копнато от 40-50

[snowprincess]

ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години от Пловдив. Ученик е в СОУ "Св. Паисий Хилендарски". Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Бодлите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви" и вестник "Труд". Творбата, с която впечатлява журито, е "Айфон и стържещ от глад стомах".

Имам айфон. Последен модел. Основание в училище всички да се пукат от завист. Виждали са вече у мен суперджади. Скъсват се от яд и заради колата, която ме стоварва и прибира от училище в къща, която прилича не само външно, но и отвътре на футуристичен палат. Момичетата ми се лепят - за тях съм възможност. Търсят ме за гадже и за плащане на сметки. Излиза им се. Искат да видят света. Надявам се не моя - уверявам всички - той не е привлекателен...

На тринадесет години съм. Някои момичета са ми интересни, но не чак толкова, колкото този айфон. Бързо го проучих. Нямам указание на хартийка. Впрочем досега не съм чел никакви наръчници за уреди и машини вкъщи. Справям си се просто така. Станах почти хакер. Разбивам пароли, влизам в чужди пощи, подслушвам, наблюдавам, имам информация, която обикновено струва пари. Дори много пари. Дава възможности. Носи ползи.

Следят и мен. Знам го със сигурност и съм наясно, че животът ми зависи и от невидимите очи. Но сега имам айфон. Крия се под завивката, за да го допроуча. Сам съм в стаята. Рядко се случва. Наоколо ми всичко е супер яко. Лампите са италиански, осветлението по стените е пълзящо и с разни диоди, така че при движение се осветява мястото, където вървя.

Телевизорът е последен модел. Обзавеждането е по поръчка. В училище се справям отлично. Минавам всички зубрачи. Обикновено са ми нужни не повече от два часа за училищна подготовка - уроци, домашни, упражнения, плюс два чужди езика с онлайн преподаватели. Разполагам с богата виртуална и книжна библиотека, така че не е необходимо да излизам навън, освен за работа.

Откакто съм тук, съм наясно, че луксът не следва да се крепи на мързел. Даваш, и тогава получаваш. Често обаче даването се случва да е тройно, а получаването - нищожно. За натрупването на дивиденти е необходимо упорство.

Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. От днес е мой. Утре се надявам да го занеса в училище. Ще се изфукам и... няма да го имам за дълго.
Боже! Сам съм. Имам айфон за една нощ (надявам се и за един ден още). Щастлив съм. Богат съм.

Богат съм, но стомахът ми стърже от глад. Днес не донесох нищо вкъщи. Наказаха ме да не вечерям. Гладен съм. Ужасно гладен, но имам айфон. Откраднах го следобед пред хотела. Беше на някакъв глупак, на който колата отказа. Взе ме за интелигент - говорихме си на немски и английски. Докато се суетеше, просто се раздели с джаджата си, а аз - с него. Прости се и с малко пари, но те отидоха за спрейове за раната ми на крака и хапчета, за да не загнои. Взех си от най-скъпите и надеждните. Бях на лекар в частна клиника. Биха ми инжекция. Не знаех, че подобно нещо може да отнесе 200 лева. Останаха още малко пари и ги напъхах в тайник на ботуша си. Трябва да дам утре айфона на тартора, за да ям. В междучасията няма да мога да си купя нищо от лавката.

Три деца сме в училище и се портим взаимно. Момчешка ни работа. Шофьор ни взема и връща вкъщи. Не се знае дали късметът ще ми се усмихне утре отново.
Гладен съм. Ужасно гладен и дори айфонът не ми носи удоволствието, което очаквах. Чак ме боли. Зависим съм от работата си. Крада.

Не съм циганче. Просто мама умря. Баща ми с новата (поредна) жена ме прибра. Няколко пъти му се опълчвах. Той ме наби и аз избягах от вкъщи. Три дни се крих. Откри ме една изрусена, стройна жена. Приличаше на мама. Мислех, че е като нея добра.
Доведе ме тук. Четири месеца ме обучаваха да крада. Хранеха ме. Винаги съм бил отличник и с това се справих добре. Нямах друг избор. Просто нямах. Иначе нямаше храна, удоволствия, екстри. В началото се съпротивлявах, но гладът е най-добрият приятел на рибите и учител по мълчание.

Провъзгласиха ме за златна кокошка и това ми увеличи привилегиите. Тук живеем седем момчета, като три от нас учат в моето училище. Двама сме в един клас. Вземат ни и ни връщат с джипове. Шофьорите са точни като швейцарски часовници, а сърцата им - надупчени като швейцарско сирене.
Циганските тартори отдавна не бият децата крадци, нито им режат пръстите, за да пипат по-изкусно. Това вече са митове. Наказват ги с глад, а гладът е по-силен от боя, студа, мъглата и болката. Освен това, ако не ти дават дрога, но от това съм виждал, че големите стават зависими и се влачат, тресат. Но тях не ги водят тук. Ние сме като голямо семейство. Всички сме роднини на документи. Казвам се Ангел вече, имам такова излъчване, но само за който не се е опарил от дяволското ми.
Дали съм забравил мама ли?
Не, не съм!

Просто съм гладен. Боря се за себе си и за нея. Все някога ще събера повече пари. Ще си купя билет от морето до София и ще отида на гроба . Сигурно трудно ще го позная. Минаха вече две години. Тревата може да ме е стигнала на ръст. Надявам се да изтърпя още пет години, за да стана пълнолетен. Да избягам и се предам на полицаите. Иначе бъдещето ми ще е в приют - там гладуват, бият ги и насилват. А тук имам всичко.

Единственото ми задължение е да крада и да донасям. Луксозни условия, топлина, море, джипове, частни виртуални уроци по всичко. Добра подготовка. Перфектност отвсякъде. Защо ми е да скитам по улиците и да преспивам по гари?
Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. Само до утре. Като глада, надявам се.

*от вестник Труд.

[Мнемозина]

Чудя се на тоя разказ... Хем не ми се вярва, че 13-годишно момче може да усеща света така, хем колкото повече се вглеждам в тия малките, толкова повече неочаквани неща откривам.

[vyara]

Не съм недоверчива чак толкоз по природа, обаче 13-годишно... и толкова грамотно, и толкова добре и умело написано, все едно тренирано, че и идейно... Айде бе! Чак пък толкоз!
Ако пък наистина е такова, 13-годишно и напълно самостоятелно го е написало, му стискам ръката и искрено му се радвам.

[latrevw]

току-що го видях и аз във фейса и го шернах. Граматически грешки може и да са му поправили и някои стилистични, да речем; но аз пък вярвам, че идеята е негова и че го е написал. Синът ми има приятел (11 клас), чиито писания четох наскоро и бях изумена. Мисля, че нашето поколение сме много цинични и обезверени и си мислим, че всички са така. Децата ни възприемат света много по-невинно и са много по-чувствителни, отколкото ние си мислим. Тези същите деца, които през цялото време псуват на английски и се наричат "педераст долен" всъщност имат един техен свят, в който вярват в доброто и в който се борят за това добро. А ние просто идея си нямаме и продължаваме да им обясняваме колко меркантилен и несправедлив е живота и света.
Липсва ни общуването, искреното, непринуденото с децата.
Нищо не се е променило, както ние като тийнове, така и сегашните обичат и вярват.

[Мнемозина]

Не съм недоверчива чак толкоз по природа, обаче 13-годишно... и толкова грамотно, и толкова добре и умело написано, все едно тренирано, че и идейно... Айде бе! Чак пък толкоз!
...

Ми не, не е чак толкова пък съвършен разказът, че да е съмнително. За грамотността - то е ясно, че не е пуснат в първия вариант; най-малкото родител или учител го е гледал, преди да го пратят за конкурса.

[Амаранта]

а пък мен, не знам защо, този разказ ме изпълни с лека погнуса. то не бе драматизъм, не бе чудо;
за стила не знам,
но логически не е издържан,
най-очевадното - откраднал айфон, откраднал пари, за да си купи лекарства за 200лв., а една вафла от лавката да не може да открадне, та седи и страда гладен, айде де. па и 13-годишните момичета, за които е "възможност" ...бляххх.

[Green Light]

На мене ми хареса

Браво на лапето.

Мойто гардже и то пише. Не така, разбира се, тва си е за награда отвсякъде, ама готино и той. Един капитан си е измислил и го тормози с разни крушения и убийства от всякакъв род и вид.

[Мнемозина]

а пък мен, не знам защо, този разказ ме изпълни с лека погнуса. то не бе драматизъм, не бе чудо;
за стила не знам,
но логически не е издържан,
най-очевадното - откраднал айфон, откраднал пари, за да си купи лекарства за 200лв., а една вафла от лавката да не може да открадне, та седи и страда гладен, айде де. па и 13-годишните момичета, за които е "възможност" ...бляххх.

Аз пък никакъв драматизъм не видях и май това беше, което най-много ми хареса.
Вярно, нелогично е и това, което описва, би могло да бъде драматично, но така и не става.
Всъщност най-доброто в разказа е точно тоя хладен дух на времето, той е уловен някак.

[vyara]

току-що го видях и аз във фейса и го шернах. Граматически грешки може и да са му поправили и някои стилистични, да речем; но аз пък вярвам, че идеята е негова и че го е написал. Синът ми има приятел (11 клас), чиито писания четох наскоро и бях изумена. Мисля, че нашето поколение сме много цинични и обезверени и си мислим, че всички са така. Децата ни възприемат света много по-невинно и са много по-чувствителни, отколкото ние си мислим. Тези същите деца, които през цялото време псуват на английски и се наричат "педераст долен" всъщност имат един техен свят, в който вярват в доброто и в който се борят за това добро. А ние просто идея си нямаме и продължаваме да им обясняваме колко меркантилен и несправедлив е живота и света.
Липсва ни общуването, искреното, непринуденото с децата.
Нищо не се е променило, както ние като тийнове, така и сегашните обичат и вярват.

Така е, абсолютно съм съгласна.

Вчера синът ми питал баща си - тате, ами ако злото победи доброто, което няма да се случи, ама ей така, хипотетично, как лошите ще се държат помежду си?
Мъжа ми се чесал, мислил, отговор не измислил, ама му казал - абе ти, къде си ги прочел това?
Никъде, бе тате, това са си мои мисли.
Значи мисли човека, размишлява. Оня ден навърши 9, може би на 13 ще напише философски трактат, де да знам аз!

[Амаранта]

а пък мен, не знам защо, този разказ ме изпълни с лека погнуса. то не бе драматизъм, не бе чудо;
за стила не знам,
но логически не е издържан,
най-очевадното - откраднал айфон, откраднал пари, за да си купи лекарства за 200лв., а една вафла от лавката да не може да открадне, та седи и страда гладен, айде де. па и 13-годишните момичета, за които е "възможност" ...бляххх.

Аз пък никакъв драматизъм не видях и май това беше, което най-много ми хареса.
Вярно, нелогично е и това, което описва, би могло да бъде драматично, но така и не става.
Всъщност най-доброто в разказа е точно тоя хладен дух на времето, той е уловен някак.

ами, както казах - не знам, такова ми е усещането, драмата е между редовете: драма, драма, драма, от тоя тип, дето на повърхността е лед, но ако се заровиш, отдолу има кървави сълзи, затова се крепиш някак отгоре, емоционално вцепенен, и даже не се сещаш да свиеш една вафла от някъде...

изобщо не разбирам какво му харесвате на този разказ, едва ли е писан от дете,
а ако е, още по-лошо; моят син е на 13, и ако седне да ми ги рЕди някакви подобни претенциозни, уж изстрадани, такъв шамар ще му отвъртя, че ще му се усуче сопола направо! Сополанко!

[Semiramis]

а пък мен, не знам защо, този разказ ме изпълни с лека погнуса. то не бе драматизъм, не бе чудо;
за стила не знам,
но логически не е издържан,
най-очевадното - откраднал айфон, откраднал пари, за да си купи лекарства за 200лв., а една вафла от лавката да не може да открадне, та седи и страда гладен, айде де. па и 13-годишните момичета, за които е "възможност" ...бляххх.

Аз пък никакъв драматизъм не видях и май това беше, което най-много ми хареса.
Вярно, нелогично е и това, което описва, би могло да бъде драматично, но така и не става.
Всъщност най-доброто в разказа е точно тоя хладен дух на времето, той е уловен някак.

ами, както казах - не знам, такова ми е усещането, драмата е между редовете: драма, драма, драма, от тоя тип, дето на повърхността е лед, но ако се заровиш, отдолу има кървави сълзи, затова се крепиш някак отгоре, емоционално вцепенен, и даже не се сещаш да свиеш една вафла от някъде...

изобщо не разбирам какво му харесвате на този разказ, едва ли е писан от дете,
а ако е, още по-лошо; моят син е на 13, и ако седне да ми ги рЕди някакви подобни претенциозни, уж изстрадани, такъв шамар ще му отвъртя, че ще му се усуче сопола направо! Сополанко!

ей че дъвчене на тая вафла, ей..

аз прочетох друго -
гладен е защото е наказан - нищо не е откраднал. утре ще се прости с айфона и ще му дадат да яде.
трябвало е не някаква си вафла да открадне, ами поне един таблет, че да го нахранят с 2 вафли вместо да драматизира.
като ще мислим практично.


Има избор - така де, да продаде айфона утре, последния модел обзавеждане .. и да живее.
И като продаде телевизора ще си купи найсе вафли. Ахам. И мога да продължа в същата посока.

Не знам дали няма да ми стане гнусно много, защото има много видове глад, освен всичко друго.

пп
Да, може и търговийка да врътне

ппп
ти чете ли, че на море го водят? представяш ли си?!
една вечер стоял гладен и оревал света. заради айфон - детски работи. ми не е достатъчно и трайно гладен явно.

[сър Айвънхоу]

има много видове глад, освен всичко друго.

от мен да знаеш, че яденето ебава майката на всякакъв вид глад...

[Semiramis]

Не съм недоверчива чак толкоз по природа, обаче 13-годишно... и толкова грамотно, и толкова добре и умело написано, все едно тренирано, че и идейно... Айде бе! Чак пък толкоз!
Ако пък наистина е такова, 13-годишно и напълно самостоятелно го е написало, му стискам ръката и искрено му се радвам.

може да ходи на курс по творческо писане....
Хареса ми. И ми дойде вповече, разбира се.

[Semiramis]

има много видове глад, освен всичко друго.

от мен да знаеш, че яденето ебава майката на всякакъв вид глад...

добре, записвам си.
а и различни видове ядене има..
по-точно - хранене
или подхранване
или захранване
...

[сър Айвънхоу]

има много видове глад, освен всичко друго.

от мен да знаеш, че яденето ебава майката на всякакъв вид глад...

добре, записвам си.
а и различни видове ядене има..
по-точно - хранене
или подхранване
или захранване
...

плюскане
нагрухкване
облажване
преяждане
натъпкване
кльопане
лапане

мдааам... всякакви ги има... и какво ли още не...

само панталоните през главата си не можеш да обуеш...

[Мнемозина]

само панталоните през главата си не можеш да обуеш...

А, зависи каква ламя си.

Като сте го ударили на реализъм...

[сър Айвънхоу]

А, зависи каква ламя си.

Като сте го ударили на реализъм...

а от теб струи някакъв оптимизъм...

[Дон Румата Есторски]

Хмммм...

А пък аз знаете ли какво виждам в тоя разказ и постовете под него?
Сещате ли се имаше един виц дето Хитлер искал да дави 1000 евреи и един клоун и всички питат "ама клоуна защо?"... т.е. за евреите си е в реда на нещата...
Та така и с този разказ...
(Ясно, че е писан от 13 годишно момче.)
Бизнес. С деца. На гърба на деца. Смачквайки деца.
И всички дето бяха супер скандализирани в темата за корупцията...
... обсъждат "ама мое ли или не мое да го е писало дете на 13, щот са му много нелогизмите" ...

това виждам аз.

[сър Айвънхоу]

Хмммм...

А пък аз знаете ли какво виждам в тоя разказ и постовете под него?
Сещате ли се имаше един виц дето Хитлер искал да дави 1000 евреи и един клоун и всички питат "ама клоуна защо?"... т.е. за евреите си е в реда на нещата...
Та така и с този разказ...
(Ясно, че е писан от 13 годишно момче.)
Бизнес. С деца. На гърба на деца. Смачквайки деца.
И всички дето бяха супер скандализирани в темата за корупцията...
... обсъждат "ама мое ли или не мое да го е писало дете на 13, щот са му много нелогизмите" ...

това виждам аз.

[itcome]

Браво на дечкото... Един ден ще стане Член на жури в България търси талант :)

[shshtt]

Не знам, не звучи като написано от дете. Някой сигурно е редактирал та се е забравил.

п.п. не ми хареса, извинявам се:shy:

[latrevw]

ами, както казах - не знам, такова ми е усещането, драмата е между редовете: драма, драма, драма, от тоя тип, дето на повърхността е лед, но ако се заровиш, отдолу има кървави сълзи, затова се крепиш някак отгоре, емоционално вцепенен, и даже не се сещаш да свиеш една вафла от някъде...

изобщо не разбирам какво му харесвате на този разказ, едва ли е писан от дете,
а ако е, още по-лошо; моят син е на 13, и ако седне да ми ги рЕди някакви подобни претенциозни, уж изстрадани, такъв шамар ще му отвъртя, че ще му се усуче сопола направо! Сополанко!

според мен точно това тази прекомерна драма, която виждаш, е доказателство, че разказът е писан от дете. На 13 години не можем да очакваме разказ на световно ниво. Това, което на мен ми харесва е, че децата се вълнуват и се мъчат да открият доброто. На тази възраст всичко е сладниково и излишно драматично. Нима не ти е смешно като слушаш децата си какво разказват за отношенията в училище, как интерпретират различните ситуации. Но това си е в реда на нещата.
Момчето е спечелило някакъв конкурс за деца, не за най-добър разказ въобще.
Иначе те разбирам, хареса ми това със сополанкото, но не можеш да промениш това, което ги тресе отвътре

[Kent]

мен на 13 години ме вълнуваха, дори ми бяха хоби - най-вече голите жени на списания, и ако може на живо, но отдалече, това ако е писано от момченцето, прекалено чувствително ми идва. дори като поетичен вопъл. абсолютно безчувствен се чувствам на фона на такова писание. но както казва латревю, децата сега, може би са по-други в добрия смисъл. може може.
п.п. жените още ме вълнуват, пусто хоби за цял живот
иначе и аз съм невинен, плашлив и одухотворен /ощи/

[Амаранта]

според мен точно това тази прекомерна драма, която виждаш, е доказателство, че разказът е писан от дете. На 13 години не можем да очакваме разказ на световно ниво. Това, което на мен ми харесва е, че децата се вълнуват и се мъчат да открият доброто. На тази възраст всичко е сладниково и излишно драматично. Нима не ти е смешно като слушаш децата си какво разказват за отношенията в училище, как интерпретират различните ситуации. Но това си е в реда на нещата.
Момчето е спечелило някакъв конкурс за деца, не за най-добър разказ въобще.
Иначе те разбирам, хареса ми това със сополанкото, но не можеш да промениш това, което ги тресе отвътре

абе...разказът не ми хареса, а за детски разказ е още по-зле,
не ми се занимава с литературни анализи сега, а и не ми е чак толкоз интересен, че да отделям време.

...но това: "но не можеш да промениш това, което ги тресе отвътре", не можах да го разбера...
- ако се отнася за моите деца - мога, и още как, даже съм длъжна, ако нещо ги разтърси, да им помогна да намерят баланс и да го преодолеят, как иначе?