За нуждаещите се...

[fuego]

Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват..
милват..
и прегръщат..
целуват..
...и си тръгват в тишина..

Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас..

Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”

[Мнемозина]

ПОЛКОВНИК, ПОДПОЛКОВНИК

Разжалваха полковника
в подполковник.

Спря да рапортува.
Спря да козирува.
Спря да се римува.

Вятър го вее на бял стих.

Георги Николов

[shshtt]

ПОЛКОВНИК, ПОДПОЛКОВНИК

Разжалваха полковника
в подполковник.

Спря да рапортува.
Спря да козирува.
Спря да се римува.

Вятър го вее на бял стих.

Георги Николов

Мнемич, моля те, дай ми пак линк към фейсбука на този човек, че искам да ми е наблизо, от мойта кръвна група е.

[fuego]

Продавач на Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

[fuego]

Плачеща китара

Тихи звуци.

Плачеща китара приказка разказва за любов,

от житейски бури разпиляна,

жива, а загърната с покров.



Тъмни сенки - призрачни надежди -

бродят в здрача, трепетно шептят.

В извори кристални се оглежда

стройната осанка на жена.



Трънния венец сама изплете,

кой ли би могла да обвини...

обичта си чиста като цвете,

гордо във сърцето спотаи.



Кратък миг и нежната магия разтопи се,

сякаш отлетя.

Тя жена е - болката ще скрие,

но до гроб ще пази любовта.



Ще останат топлите му думи

въглен жив, изгарящ паметта.

Святото единство помежду им

ще се връща всяка нощ в съня.



Тихи звуци.

Плачеща китара приказка разказва за мечта -

чудна, невъзможна, неживяна, ала жива.

Даже след смъртта.



Неизвестен автор

[holi_day]

*****

Това е точно от онези мигове,
в които имам нужда от щурци.
Нощта е дълга колкото примигване,
и скоро есента ще ме приспи...
Тогава ще се случвам едновременно –
в сърцето ти и някъде далече.
Назаем ми е всяко вдъхновение.
Изплащам го със мигове човечност...
Сърдечните ми удари болят.
Но странно е да беше другояче.
Признавам си, че си измислям свят,
във който до походката ти крача...
По някакви алеи от звезди.
А ти ги угасяваш със мълчание.
И имам страшна нужда от щурци,
които да запълнят тишината ми...
Последното припламване на лятото
с надежда за далечност ме отнесе.
До теб съм. И не съм. А пък душата ми
превърна се в щурец.
И после в есен.

irini

[holi_day]

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

[shshtt]

Кристин Димитрова


Междувременно

чаках вратата да се отвори,
драсках ключалката, ослушвах се за новини
иззад плътното й дърво.
Отвъд резетата й имаше върхове, водопади,
хранителна светлина, увивни растения и
непреводими цветя от крайните
страници на атласите.
Всеки познава градината на ясните форми
и без да е влизал в нея.
Ангелът с двуостър меч пази очевидното.

После, един ден се чу грохот
и се отвори друга врата –
непроверена и хлъзгава.

Ето, затварям очи.
Ето, влизам вътре.
Ето, няма връщане,
защото никога не е имало.

Тук се кръстосват три хоризонта
и от върха на дървото ти дават въже.

Въже ли?
Въже. По което да ходиш.

[Дон Румата Есторски]

На Стивън Кинг:

Ланголиери изгризват душата ми.
Горката ми.

[Мнемозина]

Кристин Димитрова


...

Ееее, ама как ме изпревари, тъкмо бях нацелила няколко стихотворения от новата й стихосбирка:

Реклами

"Специални цени за откриването"
"70% отстъпка и

стилна трапеза за празниците"
"Невероятният календар на инките"

"В най-култовата си роля"
"Една вълшебна Коледа с шедьоври

от утре за всички българи"
"По-лесно от кръстословица"

"Витаофтал връща зрението"
на този, който ви го е дал

***

Будизъм за всеки ден

Казват, че когато ученикът е готов,
учителят сам се появява.
Чаках, чаках да се появи учителят
и накрая сама станах учител.
Сега аз се появявам на учениците,
а те не са готови.

***

За писането

Той каза: Писано ми е било
да вземам все малка заплата.
Да се родя и да си остана тук.
Да меря кръвно налягане.

Така ми е било писано.
Трябва да съм попаднала
на копие от неговия документ,
защото виждам, че и на мен

така ми е било писано.
Всъщност мисля, че този текст
е доста разпространен.
Дайте да си сверим един на друг

какво ни е било писано,
може да открием и още прилики,
и ето, аз пиша сега,
но то не е същото.

Всеки момент мога да го сменя
и това показва колко е без значение.

***

За паметта

Ти не прощаваш, нали?
Някой наказва тези,
които не прощават, с неща,
които не могат да простят.
Сега хвърли ези-тура
и се страхувай
и от двете.

[Мнемозина]

Скъпа госпожице Шуберт, на младини често
боледувах от опера. Трагичната опера, която
сипва отрова към живота, пронизва с кинжал
страха, загива в дуел, извършва самоубийство.
Възхищавах се на певците, които спасяваха честта
на сопраното. Когато от арията блъвнеше огън,
призоваваха на помощ фабулата и други чудати
десени изкуство. Както знаете, госпожице, музиката разнася
нелечими болести - ноктюрни, серенади,
симфонии, цигулкови унеси. Като пациент на концертните
зали, ги владея до съвършенство.

Ева Липска

[Green Light]

За писането

Той каза: Писано ми е било
да вземам все малка заплата.
Да се родя и да си остана тук.
Да меря кръвно налягане.

Така ми е било писано.
Трябва да съм попаднала
на копие от неговия документ,
защото виждам, че и на мен

така ми е било писано.
Всъщност мисля, че този текст
е доста разпространен.
Дайте да си сверим един на друг

какво ни е било писано,
може да открием и още прилики,
и ето, аз пиша сега,
но то не е същото.

Всеки момент мога да го сменя
и това показва колко е без значение.

Ха! Гледай си работата! След пътеписа на Уиндколорс, никакъв шанс няма да се впрегна, че такива неща са писани. Кой шсе занимава с писане на кръвно, като има да пише за връзките с мечтите на самолетопроизводителите. Цели мрежи връзки.
Кръвно. Не ме занимавай, вобще.

[сър Айвънхоу]

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? — кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана — рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Христо Ботьов

[сър Айвънхоу]

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Петко Рачов Славейков
1875

[Kent]

а защо не сте народ кажи по-добре,
кажи ти какво си виновен лично да не сте народ,
майка ти баща ти и братовчедите:-)
п.п. докога туй мянкане ще продължава:blink:

[Дон Румата Есторски]

а защо не сте народ кажи по-добре,
кажи ти какво си виновен лично да не сте народ,

Kent, интересно се изразяваш...
Човърка ме съмнението, ти самият къде точно се позиционираш в тази картинка...
Извинявай за въпроса, може да не ми отговаряш ако не искаш...

[Green Light]

Интересно се изразява, да! Не знам за Кент, той ще си каже наум или писмено. За мен мога да ти кажа, дон Румата, ако искаш.

Стихове и поеми

1848 - 1851

Гори
1852

На нощта си ясен месец...
Промяна
Стара планина
Нощ
Чужбина
Канарче
Спомен
1853

Връбница
1854

Спомняне
1861

Песен на паричката ми
1862

Извинение
Напомняне
1865

Родина
1866

Мудно ходи нашто време...
Басня (Орел и рак и щука...)
Цариградското устие
1870

Не пей ми се
Не растат саминки в поле цветовете...
1871

Из отговорът към...
1872

Към сиромасите братя
1873

Жестокостта ми се сломи
Изворът на Белоногата
Бойка Войвода
Калугер ли ил' духовник...
1875

Народен
Не сме народ
Комуто се пада (О, народ сме, мърша не...)
1877

Вярата и надеждата на българина към Русия
На дружината си
1881

Сбогом, прощавай, невесто мила
1882

Работниците
1883

Татковина
1888

Тамбуринката ми
Малък Пенчо
Голям Пенчо
Майка
Есен
Зима
Прославило се Търново
Проповедник
1889

Епилог


Басни

Родолюбивий господине...

Басненик. Езопови басни

Езоп
Орел и лисица
Орел и жук (базуняк, рогчо)
Лисица и пръч
Пор и петел
Петли и ербица
Коварний
Жеби
От куче ухапаний
Зайците
Яре и вълк
Гарван
Лъв и жаба
Кокошка и ластовица
Лисица и обезяна (маймуна)
Лекар и болний
Петли
Глистя и лисица
Павун и врана
Бълха
Врана и змия
Щурец и мравии
Котка и мишки
Ластовица и гарван
Змия
Чохвърлига (птиче)
Котка
Арапин
Лисица и лъв
Магаре и лисица
Рак и лисица
Лисица и вепр
Диво магаре
Магаре и вран
Кърт (сляпа мишка)
Дъб и тръст
Крадци
Плъзнаци
Вълк и магаре
Свирец
Магаре и жаба
Лисица и шипка
Жаби
Градинар и куче
Птицелов и чохвърлига
Пътник
Елен (сърна)
Елен и лоза
Пътници
Врана и лисица
Звездоброец
Магарета

Разкази и спомени

Майка ми

Гайдуничка

Спомен на четирдесетгодишната ми писателска деятелност

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=277&LangID=1

И от всичко това, целия български народ знае само Не сме народ, не сме народ, а мърша.
?!
Помня, че и аз веднъж го пуснах. С други думи - съгласен съм бил, че не сме народ и сме мърша, няма сега да се извъртам. Но пък и се слагам сред тия, които са наясно че Петко Славейков е писал още неща(впрочем той повече е правил, не знам защо трябва да го броим само писател. И изобщо тоя човек сам по себе си е олицетворение на това което пиша, демек "не съм само това, а още много, много. Мърша, разбира се, обаче виж ми гаджето, в костюм съм, с италиански обувки... пуричка, уиски").


Кой е Петко Славейков бе, ами тоя: Не сме народ, не сме народ а мърша
Кой е Иречек, ами тоя - Сред българите най- ясно се забелязва силното наслаждение с което си правят един другиму кал
Кой е Чърчил -...

Схвана

[fuego]

ПРИЯТЕЛСТВОТО

Човекът сам-самин не може да живее!
Както израснало в поле само дърво
при буря зла не би могло да оцелее -
ще падне като птица със едно крило...

В живота ни приятелят се появява
понякога внезапно, но предречено
в аналите вселенски. Леко заблестява
кристал в решетката -Съдба наречена...

Сезоните редуват се. Времето лети...
Зимата в душите ни заменя лято...
Там приятелството ненатрапчиво блести,
по-скъпо от късче самородно злато!

Но случва се - неверие те покосява.
Дали пък златото не е фалшиво?...
Ти знаеш - само в трудност то се проверява...
Ръжда не хваща, щом е истинско и
живо!

Човекът е от Бог навярно тъй създаден,
че в земния си път не иска да е сам!
Семейство и приятели - на тях отдаден
е той! А те за болките му са балсам...


Лили Чолакова

[shshtt]

Бял паун

Жао Лихон


Остави ги да кукуригат и да се хвалят.
Остави ги да се пъчат със сините и зелените пръски по опашките си.
Аз търпеливо чакам,
аз мълчаливо чакам тебе -
да разпериш снежно-бялото великолепие
на чистата, кристална нежност в перата си.

Не унивай.
Не мисли, че хората предпочитат единствено
пищните цветове.
Само вдигни глава
и ще видиш колко погледи те очакват.
Пролетта, която струи от тези очи,
ще прогони сенките от сърцето ти.

Защо се колебаеш?
Не тъгувай.
Ако крачиш напред-назад в тинята,
ще изцапаш снежно-белите си пера.
Виждаш ли слънцето през клоните
на дърветата?
Или може би се страхуваш, че лъчите му ще
разтопят чистия сняг в сърцето ти?

[snowprincess]

Всеки ден си пренареждам живота.

Нещо изхвърлям, нещо прибавям.

Нещо поправям, макар неохотно.

Някъде слагам черта,

другаде скоба отварям.

И си казвам: от днес – на чисто.

Преброявам приятелите си.

Все по-малко остават. Ония, истинските.

И все повече стават предалите ме.

Нищо, казвам си. От днес – наясно

с думите, с хората, с всичко.

На рискове и случайности – баста!

И гордостта си обличам.

Спокойно, мойто момиче, казвам си.

Стига си яде нервите.

И не преливай от пусто в празно.

До следващото пренареждане.


Маргарита Петкова

[windcolours]

Събаряне на старата къща

Свалиха почернелите керемиди и с тях-
безбройните дъждове, слънца, виелици,
гредите щръкнали в паяжини и прах
(там бе мятала риза, пешкири бели
за майстора, отдавна мъртва жена....)
Дойде ред на комина с черното гърло-
и се сринаха в пепел и мрачина
врящи котли,
дъх на хляб,
живи въглени,
тайни думи, изречени преди сън......
И тръгна къщата подир своето огнище,
стените падаха със гръм,
премазали смехове, шепоти и въздишки.
Изтрити от стъпки на мъжки крак,
дъските на пода се къртеха със скриптене.
Накрая грохна и къщния праг.
Замириса
на сватбено вино и на погребение.....
И с последното облаче от пепел и вар
душата на къщата отлетя, печална.
А вече багерът-железен звяр-
захапва пръстта.
И ЗАПОЧВА СЕ ВСИЧКО ОТНАЧАЛО.

Станка Пенчева.

[fuego]

СЛУЧАЙНИ ХОРА НЯМА
НИТО ПЪК СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ
ОТ ВСЕКИ УЧИМ СВОИТЕ УРОЦИ
ДА НЕ ПОВТОРИМ СТАРИТЕ СИ ГРЕШКИ.
СЛУЧАЙНИ ПРИЯТЕЛИ НЯМА
НИТО ДОБРО НЕПОИСКАНО ДАЖЕ
ВЪВ ВСЯКА ДУША ОТ НЯКОЛКО ГРАМА
СЕ КРИЕ ЛЮБОВ, НО И НЯКАКВА ДРАМА.
ВРАГОВЕ СЛУЧАЙНИ СЪЩО НЯМА
ТЪЙ КАКТО НЯМА КЪМ ВСЕКИГО ПРОШКА
НО ПОИСКАНА ДАЖЕ ОТ КУМОВА СРАМА
ДУМА ДОБРА И ЕДНО |"ИЗВИНЯВАЙ"
СЛАГАТ КРАЙ НА ВРАЖДА И НОВО НАЧАЛО.
СЛУЧАЙНИ ПЪТИЩА НЯМА
ВСИЧКИ ДРУГИ СВЪРШВАТ "БЕЗ ИЗХОД"
НЕ ВСЯКА ПОСОКА ОБАЧЕ Е ПЪТЯТ ЗА ДВАМА
ЖИВОТА САМ ЩЕ РЕШИ НАКЪДЕ ДА ПОЕМЕ ....

АНЕЛИЯ ДОЙЧЕВА 23.10.2012

[Мнемозина]

Мой небосвод хрустально ясен
и полон радужных картин
не потому, что мир прекрасен,
а потому, что я - кретин.

Игорь Губерман



Прелитам само, обаче щото умрях от смях...

[windcolours]

гръмотевиците

са посинели от студ
целувки.

вбиват се остро в лицето,
а то се разтяга в усмивка.

вулгарна и тиха.
слънчева.

/автор ?/

[shshtt]

гръмотевиците

са посинели от студ
целувки.

вбиват се остро в лицето,
а то се разтяга в усмивка.

вулгарна и тиха.
слънчева.

/автор ?/

о, това е прекрасно!

[fuego]

Колко би могъл да носиш
в тези две ръце?
Идваме добри и боси
под това небе.

Романтично, прозаично,
времето тече
и останали безлични -
ще ни отнесе .

Може би е риторично ,
може би не е ...
Колко би могъл да носиш
в тези две ръце?

Дешка Петрова

[fuego]

Тихичко се моля,
в две слънца очи,
тебе из простора,
пак да срещна - и

ти да ги отвориш,
аз - да промълвя,
колко те Обичам,
в - гъстата мъгла,

после съживено,
прашното Небе,
белите надежди,
мигом да внесе,

аз да те докосна,
в - твоите сълзи,
търсения Остров,
пак да бъда, жив!

Има ли, кажи ми,
туй кажи - поне?
В хилядите рими,
пише ли, Момче?

Може ли луните
нощем, да теши,
също, да изплита
в утрото - мечти?

"Знаеш, че го има,
времето - не спи",
Вятърът повтаря,
припева фалшив!

Аз обаче тръгвам,
с лодката от стих,
ех, Животе гърбав,
ти ще ми простиш...


Ангел Колев

[fuego]

В един порочен свят - да имаш доблестта
в един безволев свят - да се окажеш смел
в един предал те свят - да си докрай почтен
в един пропаднал свят - да се държиш добре

в един ужасен свят - да си при милостта
в един пристрастен свят - да бъдеш справедлив
в един безсрамен свят - да правиш добрини
в един омразен свят - за всичко да простиш

в един продажен свят - да съхраниш честта
в един безчувствен свят - да си с човечен дух
в един убийствен свят - да сътвориш живот
в един свръхболен свят - да си останал здрав!
E в едно Нетвое време - да бъдеш който СИ!

Едуард Къмингс

[shshtt]

АМАТЬОРСКО



А бе любителска ти е работата; аз виждах едно сериозно издание, а ти – аматьори…..

................................................................................................. Марин Георгиев




аз съм любител, забрави ли

професионалист е който печели от труда си

а аз и 5 лв не съм изкарала с писане

защо се изненадваш

работа и професионалист вече не са синоними

еднозначни са любов и аматьор

и аз ще ви махам оттам

добре дошли, останете, обичам ви

или довиждане

приятели мои, приятели мои

[holi_day]

БЕЗ ТЯЛО

Не ме прегръщай. Почнеш ли веднъж,
ще се наложи дълго да не спираш.
Жена, ако веднъж прегърне мъж,
без ласките ѝ този мъж умира.

Не ме целувай. Ако е една,
целувката е толкова излишна…
Щом мъж целува някоя жена,
по-скъпа е целувката предишна.

Не ме люби. За кратко ли е, аз
ще моля да започваш отначало.
Без дъх ме остави. Без дъх. Без глас.
Без мисли. Без съзнание. Без тяло.

Добромир Банев



ииииииииииии честит празник - св.валентин

[windcolours]

пък аз не знаех,че Петя Дубарова е превеждала текстове на Пинк Флойд, хм....


Текст: Roger Waters
Превод: Петя Дубарова
Изпълнява: PINK FLOYD

ВРЕМЕ
Текат минути, часове и дни,
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени,
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: младостта е изживяна!
И как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още не живял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но в тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
До тука свършва моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа!

[fuego]

Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата и.
И мъничко вързопче със мечти.

Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.

Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.

Caribiana

[windcolours]

Плът


Елица Мавродинова



И влезе мракът,

топъл като котка,
преди да се опитам да го видя.
Направи си кълбо от нас. И кротко
си поигра
със голите ни фигури,

а после ни остави, страшно бели,
безследно да изчезнем в светлината.
Така се случи.

И дойде неделя.
Мъжът пристъпи вън от сетивата ми.

Но беше вече късно. И покълна
в браздата над сърцето ми плътта.
И кухото ми тяло се напълни
със нещото, което е жена,

което е оръжие и праскова,
и гъста скръб, която мами някого…

До следващата нощ ще съм надраснала
последния си страх.

Да влезе мракът.

[holi_day]

Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата и.
И мъничко вързопче със мечти.

Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.

Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.

Caribiana

[fuego]

Обещавам

Обещавам да бъда различна.
И завинаги себе си – същата.
До безкрая – човешко обичане.
И до крайност – без право на връщане.
Обещавам да бъда вълшебство.
Точно толкова, колкото съм.
Да остана за вечност във детството,
и за миг – в материалния сън...
Обещавам да давам до свършване.
И да дишам, дори и отвъд.
А на всяко внезапно завръщане
да си взимам Луна. За изпът.
Обещавам да бъда. Това е.
И сега се подписвам. С душа.
Обещаеш ли обич до края,
и Вселената свежда глава.

irini

[fuego]

[WALL-E]

jpg

каквото избрало, такова се и появило..

[fuego]

jpg

каквото избрало, такова се и появило..

без коментар

да бе само тази оФца, добре, но...

[shshtt]

Монолог на Мариус Куркински по стихове на Карбовски

[Дон Румата Есторски]

ИМА ЕДНО МАЛКО СЕЛЦЕ

има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето, повъртя се, повъртя се и навън
свят широк, форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

Таня Николова

Мила, shshtt!
Когато прочетох това, ти написах отговор, но после се засрамих и не ти го пуснах...
Сега преглеждах драсканиците си и го открих. То е много несръчно написано и няма твоя финес, но понеже си е за теб,
реших да ти го пусна все пак (пък и аз съм инженер - не съм поет ):

Казваш, че селцето ни умира.
Нямало ги вече тези шумни дни.
Но оставили сме своята чертичка във ефира.
Попораснали сме, може би - уви!

Тук сме си - готови да поспорим.
Мненията си да обменим...
Туй, което идвахме да си го поговорим,
помъдрели, идваме да си го помълчим.