикет?
www.youtube.com/watch?v=t38MkiFnaRM&feature=related
Че е целенасочено?сър Айвънхоу написа:шегувам се... знам, че не е там корена...Мнемозина написа:
Не, не е там коренът на това, което днес е т.нар. чалга. Ако това ме питаш, де. Подобни неща винаги е имало, но въпросът е в общата картина, в която се вписват. И какво място заемат в нея.
но... друго, май, е по-важно: защо? защо избуя така и защо по това време... и кой, всъщност е отговорен за това...
и едни интересни отговори ми напират в главата, ама ще ме обвиниш в параноя
Ми - на мен Васко Василев ми харесва, дори и комерса да го поставя на границата с "чалгата", все пак е от по-добрата страна.;) А Паганини беше даден за пример като виртуозен цигулар, който забавлява публиката, поне аз така го разбрах, де, не го е изтъквал като най-добрата възможна музика, то пък и не е сериозно да се твърди, че има такава.Мнемозина написа:
Ами... не искам да те разочаровам много, но Васко Василев се е превърнал в абсолютната чалга вече, а пък Паганини не е най-добрата възможна музика.
Има си и сега попмузика, за която твоето успокоение може да се отнесе, но това, което си представяш, когато ти кажа "чалга", не е от нея.
Не мога да се съглася, че когато забавлението стане смисъл се стига до чалга. Напротив.Мнемозина написа:...А, да, и когато смисълът на живота е забавлението.
викаш...itcome написа:...А, да,
Първо, неубоздан първичен купон. Пиршество на плътта.... и лесно запомнящи се звуци... След това..
itcome написа::)
http://www.youtube.com/watch?v=8elQqqGi11k
:) Всъщност... замислих се как рокът, от музика на протеста, се превърна в... бля,бля... как след "промените" всички рок-парчета със социална насоченост биват потулвани малко по малко... как изчезна пънка... и т.н.Мнемозина написа:
Че е целенасочено?
И да, и не.
То си е част от всеобщия комерс, който не е само у нас, а навсякъде. Когато се мисли само за продаването, се стига до чалга.
А, да, и когато смисълът на живота е забавлението.
Сега, първо да кажа - по принцип съм много толерантна и съм привърженик на това всеки да си слуша каквото си иска и да си харесва каквото си иска.Амаранта написа: Ми - на мен Васко Василев ми харесва, дори и комерса да го поставя на границата с "чалгата", все пак е от по-добрата страна.;) А Паганини беше даден за пример като виртуозен цигулар, който забавлява публиката, поне аз така го разбрах, де, не го е изтъквал като най-добрата възможна музика, то пък и не е сериозно да се твърди, че има такава.
.. но има един вид хард чалга, която си е направо гнусна, и по-скоро бих нарекла на порно с други изразни средства, усещането е същото - и то идва от текста и "стайлинга", а не от самата музика. От друга страна, историята познава гнуснички порно - сюжети и при други, по-"изтънчени" стилове музика. От трета страна, случвало се е, да ме определят като лицемерна и превзета заради това, че не харесвам порно (тва - интелигентни хора, чиито мнения като цяло взимам под внимание)...
тъй че:lol:...наистина не знам къде е границата - всеки си има лично усещане, но е трудно да се въведе единна норма, и кой знае дали въобще е необходимо.
Честно казано, не разбирам къде е проблема - музиката, а и въобще изкуството, не може да създава определен тип хора, само им помага да се разпознаят, и да се обединят по интереси.
Искаш да кажеш, че в един чалга албум като стигнеш до това да харесваш най-непилотното парче, вече си стигнал до катарзис?itcome написа:Не мога да се съглася, че когато забавлението стане смисъл се стига до чалга. Напротив.Мнемозина написа:...А, да, и когато смисълът на живота е забавлението.
Забелязал съм, как се менят любимите ми песни в един албум. Първоначално харесвам пилотното, най- комерсялно парче. След време фаворит ми става друго... а след много слушане някое, на пръв поглед, невзрачно парче.
И с забавите мисля, че се случва тъй. Първо, неубоздан първичен купон. Пиршество на плътта.... и лесно запомнящи се звуци... След това..
Нещо такова...
Ооо, да, това последното си е така общо взето, обаче ние (аз де) сме позагубили различимостта между нещата.сър Айвънхоу написа:
Всъщност... замислих се как рокът, от музика на протеста, се превърна в... бля,бля... как след "промените" всички рок-парчета със социална насоченост биват потулвани малко по малко... как изчезна пънка... и т.н.
И това не е само тук, в България, а си е световна тенденция...
И как "световния" поп си е всъщност една "световна чалга"...
Едновремешните хитове си бяха естествен продукт и отсети от публиката по естествен път.сър Айвънхоу написа: Всъщност... замислих се как рокът, от музика на протеста, се превърна в... бля,бля... как след "промените" всички рок-парчета със социална насоченост биват потулвани малко по малко... как изчезна пънка... и т.н.
И това не е само тук, в България, а си е световна тенденция...
И как "световния" поп си е всъщност една "световна чалга"...
Разбира се, че това имах в:)предвид...Мнемозина написа:
Искаш да кажеш, че в един чалга албум като стигнеш до това да харесваш най-непилотното парче, вече си стигнал до катарзис?
Малко се обърках.
Да, и аз съм така - но само ако слуша тихо, а най-добре със слушалки.Мнемозина написа:
Сега, първо да кажа - по принцип съм много толерантна и съм привърженик на това всеки да си слуша каквото си иска...
така, може и да греша, де, по принцип всяко нещо влияе върху изграждането на личноста,Мнемозина написа: А за това, че не е възможно чрез музика да се създава определен тип хора - тук дълбоко грешиш. Но това е според мен и моите наблюдения.
И според Платон, де, и още неколцина подобни нему, но няма значение.
не знам какво е определението на "най-добра възможна музика", но в такива случаи се сещам как професионалните музиканти обожават Вагнер и други автори, докато за моето непрофесионално ухо, макар да съм бил на 2 опери на великия немец и да положих усилие да изслушам още 2, трудно мога да кажа, че 3-4 часа с този автор ми носи хубави емоции, както това се случва, когато ида на (повечето) опери на Верди. Същото е и при картините - онези цапаници (за мен), зад което критици виждат гениални прозрения свързани с Космоса, Душата и Бог, аз си предпочитам импресионистите (знам, знам как са посрещани, но пък те са един чудесен пример, че може да харесваш повече дадено изкуство и като прочетеш малко за него - в тази връзка за мен е сравнително изключение Кандински, който в началото не ме радваше особено, но се попромених). Та ... докато наистина Васко отиде прекалено далеч в популизма (Найджъл също заби натам, но Васко някак си не си запази нивото), то все пак си мисля, че изкуството е основно да радва (както и красотата). А чалгата - не знам. Щом толкова много хора я харесват - да си я слушат. На мен никой не ми я налага и по-скоро виждам чалга певици (щото са по светски хроники и ти се набиват в очите по сайтове и форуми), отколкото да слушам техни песни.Мнемозина написа: Ами... не искам да те разочаровам много, но Васко Василев се е превърнал в абсолютната чалга вече, а пък Паганини не е най-добрата възможна музика.
Има си и сега попмузика, за която твоето успокоение може да се отнесе, но това, което си представяш, когато ти кажа "чалга", не е от нея.
Грешиш с обобщението "професионалните музиканти обожават Вагнер". В останалото си прав - да, харесването или нехаресването на определен стил в изкуството е и въпрос на вкус, ако щеш и на жизнен период - но най-важното е желанието все пак да опиташ да го харесаш. Когато това желание липсва и искаш всичко да ти идва готово, смляно, а ти само да седиш на дивана и да зееш в очакване - ей това вече за мен е потъване.ELBI написа: не знам какво е определението на "най-добра възможна музика", но в такива случаи се сещам как професионалните музиканти обожават Вагнер и други автори, докато за моето непрофесионално ухо, макар да съм бил на 2 опери на великия немец и да положих усилие да изслушам още 2, трудно мога да кажа, че 3-4 часа с този автор ми носи хубави емоции, както това се случва, когато ида на (повечето) опери на Верди.
Същото е и при картините - онези цапаници (за мен), зад което критици виждат гениални прозрения свързани с Космоса, Душата и Бог, аз си предпочитам импресионистите (знам, знам как са посрещани, но пък те са един чудесен пример, че може да харесваш повече дадено изкуство и като прочетеш малко за него - в тази връзка за мен е сравнително изключение Кандински, който в началото не ме радваше особено, но се попромених). Та ... докато наистина Васко отиде прекалено далеч в популизма (Найджъл също заби натам, но Васко някак си не си запази нивото), то все пак си мисля, че изкуството е основно да радва (както и красотата). А чалгата - не знам. Щом толкова много хора я харесват - да си я слушат. На мен никой не ми я налага и по-скоро виждам чалга певици (щото са по светски хроники и ти се набиват в очите)
Там е, там е, с двата крака.Амаранта написа:
после - извън дефиницията - има неща, които ме грабват, други, просто ми харесват, трети не ми, четвърти просто ме отблъскват. Силиконовата "култура" ме отблъсква, въпреки откровената и простащина (а по принцип ценя откровеността), лицемерната псевдокултура - Васко Василев, Ванеса Мей (и тя е там, нали), ми е приятна и забавна - как да я оправим таз работа, а?:shy:
Стой си така, тя сама ще се оправи тази работа. Не в смисъл, че ще започнеш да харесваш силиконовата култура. itcome написа:Разбира се, че това имах в:)предвид...Мнемозина написа:
Искаш да кажеш, че в един чалга албум като стигнеш до това да харесваш най-непилотното парче, вече си стигнал до катарзис?
Малко се обърках.
Особено ако пилота е слезнал от самолета :)
Всъщност да се говори за чалга е като да се говори за кич (не Бодурова), всеки го разбира но никой не може да го обясни.
Хубу де - може да обобщих повечко, но това идва от (явно сравнително ограничено) музикалните среди, с които съм си контактувал и събирал мнение. По-скоро дочувал :) Мисля, че разбра за какво става дума (не мога да разбера защо напоследък много хора почнаха да употребяват "за какво иде реч"?).Мнемозина написа:Грешиш с обобщението "професионалните музиканти обожават Вагнер". В останалото си прав - да, харесването или нехаресването на определен стил в изкуството е и въпрос на вкус, ако щеш и на жизнен период - но най-важното е желанието все пак да опиташ да го харесаш. Когато това желание липсва и искаш всичко да ти идва готово, смляно, а ти само да седиш на дивана и да зееш в очакване - ей това вече за мен е потъване.ELBI написа: не знам какво е определението на "най-добра възможна музика", но в такива случаи се сещам как професионалните музиканти обожават Вагнер и други автори, докато за моето непрофесионално ухо, макар да съм бил на 2 опери на великия немец и да положих усилие да изслушам още 2, трудно мога да кажа, че 3-4 часа с този автор ми носи хубави емоции, както това се случва, когато ида на (повечето) опери на Верди.
Същото е и при картините - онези цапаници (за мен), зад което критици виждат гениални прозрения свързани с Космоса, Душата и Бог, аз си предпочитам импресионистите (знам, знам как са посрещани, но пък те са един чудесен пример, че може да харесваш повече дадено изкуство и като прочетеш малко за него - в тази връзка за мен е сравнително изключение Кандински, който в началото не ме радваше особено, но се попромених). Та ... докато наистина Васко отиде прекалено далеч в популизма (Найджъл също заби натам, но Васко някак си не си запази нивото), то все пак си мисля, че изкуството е основно да радва (както и красотата). А чалгата - не знам. Щом толкова много хора я харесват - да си я слушат. На мен никой не ми я налага и по-скоро виждам чалга певици (щото са по светски хроники и ти се набиват в очите)
Тоест, ако приемем, че изкуството трябва да носи радост, то границата се поставя от въпроса "радост от какво".
